Бебе в леглото

  • 7 944
  • 155
  •   1
Отговори
11 окт. 2018, 17:09 ч.
  • Мнения: 547
Здравейте,

Открих подобни теми, но са доста стари. Ще ми се да чуя вашите мнения по два въпроса, а именно:
Дали според вас едно бебе/ дете, трябва да спи в леглото на родителите си или в отделно?
Колко голямо трябва да е едно бебе, когато се премести в отделна стая от тази на мама и тати?
Това са два върпоса, които много ме вълнуват, особено втория и все още не знам дали е добре едно бебе от самото начало да е отделено от родителите си или това трябва да се случи с времето.

# 1 11 окт. 2018, 17:24 ч.
  • Мнения: 337
Цитат на: sweety2831 в чт, 11 окт 2018, 17:09
Здравейте,

Открих подобни теми, но са доста стари. Ще ми се да чуя вашите мнения по два въпроса, а именно:
Дали според вас едно бебе/ дете, трябва да спи в леглото на родителите си или в отделно?
Колко голямо трябва да е едно бебе, когато се премести в отделна стая от тази на мама и тати?
Това са два върпоса, които много ме вълнуват, особено втория и все още не знам дали е добре едно бебе от самото начало да е отделено от родителите си или това трябва да се случи с времето.
Според мен не е редно едно бебе/дете да спи в леглото на родителите си,  защото свиква с това и после много трудно ще го отучите.
Все пак и вие сте хора и ще искате да имате своите моменти да уединение.
Относно отделянето на бебе само в стая се колебая.
От една страна в 21 век има всякакви технологии, с които да го наблюдавате от разстояние. Също така, ако е в друга стая ще може да си позволите да вдигате малко повече шум във вашата собствена, без да се тревожите, че бебчо ще се събуди.
Но от друга страна, като майка чакаща 1вата си рожба, не мога да ск представя да се отделя от нея и за минута.
Но знам ли.

# 2 11 окт. 2018, 17:33 ч.
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 297
Твърдо против съм бебе в леглото. Причините са няколко, една от които е опасността от притискане или задушаване.
Бебе/дете в отделна стая- всеки решава по свое усмотрение. Не мен нямаше да ми е никак спокойно бебето да е далеч. А и той се будеше на 2 часа, не ми се струваше ок да снова по стаите, вместо да сложа кошчето до мен.

# 3 11 окт. 2018, 17:34 ч.
  • Мнения: 547
Аз съм на същотото мнение като Вас. Очаквам първото си бебенце и хем като Вас не мога да си представя да спи в друга стая, хем не искам да спи в нашата, точно поради тези причини, които сте написали Вие плюс, че искам от малко да знае, че всеки си има собствено пространство. Разбира се стаята на мама и тати винаги ще е отворена, ако иска да дойде, но не искам то да я приема като собствена. Мъжът ми казва, че според него е добре поне в началото да спи при нас, защото не може от 1-вия месец да го отделим, едно че нямало да ни бъде удобо нощем да ставаме и да тичаме до другата стая, когато се разплаче и друго, че при нас ще го чуваме и виждаме по-добре от бейбифона. Като се замисля е прав, но все пак ме е страх да не стане така, че след това да не иска да спи само.

# 4 11 окт. 2018, 17:48 ч.
  • Мнения: 2 288
Първото ни дете спеше в нашата стая до 9 месечна и след това я преместихме в отделна стая. Тя е била на смесено хранене къмене+добавка и се будеше изключително рядко нощем за ядене. По веднъж на две три седмици. В нашето легло е спала, само докато имаше колики.
Сегашното бебе спи на леглото до мен и нощем се буди от 3 до 10 пъти за ядене и нямам сили от умора да ставам до кошарата и обратно, ММ се премести в хола, като за каката бяхме категорични, че нямА да се разделяме, е, сега ни трябва един адекватен, който да обслужи тодлърката, която още не говори.
Та, въпрос на нагласа, принцип и удобство, но най-важното, според мен, е родителя да си осигури все пак някаква почивка.

# 5 11 окт. 2018, 17:54 ч.
  • Мнения: 547
Цитат на: Pure_nature в чт, 11 окт 2018, 17:48
Първото ни дете спеше в нашата стая до 9 месечна и след това я преместихме в отделна стая. Тя е била на смесено хранене къмене+добавка и се будеше изключително рядко нощем за ядене. По веднъж на две три седмици. В нашето легло е спала, само докато имаше колики.
Сегашното бебе спи на леглото до мен и нощем се буди от 3 до 10 пъти за ядене и нямам сили от умора да ставам до кошарата и обратно, ММ се премести в хола, като за каката бяхме категорични, че нямА да се разделяме, е, сега ни трябва един адекватен, който да обслужи тодлърката, която още не говори.
Та, въпрос на нагласа, принцип и удобство, но най-важното, според мен, е родителя да си осигури все пак някаква почивка.

Съгласна съм за почивката, но не искам с мъжа ми да спим отделно. Според мен това ще ни отдалечи един от друг или поне ще ни изнерви...

# 6 11 окт. 2018, 17:55 ч.
  • София
  • Мнения: 39 831
Моите деца не с спали в нашето легло.
Когато се роди щерката живеехме в гарсониера. Тя спеше в дървено легло долепено до спалнята ни.

Когато се роди синът ми бяхме в по-голям апартамент. Командировах щерката да спи при баща си, а аз се пренесох в детската стая. Малкият спеше в дървено легло (наследство от каката), а аз на нейното легло. Не бяха едно до друго. Когато синът ми отказа нощното хранене ги оставих да спят сами в детската.

# 7 11 окт. 2018, 18:10 ч.
  • Мнения: 2 288
Цитат на: sweety2831 в чт, 11 окт 2018, 17:54
Цитат на: Pure_nature в чт, 11 окт 2018, 17:48
Първото ни дете спеше в нашата стая до 9 месечна и след това я преместихме в отделна стая. Тя е била на смесено хранене къмене+добавка и се будеше изключително рядко нощем за ядене. По веднъж на две три седмици. В нашето легло е спала, само докато имаше колики.
Сегашното бебе спи на леглото до мен и нощем се буди от 3 до 10 пъти за ядене и нямам сили от умора да ставам до кошарата и обратно, ММ се премести в хола, като за каката бяхме категорични, че нямА да се разделяме, е, сега ни трябва един адекватен, който да обслужи тодлърката, която още не говори.
Та, въпрос на нагласа, принцип и удобство, но най-важното, според мен, е родителя да си осигури все пак някаква почивка.

Съгласна съм за почивката, но не искам с мъжа ми да спим отделно. Според мен това ще ни отдалечи един от друг или поне ще ни изнерви...
Ми, не знам, нас не ни е отдалечило, а и не е баннат от спалнята, идва, гушка се при нас, но на работа ли е, спи в хола. Колко да ви отдалечи, нали става въпрос за няколко месеца.
Според мен е много рано да ги мислиш тея работи. Аз преди да се роди тодлърката имах ясна представа, стратегия и идея - как се гледат деца, е, не бях права Wink както го чувстваш така го направи, инстинктите работят, въпреки всички пръсти, които ще определят правилно, неправилно, режими, кърмене и т.н. Човек трябва да е малко дебелокож и да вярва в инстинктите  на майката! Успех

# 8 11 окт. 2018, 18:15 ч.
  • София
  • Мнения: 39 831
ММ преживя отделното спане Simple Smile А и беше само за два месеца и нещо.
По едно време реши да спи при мен в детската и сглобихме два матрака на земята. Не му понесе и се върна на спалнята Simple Smile

# 9 11 окт. 2018, 18:35 ч.
  • Мнения: 375
Според мен, зависи от бебето. Моят, до шест месечен, спеше при нас в леглото (но аз спя изключително леко и не се въртя), защото се будеше за кърмене на около два часа и заспиваше до мен, после докато го пренеса и хайде пак. Като спря да се буди през нощта го сложих на неговата си кошара, на която преди това спеше на обяд. Нямаше драми, бързо се научи да спи и през нощта там.

За отделна стая е избор на родителите. Но аз в началото не си представям как щях да се справя, ако беше в отделна стая - ставане, кърмене, носене след кърмене, после колики и зъби, а уж се водя издръжлива - не бих издържала Mr. Green. Все пак става въпрос за няколко месеца до към половин година, няма да се отдалечите толкова със съпруга. Пък да не говорим, че хич не ми беше до него Crazy, но това е друга тема (не ме изяждайте, ама ...)

# 10 11 окт. 2018, 19:06 ч.
  • Мнения: 780
Цитат на: sweety2831 в чт, 11 окт 2018, 17:54
Съгласна съм за почивката, но не искам с мъжа ми да спим отделно. Според мен това ще ни отдалечи един от друг или поне ще ни изнерви...

Ей така като кажете...Не го разбирам това. Когато спя, спя - не правя нищо друго. Общувам с мъжа ми в будно състояние. Ако нещо може да ме отдалечи от съпруга ми това е изнервеността ми поради липсата на адекватен сън и преумора, а не факта, че не лежи директно до мен в леглото.

П.С. Само да ви кажа, че не е задължително да правите секс само в леглото. Има и други места. И спане не е еднозначно на секс. Ако под 'не спим е в едно легло" разбирате 'не правим секс вече' ситуацията е съвсем друга.

# 11 11 окт. 2018, 19:23 ч.
  • Мнения: 2 494
Няма универсално правило. Направи така, както го чувстваш, че е най-добре за теб. И много си зависи и от детето.
Ще споделя лично мнение и личен опит. Аз съм против бебето да спи в леглото на родителите и също съм против бащата да спи в другата стая. И двете ми деца спяха в креватче до спалнята. Отделянето в друга стая дойде по-късно - големият беше на 3г., а малкият на 4г. Чак тогава започнаха да спят по цяла нощ и не се налагаше непрекъснато да ставам.
Много зависи от самото дете, но смятам, че преди 2г. е трудно да се отдели в самостоятелна стая.
И млади мами не забравяйте отношенията с таткото. Дори и да не си го признават, татковците са като малки деца и ако бебето спи на спалнята се чувстват пренебрегнати. Татковците също искат внимание. И тук не говоря само за секс, а за общуване, пък дори и да е без думи, а просто да заспите гушнати в леглото. А това с бебе в леглото, няма как да стане.

# 12 11 окт. 2018, 19:44 ч.
  • София
  • Мнения: 38 777
До леглото, не в леглото е моето мнение специално за малко бебе 0-6м.

# 13 11 окт. 2018, 19:59 ч.
  • Мнения: 5 468
Винаги съм се чудила как става това с отдалечаването на партньорите, след като станат родители. За мен, няма по-голямо скрепяване на връзката от това да имате общо дете, без значение дали ще се наложи да спите известно време отделно или не. Любовта е много повече от гушкане вечер в леглото. Освен това, децата за кратко са малки и тези дреболии бързо отминават. После ще си спомняме с умиление за този период. Ние чакаме второ и когато се роди, е твърде вероятно да се наложи таткото да спи с каката в отделна стая, ако бебето се буди често. Дори и за миг не ми е хрумвало, че това може да бъде проблем за отношенията ни.

Относно отделянето на бебето в друга стая, не бих го причинила нито на себе си, нито на бебето си. От една страна бебетата имат нужда да усещат топлина и сигурност до родителите си(в началото предимно до майка си), а не да бъдат отделяни сами. От друга страна, не разбирам защо човек сам може да си причини неудобството да става посред нощ за да храни или проверява бебето си. На мен толкова ми се спеше, че едва взимах дъщеря ми от креватчето й за да я кърмя, та не мога да си представя да ставам до друга стая. Това би означавало да не мога изобщо да се наспя. Смятам, че трябва , като родители, максимално да си улесним ежедневието, вместо да го усложняваме излишно.

# 14 11 окт. 2018, 20:03 ч.
  • София
  • Мнения: 28 799
По време на коликите опитахме няколко дни детето ни да спи при нас... Най-лошият сън ни беше точно тогава. Иначе спеше до нас в неговото легло, а като стана на 1.5 г. го преместихме в неговата стая. Не е имало проблеми.

# 15 11 окт. 2018, 21:29 ч.
  • Мнения: 18 569
Всичко е до дете. Моята до 9 м заспиваше в креватчето си сам сама, без нищо да правя аз. След като започнаха зъбите се успиваме на ръце. И половината нощ спи в нейното си легло, към 3 часа я вземаме при нас.
Много неща си казвах" аз това няма да го правя" . Познай дали стана така. Детето те учи. Ако не я взема при нас нито ние ще спим, нито тя ще спи. Виждам, че е по-спокойна. В началото ме беше страх. Но вече не. При всичките ми познати децата им спят при тях. Само едно семейство има, което от малко си научиха момчето да си спи в отделна стая. При мен опцията отделна стая до преди да навърши 3 години няма как да стане. Аз съм много страхлива и не бих оставила детето само. До мен да си я наблюдавам. За мен е страшно да я оставя сама и не е много редно едно дете докато е съвсем малко да е без надзор. Без значение бебефон. За мет това е без надзор особено ако стаята е по-отдалечена. Няма да ми е спокойно,няма да се чувствам добре и ще се побъркам.
Не бих я отделила по-рано. Тия неща за време за двойката и лично пространство ги остави-вярно така е, но на този етап детето ми е по-вяжно. Има си начини да не страда семейния живот с половониката. Все пак с идеята,че ще имаме деца,знаем,че това ни чака и ще се наложи мъничко да пренебрегнем себе си.
Сред познатите ми и всичките колеги на мъжа ми няма такива, които да не са минали през периода детето да спи при тях. Няма.
Много ми ги разправят бабите и лелите у нас"не я учи при вас" ,"не я учи на ръце". На година и 7 м е почти.Още сме на ръце,с биба, с памперс , пие ди млякото вечер и си спи при нас. И аз се заричах за много неща. Но това е положението. Тъй че те съветвам изобщо да не го мислиш. Детето е добре при майка си. Както то те научи, така ще е. Две еднакви деца няма.
Много неща при толкова малки деца не подлежат на научаване.
Много се впрягах и тревожех и аз. Но сега с времето си казвам, че всичко с времето си и когато е готова тогава.

# 16 12 окт. 2018, 08:42 ч.
  • бургас
  • Мнения: 624
Първото бебе спеше в нашата стая, но никога в нашето легло. На 7 месеца го преместихме в неговата стая.
С второто засега плана е аз да спя в детската, а таткото и баткото в голямата спалня докато бебо се събужда през нощта. После децата в детската, а ние в нашата стая.

# 17 12 окт. 2018, 09:36 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 2 136
Разбирате, когато бебето вече е факт.
Плановете преди да го има според мен все могат да излязат криви.
Аз, подучена от майка ми и други родители, чела теми тук бях категорична "бебето трябва да си има негово легло".
Сега мога да кажа, че за една майка и едно бебе, което суче по 3-5 пъти през нощта подобна идея е само ако желаят да си причинят допълнителен тормоз и стрес.
Дъщеря ми се хранеше само с кърма до 5 месечна възраст. Сучеше по минимум 3 пъти нощем до 13 месечна. Беше в нашето легло до 2 годишна, когато един ден просто и казах "Искаш ли да спиш в твоята кошара с играчките"  и тя каза "Да.". Без ревове, без истерии, без "детето свиква така".
Ако имам второ дете никога няма да си причиня тормоза от първите 2 месеца да се мъча да го поставя в кошарата, когато съм го накърмила и то да се разбуди да ревне и после още 1 час никой да не може да спи.

# 18 12 окт. 2018, 10:47 ч.
  • Мнения: 547
Цитат на: sunlight_eli в чт, 11 окт 2018, 19:06
Цитат на: sweety2831 в чт, 11 окт 2018, 17:54
Съгласна съм за почивката, но не искам с мъжа ми да спим отделно. Според мен това ще ни отдалечи един от друг или поне ще ни изнерви...

Ей така като кажете...Не го разбирам това. Когато спя, спя - не правя нищо друго. Общувам с мъжа ми в будно състояние. Ако нещо може да ме отдалечи от съпруга ми това е изнервеността ми поради липсата на адекватен сън и преумора, а не факта, че не лежи директно до мен в леглото.

П.С. Само да ви кажа, че не е задължително да правите секс само в леглото. Има и други места. И спане не е еднозначно на секс. Ако под 'не спим е в едно легло" разбирате 'не правим секс вече' ситуацията е съвсем друга.

Изобщо не става въпрос за секса. Просто не обичаме да спим разделени.

# 19 12 окт. 2018, 13:34 ч.
  • София
  • Мнения: 1 609
Ще разберете какво работи за вас, когато бебето се роди.

Преди да се роди дъщеря ми (първото ми дете), и аз бях на категоричното мнение, че е недопустимо не само в леглото ми да спи, ами изобщо в стаята да ми спи. Всички аргументи можех да извадя - и за задушаване, и за привикване, и за психически травми, и за лично пространство и комфорт. Реалността - за мен тя беше, че бебето спа отделно 4 дена, през които аз ходех като ударен самолет, защото ставането да я кърмя и успокоявам по Х пъти на нощ ми разбиваше съня и здравето. След това я преместих да спи до мен и се родих - тя си суче, аз си спя, на сутринта всички сме отпочинали и щастливи. Впоследствие четох проучвания, според които съвместното спане намалява риска от Синдром на внезапна детска смърт с над 80% - това във връзка със страховете, че родителите ще смачкат или задушат детето в съня си. И не, не е станала прилепчива, достатъчно самостоятелна е.

Със сина ми изобщо нямах дилема - от първия ден е в леглото до мен, все още е там, защото все още суче нощем (не съм привърженик на насилствено отбиване нито от нощно кърмене, нито по принцип). Когато спре, ще го преместя и не мисля, че ще има проблем и драми, защото бил се научил и бил свикнал.

За други хора пък съвместното спане наистина е проблем и не успяват да си починат, а най-важното е родителят да е адекватен. Така че след дългото описание на личните ми опит и мнение - когато бебето се роди, ще разберете кое работи най-добре за вас. Направете го и изобщо не бива да ви пука кой какво мисли за вашите избор и решения.

# 20 12 окт. 2018, 13:54 ч.
  • Мнения: 8 962
Цитат на: sweety2831 в пт, 12 окт 2018, 10:47
Изобщо не става въпрос за секса. Просто не обичаме да спим разделени.

Мила sweety2831, идея си нямаш колко много ще се промени живота ви след появата на бебето. И как това малко същество ще измести на заден план всичките ви досегашни приоритети. В което всъщност няма нищо лошо. Предстои ви най-голямото щастие на земята - да станете родители.

По темата - как ще се нагодят нещата си зависи от самото бебе, от това дали е кърмено и т.н.

Тъй като не успях да кърмя голямата си дъщеря, малката бях твърдо решила да я кърмя. Съответно тя се събуждаше често нощно време да суче. Кърмата по-бързо от адаптираното мляко се усвоява от организма и бебетата огладняват по-бързо. За мъжа ми беше невъзможно да се лиши от пълноценния си нощен сън, защото през деня беше на работа. Първите месеци той спеше в отделна стая, но това далеч не е попречило на близостта ни.
Взехме бебето да спи в нашето легло някъде към годинката и това беше най-доброто решение. Така много по-лесно се кърмеше през нощта, без да се събужда напълно, без аз да ставам напред-назад.

За спането на бебето в друга стая съм твърдо против. Не се лишавайте от тези най-най-мили контакти с вашите деца. Те са незаменими и неповторими.
Имаме познати, които от самото раждане устроиха бебето си да спи в друга стая, че да не им пречело, да не им плачело. Ами разликата във взаимоотношенията им родител - дете е огромна с нашите взаимоотношения. Техните са толкова дистанцирани, студени. Аз не бих искала да съм в такава връзка със собствените си деца. Но всеки сам си решава в крайна сметка.

# 21 12 окт. 2018, 14:32 ч.
  • Мнения: 5 468
Sweety2831, наистина, както вече и други написаха, имай предвид, че преди да се роди бебето няма как да си правиш планове. Всяко бебе е различно и обикновено ние се напасваме към неговия режим, а не то към нашия. Излишно е в момента да четеш кое е правилно и кое не, защото на практика нещата са съвсем различни. Характерно е за бременните за първи път да мислят предварително кое как ще стане. Всички сме минали оттам. После, като се родят бебетата, разбираме че реалността понякога е далеч от това какви са били представите ни. Grinning

Дъщеря ни смятам да я отделим в друга стая най-рано около 4 годишна възраст, но всичко зависи тя как ще се развива, ще иска ли да е самостоятелна и т.н. Няма да става насила в никакъв случай. Най-вероятно за мен и баща й ще е по-трудно отделянето, отколкото за нея.

Също така, мога да кажа, че няма нищо страшно детето да спи в родителското легло. Отначало дъщеря ми си спеше в нейното креватче, но постепенно започна да прекарва и много време в нашето легло, тъй като често заспивахме и двете докато я кърмя. В един момент спрях да я кърмя, но навикът, да се мести при нас по някое време на нощта, си остана. В момента спи изцяло между нас, тъй като вече отказва да спи в нейното легло. Ние, обаче, обожаваме да спим тримата и изобщо не ни пречи тази ситуация, дори ще ни е мъчно, когато вече не спи при нас. Така че всеки има различен усет за нещата.

# 22 12 окт. 2018, 14:35 ч.
  • Мнения: 2 288
Тази нощ си направих опит, бебето да спи в кошарата. От 21:30 до 4:30 беше се будил и сукал 4пъти, след храненето в 4:30, слагайки го в кошарата се събуди и до 6:30 едва го приспах.
След като го захраня след месец ще опитам отново.
ММ спа при нас, еми, не става, бебето плаче, той хърка и се завърта шумно, точно когато бебето заспива. Днес отново по старо му, ММ на дивана, а бебето на спалнята.

# 23 12 окт. 2018, 14:43 ч.
  • Мнения: 18 569
Моят мъж редовно спи в друга стая. Критикуват ме,но не ми пречи. Няма наспиване а работи нощни смени. Изобщо не ми пука кой какво казал. Не сме роботи. Почивката е много важно нещо. Това е положението. Напасване според ситуацията. Няма да е все така.

# 24 12 окт. 2018, 22:22 ч.
  • Мнения: 780
За седем години откакто съм майка съм спала:

- с мъжа си сама в леглото, бебето в друга стая
- с мъжа си сама в леглото, бебето в собствено легло в нашата стая
- с бебето между нас на спалнята
- с 2 годишно между нас на спалнята, новородено в собствено легло в същата стая
- с 3 годишно и баща легнали на едната страна, аз и бебето легнали с глава в обратната посока (за да не удря голямото дете по-малкото като се върти)
- с по-голямото и по-малкото дете между нас в една и съща посока
- с баща, по-голямо дете и по-малко дете в нормална поза, аз свита в краката на децата (вече нямаше място за мен до тях)
- с малкото дете между нас, голямото на собствено легло в същата стая
- само с мъжа ми в спалнята, децата в собствена детска
- мъжа ми в спалнята, децата в собствени легла в детската- аз на пода до тях (когато са били болни или са сънували кошмари, или не са можели да заспят)
- мъжа ми в спалнята, малкото в неговото легло, аз - гушнала голямото в тясно юношеско легло в детската
- аз и децата на спалнята, мъжа ми на дивана в хола, защото децата са дошли при нас през нощта и са го избутали от леглото ни и не е останало място за него
- легнала, седнала, полу-права, висяща/почти избутана от леглото (защото на децата им е хубаво да се гушкат и се врът в мен, но не се усещат че ме избутват и аз още малко и ще падна)
-припаднала от умора на дивана в хола, но твърдо решена ей сега да изгледам някой филм - и се събуждаш на финалните надписи, но упорито го връщаш назад в стил "няма пък, ще го изгледам' и точно след 1 минута пак си заспала... на дивана.

Всяко решение е било най-доброто за момента  и ми е осигурявало някакъв вид сън. Още не съм се развела от неспането точно до мъжа ми. Виж нервността ми покрай непрекъснатото будене се отрази тегаво на всички (да кажем, че тъй като децата са породени и имаха проблемен сън недоспиването продължи към 6 години). Така че теглете една майна на всички теории. Нямате идея какво ви предстои. Може да е много кротко спящо бебе, може и да е истинско нощно чудовище. Късмет Wink

# 25 13 окт. 2018, 09:46 ч.
  • Стара Загора
  • Мнения: 2 763
За всеки родител е различно, аз не мога да си представя детето ми да е отдалечено от мен. Спомням си като новородено като започнаха да му излизат слюнките, и той не знаеше какво да прави с тях, как се давеше на моменти... Или пък като им става суха лигавицата рано сутрин и се давят в сополите си.
Ние спим заедно, аз кърмя, и двамата сме непушачи. Разбирам че има хора в различни ситуации, на които това им е странно и  неправилно. Но при нас това работи добре, внася хармония и се наспиваме.
Тук държа и да уточня че когато беше новороден не спеше при нас, тогава се кълнях че няма да спи при мен детето, да ставам крава за него и т.н. Сега гледам назад и се чудя на акъла си, ама на. Simple Smile
В момента сме в процес на отделяне в креватчето му, имаме успешни попадения, но това зъбоникнене много бърка схемата.
Важното е вие да сте добре, не какво потребител х и у казват. Всичко е потенциално опасно, дори и отделно да спи, може да се завърти, да се навре в обиколниците(моля, не слагайте такива), и тем подобни, недай си Боже.
За мен майката трябва да е в кондиция, и е опасно ако тя е неадекватна, а за да е адекватна тя трябва да спи. Не се притеснявайте ако спите дълбоко, след като се роди малкия спя много леко.

Цитат на: Мис Каролин Бингли в пт, 12 окт 2018, 14:43
Моят мъж редовно спи в друга стая. Критикуват ме,но не ми пречи. Няма наспиване а работи нощни смени. Изобщо не ми пука кой какво казал. Не сме роботи. Почивката е много важно нещо. Това е положението. Напасване според ситуацията. Няма да е все така.
И аз не ги разбирам тези критики, сакън ако не спим всички нагъчкани, и ако не сме всички недоспали ще ни се развали брака Grinning Нали утре този човек трябва да се качи на колата, да шофира, да отиде да работи, има хора и с отговорна и сериозна работа.

# 26 13 окт. 2018, 09:48 ч.
  • Blondeville
  • Мнения: 2 843
Бебето да спи в отделно стая не съм си го и помисляла нито спбаткото, нито сега. За него първите дни след раждането са си шок, свикнало е да е част от мама, на топло, уютно и изведнъж свиква да си е отделно човече. Гушкаме се колкото можем повече, така и аз и  тя сме по-спокойни. С баткото бяхме по същия начин. Нощният сън е в кошарата, взимам за кърмене и връщам после. Понякога спи върху мен през деня. Баткото го преместихме в отделна стая, когато го отбих, значи е било към 1г и 2 месеца. Прие го много лесно. Сега той си спи в детската, малката при нас в спалнята, в нейната си кошара. Като стане към годинка, мислим да я приместим и нея в детската.

# 27 13 окт. 2018, 10:25 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 21 713
Колкото и да си разкажем собствения опит, в крайна сметка зависи от много неща и няма едно, общовалидно решение. Пък и "Човек предполага, Господ разполага", а и "Животът е това, което ни се случва, докато планираме утре/бъдещето".

# 28 13 окт. 2018, 10:50 ч.
  • Мнения: 18 569
Ако брака ми се крепи само на спането в едното легло...мерси...😊
Мъжа ми шофира по 1 час до работа, полицай е...детето го избутва от леглото и спи едва ли не свит като пашкул. Тази нощ и аз така спах. Така ме сгъчка,че щях да падна. Шири си се госпожицата на голямото легло...какво да се прави.
Избивят още зъби,хреми и сополи,от задна хрема понякага не може да спи,преглъща ли преглъща  е как да я оставя в друга стая..рано й е. Има си време за всичко.

# 29 13 окт. 2018, 11:15 ч.
  • Мнения: 202
А, и да добавя- от подобни разпределения тип "таткото в хола, майката с бебето", едни приятели не спаха нормално около 6 години, защото голямата им дъщеря беше свикнала да спи при татко си и въпреки, че я бяха отделили в нейна стая, се будеше посред нощ да ходи при него, а малката им дъщеря, която в момента е на 4 се буди по 3 пъти нощем и иска да ляга при майка си, като се стига до тропане по вратата, разговори и манипулация посред нощ, защото малкото е доста умно Wink Та.. и с това трябва да се внимава!

# 30 13 окт. 2018, 11:29 ч.
  • Мнения: 547
Цитат на: s.ganeva в сб, 13 окт 2018, 11:15
А, и да добавя- от подобни разпределения тип "таткото в хола, майката с бебето", едни приятели не спаха нормално около 6 години, защото голямата им дъщеря беше свикнала да спи при татко си и въпреки, че я бяха отделили в нейна стая, се будеше посред нощ да ходи при него, а малката им дъщеря, която в момента е на 4 се буди по 3 пъти нощем и иска да ляга при майка си, като се стига до тропане по вратата, разговори и манипулация посред нощ, защото малкото е доста умно Wink Та.. и с това трябва да се внимава!

Ето това имах предвид, когато пуснах темата. През цялото време изобщо не ставаше върпос нито за секс, нито за общуване с мъжа ми, но някак останах неразбрана. Това е страхът ми, да не се получи така и ми е ясно, че "формула заа успех" няма и че при всяко дете е различно, но ми беше интересно да прочета вашите истории и опит, тъй като на мен ще ми е първо дете и наистина съм объркана относно някои неща.

# 31 13 окт. 2018, 11:39 ч.
  • Мнения: 202
Цитат на: sweety2831 в сб, 13 окт 2018, 11:29
Цитат на: s.ganeva в сб, 13 окт 2018, 11:15
А, и да добавя- от подобни разпределения тип "таткото в хола, майката с бебето", едни приятели не спаха нормално около 6 години, защото голямата им дъщеря беше свикнала да спи при татко си и въпреки, че я бяха отделили в нейна стая, се будеше посред нощ да ходи при него, а малката им дъщеря, която в момента е на 4 се буди по 3 пъти нощем и иска да ляга при майка си, като се стига до тропане по вратата, разговори и манипулация посред нощ, защото малкото е доста умно Wink Та.. и с това трябва да се внимава!

Ето това имах предвид, когато пуснах темата. През цялото време изобщо не ставаше върпос нито за секс, нито за общуване с мъжа ми, но някак останах неразбрана. Това е страхът ми, да не се получи така и ми е ясно, че "формула заа успех" няма и че при всяко дете е различно, но ми беше интересно да прочета вашите истории и опит, тъй като на мен ще ми е първо дете и наистина съм объркана относно някои неща.

Ами в този конректен случай според мен те така си го направиха.. Когато това продължи прекалено дълго и двамата родители нямат умение да поставят граници, за детето почва да става нормално всичко да става както то поиска. А и в този случай то така расте- с представата, че мястото му е съответно до мама или до тати. Когато почне да става съзнателно и става свидетел как татко отива оттатък, а то ляга до мама, няма как да не свикне и това да продължи ненужно дълго. Има си граници и трябва да се поставят навреме и това не се отнася само до спането. На някои хора това изобщо не им пречи, но не значи, че така е правилно.

# 32 13 окт. 2018, 11:55 ч.
  • Велико Търново
  • Мнения: 1 402
Преди да родя бях абсолютна противничка на това детето да спи в леглото на родителите. Да, ама покрай кърменето нещата се промениха и за да спя и да не съм крива по цял ден я оставих да спи до мен. Вече не се кърмим, но пак е при мен. Завивам я, усещам кога има температура и се наспивам пълноценно. Не искам никой да плаша, понеже всяко дете е индивидуално, но преди месец рязко вдигна температура и направи гърч. Ами ако не беше до мен, да се разтресе цялото легло, дали щях да реагирам навреме....та всеки си има своите доводи. По последни проучвания децата, които спят при родителите си са много по-спокойни и т.н. колкото до отношенията с таткото-ако едно такова нещо ви отдалечи.... наистина всеки си преценява за себе и и според детето. Моето иначе е много самостоятелно според мен и когато дойде моментът съм сигурна, че няма да имаме проблем със спането отделно Simple Smile

# 33 13 окт. 2018, 11:59 ч.
  • Мнения: 18 603
Съветвам авторката по-малко да се води от преразкази за трети лица, защото никой не е под завивките на хората и това, което те разказват на приятелите си, може да е доста преувеличено или умишлено да са премълчали част от детайлите.

Моето бебе спа първите 2 месеца до мен, въпреки че креватчето без преграда, беше на една ръка по-натам. Будеше се при всеки опит да я оставя. Прочети за четвъртия триместър и ще разбереш защо бебебтата в началото търсят близост. Когато беше готова си спеше без проблем в прикрепеното креватче и в друга стая в нормална кошара през деня. На 11м., когато започна да спи по цяла нощ, я преместихме при сестра ѝ в детската. От първата нощ там си спеше все едно не е спала до мен.

Голямата ми дъщеря също е спала в нашето легло при болести, емоционални състояния. Въпреки че спахме много време в една стая, когато детската ѝ стана готова, веднага се премести. За мен когато едно дете търси близост, значи има нужда от такава и отказът на родителите си носи съответните последствия.

С една преграда на спалнята, може и бебето да е от края, а майката и таткото да заспят гушнати ако липсата на такова нещо чак толкова може да им събори брака.

# 34 13 окт. 2018, 12:45 ч.
  • Мнения: 1 829
Всеки знае от собствената си камбанария, универсално правило няма. С две породени деца мога да кажа, че нещата бяха коренно различни- от бременност, раждане, колики, хранене, сън, захранване, зъби до отделяне в друга стая. Важно е да се настроиш според детето и така, че през деня да си максимално адекватна. И двамата са спали при мен, в едно легло в началото- дъщеря ми до 3м, сина ми до 2г+. Помня дъщеря ми беше на около седмица, мм нощна, тя се разрева, закашля и докато стана да я взема млъкна. Нощната лампа беше светната и ми се видя някак зачервена. Светнах и се паникьосах, помислих, че се е задушила, вдигнах я не помръдна, раздрусах я и чак тогава се разбуди. Ами сега ми е смешно, но помня още как ми се подкосиха краката и после цяла нощ не можах да спя от притеснение, от тогава си спа при нас, после я преместих на нейното легло, но пак в до спалнята до 1,6г. Беше кротка и не плачеше, та на мм не му се наложи да се мести. Сина ми беше с колики до 6м, целонощен рев, не си представях да обикалям по цяла нощ и на сутринта да стана и да мога да съм адекватна за голямото дете. Кърмих сина си до 2г и 8м, някъде тогава го отделих и него в другата стая. В първите месеци мм спеше на диван в детската с щерката. Ходи на работа, нощите са голяма рядкост и през нощта трябва да се наспива, става рано, работата му е далеч, има задръствания и той трябва да се е наспал и да е в състояние и за шофиране и за работа.
Това не е попречило грам на връзката ни, женени сме от 5г и 1г преди това живеем заедно, все още се обичаме и намираме време и начин и да се усамотим.
Леко раждане и след като се роди бебчето ще се нагодите според него

# 35 13 окт. 2018, 13:12 ч.
  • София
  • Мнения: 170
Моето бебе е на 3 месеца.
Докато навърши 1 месец спеше в кошче до леглото ни. След това го преместихме в отделна стая, направена за него.
Спи си, ако плаче го чуваме.
Докато бях бременна се заричах, че няма да го пускам в спалнята. Но сега всяка нощ към 4-5 се буди и го взимаме при нас. Галя го, заспива и си доспиваме до към 8:30.
Не искам да се учи на спалнята, но това е единствения начин да няма нощно хранене и да се наспивам и аз.

# 36 13 окт. 2018, 13:16 ч.
  • Мнения: 1 001
Аз бих посъветвала авторката въобще да не си напряга мозъчните клетки с подобен род въпроси, и то преди да се е родило детето, а да види какво ще е полижението след като се приберат от болницата. За съжаление, големи очаквания могат да доведат до още по-големи разочарование, както се случи при 3 мои приятелки, за безоблачния съвместен живот с новородено, но като те застигне недоспиване и рев посред нощ, идилията почва да се пропуква.
Майката, според мен, трябва да се води по интуицията си и по детето. Какво казват баби, лели, стринки за спане в леглото на родителите, кърмене, захранване и т.н. въобще не ме е касаело. Дъщеря ми нямаше колики, но спеше върху нас първите 3 месеца, иначе рев. И това мина. След това спеше перфектно, будеше се само веднъж, суче и заспива директно. Дотук перфектно. Почнаха да излизат кътниците, рев и истерии. Ето тази нощ, в 6.20 като се почна, използваше ме за биберон, но се успокои и заспа.
В резюме, всяко дете е различно и към всяко подхода трябва да е различен. Всичко останало са празни приказки, поне за мен.

# 37 13 окт. 2018, 13:31 ч.
  • Мнения: 5 468
Цитат на: sweety2831 в сб, 13 окт 2018, 11:29

Ето това имах предвид, когато пуснах темата. През цялото време изобщо не ставаше върпос нито за секс, нито за общуване с мъжа ми, но някак останах неразбрана. Това е страхът ми, да не се получи така и ми е ясно, че "формула заа успех" няма и че при всяко дете е различно, но ми беше интересно да прочета вашите истории и опит, тъй като на мен ще ми е първо дете и наистина съм объркана относно някои неща.

Всъщност, ако вникнеш в това, което повечето сме написали, ще разбереш, че си на грешен път, като очаквания. Самият факт, че се притесняваш дали отношенията ви няма да се влошат заради бебето, по-конкретно мястото, където ще спи, означава, че представите ти за родителството са малко изкривени. Когато се роди, детето ви ще стане център на вселената, а не, както до сега, вие двамата с партньора ти. Като се отключи майчиния ти инстинкт, ще искаш да го закриляш непрекъснато. Тогава, най-вероятно, слабо ще те вълнува дали има опасност детето да привикне в стаята ви и да не можете дълго време да го отделите. Да не говорим, че рано или късно, децата се отделят в друга стая и дори в един момент вече не искат компанията на родителите си. В този момент ще милеем за периода, в който са били малки и са търсели нашата близост. Сега ще ти е трудно да ме разбереш напълно, но когато станеш майка, ще усетиш нещата. Може да е клише, но е самата истина.

А за самото бебе, отделянето в друга стая би бил най-лошия вариант. Има съвременни проучвания, че за психическото здраве и спокойствие на бебето, то трябва да е възможно най-близо до майка си. А за кърмените бебета се смята, че най-добрия вариант е да спят до майка си и да сучат на поискване. Дори д-р Фърбър, който е привърженик на приучването на бебето към повече самостоятелност и е бил против спането на децата в родителското легло, е преразгледал това си виждане и е признал, че спането до родителите има благоприятен ефект върху детето.

Последна редакция: сб, 13 окт 2018, 14:49 от Happy_mommy

# 38 13 окт. 2018, 13:50 ч.
  • Мнения: 547
Цитат на: Happy_mommy в сб, 13 окт 2018, 13:31
Цитат на: sweety2831 в сб, 13 окт 2018, 11:29

Ето това имах предвид, когато пуснах темата. През цялото време изобщо не ставаше върпос нито за секс, нито за общуване с мъжа ми, но някак останах неразбрана. Това е страхът ми, да не се получи така и ми е ясно, че "формула заа успех" няма и че при всяко дете е различно, но ми беше интересно да прочета вашите истории и опит, тъй като на мен ще ми е първо дете и наистина съм объркана относно някои неща.

Всъщност, ако вникнеш в това, което повечето сме написали, ще разбереш, че си на грешен път, като очаквания. Самият факт, че се притесняваш дали отношенията ви няма да се влошат заради бебето, по-конкретно мястото, където ще спи, означава, че представите ти за родителството са малко изкривени. Когато се роди, детето ви ще стане център на вселената, а не, както до сега, вие двамата с партньора ти. Като се отключи майчиния ти инстинкт, ще искаш да го закриляш непрекъснато. Тогава, най-вероятно, слабо ще те вълнува дали има опасност детето да привикне в стаята ви и да не можете дълго време да го отделите. Да не говорим, че рано или късно, децата се отделят в друга стая и дори в един момент вече не искат компанията на родителите си. В този момент ще милеем за периода, в който са били малки и са търсели нашата близост. Сега ще ти е трудно да ме разбереш напълно, но когато станеш майка, ще усетиш нещата. Може да е клише, но е самата истина.

А за самото бебе, отделянето в друга стая би бил най-лошия вариант. Има съвременни проучвания, че за психическото здраве и спокойствие на бебето, то трябва да е възможно най-близо до майка си. А за кърмените бебета се смята, че най-добрия вариант е да спят до майка си и да сучат на поискване. Дори д-р Фърбър, който е привърженик на приучването на бебето към повече самостоятелност и е бил против спането на децата в родителското легло, е преразгледал това си виждане и е признал, че спането до родителите, има благоприятен ефект върху детето.


Факт е, че съм объркана и може би от страни наистина представите ми за родителството изглеждат изкривени, но съм на 22 години и ми предстои за първи път в живота си да се сблъскам с това. Вероятно сте прави всички, че ще се нагодим според бебето, а страхът ми относно отдалечаването е породен от това, че ставам свидетел на все повече мои познати и приятели, които след появата на детето се отдалечават един от друг. При някои знам причините, при други не. Някои от тях казаха, че точно това ги е отдалечило, затова сега се чувствам така объркана, защото моите представи са такива, че когато в живота на двама души, които се обичат се появи дете и още повече, когато то е планувано и двамата са решили, че са готови за него, то трябва да ги сплоти още повече,а не да ги отдалечи. И това, което ви казах, че наблюдам не съвпада с моето усещане и разбиране за нещата и се обърквам. И двамата с приятеля ми искахме това дете, но честно казано мен ме е страх именно поради тези причини. Заедно сме от 3 години и от 2 и половина живеем заедно, разбираме се перфектно и колкото и клиширано да звучи наистина сме като  половин човек, когато не сме заедно.

# 39 13 окт. 2018, 13:54 ч.
  • Мнения: 1 801
Изобщо не е редно детето да спи при родители, освен в редки случаи. И го спазвах до 9-тия месец.
Сега спим двете и не искам да спя без нея. Не просто се наспиваме по-добре, а буквално когато тя спи при баща си, не мога да заспя. А са в другата стая.Тя отскоро много ме гушка преди сън. И през нощта, ако се пробуди пак е едно гушкане... Не знам за бебето, но аз си свикнах много и май няма отучване.

# 40 13 окт. 2018, 14:07 ч.
  • Мнения: 1 001
Цитат на: sweety2831 в чт, 11 окт 2018, 17:34
Аз съм на същотото мнение като Вас. Очаквам първото си бебенце и хем като Вас не мога да си представя да спи в друга стая, хем не искам да спи в нашата, точно поради тези причини, които сте написали Вие плюс, че искам от малко да знае, че всеки си има собствено пространство. Разбира се стаята на мама и тати винаги ще е отворена, ако иска да дойде, но не искам то да я приема като собствена. Мъжът ми казва, че според него е добре поне в началото да спи при нас, защото не може от 1-вия месец да го отделим, едно че нямало да ни бъде удобо нощем да ставаме и да тичаме до другата стая, когато се разплаче и друго, че при нас ще го чуваме и виждаме по-добре от бейбифона. Като се замисля е прав, но все пак ме е страх да не стане така, че след това да не иска да спи само.
Концепцията едно новородено да разбере, че “всеки си има собствено пространство, но стаята на мама и тате ще е винаги отворена” е обречена на провал. Как ще те разбере, не знам, има деца, които още от началото си спят без проблеми в кошарата, други - не й се кефят въобще. Дъщеря ми като започна да се изправя и особено проходи, я асоциира със затвор. Затова вечер заспива на спалнята и просто я местя след това. Няма драми и всички са ок.

# 41 13 окт. 2018, 14:11 ч.
  • Мнения: 18 603
Изобщо не вярвам, че спането в едно или в три различни легла, може да е причина за сближаване и съответно охлаждане на отношенията. Едно бебе, без значение планирано или непланирано, носи освен радост и много напрежение - недоспиване, притеснение, умора, промяна, липса на социален живот, гимнастики за най-обикновени ежедневни дейности и още благинки. От напасването на партньорите към новата ситуация и преминаването най-безболезнено през нея зависи дали ще се съхранят отношенията, а не от спането задължително и винаги в едно легло. Не гледай на бебето като навлек, който иска да се намърда между вас.

# 42 13 окт. 2018, 14:21 ч.
  • София
  • Мнения: 18 679
Гушкаме се ние с бебчо на едно легло😍 Много ми е хубаво! Гушкайте ги, докато може, че тийнейджъра сега и да го гоня, не ми дава 😁

# 43 13 окт. 2018, 14:26 ч.
  • Мнения: 2 050
Детето ТРЯБВА да спи отделно и да е самостоятелно . Факт.
Нищо ,че дъщеря ми е на 6 и спи между нас.

# 44 13 окт. 2018, 14:48 ч.
  • София
  • Мнения: 39 831
Моят е на 10, но понякога идва да спи при нас. Добре че спалнята ни е голяма.

# 45 13 окт. 2018, 15:00 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 10 827
Синът ми спеше в леглото ми до 1 г, защото сучеше често и ако трябваше постоянно да ставам, щях да съм парцал през деня. След годинката го преместих безпроблемно в кошарата и сега си спи там. Има статии по въпроса. Аз четох, че даже е полезно малките бебета да спят при майките си. Иначе и аз имах притеснения дали е добра идея да спи при мен. Като цяло нещата са много субективни. Довери се на вътрешното си чувство

# 46 13 окт. 2018, 15:06 ч.
  • Мнения: 18 569
Това трябва, не трябва, според кого е?
Забравих аз отдавна за трябва и какво пише в книгите. Иначе ще се побъркам. На познати момиченцето до 3 години спеше между майка си и баба си. Бащата аут.
Отскоро сама поиска да си отиде в нейната стая. Затова говорим. Няма до абитуриентски бал да спят с нас я!
Аз лично ще се наслаждавам докато мога.
Наскоро четох една налудничава книга за отглеждане на дете и колко психически травмиращо било,колко грешно, бебето да спи в родителското легло....умрях от смях на нелепостите писани,направо травма ми нанесе тая книга.
За мен няма как близостта майка-дете и спането в едно легло да навреди. Никой не може да ме убеди в това.
Да,и аз се притеснявам как ще се случи отделянето, за много неща се страхувам, понакога си мисля, как не си справям, но ще се водя по нея и когато му дойде времето. Не сме перфектни. Ще гледам да я отделя до към 3 годинка, но за никъде не бързам.
Та искам да кажа на авторката да не се притеснява толкова, защото нищо не е такова, каквото си мислим, че ще е.
Отчуждаването от партньора след появата на детето е нещо много, много нормално и не е от вчеря. Аз все още се чувствам странно и като родих ми беше трудно в много отоншения, хормоните играят, не си същия човек...дори в личен план. За мен след появата на детето нещата никога не са същите. И това е самата истина. И,да стряскаща е. Но това е. За мен тези правила в родителството само объркват повече. Мисли сега за бременността, почивай си,подготвяй се за раждането. И ще си позволя един съвет-включвай мъжа ти в грижите за бебето още от самото начало, да свиква и да се приобщи.😊

# 47 13 окт. 2018, 16:10 ч.
  • Мнения: 2 494
Ей това за спане в едно легло на майката, детето и бабата ми дойде в повече... Представям си, ако някой мъж сподели, че спи с майка си и детето си в едно легло, какво ще стане... Веднага ще бъде заплют, обвинен, че е Муньо, мамино синче, лигльо и какво ли още не....,😱

# 48 13 окт. 2018, 16:26 ч.
  • Мнения: 18 569
Така ще стане да😁 но в конкретния случай имаше причина, но няма да споменавам каква.

# 49 13 окт. 2018, 17:06 ч.
  • Мнения: 11 174
За новородено/малко бебе в друга стая не съм си и помисляла, въпреки че стаи - много. Но се подведох по "хората" да купя отделна дървена кошара, в която уж да спи бебето. Ще спи трънки. Тя кошарата огромна, празна, нито може да се сгуши, нито да се стопли както трябва, колкото и да го завиваш. Нощем като стана да го кърмя в просъница, после насън (много след като съм го върнала в леглото му), се стряскам дали не съм забравила бебето до мен и да съм го изпуснала.
Накрая след 2-3 месеца мъка от общ характер и ужасно недоспиване си го взех при мен и доста от проблемите се решиха. Таткото си поспа в друга стая, нищо му нямаше, той е човек, който може да спи навсякъде - само му е нужно да помирише възглавница Simple Smile
Детето почна да спи по цяла нощ на 2 г., преместихме го в легло, долепено до спалнята. За отделна стая имаше готовност и желание на 7 години, когато се и случи туй нещо.
Дръжте ги до себе си сега, когато можете, че като станат пубери, затръшват вратата на стаята и не ти дават да влизаш без разрешение Simple Smile

# 50 13 окт. 2018, 17:08 ч.
  • Мнения: 1 091
Мис Каролин Бингли, напълно съгласна съм с мнението ти!
Няма универсално средство.
Няма точно правило.
Вземаш решения за момента според ситуацията.
И двете ми деца спяха в кошарата ,залепена за спалнята.
Хем си спят отделно ,хем са си до теб.
Не съм си помисляла нито дори за секунда да родя и да го оставя в отделна стая!
Да не кажа ,че с малкия ми син /в момента на 11 год./ не се разделях дори за секунда до втората му година.
Беше с рефлукс. Повръщаше много.
Едва миналата година спи вече в детската при батко си.
Баткото /на 17 год. / го отделихме още когато беше на три.
Всяко дете е различно и всяко дете си показва кога иска да бъде самостоятелно. Радвай се на детето си докато е малко.
Гушкай го ,целувай го и му обръщай внимание. Защото когато порасне и стане самостоятелна личност ,ще ти се иска пак да си го гушкаш ,ама то няма да иска! Frowning1
А малкия ми син все още понякога идва да спи при нас.

# 51 13 окт. 2018, 17:09 ч.
  • Мнения: 2 653
Никога не сме го слагали да спи в нашата спалня. Отделихме го от нашата стая на 2.5 г. Когато се разбуди нощем лягах до него докато заспи отново и пак обратно в моята си спалня.
Сега дори да го накарам да дойде да спи между нас, сам не желае. Просто защото не съм го свикнала така.

# 52 13 окт. 2018, 17:39 ч.
  • Мнения: 1 872
Да оставим настрана дървените философи с измислените психически травми. Спането на бебе (особено под 4м) в отделна стая увеличава риска от Синдром на Внезапната Детска Смърт. Бебефоните не помагат - майките имаме инстинкт, които се задейства при сън близо до детето (спим много по-леко след раждането). Моят син беше с рефлукс до годинката. Една нощ се събудих точно, докато повръщаше в леглото си. Тоя номер с бебефон не става.

До 6м си спеше в дървеното легло в спалнята, но след това възникнаха два проблема:

1) почна да шава и да се удря в стените на кошарата (а се буди по 3-4 пъти на нощ, заради зъби, та бая често се удряше - обиколниците не са вариант, защото също увеличават риска от СВДС)

2) спря да заспива сам в кошарата (преди това го правеше няколко месеца)

3) свалихме нивото на матрачето, защото почна да се набира по пречките на преградата и при опит да го поставим вътре заспал постоянно се будеше (а ние трябваше да правим гимнастики, за да го поставим вътре на долното ниво)

Сега спим всички в детската с матраци на пода. Малкият - на матрака от детското легълце, ние - на матрака от спалнята. Така хем има място за всички, хем таткото спи при нас (слагам малкия да суче като примрънка, не съм луда да му "махам" хранения и не събужда баща си).

По-вероятна причина за отдалечаване в някои семейства е, че бащите си правят пас от грижата за бебето (памперсите са много страшни като те мързи да гледаш) и за къщата ("Как така аз ще готвя/чистя/пера? Жена ми нали е по майчинство да ми прислужва?"). Мъжът ми през първите 3 седмици след секциото, докато си беше вкъщи, хем въртеше къщата и готвеше, хем сменяше почти всички памперси (и многото оповръщани дрехи). Не е станал по-малко мъж от това, даже обратното.

# 53 13 окт. 2018, 17:46 ч.
  • Мнения: 10 603
И двете ми деца от раждането до 4 г. спяха при мен плътно. До тогава ги кърмех.
Баткото на 5г. започна да си спи сам в стаята, дребната и тя към 5. Около година спяха ту сами, ту при нас Simple Smile
Не са имали кошари и двамата.

# 54 13 окт. 2018, 17:48 ч.
  • Мнения: 18 569
Малдини,абсолютно си права. И при нас ги имаше всичките тези проблеми. Бебефон ползвам само като имаме гости или сме някъде по етажите.
Лошото е ,че леглото ни е от тези детохне се свалят решетките.това не сме го предвидили. Плюс това е от големите дето стават на юнашески и на бюла после. Ако се навия на второ няма да взима такова и го отчитам като грешка,въпреки че е супел удобно.

# 55 13 окт. 2018, 17:50 ч.
  • Мнения: 1 872
Да разкажа и малко от собствен опит като дете - хич не обичах да спя с някой. Мама ме гушкаше, а аз гледах да се измъкна. И това осъзнато го помня още от 3-4 годишна. А преди това съм спала в стаята с мама или баба от раждането.

Бингли, ние също така ползваме бебефона. Леглата със свалящи се решетки са забранени в САЩ и Канада, защото има пострадали от заклещвания/развален механизъм. Ако сега се подготвях за бебе, бих взела само сгъваема кошара с платнени страници (и ние се прекарахме с такова с много чекмеджета, люлка дето нито веднъж не го успокои/приспа и се трансформира на бюро, легло и шкаф).

# 56 13 окт. 2018, 17:51 ч.
  • Мнения: 1 001
Цитат на: Мис Каролин Бингли в сб, 13 окт 2018, 17:48
Малдини,абсолютно си права. И при нас ги имаше всичките тези проблеми. Бебефон ползвам само като имаме гости или сме някъде по етажите.
Лошото е ,че леглото ни е от тези детохне се свалят решетките.това не сме го предвидили. Плюс това е от големите дето стават на юнашески и на бюла после. Ако се навия на второ няма да взима такова и го отчитам като грешка,въпреки че е супел удобно.

Ох, и ние се прецакохме с това мултифункционално легло, мъжът ми се беше побъркал докато го сглоби, за второто един ден купувам еднл най-обикновено на Икеа.
И нашата си удря главата в кошарата, почва да се изправя още в полубудно състояние преди да си отворила даже очите.

# 57 13 окт. 2018, 18:08 ч.
  • Мнения: 18 569
Не питайте,един ден го сглобявяхме нашето. Имам и кошара розова принцеска на Чиполино, за при баба й. Стои си така. Като нова. Ползваме я много рядко. Аз съм си доволна от леглото и от повивалника,също и от люлката, но просто мисля,че много излишно такова голяма легло. Какво ще го правя после, едва ли ще го ползвам до тийн възраст. Както и в последствие доста покупки ни се оказаха излишни.  Но нали ни първо и дай всичко. Сега се чудя къде да ги дявам.

# 58 13 окт. 2018, 18:14 ч.
  • Мнения: 1 001
Аз и повивалника му не харесвам, тесен и къс е в сравнение в останалите на пазара. Ама така е, с първото се учи човек да не купува каквото види по магазините.

# 59 13 окт. 2018, 18:23 ч.
  • Мнения: 243
Цитат на: sweety2831 в чт, 11 окт 2018, 17:09
Здравейте,

Открих подобни теми, но са доста стари. Ще ми се да чуя вашите мнения по два въпроса, а именно:
Дали според вас едно бебе/ дете, трябва да спи в леглото на родителите си или в отделно?
Колко голямо трябва да е едно бебе, когато се премести в отделна стая от тази на мама и тати?
Това са два върпоса, които много ме вълнуват, особено втория и все още не знам дали е добре едно бебе от самото начало да е отделено от родителите си или това трябва да се случи с времето.

С голямата ми дъщеря намерих някаква златна среда за себе си. Като съвсем мъничка избягвах да я взимам, после се уморих, взимах я докато заспи и после я местех, в крайна сметка се събуждаше в нейното легло. След 1та годинка долепих спалнята и нейното легло. Започнах да спя перфектно. Днес спи на собствено легло, откакто стана на 3 и половина, но в нашата стая(нямаме опция за друга стая в този момент). Сега чакаме второ, ще следвам естествения процес, за да видя дали ще повторя всичко това или ще намеря по - удачен вариант. Иска ми се обаче, когато малкото започне да спи по - дълго вечер да измислим  начин и да ги преместим заедно в отделна стая.

# 60 13 окт. 2018, 19:45 ч.
  • Мнения: 780
Като дете често сънувах кошмари. Съответно се будех през нощта и тичах при нашите в съседното легло. Те спяха на персон и половина, аз на дървено бебшко легло в същата стая. Била съм вече може би поне 5-6 годишна (със сигурност още не ходех на училище), защото съвсем ясно си спомям как се събудих от някакъв кошмар, отидох да се гушна при мама да ме успокоя, а тя вместо това ме остави в леглото при баща ми и се премести сгъната на кравай в моето малко легълце. Явно вече съм била пораснала доста и не сме се събирали 3-та в персон и половина. Тя за да угоди на всички - баща ми да се наспи, а аз да съм в голямото легло при възрастен, жертвала собственото си удобство. Спомням си ясно колко бях разочарована и как стоях в тъмното и я гледах отсреща и се чудех тя не разбира ли, че искам да гушна нея, а не да съм в голямото легло при баща ми. След този случай спрях да ходя при тях през нощта след кошмар.
Децата не искат да спят в спалнята на родителите. Те търсят самите родители, обикновено даже само един от тях. Не е важно леглото и стаята. Отхвърлянето от родителя за мен е доста по травмиращо, защото децата не знаят нищо за едипов комплекс, но без проблем мислят, че когато мама не позволява да спят в нейното легло и да ги гушка, значи не ги иска и ги изоставя. А бебетата до 1 година според съвременната психология не се осъзнават като отделни личности и се асоциират с майката и ако смятат, че майката ги отхвърля това е особено травмиращо за тях.
В тази връзка, тъй като децата ми са вече големички като размер, ако някоя вечер дойдат и двамата заедно и няма място за всички в леглото и се наложи да ги върна в тяхната стая винаги седя до тях докато заспят, за да не разберат, че съм ги оставила пак сами. Ако отнеме повече време или съм твърде уморена да стоя, си постилам на пода и лягам до тях.
За тези, които ще кажат, че ги разглезвам - за всичко друго са възпитавани в строг войнишки ред и никакви капризи не ми минават (даже си мисля, че прекалявам със строгостта на моменти), но никога не съм отказвала прегрътка и целувка по което и да е време на деня.

# 61 13 окт. 2018, 20:31 ч.
  • Мнения: 243
Цитат на: sunlight_eli в сб, 13 окт 2018, 19:45
Като дете често сънувах кошмари. Съответно се будех през нощта и тичах при нашите в съседното легло. Те спяха на персон и половина, аз на дървено бебшко легло в същата стая. Била съм вече може би поне 5-6 годишна (със сигурност още не ходех на училище), защото съвсем ясно си спомям как се събудих от някакъв кошмар, отидох да се гушна при мама да ме успокоя, а тя вместо това ме остави в леглото при баща ми и се премести сгъната на кравай в моето малко легълце. Явно вече съм била пораснала доста и не сме се събирали 3-та в персон и половина. Тя за да угоди на всички - баща ми да се наспи, а аз да съм в голямото легло при възрастен, жертвала собственото си удобство. Спомням си ясно колко бях разочарована и как стоях в тъмното и я гледах отсреща и се чудех тя не разбира ли, че искам да гушна нея, а не да съм в голямото легло при баща ми. След този случай спрях да ходя при тях през нощта след кошмар.
Децата не искат да спят в спалнята на родителите. Те търсят самите родители, обикновено даже само един от тях. Не е важно леглото и стаята. Отхвърлянето от родителя за мен е доста по травмиращо, защото децата не знаят нищо за едипов комплекс, но без проблем мислят, че когато мама не позволява да спят в нейното легло и да ги гушка, значи не ги иска и ги изоставя. А бебетата до 1 година според съвременната психология не се осъзнават като отделни личности и се асоциират с майката и ако смятат, че майката ги отхвърля това е особено травмиращо за тях.
В тази връзка, тъй като децата ми са вече големички като размер, ако някоя вечер дойдат и двамата заедно и няма място за всички в леглото и се наложи да ги върна в тяхната стая винаги седя до тях докато заспят, за да не разберат, че съм ги оставила пак сами. Ако отнеме повече време или съм твърде уморена да стоя, си постилам на пода и лягам до тях.
За тези, които ще кажат, че ги разглезвам - за всичко друго са възпитавани в строг войнишки ред и никакви капризи не ми минават (даже си мисля, че прекалявам със строгостта на моменти), но никога не съм отказвала прегрътка и целувка по което и да е време на деня.

Съгласна съм, предпочитам да спим в едно легло всички, отколкото някой да се чувства пренебрегнат. И аз това правя, преди взимах каката, а сега лежа до нея. Като се роди второто пак ще намеря вариант, ако трябва таткото временно ще го пратим на детското легло😄, което е с чуден матрак, той ще се зарадва 😂. Между другото ние и двамата със съпруга ми си признаваме, че макар да ни е било тясно най - сладките сънища са ни били, когато се гушкаме с нея, особено аз обожавам, явно на подсъзнателно ниво съм спокойна, когато тя е до мен. Естествено, че няма да продължи вечно. Но сега докато децата имат нужда, сме насреща.

# 62 13 окт. 2018, 20:54 ч.
  • Мнения: 309
Нямам време да изчета всички мнения, но ще споделя моето. Бебето ни спи при нас от както се е родила - без да се усетим и вече 2 месеца и половина в при нас и ни е супер. Тъй като е на кърма изцяло се буди един път около 1-2 и един път около 5-6. Будене е силно казано, размърдва се, аз се будя, подавам ѝ гърдата - тя спи и яде, аз спя и храня. Баща ѝ си спи при нас, защото реално я усещам преди да е заревала. Гушкаме се тримата - имаме си близост дори повече от преди. За смачкването - няма да го смачкате 😉 Със завивките сме по-внимателни и така. Тъй като баща ѝ е на работа по цял ден това си е вид прекарване на време с нея, особено обичаме сутрин като се събуди и запротяга и усмихва и така си се радваме 3-мата наспали се (защото това става около 8 ) поне 15-20 мин ❤❤
П.С. И секс правим, просто не на леглото 😬

# 63 13 окт. 2018, 21:49 ч.
  • Мнения: 2 288
Цитат на: Nikoleta78 в сб, 13 окт 2018, 13:16
Аз бих посъветвала авторката въобще да не си напряга мозъчните клетки с подобен род въпроси, и то преди да се е родило детето, а да види какво ще е полижението след като се приберат от болницата. За съжаление, големи очаквания могат да доведат до още по-големи разочарование, както се случи при 3 мои приятелки, за безоблачния съвместен живот с новородено, но като те застигне недоспиване и рев посред нощ, идилията почва да се пропуква.
Майката, според мен, трябва да се води по интуицията си и по детето. Какво казват баби, лели, стринки за спане в леглото на родителите, кърмене, захранване и т.н. въобще не ме е касаело. Дъщеря ми нямаше колики, но спеше върху нас първите 3 месеца, иначе рев. И това мина. След това спеше перфектно, будеше се само веднъж, суче и заспива директно. Дотук перфектно. Почнаха да излизат кътниците, рев и истерии. Ето тази нощ, в 6.20 като се почна, използваше ме за биберон, но се успокои и заспа.
В резюме, всяко дете е различно и към всяко подхода трябва да е различен. Всичко останало са празни приказки, поне за мен.
Леле, 6:20, при теб нощ ли е още ..... Аз горе долу по това време почти всеки ден съм приключила със спането, много са раннобудни Simple Smile

# 64 13 окт. 2018, 22:50 ч.
  • Мнения: 1 001
Цитат на: Pure_nature в сб, 13 окт 2018, 21:49
Цитат на: Nikoleta78 в сб, 13 окт 2018, 13:16
Аз бих посъветвала авторката въобще да не си напряга мозъчните клетки с подобен род въпроси, и то преди да се е родило детето, а да види какво ще е полижението след като се приберат от болницата. За съжаление, големи очаквания могат да доведат до още по-големи разочарование, както се случи при 3 мои приятелки, за безоблачния съвместен живот с новородено, но като те застигне недоспиване и рев посред нощ, идилията почва да се пропуква.
Майката, според мен, трябва да се води по интуицията си и по детето. Какво казват баби, лели, стринки за спане в леглото на родителите, кърмене, захранване и т.н. въобще не ме е касаело. Дъщеря ми нямаше колики, но спеше върху нас първите 3 месеца, иначе рев. И това мина. След това спеше перфектно, будеше се само веднъж, суче и заспива директно. Дотук перфектно. Почнаха да излизат кътниците, рев и истерии. Ето тази нощ, в 6.20 като се почна, използваше ме за биберон, но се успокои и заспа.
В резюме, всяко дете е различно и към всяко подхода трябва да е различен. Всичко останало са празни приказки, поне за мен.
Леле, 6:20, при теб нощ ли е още ..... Аз горе долу по това време почти всеки ден съм приключила със спането, много са раннобудни Simple Smile
Ами при нас е още тъмно тогава и за мен си е нощ направо Joy Иначе към 7, 7 без нещо става най-късно

# 65 13 окт. 2018, 23:52 ч.
  • Мнения: 422
С първото ми дете опитахме да спи в нашата стая в отделно легло. Издържах два месеца, изтормозих се да ставам да го кърмя и доприспивам. Дойде да спи при нас и до ден днешен сме така вече две години. Всички се наспиваме, всички се гушкаме. Очакваме още едно детенце скоро, спалнята ни е голяма и ще си е пак при нас. Ще дам шанс на всяко едно от децата ми само да реши кога е готово за самостоятелна стая. Вече си имаме детска стая, когато решат могат да отидат да спят там. Синът ми е изключително самостоятелно дете за възрастта си и вярвам, че това се дължи именно на подхода, който имаме към него - нещата се случват, когато е готов за тях, ние сме винаги насреща и не го караме насила да пораства.
Относно отношенията с партньора, не ни е нужно легло за близост и уединение.
Децата веднъж за малки и бързо порастват и не искат да спят с мама и тати, бъдете сигурни. Wink

# 66 14 окт. 2018, 00:07 ч.
  • Мнения: X
Аз за отделна стая не съм мислила въобще.Това ще е някога в бъдещето.
Но и аз като бременна си ги мислих едни...
Точно 2 дни малката "спеше" в кошарата си.Плачеше и се мяткаше, а аз отказвах да я взема.Защото на девер ми Петко зълвата казала, че ако го научиш да спи при теб, ще спи при теб докато се ожени.Пълни глупости!
А мъжът ми само повтаряше "Вземи я при нас", еми взех я, и не съжалявам.Кърмя на поискване и никога не се оплаквам от недоспиване.За мен това е най-доброто решение.Правила съм си експерименти и след като я приспя ( обикновено на гърда ) и с доста усилия я пренеса в кошарата - няма проблем, спи си.Но покрай зъбите като ме събуди 5-6 пъти и бързо започваме по старо му.
Много често се самообвинявам, че изобщо съм се опитвала да я оставям сама в голямата празна и студена кошара.

П.С.Желая на авторката леко раждане и живо и здраво бебче.

# 67 14 окт. 2018, 05:10 ч.
  • Мнения: 2 050
Присъединявам се към съветите “почакай и прецени”, бебетата са различни. Синът ми в началото спеше в кошарка със свалена преграда, долепена до спалнята. Притеснявах се главно да не го смачкаме, но всъщност както по-горе беше споменала потребителка, завивките са по-опасно. Все пак като се поуголеми и вече не се притеснявах, го взехме при нас. И по двата начина ми е било удобно, понеже така или иначе трябваше да сменям памперс всеки път. Като спря да се нааква по 5 пъти, на леглото до мен беше по-удобно, само подавам гърда и готово. Бях бременна и ходех на работа, пък не стм страдала от недоспиване, а той си сучеше често. Към годинка и малко спряхме нощните кърмения, че вече ми беше некомфортно заради бременността. След няколко месеца го преместихме в отделна стая, харесва му. Даже от време на време се опитвам да го взема да спи при нас, че ми липсва да го гушкам, ама не ще Simple Smile Та толкова с разглезвните деца, дето щели да искат на спалнята до абитуриентската.

Сега пък бебето ни се оказа отличник по спане Heart Eyes и понякога прави дори 8 часа пауза. С нея ми е по-удобно засега да си спинка на долепената кошарка, така си се разполагам спокойно и спя като пън.

А мъжът ми пък хич и не се буди в цялата тая галимация, но той си е пън от класа.

# 68 14 окт. 2018, 08:39 ч.
  • Мнения: X
В началото, когато се роди дъщеря ми, бях решила, е трябва да си спи в кошарата, че да не "свиква" при нас. Не кърмех, но на всеки 3 часа се будеше да яде, после докато я приспят, легна и аз и стана време отново да яде, да правя Ам и всичко от начало. Издържах около 2 седмици и започнах да си я взимам при мен след първото будене. Така и двете спяхме по-добре, таткото е в спалнята, ние в детската. Като започна да спи по цяла нощ си я оставих да си спи сама в кошарата, а аз на другото легло, отново в детската. Сега е на две, но все още се буди за мляко поне по веднъж, пие си го и заспива отново. Обаче се случва да се събуди и да плаче, да не иска да спи и т.н.      В тези случаи си я взимам при мен, гушкаме се, гледаме тв и по някое време заспиваме и двете. Как ли не бих си причинила разходки между стаите за всяко мрънкане. С баща ѝ отношенията ни не са пострадали по никакъв начин.
Да кажа и за кошарите, ние взехме такава от плат и мрежа. Ужасно ми е удобна и вече 2 години си върши съвестно работата. Малката нямаше къде да се удря при опитите си да сяда и да се изправя. Единствения ѝ недостатък е, че като се махне горното ниво, става много ниско и детето се слага малко сложно вътре, но се свиква.

# 69 14 окт. 2018, 09:33 ч.
  • Мнения: 2 050
Момичета с едно по-бива работата Simple Smile Моята история е подобна на вашите. Първо малката беше в кошара сама, ние на другото легло. Будеше се постоянно, аз ставах дундурках и пак я слагах в кошарата. Много беше гадно, защото за да спи трябваше да съм над нея и да я побутвам. Това автоматично означаваше да забравя за съня. Взех я при мен и всичко си дойде на мястото. До тук  добре, но аз свикнах и даже ми е криво като не е при нас. Тя също не иска да спи сама. Правим уговорки, че догодина ще имаме детска стая и  малката даже няма търпение(май не осъзнава съвсем, че ще е отделена). Проблема е, че ще става кака. Направо не ми се мисли как ще процедираме с бебе. Много е привързана към мен и аз към нея. Не знам дали не сгреших, че не я отделих по-рано.

# 70 14 окт. 2018, 15:08 ч.
  • Мнения: 275
Не съм чела всичко, но ще споделя и моя опит. И друг път съм писала тук, че най-доброто ни родителско решение е детето да спи само. Номер едно си има самостоятелно легло и никога не е спала с нас(на 4г. е). От 6месечна спи и в своята детска стая, просто защото правехме ремонт и не беше готова по рано. Номер две в момента е на 3 месеца и също спи в нейното си легло, но за съжеление в нашата стая. Догодина живот и здраве ще се местим в ново жилище и там ще си има стая и тя (тогава ще бъде на около 8 мес.) И много ме е страх да не е късно! Нея веднъж я взехме да спи при нас- беше ужасно травмиращо и за 2ма ни с таткото, той едвам посмял да заспи, аз пък супер леко се будя. Много се радвам че децата ни не спят при нас като гледам една камара вече познати с вече големи деца как се мъчат. Също смятам че не спането с мъжа отдалечава. По цял ден сме разделени( той на работа) вечер сме изморени от битовизми но защо поне нощем не сме един до друг. Аз бих се чувствала самотно без него в леглото.

# 71 14 окт. 2018, 15:33 ч.
  • Мнения: 1 001
Цитат на: So_GooD в нд, 14 окт 2018, 15:08
Не съм чела всичко, но ще споделя и моя опит. И друг път съм писала тук, че най-доброто ни родителско решение е детето да спи само. Номер едно си има самостоятелно легло и никога не е спала с нас(на 4г. е). От 6месечна спи и в своята детска стая, просто защото правехме ремонт и не беше готова по рано. Номер две в момента е на 3 месеца и също спи в нейното си легло, но за съжеление в нашата стая. Догодина живот и здраве ще се местим в ново жилище и там ще си има стая и тя (тогава ще бъде на около 8 мес.) И много ме е страх да не е късно! Нея веднъж я взехме да спи при нас- беше ужасно травмиращо и за 2ма ни с таткото, той едвам посмял да заспи, аз пък супер леко се будя. Много се радвам че децата ни не спят при нас като гледам една камара вече познати с вече големи деца как се мъчат. Също смятам че не спането с мъжа отдалечава. По цял ден сме разделени( той на работа) вечер сме изморени от битовизми но защо поне нощем не сме един до друг. Аз бих се чувствала самотно без него в леглото.
Тоест, ако хипотетично бебето вече спеше в отделна стая, то спи от 7 до 7, по-голямото дете няма кошмари, не го е страх от тъмното, и т.н.? А кърмите ли бебето, защото това е също до голяма степен “утежняващ” фактор понякога.
Сновенето по стаите посред нощтите за мен е наторващо. Моя приятелка така си е сложила един стол до кошарата на детето в другата стая, и то като съответно се събуди през нощта, сяда на стола и така няколко часа. Ама важното е детето да е в друга стая.

# 72 14 окт. 2018, 16:08 ч.
  • Мнения: 18 569
Кърмените бебета абсурд да са отделно. Повечето се успиват на гърда, сучат на поискване по няколко пъти през нощта. И за майката и бебето е сто пъти по-удобно да е в леглото. Ясно е,че в този случай така е по-добре. Иначе всеки си има система кай както му е добре. По стаяите не бих сновяла,въпреке че са преходни и една до друга. Но всеки си знае за себе си.

# 73 14 окт. 2018, 16:27 ч.
  • Мнения: 18 603
За мен изводът е, че накрая всички си спят по леглата и по стаите, само че едни са си спестили безсънието, други са сновали напред-назад, уплашени от “приятелите”, които до пълнолетието на децата са останали в едно легло.

# 74 14 окт. 2018, 17:37 ч.
  • София
  • Мнения: 38 777
Ние по едно време всички се бяхме събрали на спалнята! Продължи около една зима, напролет купихме нови легла и изпратихме децата в стаята им. Обаче и сега се случва да се будя "в тълпата" - мъжо, кучето, малкия, но все по-рядко.

# 75 14 окт. 2018, 18:28 ч.
  • Мнения: 1 872
О, кучето веднъж наместило ли се е на леглото, няма отърване. Само като му е жега на лято, спи на пода с гръб към стената. На кучешкото легълце спи само като ни няма вкъщи.

# 76 14 окт. 2018, 19:50 ч.
  • Мнения: 10 690
Според мен това не е въпрос за бг-мама форум. Въпрос на лична преценка и виждания (и двата въпроса, де). Пък каква книга написал еди кой си и какви проучвания каква статистика сочат - хич не ме вълнува. Simple Smile

# 77 15 окт. 2018, 09:30 ч.
  • София
  • Мнения: 2 995
Цитат на: wild poppy в нд, 14 окт 2018, 16:27
За мен изводът е, че накрая всички си спят по леглата и по стаите, само че едни са си спестили безсънието, други са сновали напред-назад, уплашени от “приятелите”, които до пълнолетието на децата са останали в едно легло.
Има и деца като моето,  които спят непробудно по цяла нощ. Щеше да е мъчение за всички, ако трябваше да спим заедно.

Въпрос до тези, които делят една спалня: как с вечерния си тоалет не успявате да събудите вече спящото дете. Или може би всички лягате заедно в 9?

Amy_nka, ами да го пуснем във фолксваген.бг въпроса.

# 78 15 окт. 2018, 09:30 ч.
  • Мнения: 275
Цитат на: Nikoleta78 в нд, 14 окт 2018, 15:33
Цитат на: So_GooD в нд, 14 окт 2018, 15:08
Не съм чела всичко, но ще споделя и моя опит. И друг път съм писала тук, че най-доброто ни родителско решение е детето да спи само. Номер едно си има самостоятелно легло и никога не е спала с нас(на 4г. е). От 6месечна спи и в своята детска стая, просто защото правехме ремонт и не беше готова по рано. Номер две в момента е на 3 месеца и също спи в нейното си легло, но за съжеление в нашата стая. Догодина живот и здраве ще се местим в ново жилище и там ще си има стая и тя (тогава ще бъде на около 8 мес.) И много ме е страх да не е късно! Нея веднъж я взехме да спи при нас- беше ужасно травмиращо и за 2ма ни с таткото, той едвам посмял да заспи, аз пък супер леко се будя. Много се радвам че децата ни не спят при нас като гледам една камара вече познати с вече големи деца как се мъчат. Също смятам че не спането с мъжа отдалечава. По цял ден сме разделени( той на работа) вечер сме изморени от битовизми но защо поне нощем не сме един до друг. Аз бих се чувствала самотно без него в леглото.
Тоест, ако хипотетично бебето вече спеше в отделна стая, то спи от 7 до 7, по-голямото дете няма кошмари, не го е страх от тъмното, и т.н.? А кърмите ли бебето, защото това е също до голяма степен “утежняващ” фактор понякога.
Сновенето по стаите посред нощтите за мен е наторващо. Моя приятелка така си е сложила един стол до кошарата на детето в другата стая, и то като съответно се събуди през нощта, сяда на стола и така няколко часа. Ама важното е детето да е в друга стая.

Да, кърмим се и сме само на кърма! Голямата също е кърмена до 8 месечна възраст..но тук има едно НО Simple Smile Моите деца спят през ноща, не се събуждат и не се хранят през ноща Simple Smile Да, каката няма абсолютно никакви кошмари и не виждам защо трябва да има ? Кошмара според мен е проекция на нещо видяно или преживяно през деня и е на подсъзнателно ниво. Ако детето ми имаше кошмари бих работила със психолог, а не до го вземам в леглото при мен че не виждам това как ще му помогне. И защо да го е страх от тъмното..аз не плаша с баба Яга, нито с баба Маца и с нищо! Не искам децата ми да растат със страхове и дори се дразня като чуя родител до нас на площадката да обеснява как ей сега ако не слуша видиш ли баба Меца ще изскочи от някъде. Винаги след такива чути случайни заплахи от други родители си говорим че тези неща са само по приказките и не са истински. Всичко е въпрос на възпитание според мен Simple Smile

# 79 15 окт. 2018, 09:38 ч.
  • Мнения: 11 174
Цитат на: АС/ОС в пн, 15 окт 2018, 09:30
Въпрос до тези, които делят една спалня: как с вечерния си тоалет не успявате да събудите вече спящото дете. Или може би всички лягате заедно в 9?
Като вземете значи така...
Не се сещам за никаква част от вечерния тоалет, която би се състояла в спалнята. Щъкаш си си по другите стаи до колкото прецениш, като ти се доспи - къпеш се, оправяш се и се промъкваш тихо в леглото. Иначе като кърмех едно време, редовно заспивах с детето и после в полупросъница ставах за следващите действия, но това беше около 22-22:30, не в 21.

# 80 15 окт. 2018, 09:43 ч.
  • Мнения: 18 603
Повече от ясно е, че става въпрос за онези деца, които не спят по цяла нощ. По-назад споделих, че също отделих бебето в отделна стая, когато започна да спи непробудно. Това стана на 11м. Но когато се случи да спи неспокойно, действам по същия начин - взимам я при мен.

Какъв тоалет трябва да се прави на главата на спящото бебе? Моите деца спяха дълбоко до към 12-1, буденето започваше след това.

Не са само кошмари. Има и едни наподобяващи кошмари състояния - night terrors, за които като евентуална предпоставка също се посочва спането в отделна стая.

# 81 15 окт. 2018, 09:47 ч.
  • Мнения: 6 620
So_Good, искрено ме разсмя с възпитанието. Не е до възпитание, до темперамент на детето е. Няма как от впечатлително и много чувствително дете да възпиташ непукист.

# 82 15 окт. 2018, 09:56 ч.
  • Мнения: 275
Не обвинявам никого! Не съм против тези, които спят с децата си Simple Smile Но ако имате възможност и отделна стая - аз съм за нея! Темперамента е друго нещо , съгласна съм че той не се променя. Но има такива родители, които насаждат страхове в децата си - това имах предвид. Моята стратегия във възпитанието е да ги уча да се справят сами и че няма нищо страшно, което да не могат да преодолеят. Не сме имали такива кошмарни състояния, даже за първи чувам че съществуват такива. Може би от малко детето като спи отделно и приема това за нормално и за това не го е страх после. Разбира се, вратата на каката я оставяме отворена през ноща и тя знае,че ако ни извика ще дойдем.

# 83 15 окт. 2018, 10:03 ч.
  • Мнения: 18 603
Ами не, не зависи от това как е свикнало като малко, защото има деца, спящо от новородени сами, които изведнъж започват да будят с писъци квартала. И понеже не в открита точната причина, всичко се обяснява с незрялата детска психика, спането в отделна стая се посочва като рисков фактор.

# 84 15 окт. 2018, 10:09 ч.
  • Мнения: 275
Значи стигнахме отново до извода - че всичко е твърде индивидуално и просто си зависи от детето Simple Smile

# 85 15 окт. 2018, 10:13 ч.
  • Мнения: 5 468
Аз много искам да разбера как се "възпитава" едно бебе да спи непробудно цяла нощ. Grinning Наистина има бебета, които по-рано започват да спят непробудно, има и такива, при които това става по-късно. Това зависи от характера, нервната система, нуждите на бебето и много други неща, различни от възпитанието.

Цитат на: wild poppy в нд, 14 окт 2018, 16:27
За мен изводът е, че накрая всички си спят по леглата и по стаите, само че едни са си спестили безсънието, други са сновали напред-назад, уплашени от “приятелите”, които до пълнолетието на децата са останали в едно легло.

Напълно съгласна съм с това изказване. Вече родителите си преценяват дали и до колко да си причиняват нерви и недоспиване, само и само детето бързо да се отдели в друга стая. Аз никога не бих се подвела по приказките на околните, че има голяма опасност детето да остане завинаги лепнато за теб. Дори при семействата около мен не се сещам за големи деца, които да са останали да спят при родителите си. Знам за такива случаи, само когато семейството не разполага с отделна стая за детето.

# 86 15 окт. 2018, 10:14 ч.
  • Мнения: 1 001
Аз като дете също спях в отделна стая, майка ми също беше на мнение, че детето трябва да си знае леглото. На 4г. вече не спях на обед, ей, така я мразех тая кошара, все едно беше затвор. Само си спомням как баба ми ме оставяше там и излизаше на двора да си вършо някаква работа. Вечер ме беше страх от тъмното (то и сега още ама това е друга тема Grinning ) и нашите ми бяха сложили някаква нощтма лампа, преди това четяхме приказки с баща ми. Та, страховете надали са обусловани от темперамент или преживявания.

# 87 15 окт. 2018, 10:17 ч.
  • Мнения: 18 603
Индивидуално е, разбира се. Това никой в темата не го отрича. Става въпрос дали деца, които се будят през нощта и е необходимо да им бъде обърнато внимание, трябва да спят отделени или не е по-добре, докато станат готови да спят самостоятелно, да бъдат близко до родителите си, за да спят възможно най-много всички.

# 88 15 окт. 2018, 10:57 ч.
  • Мнения: 1 829
И мен като малка (и сега също де) ме беше страх от тъмното, най голямото наказание беше спането отделно. Дори вечер докато си играем стане ли навън тъмно почвах да плача. Не са ме плашили с нищо и мен, но пък бях доста чувствителна. Както казах всяко дете е различно, моята се отдели на 1,7г и само една вечер спах при нея. Малкия е отделен от преди 3м и още няма желание да спи сам. ММ ходи често командировки и викам децата да спят при мен или аз при тях. Голямата не иска, тя иска да си спи сама с една камара плюшковци, няколко вечери пусна брат си при нея и после го изгони

# 89 15 окт. 2018, 11:00 ч.
  • Мнения: 11 174
Разбира се, че има бебета, които спят по цяла нощ. Еднорози им викат Simple Smile Може и да са малко по-нарядко от еднорозите - но бг-мама оставя с друго впечатление.
Иначе и аз съм спала при родителите си до 7-8 години - не поради липса на стаи, а поради нежелание да се отделя. Нито тогава ми се е струвало ненормално, нито пък сега, когато прилагам същото като родител. Иначе майка ми и баща ми наскоро отбелязаха 52 години брак, та явно не им е разпаднало отношенията моето вмешателство Simple Smile

# 90 15 окт. 2018, 12:11 ч.
  • Мнения: 275
Съгласявам се с вас, че има различни деца и някои са по-чувствителни. Не мога да се съглася обаче, че възпитанието не играе роля. Ще дам друг пример. Преди да тръгне на ясла каката аз бях убедена,че това е най-доброто за нея и че е точно подходящото време( въпреки че още нямаше 2 год). Говерех и колко ще е хубаво там и как ще се забавлява и въобще само хубави неща - резултат бе, че детето си тръгна на ясла без плачове и прие всичко нормално и добре. Обаче какво се случи с други майки около мен, с които децата ни тръгнаха заедно ? Те се притесняваха и го мислеха предварително как щяло да бъде, дали щяло да свикне- резултат при тях е ,че стояха сутрин пред градината с месеци и слушаха как децата им реват. Та...ако родителят е убеден и вярва в своето родителско решение, то детето го усеща вътрешно , ако родителя е спокоен и детето е спокойно, ако получава достатъчно внимание и обич през деня няма да се стряска нощем.. и така нататък Simple Smile

# 91 15 окт. 2018, 12:17 ч.
  • Мнения: 1 829
Цитат на: Параход в пн, 15 окт 2018, 11:00
Разбира се, че има бебета, които спят по цяла нощ. Еднорози им викат Simple Smile Може и да са малко по-нарядко от еднорозите - но бг-мама оставя с друго впечатление.
Иначе и аз съм спала при родителите си до 7-8 години - не поради липса на стаи, а поради нежелание да се отделя. Нито тогава ми се е струвало ненормално, нито пък сега, когато прилагам същото като родител. Иначе майка ми и баща ми наскоро отбелязаха 52 години брак, та явно не им е разпаднало отношенията моето вмешателство Simple Smile

Аз си имах бебе еднорог Wink Още от болницата си спеше по 7ч през нощта, след 3тия месец почна да спи от 22 до 7 Simple Smile Колики нямаше, зъбите даже не разбрах кога избиват и до към 1-1,6 г не е боледувала. Това беше първото ми дете и си мислех че всички деца са такива. Толкова бях ентусиазирана за второто и като се роди коренна противоположност на сестра си се отчаях. Въпреки че спеше до мен в леглото до 6м е имал зверски колики и що е това сън едва съм разбрала. Тъкмо минаха коликите и почнаха зъбите... Абе катастрофа. И за капак от както се е родил ако 2 седмици е добре после още толкова боледува. Даже с мм си говорехме, че ако той ни беше първото дете второ нямаше да имаме никога Wink

П.С.  Това че имах бебе еднорог мисля че ще го изплащам поне 3 живота с деца като сина ми!

Последна редакция: пн, 15 окт 2018, 12:22 от Kaya

# 92 15 окт. 2018, 12:18 ч.
  • Мнения: 11 174
Привлекателно е да си мислим, че има каузална връзка между нашите действия и възпитание и реакциите на детето - но невинаги има. Познавам много деца, тръгнали на ясла/градина, чиито родители са били спокойни, обясняващи, подкрепящи... и въпреки това те никак не са били доволни от това решение и месеци наред са плакали. Да не говорим, че действат и много външни фактори - например дали лелките ще бъдат свестни и предразполагащи децата, или авторитарни уроди, излезли от разкопките на соца.

Edit: Постът на Кая над мен казва много важни неща. С първото дете човек може да си мисли всичко. Като му се роди второ-трето, разбира, че кел файда, че са с еднакви гени, еднакво гледани и еднакво възпитавани? Индивидуалността е над всичко.

# 93 15 окт. 2018, 12:18 ч.
  • Мнения: 18 603
Наивно е да смяташ, че твоето дете е свикнало бързо с яслата, защото ти си била спокойна, пък другите, притеснителни нерваци, са го предали на децата си. На едно емоционално дете, което не признава друг освен мама, колкото и спокойно да му обясняваш, че е прекрасно в яслата, още на първия ден ще разбере, че го будалкаш.

И понеже имам дете, което обожаваше яслата и се правеше, че не познава баща си, за да не я вземе и имам друго, което с месеци вече не позволява дори баба ѝ да я гушне, определено си давам сметка, че основа роля има характерът на детето.

# 94 15 окт. 2018, 12:20 ч.
  • Мнения: 275
Ха-ха дам Wink Факторите са много разбира се, просто смятам, че възпитанието е един от тях.

# 95 15 окт. 2018, 12:20 ч.
  • Мнения: 1 001
Дъщеря ми е на 1г2м в момента, от седмица тръгна на ясла и правим приспособяване в момента. Аз бях 101% убедена, че тя няма да има проблеми, много е социална, говорих къде ще ходим, т.н. НО тя е свикнала само с нас, баби и дядовци вижда или като сме в БГ, или като ни дойдат на гости. Плюс, вкъщи говорим само на български, тя разбира всичко, а в яслата говорят на немски, и на нея й трябва повече време. На всичко отгоре групата е от макс 9 деца с две възпитателки. Тоест, все ще се намери някой да й обърне внимание.
Примерите, които даваш, според мен не са до възпитание, а по-скоро до характера на детето, доколко е свикнало да бъде отделяно, възраст, отношение на персонала (в яслата).

# 96 15 окт. 2018, 12:26 ч.
  • Мнения: 275
Добре, не желая да ви убеждавам. Просто исках да споделя и своя опит - че да, възможно е децата да спят отделно и самостоятелно без да имат никакви проблеми Simple Smile А пък в крайна сметка всеки преценя сам за него си и неговото си семейство, тук можем да черпим само идеи и опит.

# 97 15 окт. 2018, 12:28 ч.
  • Мнения: 18 569
Аз съм родител притеснен-нервак. Колко хубаво го каза. Такава съм и през бременността не бях спокойна,и като дете не съм била и сега като майка пак не съм. Майка ми е точно от обясняващите спокойни и дипломатични майки, цял живот ми води политика. Кротка,спойкойна,здраво стъпила на земята дева,нищо общо с мен. Кел файда, наистина...ето че сме коренно различни,та не знам какво ми е предала.
Харектера на детето е най-важен. Моето  е много живо и палаво дете.  И е еднорог. До 10 месец спеше от 10 до 10 и никой не ми вярваше и всички ме мразеха😁
Сега е друга работата. Пак спи,но понякога е неспокойна. Майка ми постоянно ми повтаря,че ще я направя като мен неспакойна и нервна. Еми,не съм съвсем убедена в тази теория.

# 98 15 окт. 2018, 13:21 ч.
  • Мнения: 5 468
So_good, примерите, които даваш, изобщо не са свързани с възпитание. Характерът и емоционалността на детето са неща, извън нашия контрол, а нашата роля е да се съобразяваме с това при отглеждането на детето. Не случайно подходът "да се водим по детето" обикновено дава добри резултати. И под това има предвид, не да му играем по свирката и да търпим всяка глезотия, а да се съобразяваме с индивидуарността му. Наистина има много майки, като теб, които имат спящи и самостоятелни деца, и си приписват всички заслуги на възпитанието, и любимото им е да го изтъкват и да начукват канчето на онези, които имат не толкова спокойни и разбрани деца. По конкретния пример с яслата ще дам друг. Моя роднина с първото дете нямаше никакви проблеми с детската градина. Още от първия ден на детето му хареса, намери си приятели и с удоволствие ходеше. Второто дете беше подготвяно 4 месеца, че ще ходи на градина. Ежедневно му обясняваше къде ще ходи, какво ще прави там и т.н. Въпреки това, детето реве всяка сутрин, дори от предната вечер, заради това, че на другия ден ще е на градина. И двете деца са момчета, но с коренно различни характери.

За мен възпитанието е нещо съвсем различно от това, което ти даваш за пример. При дъщеря ми, например, смятам, че е възпитание е да си събуе обувките(или да опита), когато се приберем и да отиде в банята, знаейки, че трябва да измием ръцете; да знае, че играчките стоят в детската и вечер трябва да бъдат прибрани там; да има някакъв установен режим, например вечеря, къпане и лягане, и общо взето неща в този дух, а не това по колко пъти нощем се буди, сънува ли кошмари и т.н. Тя даже отскоро спря да се буди нощем, но неминуемо го прави понякога за да пие вода или да пишка. Все пак децата си имат нужди и не можем да искаме от тях, като роботи, да спят непробудно 8-10 часа.

# 99 17 окт. 2018, 13:51 ч.
  • Мнения: 9 577
Цитат на: Параход в пн, 15 окт 2018, 12:18
Привлекателно е да си мислим, че има каузална връзка между нашите действия и възпитание и реакциите на детето - но невинаги има. Познавам много деца, тръгнали на ясла/градина, чиито родители са били спокойни, обясняващи, подкрепящи... и въпреки това те никак не са били доволни от това решение и месеци наред са плакали. Да не говорим, че действат и много външни фактори - например дали лелките ще бъдат свестни и предразполагащи децата, или авторитарни уроди, излезли от разкопките на соца.

Edit: Постът на Кая над мен казва много важни неща. С първото дете човек може да си мисли всичко. Като му се роди второ-трето, разбира, че кел файда, че са с еднакви гени, еднакво гледани и еднакво възпитавани? Индивидуалността е над всичко.

точно.
трябва да се действа според детето, това за мен е точният подход.
щерката не е спала нито една нощ при нас, тръгна на градина с желание, много е социална, при все че не се беше отделяла и за ден от мен. дребният обратно - единствено спането при мен и храненето нощем го успокояваха /нещо, за което бях твърдо против с първото дете/. тръгна трудно на градина. сега е в 3-та група и още мрънка, че не му се ходи, много е гушлив и т.н. съвсем различен натюрел. та деца всякакви и с най-разнообразни нужди.

# 100 17 окт. 2018, 14:17 ч.
  • Мнения: 275
Цитат на: Happy_mommy в пн, 15 окт 2018, 13:21
So_good, примерите, които даваш, изобщо не са свързани с възпитание. Характерът и емоционалността на детето са неща, извън нашия контрол, а нашата роля е да се съобразяваме с това при отглеждането на детето. Не случайно подходът "да се водим по детето" обикновено дава добри резултати. И под това има предвид, не да му играем по свирката и да търпим всяка глезотия, а да се съобразяваме с индивидуарността му. Наистина има много майки, като теб, които имат спящи и самостоятелни деца, и си приписват всички заслуги на възпитанието, и любимото им е да го изтъкват и да начукват канчето на онези, които имат не толкова спокойни и разбрани деца. По конкретния пример с яслата ще дам друг. Моя роднина с първото дете нямаше никакви проблеми с детската градина. Още от първия ден на детето му хареса, намери си приятели и с удоволствие ходеше. Второто дете беше подготвяно 4 месеца, че ще ходи на градина. Ежедневно му обясняваше къде ще ходи, какво ще прави там и т.н. Въпреки това, детето реве всяка сутрин, дори от предната вечер, заради това, че на другия ден ще е на градина. И двете деца са момчета, но с коренно различни характери.

За мен възпитанието е нещо съвсем различно от това, което ти даваш за пример. При дъщеря ми, например, смятам, че е възпитание е да си събуе обувките(или да опита), когато се приберем и да отиде в банята, знаейки, че трябва да измием ръцете; да знае, че играчките стоят в детската и вечер трябва да бъдат прибрани там; да има някакъв установен режим, например вечеря, къпане и лягане, и общо взето неща в този дух, а не това по колко пъти нощем се буди, сънува ли кошмари и т.н. Тя даже отскоро спря да се буди нощем, но неминуемо го прави понякога за да пие вода или да пишка. Все пак децата си имат нужди и не можем да искаме от тях, като роботи, да спят непробудно 8-10 часа.
Тези неща, които ти си цитирала като миене на ръце, обуване/събуване на обувки и по натам хранене с лъжица/вилица примерно, изчистване и така нататък не са възпитание. Това са социално-битови умения и качества, които даден индивид придобива в периода на своето развитие. Тези качества и умения се учат също и в центровете на настаняване от семеен тип примерно, и в дневните центрове и за деца и за възрастни, които не са могли да ги придобият поради една или друга причина. Тези социални умения помагат на човек да живее самостоятелно, да се справя в своето ежедневие, да не е зависим от други хора. Но това не е възпитание. Възпитанието за мен е насочено от родителя към детето към неговите мисли, чувства, вътрешен свят. Когато родителят изгради спокойствие, доверие, сигурност в детето си, то тогава детето ще бъде уверено само в себе си, няма да има страхове разни. Разбира се, че чрез този мироглед съм допринесла за развитието на моето дете. Дори в търсачката на интернет да потърсите значението на думата "възпитание" ще откриете, че то е даване на знание, обучение, възгледи и мирогледи и не е умението да се мият ръце.
 Пък на който му е кеф нека си спи с детето и до 10 годишна възраст, на мен не ми е ! Simple Smile

# 101 17 окт. 2018, 15:00 ч.
  • Мнения: 1 001
Не, просто някой имат деца, които се будят през нощта, и предпочитат да спят няколко часа, отколкото да сновят като откачени посред нощите из стаите.

# 102 17 окт. 2018, 15:02 ч.
  • Мнения: 18 603
Като не ги възпитават правилно, ще сноват. Stuck Out Tongue Winking Eye

# 103 17 окт. 2018, 15:05 ч.
  • Мнения: 1 001
Цитат на: wild poppy в ср, 17 окт 2018, 15:02
Като не ги възпитават правилно, ще сноват. Stuck Out Tongue Winking Eye
Вече е на 1г2м и още се опъва на възпитанието ми Joy Ей затова европейците не харесват балканците, още от бебета са некултурни Grinning В яслата само нашата вдига най-много шум, другите дечица кротко и тихо си играят, най-много за някоя играчка да се сдърпат Grinning

# 104 17 окт. 2018, 15:13 ч.
  • Мнения: 18 569
Възпитанието няма грам общо с това кой къде спи, моля ви се. 😁Мен това,че някой си смята, че друг не си е възпитал детето(щото спи или не спи при него) не ме касае и е дори смешно и несериозно.

# 105 17 окт. 2018, 15:17 ч.
  • Мнения: 18 603
Мис, с бебето като спите заедно, заедно ли сте станали с четирибуквията нагоре? Даже и емотикон сложих да е ясно, че се шегувам.

# 106 17 окт. 2018, 15:48 ч.
  • Мнения: 275
Цитат на: maldini88 в ср, 17 окт 2018, 15:33
Ей, намери се и тук майка-героиня. Ние лошите майки как не си възпитахме децата да не ни будят и да ни занимават със себе си. Явно е трябвало само да го затворя в една стая, да реве цяла нощ, да повърне и да се задави и проблемът с буденето е щял да бъде решен.
Някъде да съм споменавала да не обръщате внимание на детето си ? Или да не отивате при него, когато плаче ? Или да не го успокоявате? Хайде, да не ми изопачавате думите и мислите!

# 107 17 окт. 2018, 16:07 ч.
  • Мнения: 1 872
Само че точно това щеше да е резултата, ако бебето ми спеше само. Нямаше да спи непробудно. И това не е защото не съм го възпитала или не съм мислила положително. Просто се буди и ме търси, за да се успокои.

# 108 17 окт. 2018, 16:21 ч.
  • Мнения: 275
Цитат на: maldini88 в ср, 17 окт 2018, 16:07
Само че точно това щеше да е резултата, ако бебето ми спеше само. Нямаше да спи непробудно. И това не е защото не съм го възпитала или не съм мислила положително. Просто се буди и ме търси, за да се успокои.
Добре, съгласявам се с вас !

# 109 17 окт. 2018, 18:23 ч.
  • Мнения: 18 569
Цитат на: wild poppy в ср, 17 окт 2018, 15:17
Мис, с бебето като спите заедно, заедно ли сте станали с четирибуквията нагоре? Даже и емотикон сложих да е ясно, че се шегувам.

Аз разбирам нещата по-буквално, моя грешка. Доста се позамислих,но явно тка се е получило. Често ми се случва. А пък не мога знам кой какво иска да каже. И да гадая.

# 110 17 окт. 2018, 18:40 ч.
  • Мнения: 32
Имам бебе на 5 м., от 2 месеца спи сам в отделна стая. В началото спях с него в едно легло, таткото спеше отделно, защото малчо се будеше по много пъти. Решихме да го отделим, защото бебето започна да се обръща нощем по корем, въртеше се и аз се будех постоянно, бях като зомбирана. Откакто спи отделно, всички се родихме. Спи на пълна тъмница, сега е абсурд да легна с него в една стая, нито мога да чета, нито да гледам тв, трябва да легна и да заспя и да пазя тишина. Сега сме си пак с таткото в едно легло, говорим си, гледаме тв, малчо си спинка в другата стая с бебефона. Ставаме по веднъж да го храним.

# 111 17 окт. 2018, 18:51 ч.
  • Мнения: 1 001
О, и моето на 5м спеше като пън. Будеше се само веднъж. Ама като стана по-мобилна, й дойдоха в повече емоциите, и почна да се буди начесто. А тия кътниците тотално ми прецакаха схемата.

# 112 17 окт. 2018, 20:17 ч.
  • София
  • Мнения: 2 416
Моят невъзпитан син се опитва да заспи на цица в момента, а попи почти ме накара на глас да се разсмея Grinning Беше възпитан 4 месеца Grinning Спа в креватчвто си, като накрая последната седмица преди да го взема при мен и да изгоним таткото, бях станала зомби. Тъкмо го приспя и оставя и 30-40 мин по-късно, айде отначало... и така цяла нощ... една седмица Grinning Бях си казала, че като го възпитам да спи цяла нощ и да се буди 1-2 пъти, ще го местя обратно Grinning е, почнаха ни зъбите... и се буди по 5-7 пъти на нощ Grinning с таткото ще потърпим още няколко месеца Grinning И си знаем... за второто, кошарата долепена до спалнята...  Grinning

# 113 18 окт. 2018, 09:17 ч.
  • Мнения: 6 620
Колко невъзпитани кърмачета има в тая тема! Не ви е срам!!! Joy

# 114 18 окт. 2018, 09:59 ч.
  • Мнения: 1 001
Ужас направо, срамота!
Оффтопик, ама откакто давам Осанит за зъбите (в Бг май се казва Осадент) две вечери спи от 20ч до 5 без да се буди Sunglasses Алелуя!

# 115 18 окт. 2018, 10:17 ч.
  • Мнения: 32
Цитат на: Nikoleta78 в ср, 17 окт 2018, 18:51
О, и моето на 5м спеше като пън. Будеше се само веднъж. Ама като стана по-мобилна, й дойдоха в повече емоциите, и почна да се буди начесто. А тия кътниците тотално ми прецакаха схемата.
То мойто не спи като пън, спи само по корем и на сън започва да прави тегели в леглото, но в другата стая не го чувам и не се будя. Пробвах да спя при него една вечер, беше някакъв кошмар, при всяко мръдване и скачах. Наближава моят кошмар-зъбите, да видим какво ще стане  Crazy

# 116 18 окт. 2018, 10:38 ч.
  • софия
  • Мнения: 127
След 5 дни ще празнувам една година безсъние.Как да я оставя в другата стая?Как?Спи в креватче до мен,често е и между нас.Грам не ми е кеф,ама просто нямам избор.;Мъжа ми понякога като му дойде нанагорно казва ей сега като стане на годинка и я изнасям при сестра и....е да де ама няма смисъл.Никакъв.Децата са различни ,факт.И мойто първото от началото на 4мес.спи в отделна стая.Тогава си мислех,че това е нормално,че всички бебета са така.А ги гледам по един и същи начин,просто бебета са различни.

# 117 18 окт. 2018, 10:53 ч.
  • Мнения: 18 569
Аз от близо 2 месеца вчера за първи път се наспах поне 6-7 часа. Стигнах до хапчета за сън от това безсъние и неспане. Никаква отделяне в друга стая!

# 118 18 окт. 2018, 10:57 ч.
  • Стара Загора
  • Мнения: 2 763
Аз пък не разбирам защо си давате зор, наистина ли мислите че ако спи при вас или в една стая с вас, ще спи там докато се изнесе от вкъщи? Чета и коментари как роднини и приятели ви пълнят главата с глупости, защо изобщо им споделяте как спите?

# 119 18 окт. 2018, 10:58 ч.
  • Мнения: 18 569
Абсолютно си права😊

# 120 18 окт. 2018, 11:01 ч.
  • Мнения: 18 603
Според мен единствено привържениците на спането отделно на всяка цена ги разправят тези истории за тежест и винаги са се случили на приятели/роднини. Как пък един не каза, че неговото дете е спало до абитуриентската в тяхното легло.

# 121 18 окт. 2018, 11:02 ч.
  • Мнения: 9 577
Цитат на: crossfade в чт, 18 окт 2018, 10:57
Аз пък не разбирам защо си давате зор, наистина ли мислите че ако спи при вас или в една стая с вас, ще спи там докато се изнесе от вкъщи? Чета и коментари как роднини и приятели ви пълнят главата с глупости, защо изобщо им споделяте как спите?


дребния не можех да го изстържа като малък. сега е на 4 и половина. каним го при нас да легне понякога - не ще Laughing искал си неговото легло.

# 122 18 окт. 2018, 11:07 ч.
  • Мнения: 1 001
Цитат на: crossfade в чт, 18 окт 2018, 10:57
Аз пък не разбирам защо си давате зор, наистина ли мислите че ако спи при вас или в една стая с вас, ще спи там докато се изнесе от вкъщи? Чета и коментари как роднини и приятели ви пълнят главата с глупости, защо изобщо им споделяте как спите?

Аз затова вече не казвам нищо и не се обяснявам. Свекърва ми преди, ама как така се буди, вода не й ли даваш?!? Е, в тая вода да няма приспивателни Joy

# 123 18 окт. 2018, 11:09 ч.
  • Мнения: 30
Нашата бебка е на почти 4 месеца в началото в периода на коликите към 4 5 сутринта я взимахме при нас защото беше много неспокойна но сега отмина това и си спи в кошарата срещу леглото изобщо не е задължително да се научи да спи при вас и да не иска да погледне повече кошарката...това са глупости зависи как ще го направите вие .  Ние я взимахме когато усетим че има нужда да е при нас наистина ..друго е да ви помирише само . Спи много по добре , апак по темата за задушаване затискане и т.н. това пък е пълен абсурд няма как да стане ти спиш в пъти по леко дори и да не го осъзнаваш точно с тази цел да не нараниш бебето . То е вродено Stuck Out Tongue Winking Eye

# 124 18 окт. 2018, 11:10 ч.
  • Мнения: 5 468
Цитат на: So_GooD в ср, 17 окт 2018, 14:17
Скрит текст:
Цитат на: Happy_mommy в пн, 15 окт 2018, 13:21
So_good, примерите, които даваш, изобщо не са свързани с възпитание. Характерът и емоционалността на детето са неща, извън нашия контрол, а нашата роля е да се съобразяваме с това при отглеждането на детето. Не случайно подходът "да се водим по детето" обикновено дава добри резултати. И под това има предвид, не да му играем по свирката и да търпим всяка глезотия, а да се съобразяваме с индивидуарността му. Наистина има много майки, като теб, които имат спящи и самостоятелни деца, и си приписват всички заслуги на възпитанието, и любимото им е да го изтъкват и да начукват канчето на онези, които имат не толкова спокойни и разбрани деца. По конкретния пример с яслата ще дам друг. Моя роднина с първото дете нямаше никакви проблеми с детската градина. Още от първия ден на детето му хареса, намери си приятели и с удоволствие ходеше. Второто дете беше подготвяно 4 месеца, че ще ходи на градина. Ежедневно му обясняваше къде ще ходи, какво ще прави там и т.н. Въпреки това, детето реве всяка сутрин, дори от предната вечер, заради това, че на другия ден ще е на градина. И двете деца са момчета, но с коренно различни характери.

За мен възпитанието е нещо съвсем различно от това, което ти даваш за пример. При дъщеря ми, например, смятам, че е възпитание е да си събуе обувките(или да опита), когато се приберем и да отиде в банята, знаейки, че трябва да измием ръцете; да знае, че играчките стоят в детската и вечер трябва да бъдат прибрани там; да има някакъв установен режим, например вечеря, къпане и лягане, и общо взето неща в този дух, а не това по колко пъти нощем се буди, сънува ли кошмари и т.н. Тя даже отскоро спря да се буди нощем, но неминуемо го прави понякога за да пие вода или да пишка. Все пак децата си имат нужди и не можем да искаме от тях, като роботи, да спят непробудно 8-10 часа.
Тези неща, които ти си цитирала като миене на ръце, обуване/събуване на обувки и по натам хранене с лъжица/вилица примерно, изчистване и така нататък не са възпитание. Това са социално-битови умения и качества, които даден индивид придобива в периода на своето развитие. Тези качества и умения се учат също и в центровете на настаняване от семеен тип примерно, и в дневните центрове и за деца и за възрастни, които не са могли да ги придобият поради една или друга причина. Тези социални умения помагат на човек да живее самостоятелно, да се справя в своето ежедневие, да не е зависим от други хора. Но това не е възпитание. Възпитанието за мен е насочено от родителя към детето към неговите мисли, чувства, вътрешен свят. Когато родителят изгради спокойствие, доверие, сигурност в детето си, то тогава детето ще бъде уверено само в себе си, няма да има страхове разни. Разбира се, че чрез този мироглед съм допринесла за развитието на моето дете. Дори в търсачката на интернет да потърсите значението на думата "възпитание" ще откриете, че то е даване на знание, обучение, възгледи и мирогледи и не е умението да се мият ръце.
 Пък на който му е кеф нека си спи с детето и до 10 годишна възраст, на мен не ми е ! Simple Smile

Въпросните социално-битови умения са част от възпитанието. Та нали някой трябва да те научи на тях, за да ги възприемеш. Даването на знание, възгледи и т.н. мисля, че никой не би отрекъл, че също са част от възпитанието. Тези примери, които дадох ги дадох от гледна точка на това, че дъщеря ми е на 2г и с оглед възрастта й се старая да я науча на някои основни неща. Все пак, всяка възраст си има своите специфики и нужди. На този етап смятам за важно да се наложи някакъв ред и дисциплина, което би дало добра основа за възпитанието на детето. Аз насочвам силите и енергията си в тази насока и смятам за абсолютно ненужно да се хабим да "възпитаваме" детето да спи в друга стая, защото рано или късно това ще се случи. Това са градски легенди, че ако не отделиш детето навреме, то ще се лепне завинаги за теб.

Като чета теми като тази и като говоря с познати майки се радвам, че все повече съвременни родители разбират и осъзнават емоционалната нужда на едно бебе и малко дете от родителската близост, защото това оказва влияние върху бъдещото развитие на детето. Добре че тези "свекървенски" методи за приучаване на бебето да спи отделно на всяка цена, да не яде през нощта и т.н. са вече отживелица.

# 125 18 окт. 2018, 11:34 ч.
  • Мнения: 18 569
Тава с водата е голям смях. Никога вода през нощта не съм давала. В редките такива случаи не я иска изобщо.

# 126 18 окт. 2018, 12:26 ч.
  • Мнения: 1 001
Цитат на: Мис Каролин Бингли в чт, 18 окт 2018, 11:34
Тава с водата е голям смях. Никога вода през нощта не съм давала. В редките такива случаи не я иска изобщо.

Водата в българската народопсихология по отношение на бебетата лекува всичко. Дава се, за да не яде новороденото през нощта; предпазва от и лекува млечница; като се събуди през нощта, само от една глътка вода, веднага пак откъртва. Въобще, тия западни университети за какво се хабят да правят изследвания като могат да хванат една бг свекърва (1 от 10 все ще е наясно и ще им каже как навремето и тя е правила така), тя ще ги “светне” за тези иновации.

Последна редакция: чт, 18 окт 2018, 13:05 от Nikoleta78

# 127 18 окт. 2018, 14:07 ч.
  • Мнения: 243
Цитат на: Nikoleta78 в чт, 18 окт 2018, 12:26
Цитат на: Мис Каролин Бингли в чт, 18 окт 2018, 11:34
Тава с водата е голям смях. Никога вода през нощта не съм давала. В редките такива случаи не я иска изобщо.

Водата в българската народопсихология по отношение на бебетата лекува всичко. Дава се, за да не яде новороденото през нощта; предпазва от и лекува млечница; като се събуди през нощта, само от една глътка вода, веднага пак откъртва. Въобще, тия западни университети за какво се хабят да правят изследвания като могат да хванат една бг свекърва (1 от 10 все ще е наясно и ще им каже как навремето и тя е правила така), тя ще ги “светне” за тези иновации.

Кърменето не би трябвало да пречи на някоя глътка вода, за дс свиква детето с нея. Послушах и аз съвети на разбирачи, не давах вода, само мляко. До 3тата година едва я навивах да пийне. Караше повече на сокове, а по - полезно от водата няма. Сега втория път такава грешка не правя!

# 128 18 окт. 2018, 14:11 ч.
  • Мнения: 1 001
Аз не съм казала въобще да не се дава вода, ама безпричинното наливане с вода на бебета още след родилното, само да не се хранят през нощта, не е единичен случай. Няма какво да се заблуждаваме, че при нас това си е масово, не вярвам някой на Запад дори да го препоръча.

# 129 18 окт. 2018, 14:50 ч.
  • Мнения: 18 603
Няма гаранция, че ако се предлага вода от раждането, бебето ще я пие. И на двете ми дъщери предлагах, и двете я плюеха и се сърдеха, само като усетят различния от кърма вкус. С голямата и до днес е мъка и непрекъснато ѝ повтарям да пие вода, малкото след захранването стана жабче и никога не отказва вода.

# 130 18 окт. 2018, 15:04 ч.
  • Мнения: 1 829
Кърмено дете нужда от вода няма! Това до захранването, след това се предлага.
А това дали едно дете ще обича да пие вода или не не е от това кога е дадена водата.
Как пие сокове, а вода не пие? Защото като откаже вода му давате сок. Оставете го без да давате друго и ще пропие вода.
Моите деца знаят че сок могат да опитат само когато имаме/сме на гости, през другото време просто не се купува. В килера имам още 3 бутилки безалкохолни, никой не пипа. Децата ми пият всичко без захар (чай/ прясно мляко)
Ето моя позната на малкия в АМ, в кис. мляко, във водата, всичко което трябваше да яде/пие слагаше захар. Бибата му топеше в мед и сега се чуди защо малкия само сладко яде.
Че и едното ми дете е злоядо, ама поне не нагъват сокове и сладки

# 131 18 окт. 2018, 15:08 ч.
  • Мнения: 243
Цитат на: Kaya в чт, 18 окт 2018, 15:04
Кърмено дете нужда от вода няма! Това до захранването, след това се предлага.
А това дали едно дете ще обича да пие вода или не не е от това кога е дадена водата.
Как пие сокове, а вода не пие? Защото като откаже вода му давате сок. Оставете го без да давате друго и ще пропие вода.
Моите деца знаят че сок могат да опитат само когато имаме/сме на гости, през другото време просто не се купува. В килера имам още 3 бутилки безалкохолни, никой не пипа. Децата ми пият всичко без захар (чай/ прясно мляко)
Ето моя позната на малкия в АМ, в кис. мляко, във водата, всичко което трябваше да яде/пие слагаше захар. Бибата му топеше в мед и сега се чуди защо малкия само сладко яде.
Че и едното ми дете е злоядо, ама поне не нагъват сокове и сладки

Да, да цялата теория за мен е абсолютно празна. Опитайте да държите жадно дете на 9м. Не пиещи вода, какво ще му дадете, няма да дадете някакъв сок???? А проблеми с бъбреците и т.н. Чувствам се длъжна да предлагам вода от рано, твърдя че е голяма глупост да не се предлага!

# 132 18 окт. 2018, 15:17 ч.
  • Мнения: 9 577
Цитат на: Kaya в чт, 18 окт 2018, 15:04
Кърмено дете нужда от вода няма! Това до захранването, след това се предлага.
А това дали едно дете ще обича да пие вода или не не е от това кога е дадена водата.
Как пие сокове, а вода не пие? Защото като откаже вода му давате сок. Оставете го без да давате друго и ще пропие вода.
Моите деца знаят че сок могат да опитат само когато имаме/сме на гости, през другото време просто не се купува. В килера имам още 3 бутилки безалкохолни, никой не пипа. Децата ми пият всичко без захар (чай/ прясно мляко)
Ето моя позната на малкия в АМ, в кис. мляко, във водата, всичко което трябваше да яде/пие слагаше захар. Бибата му топеше в мед и сега се чуди защо малкия само сладко яде.
Че и едното ми дете е злоядо, ама поне не нагъват сокове и сладки


о, или имаш сладък зъб, или не Laughing важно е на какво са свикнали, обаче влечението към сладкото си е натюрел. колко съм ги пазила моите, особено каката. луда е за сладко. дребният и един бонбон не може да изяде, тя е луда по месото, той - по зеленчуците, тя отбягва течностите, той се налива като жаба...та нека не се заблуждаваме за влиянието си Wink

# 133 18 окт. 2018, 15:20 ч.
  • Мнения: 11 174
Ама кърмата е сладичка, и с високо водно съдържание (затова и не им се пие), та е нормално кърмените бебета да имат предпочитание към сладките храни и напитки, колкото и да ги пазиш от тях Simple Smile Затуй предпочитат пюре от тиква пред това от картоф или сок пред вода.
Иначе другото си е така. Моето дете не беше опитвало шоколад и всякакви подобни купешки захарни изделия до 2 г., веднъж като ги видя и майкоооо Simple Smile

# 134 18 окт. 2018, 15:23 ч.
  • Мнения: 1 829
За мен пък е пълна глупост да се налива дете с вода за да се отучи от нощно хранене, ама.... Още повече да се пълни със захар, че да не я отказва.
Докато не захраних вода не съм давала. Дъщеря ми я кърмих до 3м и после се наложи да спре, като почнах да давам АМ почнах да предлагам вода. Сина си захраних късно, понеже беше до 6м беше с колики, почна да пие вода точно към 9-10м. Живи и здрави са си проблеми с бъбреци нямат и най вече нямат разширен стомах- до което води наливането с вода. Иначе всеки си гледа както си иска детето, ама не отхвърляйте веднага и другите теорий.
И да като е жадно бих предложила вода, ако я откаже и иска сок значи не е толква жадно. И на мен не ми е проблем да пият сок, затова не е напълно забранен. Просто не искам да изключат водата, за сметка на сока. Както е и със сладкото, не казвам че не ядът, а че не търсят само сладко. В къщи сладко се яде след вечеря Wink

# 135 18 окт. 2018, 15:27 ч.
  • Мнения: 1 872
Децата не харесват сладкото, защото кърмата е сладка, а защото е вроден вкус. Сладко = бързи калории. Да се слага захар в АМ е пълна глупост, то и без това е подсладено. Във водата също - не съм му я подслаждала и си пие стабилни количества през деня. Нощем отказва.

# 136 18 окт. 2018, 15:41 ч.
  • Мнения: 11 174
Цитат на: Kaya в чт, 18 окт 2018, 15:23
и най вече нямат разширен стомах- до което води наливането с вода.
Dizzy Face
Като пернете някоя такава глупост и едни "теорий", връщате разговора в първи клас и язък за всичко правдиво, дето сте написали.

# 137 18 окт. 2018, 15:54 ч.
  • Мнения: 1 001
Цитат на: Dovetd в чт, 18 окт 2018, 15:08
Цитат на: Kaya в чт, 18 окт 2018, 15:04
Кърмено дете нужда от вода няма! Това до захранването, след това се предлага.
А това дали едно дете ще обича да пие вода или не не е от това кога е дадена водата.
Как пие сокове, а вода не пие? Защото като откаже вода му давате сок. Оставете го без да давате друго и ще пропие вода.
Моите деца знаят че сок могат да опитат само когато имаме/сме на гости, през другото време просто не се купува. В килера имам още 3 бутилки безалкохолни, никой не пипа. Децата ми пият всичко без захар (чай/ прясно мляко)
Ето моя позната на малкия в АМ, в кис. мляко, във водата, всичко което трябваше да яде/пие слагаше захар. Бибата му топеше в мед и сега се чуди защо малкия само сладко яде.
Че и едното ми дете е злоядо, ама поне не нагъват сокове и сладки

Да, да цялата теория за мен е абсолютно празна. Опитайте да държите жадно дете на 9м. Не пиещи вода, какво ще му дадете, няма да дадете някакъв сок???? А проблеми с бъбреците и т.н. Чувствам се длъжна да предлагам вода от рано, твърдя че е голяма глупост да не се предлага!
А на 9м никаква кърма/АМ ли не поема?

# 138 18 окт. 2018, 16:30 ч.
  • Мнения: 1 872
Една педиатърка в едно интервю обясняваше, че на новородено (на1-2 дни) трябва да се дава по 150мл вода на килограм телесно тегло на ден(т.е. 450-600 мл). Това, при условие, че стомахчетата им поемат по 5-10 мл. Дали няма да ги разшири?

# 139 18 окт. 2018, 16:43 ч.
  • Мнения: 11 174
Сериозно ли питаш?! Не, ще ги изпикае. Водата не се задържа в храносмилателната система повече от 15-20 минути (общо; през стомаха преминава много по-бързо), а и едва ли бебето ще излочи 500 мл на екс - всъщност бих се учудила, ако изпие и 50. Малко познания по анатомия не вредят - жалко, че при педиатърката те не са помогнали  Ако действително е казала подобно нещо, защото некадърни лекари има много, но и на майчински интерпретации съм се наслушала през годините.

Темата на разговора обаче изключително много се отдалечи от "Бебе в леглото".

# 140 18 окт. 2018, 16:49 ч.
  • Мнения: 337
Като чета някои коментари, ми се иска да имам опции като във ФБ за различни реакции... ето тази няма да е никак излишна Joy

# 141 18 окт. 2018, 16:51 ч.
  • Мнения: 243
Цитат на: Nikoleta78 в чт, 18 окт 2018, 15:54
Цитат на: Dovetd в чт, 18 окт 2018, 15:08
Цитат на: Kaya в чт, 18 окт 2018, 15:04
Кърмено дете нужда от вода няма! Това до захранването, след това се предлага.
А това дали едно дете ще обича да пие вода или не не е от това кога е дадена водата.
Как пие сокове, а вода не пие? Защото като откаже вода му давате сок. Оставете го без да давате друго и ще пропие вода.
Моите деца знаят че сок могат да опитат само когато имаме/сме на гости, през другото време просто не се купува. В килера имам още 3 бутилки безалкохолни, никой не пипа. Децата ми пият всичко без захар (чай/ прясно мляко)
Ето моя позната на малкия в АМ, в кис. мляко, във водата, всичко което трябваше да яде/пие слагаше захар. Бибата му топеше в мед и сега се чуди защо малкия само сладко яде.
Че и едното ми дете е злоядо, ама поне не нагъват сокове и сладки

Да, да цялата теория за мен е абсолютно празна. Опитайте да държите жадно дете на 9м. Не пиещи вода, какво ще му дадете, няма да дадете някакъв сок???? А проблеми с бъбреците и т.н. Чувствам се длъжна да предлагам вода от рано, твърдя че е голяма глупост да не се предлага!
А на 9м никаква кърма/АМ ли не поема?

Вече почти беше спряла, да!

# 142 18 окт. 2018, 18:12 ч.
  • София
  • Мнения: 2 995
Темата като цяло е глупава. Аз лично не бих насилвала бебе за нищо - нито за вода, нито да спи в собственото си легло, нито в моето.

Основната задача на една майка е да е гъвкава, да следи и да се съобразява с бебешките нужди, без да пренабрегва нито собствените си, нито на семейството като цяло.
Достатъчно е да си знаеш възможните опции, а решенията, които ще вземеш са въпрос и на обстоятелства, и на баланс. Също е важно да знаеш, че никое решение не може да е окончателно.

# 143 18 окт. 2018, 18:51 ч.
  • Мнения: 10 690
Цитат на: АС/ОС в пн, 15 окт 2018, 09:30
Цитат на: wild poppy в нд, 14 окт 2018, 16:27
За мен изводът е, че накрая всички си спят по леглата и по стаите, само че едни са си спестили безсънието, други са сновали напред-назад, уплашени от “приятелите”, които до пълнолетието на децата са останали в едно легло.
Има и деца като моето,  които спят непробудно по цяла нощ. Щеше да е мъчение за всички, ако трябваше да спим заедно.

Въпрос до тези, които делят една спалня: как с вечерния си тоалет не успявате да събудите вече спящото дете. Или може би всички лягате заедно в 9?

Amy_nka, ами да го пуснем във фолксваген.бг въпроса.

Ами, пусни го, ама да не забравиш да й копнеш отговорите. Simple Smile ха-ха! сигурна съм, че и там ще се намерят експерти по зададените въпроси.

# 144 19 окт. 2018, 00:12 ч.
  • Мнения: 1 829
Скрит текст:
Цитат на: Параход в чт, 18 окт 2018, 16:43
Сериозно ли питаш?! Не, ще ги изпикае. Водата не се задържа в храносмилателната система повече от 15-20 минути (общо; през стомаха преминава много по-бързо), а и едва ли бебето ще излочи 500 мл на екс - всъщност бих се учудила, ако изпие и 50. Малко познания по анатомия не вредят - жалко, че при педиатърката те не са помогнали  Ако действително е казала подобно нещо, защото некадърни лекари има много, но и на майчински интерпретации съм се наслушала през годините.

Темата на разговора обаче изключително много се отдалечи от "Бебе в леглото".

NНаистина се отдалечи от темата, ама последно да питам. Разсъждавам си просто. Едно гладно дете, будейки се през ноща за да яде и вместо това му се набута шишето с вода дали няма да го изпие. Намесих водата точно заради нощното даване на вода най вече.
А докторката ако я намеря ще пусна линк, гледах я и аз в фб.

# 145 21 окт. 2018, 08:39 ч.
  • Мнения: 7 006
Цитат на: valian1 в чт, 11 окт 2018, 19:23

И млади мами не забравяйте отношенията с таткото. Дори и да не си го признават, татковците са като малки деца и ако бебето спи на спалнята се чувстват пренебрегнати. Татковците също искат внимание. И тук не говоря само за секс, а за общуване, пък дори и да е без думи, а просто да заспите гушнати в леглото. А това с бебе в леглото, няма как да стане.

3вучи сякаш,веднъж родила,жената става майка не само на детето си,но и на крехкия си чувствителен съпруг..

Само дебилните мъже,се чувстват "пренебрегнати" в присъствието на отрочетата си..

# 146 21 окт. 2018, 09:16 ч.
  • Велико Търново
  • Мнения: 1 402
И що пък да не може....майката гушка бебето, бащата майката....айде стига глупости.... пренебрегнати били....пак казвам-ако една двойка се разпадне, заради това ,че детето спи в леглото им,то проблемите им са били много по-сериозни...

# 147 21 окт. 2018, 09:18 ч.
  • Мнения: 1 872
Аз ли съм тъпа, ама не разбирам какво пречи бебето на спането гушнати в леглото? Бебето пречи на хора, които си имат други проблеми.

# 148 21 окт. 2018, 09:26 ч.
  • София
  • Мнения: 38 777
Сега се сещам, че след раждането имах кръвоизлив и дълго се възстановявах, после пък бебето това-онова и не бяхме правили секс към година. Към края на въпросната година почнах да взимам бебето в леглото.
Бебето вече е първокласник, де.
Тази седмица е на специално посещение на спалнята, че таткото е в командировка.

# 149 21 окт. 2018, 10:42 ч.
  • Мнения: 5 468
Цитат на: Какво? в нд, 21 окт 2018, 08:39
Цитат на: valian1 в чт, 11 окт 2018, 19:23

И млади мами не забравяйте отношенията с таткото. Дори и да не си го признават, татковците са като малки деца и ако бебето спи на спалнята се чувстват пренебрегнати. Татковците също искат внимание. И тук не говоря само за секс, а за общуване, пък дори и да е без думи, а просто да заспите гушнати в леглото. А това с бебе в леглото, няма как да стане.

3вучи сякаш,веднъж родила,жената става майка не само на детето си,но и на крехкия си чувствителен съпруг..

Само дебилните мъже,се чувстват "пренебрегнати" в присъствието на отрочетата си..

И аз не го разбирам това. Като някаква градска легенда е, която плаши бъдещите родители.

При нас, след раждането на дъщеря ни, връзката се заздрави много, въпреки недоспиването в началото и промените, които настъпиха в ежедневието ни. Смятам, че ако татковците се включват и са съпричастни към отглеждането на бебето, няма да има проблеми. Лошото е, че има много семейства, в които на бащите много им се живее и гледат на бащинството, като на тежест. Точно тези най-често се чувстват пренебрегнати...

# 150 21 окт. 2018, 12:01 ч.
  • Мнения: 7 006
Цитат на: Happy_mommy в нд, 21 окт 2018, 10:42
Цитат на: Какво? в нд, 21 окт 2018, 08:39
Цитат на: valian1 в чт, 11 окт 2018, 19:23

И млади мами не забравяйте отношенията с таткото. Дори и да не си го признават, татковците са като малки деца и ако бебето спи на спалнята се чувстват пренебрегнати. Татковците също искат внимание. И тук не говоря само за секс, а за общуване, пък дори и да е без думи, а просто да заспите гушнати в леглото. А това с бебе в леглото, няма как да стане.

3вучи сякаш,веднъж родила,жената става майка не само на детето си,но и на крехкия си чувствителен съпруг..

Само дебилните мъже,се чувстват "пренебрегнати" в присъствието на отрочетата си..

И аз не го разбирам това. Като някаква градска легенда е, която плаши бъдещите родители.

При нас, след раждането на дъщеря ни, връзката се заздрави много, въпреки недоспиването в началото и промените, които настъпиха в ежедневието ни. Смятам, че ако татковците се включват и са съпричастни към отглеждането на бебето, няма да има проблеми. Лошото е, че има много семейства, в които на бащите много им се живее и гледат на бащинството, като на тежест. Точно тези най-често се чувстват пренебрегнати...

Още по-лошото е,че има жени,които не само подкрепят и толерират подобно дебилно поведение на съпрузите си ,но апелират и към другите..И същите отглеждат и мъжки деца,после се чудим що мъжете почнаха да се израждат в  толкоз...ъмм.."крехки и нежни същества"..

# 151 21 окт. 2018, 12:10 ч.
  • София
  • Мнения: 38 777
Някъде по старите теми имаше една героиня, която умишлено кърмела нощем на дървен стол, за да не заспи, да остави бебето в креватчето и да се върне на спалнята.

# 152 21 окт. 2018, 13:23 ч.
  • Мнения: 1 001
Ама то не са малко сефорумките, които апелират да се възобновят сексуалните контакти аха след изписването от болницата, че сакън мъжът се почувства пренебрегнат и на второ място след бебето, и да тръгне да изневерява.

# 153 21 окт. 2018, 13:28 ч.
  • Мнения: 11 174
То няма лошо да си възобновят техните, когато искат, ама не е много възпитано да се занича в чуждия креват, хеле пък и съвети да се раздават.

# 154 21 окт. 2018, 13:48 ч.
  • Мнения: 7 006
Цитат на: Nikoleta78 в нд, 21 окт 2018, 13:23
Ама то не са малко сефорумките, които апелират да се възобновят сексуалните контакти аха след изписването от болницата, че сакън мъжът се почувства пренебрегнат и на второ място след бебето, и да тръгне да изневерява.

Простотията ходи по хората,не по гората,то е ясно,ама ..

Цитат на: Параход в нд, 21 окт 2018, 13:28
То няма лошо да си възобновят техните, когато искат, ама не е много възпитано да се занича в чуждия креват, хеле пък и съвети да се раздават.

Именно.

# 155 22 окт. 2018, 22:40 ч.
  • Мнения: 1 829
То пък остана едно дете, създадено с желание и любов да развали отношенията....
И с дъщеря ми и със сина ми имаше период на по 2-3м, дето не правехме нищо, нито моя тръгна да си търси любовница, нито му изсъхна нещо. Децата не са нии пречили да се гушкаме, все пак това дете няма нужда да го гушкаш цяла вечер. Когато се роди малкия моя се изнесе в другата стая, понеже до 6м беше с колики, а моя става към 5 за работа, шофира и трябва да може да работи все пак.

Последна редакция: пн, 22 окт 2018, 22:58 от Kaya

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата