Бебе в леглото

Синът ми спеше в леглото ми до 1 г, защото сучеше често и ако трябваше постоянно да ставам, щях да съм парцал през деня. След годинката го преместих безпроблемно в кошарата и сега си спи там. Има статии по въпроса. Аз четох, че даже е полезно малките бебета да спят при майките си. Иначе и аз имах притеснения дали е добра идея да спи при мен. Като цяло нещата са много субективни. Довери се на вътрешното си чувство

Това трябва, не трябва, според кого е?
Забравих аз отдавна за трябва и какво пише в книгите. Иначе ще се побъркам. На познати момиченцето до 3 години спеше между майка си и баба си. Бащата аут.
Отскоро сама поиска да си отиде в нейната стая. Затова говорим. Няма до абитуриентски бал да спят с нас я!
Аз лично ще се наслаждавам докато мога.
Наскоро четох една налудничава книга за отглеждане на дете и колко психически травмиращо било,колко грешно, бебето да спи в родителското легло....умрях от смях на нелепостите писани,направо травма ми нанесе тая книга.
За мен няма как близостта майка-дете и спането в едно легло да навреди. Никой не може да ме убеди в това.
Да,и аз се притеснявам как ще се случи отделянето, за много неща се страхувам, понакога си мисля, как не си справям, но ще се водя по нея и когато му дойде времето. Не сме перфектни. Ще гледам да я отделя до към 3 годинка, но за никъде не бързам.
Та искам да кажа на авторката да не се притеснява толкова, защото нищо не е такова, каквото си мислим, че ще е.
Отчуждаването от партньора след появата на детето е нещо много, много нормално и не е от вчеря. Аз все още се чувствам странно и като родих ми беше трудно в много отоншения, хормоните играят, не си същия човек...дори в личен план. За мен след появата на детето нещата никога не са същите. И това е самата истина. И,да стряскаща е. Но това е. За мен тези правила в родителството само объркват повече. Мисли сега за бременността, почивай си,подготвяй се за раждането. И ще си позволя един съвет-включвай мъжа ти в грижите за бебето още от самото начало, да свиква и да се приобщи.😊

Ей това за спане в едно легло на майката, детето и бабата ми дойде в повече... Представям си, ако някой мъж сподели, че спи с майка си и детето си в едно легло, какво ще стане... Веднага ще бъде заплют, обвинен, че е Муньо, мамино синче, лигльо и какво ли още не....,😱

Така ще стане да😁 но в конкретния случай имаше причина, но няма да споменавам каква.

За новородено/малко бебе в друга стая не съм си и помисляла, въпреки че стаи - много. Но се подведох по "хората" да купя отделна дървена кошара, в която уж да спи бебето. Ще спи трънки. Тя кошарата огромна, празна, нито може да се сгуши, нито да се стопли както трябва, колкото и да го завиваш. Нощем като стана да го кърмя в просъница, после насън (много след като съм го върнала в леглото му), се стряскам дали не съм забравила бебето до мен и да съм го изпуснала.
Накрая след 2-3 месеца мъка от общ характер и ужасно недоспиване си го взех при мен и доста от проблемите се решиха. Таткото си поспа в друга стая, нищо му нямаше, той е човек, който може да спи навсякъде - само му е нужно да помирише възглавница
Детето почна да спи по цяла нощ на 2 г., преместихме го в легло, долепено до спалнята. За отделна стая имаше готовност и желание на 7 години, когато се и случи туй нещо.
Дръжте ги до себе си сега, когато можете, че като станат пубери, затръшват вратата на стаята и не ти дават да влизаш без разрешение

Мис Каролин Бингли, напълно съгласна съм с мнението ти!
Няма универсално средство.
Няма точно правило.
Вземаш решения за момента според ситуацията.
И двете ми деца спяха в кошарата ,залепена за спалнята.
Хем си спят отделно ,хем са си до теб.
Не съм си помисляла нито дори за секунда да родя и да го оставя в отделна стая!
Да не кажа ,че с малкия ми син /в момента на 11 год./ не се разделях дори за секунда до втората му година.
Беше с рефлукс. Повръщаше много.
Едва миналата година спи вече в детската при батко си.
Баткото /на 17 год. / го отделихме още когато беше на три.
Всяко дете е различно и всяко дете си показва кога иска да бъде самостоятелно. Радвай се на детето си докато е малко.
Гушкай го ,целувай го и му обръщай внимание. Защото когато порасне и стане самостоятелна личност ,ще ти се иска пак да си го гушкаш ,ама то няма да иска!
А малкия ми син все още понякога идва да спи при нас.

Никога не сме го слагали да спи в нашата спалня. Отделихме го от нашата стая на 2.5 г. Когато се разбуди нощем лягах до него докато заспи отново и пак обратно в моята си спалня.
Сега дори да го накарам да дойде да спи между нас, сам не желае. Просто защото не съм го свикнала така.

Да оставим настрана дървените философи с измислените психически травми. Спането на бебе (особено под 4м) в отделна стая увеличава риска от Синдром на Внезапната Детска Смърт. Бебефоните не помагат - майките имаме инстинкт, които се задейства при сън близо до детето (спим много по-леко след раждането). Моят син беше с рефлукс до годинката. Една нощ се събудих точно, докато повръщаше в леглото си. Тоя номер с бебефон не става.

До 6м си спеше в дървеното легло в спалнята, но след това възникнаха два проблема:

1) почна да шава и да се удря в стените на кошарата (а се буди по 3-4 пъти на нощ, заради зъби, та бая често се удряше - обиколниците не са вариант, защото също увеличават риска от СВДС)

2) спря да заспива сам в кошарата (преди това го правеше няколко месеца)

3) свалихме нивото на матрачето, защото почна да се набира по пречките на преградата и при опит да го поставим вътре заспал постоянно се будеше (а ние трябваше да правим гимнастики, за да го поставим вътре на долното ниво)

Сега спим всички в детската с матраци на пода. Малкият - на матрака от детското легълце, ние - на матрака от спалнята. Така хем има място за всички, хем таткото спи при нас (слагам малкия да суче като примрънка, не съм луда да му "махам" хранения и не събужда баща си).

По-вероятна причина за отдалечаване в някои семейства е, че бащите си правят пас от грижата за бебето (памперсите са много страшни като те мързи да гледаш) и за къщата ("Как така аз ще готвя/чистя/пера? Жена ми нали е по майчинство да ми прислужва?"). Мъжът ми през първите 3 седмици след секциото, докато си беше вкъщи, хем въртеше къщата и готвеше, хем сменяше почти всички памперси (и многото оповръщани дрехи). Не е станал по-малко мъж от това, даже обратното.

И двете ми деца от раждането до 4 г. спяха при мен плътно. До тогава ги кърмех.
Баткото на 5г. започна да си спи сам в стаята, дребната и тя към 5. Около година спяха ту сами, ту при нас
Не са имали кошари и двамата.

Малдини,абсолютно си права. И при нас ги имаше всичките тези проблеми. Бебефон ползвам само като имаме гости или сме някъде по етажите.
Лошото е ,че леглото ни е от тези детохне се свалят решетките.това не сме го предвидили. Плюс това е от големите дето стават на юнашески и на бюла после. Ако се навия на второ няма да взима такова и го отчитам като грешка,въпреки че е супел удобно.

Да разкажа и малко от собствен опит като дете - хич не обичах да спя с някой. Мама ме гушкаше, а аз гледах да се измъкна. И това осъзнато го помня още от 3-4 годишна. А преди това съм спала в стаята с мама или баба от раждането.

Бингли, ние също така ползваме бебефона. Леглата със свалящи се решетки са забранени в САЩ и Канада, защото има пострадали от заклещвания/развален механизъм. Ако сега се подготвях за бебе, бих взела само сгъваема кошара с платнени страници (и ние се прекарахме с такова с много чекмеджета, люлка дето нито веднъж не го успокои/приспа и се трансформира на бюро, легло и шкаф).

Ох, и ние се прецакохме с това мултифункционално легло, мъжът ми се беше побъркал докато го сглоби, за второто един ден купувам еднл най-обикновено на Икеа.
И нашата си удря главата в кошарата, почва да се изправя още в полубудно състояние преди да си отворила даже очите.

Не питайте,един ден го сглобявяхме нашето. Имам и кошара розова принцеска на Чиполино, за при баба й. Стои си така. Като нова. Ползваме я много рядко. Аз съм си доволна от леглото и от повивалника,също и от люлката, но просто мисля,че много излишно такова голяма легло. Какво ще го правя после, едва ли ще го ползвам до тийн възраст. Както и в последствие доста покупки ни се оказаха излишни.  Но нали ни първо и дай всичко. Сега се чудя къде да ги дявам.

Аз и повивалника му не харесвам, тесен и къс е в сравнение в останалите на пазара. Ама така е, с първото се учи човек да не купува каквото види по магазините.

С голямата ми дъщеря намерих някаква златна среда за себе си. Като съвсем мъничка избягвах да я взимам, после се уморих, взимах я докато заспи и после я местех, в крайна сметка се събуждаше в нейното легло. След 1та годинка долепих спалнята и нейното легло. Започнах да спя перфектно. Днес спи на собствено легло, откакто стана на 3 и половина, но в нашата стая(нямаме опция за друга стая в този момент). Сега чакаме второ, ще следвам естествения процес, за да видя дали ще повторя всичко това или ще намеря по - удачен вариант. Иска ми се обаче, когато малкото започне да спи по - дълго вечер да измислим  начин и да ги преместим заедно в отделна стая.