Бебе в леглото

Като дете често сънувах кошмари. Съответно се будех през нощта и тичах при нашите в съседното легло. Те спяха на персон и половина, аз на дървено бебшко легло в същата стая. Била съм вече може би поне 5-6 годишна (със сигурност още не ходех на училище), защото съвсем ясно си спомям как се събудих от някакъв кошмар, отидох да се гушна при мама да ме успокоя, а тя вместо това ме остави в леглото при баща ми и се премести сгъната на кравай в моето малко легълце. Явно вече съм била пораснала доста и не сме се събирали 3-та в персон и половина. Тя за да угоди на всички - баща ми да се наспи, а аз да съм в голямото легло при възрастен, жертвала собственото си удобство. Спомням си ясно колко бях разочарована и как стоях в тъмното и я гледах отсреща и се чудех тя не разбира ли, че искам да гушна нея, а не да съм в голямото легло при баща ми. След този случай спрях да ходя при тях през нощта след кошмар.
Децата не искат да спят в спалнята на родителите. Те търсят самите родители, обикновено даже само един от тях. Не е важно леглото и стаята. Отхвърлянето от родителя за мен е доста по травмиращо, защото децата не знаят нищо за едипов комплекс, но без проблем мислят, че когато мама не позволява да спят в нейното легло и да ги гушка, значи не ги иска и ги изоставя. А бебетата до 1 година според съвременната психология не се осъзнават като отделни личности и се асоциират с майката и ако смятат, че майката ги отхвърля това е особено травмиращо за тях.
В тази връзка, тъй като децата ми са вече големички като размер, ако някоя вечер дойдат и двамата заедно и няма място за всички в леглото и се наложи да ги върна в тяхната стая винаги седя до тях докато заспят, за да не разберат, че съм ги оставила пак сами. Ако отнеме повече време или съм твърде уморена да стоя, си постилам на пода и лягам до тях.
За тези, които ще кажат, че ги разглезвам - за всичко друго са възпитавани в строг войнишки ред и никакви капризи не ми минават (даже си мисля, че прекалявам със строгостта на моменти), но никога не съм отказвала прегрътка и целувка по което и да е време на деня.

Съгласна съм, предпочитам да спим в едно легло всички, отколкото някой да се чувства пренебрегнат. И аз това правя, преди взимах каката, а сега лежа до нея. Като се роди второто пак ще намеря вариант, ако трябва таткото временно ще го пратим на детското легло😄, което е с чуден матрак, той ще се зарадва 😂. Между другото ние и двамата със съпруга ми си признаваме, че макар да ни е било тясно най - сладките сънища са ни били, когато се гушкаме с нея, особено аз обожавам, явно на подсъзнателно ниво съм спокойна, когато тя е до мен. Естествено, че няма да продължи вечно. Но сега докато децата имат нужда, сме насреща.

Нямам време да изчета всички мнения, но ще споделя моето. Бебето ни спи при нас от както се е родила - без да се усетим и вече 2 месеца и половина в при нас и ни е супер. Тъй като е на кърма изцяло се буди един път около 1-2 и един път около 5-6. Будене е силно казано, размърдва се, аз се будя, подавам ѝ гърдата - тя спи и яде, аз спя и храня. Баща ѝ си спи при нас, защото реално я усещам преди да е заревала. Гушкаме се тримата - имаме си близост дори повече от преди. За смачкването - няма да го смачкате 😉 Със завивките сме по-внимателни и така. Тъй като баща ѝ е на работа по цял ден това си е вид прекарване на време с нея, особено обичаме сутрин като се събуди и запротяга и усмихва и така си се радваме 3-мата наспали се (защото това става около 8 ) поне 15-20 мин ❤❤
П.С. И секс правим, просто не на леглото 😬

Леле, 6:20, при теб нощ ли е още ..... Аз горе долу по това време почти всеки ден съм приключила със спането, много са раннобудни

Ами при нас е още тъмно тогава и за мен си е нощ направо Иначе към 7, 7 без нещо става най-късно

С първото ми дете опитахме да спи в нашата стая в отделно легло. Издържах два месеца, изтормозих се да ставам да го кърмя и доприспивам. Дойде да спи при нас и до ден днешен сме така вече две години. Всички се наспиваме, всички се гушкаме. Очакваме още едно детенце скоро, спалнята ни е голяма и ще си е пак при нас. Ще дам шанс на всяко едно от децата ми само да реши кога е готово за самостоятелна стая. Вече си имаме детска стая, когато решат могат да отидат да спят там. Синът ми е изключително самостоятелно дете за възрастта си и вярвам, че това се дължи именно на подхода, който имаме към него - нещата се случват, когато е готов за тях, ние сме винаги насреща и не го караме насила да пораства.
Относно отношенията с партньора, не ни е нужно легло за близост и уединение.
Децата веднъж за малки и бързо порастват и не искат да спят с мама и тати, бъдете сигурни.

Аз за отделна стая не съм мислила въобще.Това ще е някога в бъдещето.
Но и аз като бременна си ги мислих едни...
Точно 2 дни малката "спеше" в кошарата си.Плачеше и се мяткаше, а аз отказвах да я взема.Защото на девер ми Петко зълвата казала, че ако го научиш да спи при теб, ще спи при теб докато се ожени.Пълни глупости!
А мъжът ми само повтаряше "Вземи я при нас", еми взех я, и не съжалявам.Кърмя на поискване и никога не се оплаквам от недоспиване.За мен това е най-доброто решение.Правила съм си експерименти и след като я приспя ( обикновено на гърда ) и с доста усилия я пренеса в кошарата - няма проблем, спи си.Но покрай зъбите като ме събуди 5-6 пъти и бързо започваме по старо му.
Много често се самообвинявам, че изобщо съм се опитвала да я оставям сама в голямата празна и студена кошара.

П.С.Желая на авторката леко раждане и живо и здраво бебче.

Присъединявам се към съветите “почакай и прецени”, бебетата са различни. Синът ми в началото спеше в кошарка със свалена преграда, долепена до спалнята. Притеснявах се главно да не го смачкаме, но всъщност както по-горе беше споменала потребителка, завивките са по-опасно. Все пак като се поуголеми и вече не се притеснявах, го взехме при нас. И по двата начина ми е било удобно, понеже така или иначе трябваше да сменям памперс всеки път. Като спря да се нааква по 5 пъти, на леглото до мен беше по-удобно, само подавам гърда и готово. Бях бременна и ходех на работа, пък не стм страдала от недоспиване, а той си сучеше често. Към годинка и малко спряхме нощните кърмения, че вече ми беше некомфортно заради бременността. След няколко месеца го преместихме в отделна стая, харесва му. Даже от време на време се опитвам да го взема да спи при нас, че ми липсва да го гушкам, ама не ще Та толкова с разглезвните деца, дето щели да искат на спалнята до абитуриентската.

Сега пък бебето ни се оказа отличник по спане и понякога прави дори 8 часа пауза. С нея ми е по-удобно засега да си спинка на долепената кошарка, така си се разполагам спокойно и спя като пън.

А мъжът ми пък хич и не се буди в цялата тая галимация, но той си е пън от класа.

В началото, когато се роди дъщеря ми, бях решила, е трябва да си спи в кошарата, че да не "свиква" при нас. Не кърмех, но на всеки 3 часа се будеше да яде, после докато я приспят, легна и аз и стана време отново да яде, да правя Ам и всичко от начало. Издържах около 2 седмици и започнах да си я взимам при мен след първото будене. Така и двете спяхме по-добре, таткото е в спалнята, ние в детската. Като започна да спи по цяла нощ си я оставих да си спи сама в кошарата, а аз на другото легло, отново в детската. Сега е на две, но все още се буди за мляко поне по веднъж, пие си го и заспива отново. Обаче се случва да се събуди и да плаче, да не иска да спи и т.н.      В тези случаи си я взимам при мен, гушкаме се, гледаме тв и по някое време заспиваме и двете. Как ли не бих си причинила разходки между стаите за всяко мрънкане. С баща ѝ отношенията ни не са пострадали по никакъв начин.
Да кажа и за кошарите, ние взехме такава от плат и мрежа. Ужасно ми е удобна и вече 2 години си върши съвестно работата. Малката нямаше къде да се удря при опитите си да сяда и да се изправя. Единствения ѝ недостатък е, че като се махне горното ниво, става много ниско и детето се слага малко сложно вътре, но се свиква.

Момичета с едно по-бива работата Моята история е подобна на вашите. Първо малката беше в кошара сама, ние на другото легло. Будеше се постоянно, аз ставах дундурках и пак я слагах в кошарата. Много беше гадно, защото за да спи трябваше да съм над нея и да я побутвам. Това автоматично означаваше да забравя за съня. Взех я при мен и всичко си дойде на мястото. До тук  добре, но аз свикнах и даже ми е криво като не е при нас. Тя също не иска да спи сама. Правим уговорки, че догодина ще имаме детска стая и  малката даже няма търпение(май не осъзнава съвсем, че ще е отделена). Проблема е, че ще става кака. Направо не ми се мисли как ще процедираме с бебе. Много е привързана към мен и аз към нея. Не знам дали не сгреших, че не я отделих по-рано.

Не съм чела всичко, но ще споделя и моя опит. И друг път съм писала тук, че най-доброто ни родителско решение е детето да спи само. Номер едно си има самостоятелно легло и никога не е спала с нас(на 4г. е). От 6месечна спи и в своята детска стая, просто защото правехме ремонт и не беше готова по рано. Номер две в момента е на 3 месеца и също спи в нейното си легло, но за съжеление в нашата стая. Догодина живот и здраве ще се местим в ново жилище и там ще си има стая и тя (тогава ще бъде на около 8 мес.) И много ме е страх да не е късно! Нея веднъж я взехме да спи при нас- беше ужасно травмиращо и за 2ма ни с таткото, той едвам посмял да заспи, аз пък супер леко се будя. Много се радвам че децата ни не спят при нас като гледам една камара вече познати с вече големи деца как се мъчат. Също смятам че не спането с мъжа отдалечава. По цял ден сме разделени( той на работа) вечер сме изморени от битовизми но защо поне нощем не сме един до друг. Аз бих се чувствала самотно без него в леглото.

Тоест, ако хипотетично бебето вече спеше в отделна стая, то спи от 7 до 7, по-голямото дете няма кошмари, не го е страх от тъмното, и т.н.? А кърмите ли бебето, защото това е също до голяма степен “утежняващ” фактор понякога.
Сновенето по стаите посред нощтите за мен е наторващо. Моя приятелка така си е сложила един стол до кошарата на детето в другата стая, и то като съответно се събуди през нощта, сяда на стола и така няколко часа. Ама важното е детето да е в друга стая.

Кърмените бебета абсурд да са отделно. Повечето се успиват на гърда, сучат на поискване по няколко пъти през нощта. И за майката и бебето е сто пъти по-удобно да е в леглото. Ясно е,че в този случай така е по-добре. Иначе всеки си има система кай както му е добре. По стаяите не бих сновяла,въпреке че са преходни и една до друга. Но всеки си знае за себе си.

За мен изводът е, че накрая всички си спят по леглата и по стаите, само че едни са си спестили безсънието, други са сновали напред-назад, уплашени от “приятелите”, които до пълнолетието на децата са останали в едно легло.

Ние по едно време всички се бяхме събрали на спалнята! Продължи около една зима, напролет купихме нови легла и изпратихме децата в стаята им. Обаче и сега се случва да се будя "в тълпата" - мъжо, кучето, малкия, но все по-рядко.