Да си нямал никога никого

Здравей,братле!Регнах се само и единствено за да ти отговоря.Като бях в гимназията и аз бях аутсайдер.Звучиш адски депресиран,жените усещат това.Ако не си смениш нагласата,никоя няма да върже!Според мен е глупост даже,че си пуснал темата точно в този форум,където масово са майки.От майки и жени,не може да очакваш каквито и да е съвети!Не си мисли,че първата която срещнеш ще е твоята принцеса на мечтитe.Има бая хляб да изядеш докато стигнеш дотам.Голям човек си ,мисля,че имаш останали комплекси от детството.Поговори със себе си намери си силните страни,разбери точно какво те притеснява и го коригирай.Това е бавен процес,но трябва да почнеш да говориш с жени и да излизаш с жени.Трябва срам и всякакво неудобство да изчезнат.Относно бройката,целувките,НЕ  си го слагай на сърцето това.Направил си първата стъпка,като си осъзнал,че нещо не е наред.Започни да говориш  с напълно непознати директно на улицата,поздравявай.Запиши се на фитнес,танци,боен спорт,място където има хора от нежния пол и можеш да се развиваш.

Разбира се, че пред познати и колеги не си изливаш кофата със сълзи и сополи. Човек се отпуска пред приятели и близки, с хора, с които е постигнал близост преди това. Извинявай, но това са лиготии... Ау, болката! Ау, гримасата! Де факто нищо толкова не ти се е случило - нито си болен, нито някой е умрял, работиш, само на 27 години си и утре може да срещнеш някоя. Обаче не... Всички съвсем добронамерени предложения бяха отхвърлени, защото ау! болката! Имал си същите шансове като другите хора да натрупаш приятели и любови, но се оправдаваш с това, че си прекалено прекрасен за тях. Само че хората не са идиоти и дори и не особено надарените под шапката усещат, кога някой се мисли за прекалено добър, прекалено специален, "не за този жесток свят" и прекалено умен. Това отблъсква.

+100! То по тази логика цялото поколение дето раснахме в най-голямата криза 90те трябва да се гръмнем, че не сме имали интернет и сме били зле с парите. Да не говорим колко хора са расли в малки населени места и колко много не са били най-популярните в класа. На 27 е крайно време да се спре със самосъжалението и спомените от гимназията и да се гради нещо ново.

Не се разсейвайте от същественото. Все още не е споделил авторът за драмата с (не)родното място.

Много точно написано. И ми се струва, че авторът не обръща внимание на съветите и акълите, защото реално погледнато така - сам и мрънкащ - му е най-добре. Не, че не може да си намери приятелка, той не иска приятелка. Само че годините си вървят и ако на 27 това е му е изгодно (без задължения и отговорности към друг човек), на 47 ще е катастрофа.
...
Ако изобщо има драма, а не само поредната поза.

Е то голяма загадка - роден е някъде другаде, може и извън страната, където родителите са били по работа предполагам.И после са се върнали в малкото населено място, където нашият лирически герой е бил нещастен и затова не го приема като родно място.

Той споделя и отговаря само на въпросите, на които му изнася.

Жена съм и отговарям, защото ме спечели с Machinehead на Bush.

Авторе, изненадващо се оказва, че твоят проблем е доста разпространен сред младите мъже в момента. И всеки един пита същото - защо като съм "свестен" и не се сливам с масовката на бръснатите тикви, никоя не ме иска. Пълно е по форуми и сайтове със самотни, че и девствени млади мъже. Това го казвам от лични наблюдения, а не за да те успокоявам. Място за успокояване няма. Нито пък за отчаяние. 

Така, да приемем, че си свестен тип. Не разбрах с какво се занимаваш, четох по диагонал, признавам. Май си програмист. Не се обиждай, но се оказва, че клишето за програмистите е до голяма степен оправдано и общуването ви на живо куца. Работата ви е лишена от физическо общуване, а и на работното място сте заобиколени от себеподобни. Това няма как да не се отрази и на начина на комуникация в личния живот. Това пак го казвам от личен опит.

Останах с впечатлението, че ти като цяло нямаш среда, нямаш приятели, нито създаваш някакви нови контакти. Според мен, поради своята неувереност, си попаднал в зона на комфорт, от която, колкото повече време минава, толкова по-трудно ще излезеш. Но се налага.

Според мен добре ще ти се отрази една кардинална промяна. Голям мъж си, работата ти е перспективна, потърси си работа в голям град, защо не и в София. Предполага се, че можеш да се издържаш. След това, можеш да запишеш някакъв спорт, свързан със социални контакти. Ако не ти се ходи сам, в социалните мрежи има доста групи, в които непознати хора със сходни интереси, хобита, спорт, се събират на приятелски принцип да ги практикуват. Около мен мъжете играят футбол, тенис, катерят планини, ходят по концерти. Така се разтоварват психически като в същото време създават контакти. Ако щеш, вземи си куче! Хем ще ти е компания, хем ще го водиш на разходка и ще срещнеш нови хора (и не, това не е клише). И изобщо, ако ти стиска, давай, затрупай се с нови неща, които ти създават ангажименти и контакти. Но като казвам контакти, имам предвид наистина дейности, които изискват общуване между хората, а не само формално присъствие на група хора на дадено място като библиотеки и т.н. Не непременно с жени, но контакти, познанства. От там се започва. В началото може и да ти е дискомфортно, но когато се отпуснеш да общуваш с повече хора, нещата ще започнат да си идват на мястото. Включително с жените.

И да, ти може да харесваш стари руски филми и фантастика, но не е зле да се запознаеш и с по-актуални и "масови" теми, поне от обща култура, колкото да можеш да водиш някакъв разговор. Щом се занимаваш с компютри, как си със социалните мрежи? Банално е, но голяма част от запознанствата вече се случват именно там.

Общо взето, на този етап трябва да си на принципа "проба-грешка", най-малкото все още можеш да си го позволиш. Дори и да не се получават винаги нещата, това е опит и изгражда. Успех!

Едва ли е програмист. Такова стриктно ползване на обедните почивки е характерно за администрацията.

Ако смятах, че е така, нямаше да напиша, че се чувствам счупен. Никога не съм смятал някой за по-долен, защото е по-неук. Единствените неща, за които коря са застой и мързел. Мързел не като да отложиш нещо, а мързел да се развиваш. И да отхвърляш всичко, което не разбираш.
Питането си има граници.
Не позна.

Има и администрация с плаващо работно време и обедна почивка.

Не би ме намерила в социалните мрежи. Общуването в тях е много натоварващо. Залива те поток от информация кой какво бил ял, кой какво бил пил. Ако не е това - гледаш само снимки, които депресират допълнително.
Социалните мрежи не са дейтинг сайт, дори от Фейсбук бяха го обявили това.

Глупости, ако си калибрираш правилно фейса, ще ти пуска само новини за Хайнлайн и Хърбърт, или за Стар Трек, ако искаш. Социалните мрежи са настроени така, че да си сменят съдържанието според това, което харесваш. А Туитър, правилно подбран, може да те държи в нервна превъзбуда нон стоп.

Тия с константните почивки и плаващото работно време обикновено са безработни.

Имал съм фейсбук и от немногото хора, които бях добавил постоянно се лееха покани за игри, зарчета и не знам какво още. Влизаш в някаква група и всеки пише безразборно и неща, които половината от тях не ме засягат никак въобще. По едно време бях полудял да цъкам и махам известия от игрички и го изтрих. Не знам какво му ползваш на Туитър, много българи дори не знаят че съществува.
Трябва да се яде.