С какво ви дразнят свекървите - тема 100

Запис, за да прочета развръзката с Ганели.

Tyra,направила си грешка,като си започнала да оставяш свои вещи в неговия дом.Това може да се тълкува,като желание да се пренесеш там.
Бабата сега ще се държи мило,защото иска снаха и внуче,но ако заживееш там и родиш дете,тя ще си покаже рогата и ще се бърка във всичко.
С него ще е трудно.Той ще ти каже,че си има собствено жилище и няма смисъл да плащате наем.Че майка му няма да ви се бърка ,а ще ти помага за детето.

Ако бабата се тръшне на легло и ти си там,цялата работа ще падне върху теб,защото не може син да слага памперс на майка си.

И все пак,ако той те обича рано или късно ще дойде при теб.
Като начало си прибери вещите от къщата му и се постарай да не оставяш нищо свое там и да не преспиваш често.Например една вечер у тях,но после настоявай да сте у вас.Ако не иска ,да спи сам.
Не избързвай да забременяваш,изживей си тръпката,но не се съгласявай да се местиш.
 

Имаме общи приятели, от преди да сме заедно. По стечение на обстоятелствата, бяхме в една среда. Аз се преместих от друг голям град в България (до морето) в столицата и кръгът ми беше доста стеснен. В крайна сметка, излизаме с общи приятели. Семейството и моите лични приятели нямат нищо против него. Майка и татко са го виждали по веднъж и го харесват. Но те не са от хората, които ще застанат срещу избора ми.

Ходихме на почивка това лято. Трудно се отделя от дома си... много трудно. Аз съм активен шофьор, но при мен се е возил само веднъж, иначе избягва. Т.е трябва да е неговото легло, неговата кола и неговите правила. Обича да си почива вкъщи, след работа... работата е собствен бизнес и понякога продължава до вечерта.


Той избира къде да ходим предимно. Той избира почти всичко. Просто казва, този уикенд ще ходим там. Имаш ли нещо против? Тоест избора ми се свежда до дали ми се прави нещо, какво ми се прави и в крайна сметка решава той. Не съм сигурна дали не е свързано с много натоварената работа и че постоянно може някой да се обади.... или с това, че не уважава мнението ми и приоритети ми.

Единственото, което е говорил за въпросната жена е, че са приключили много лошо дългогодишна връзка. Чувала съм от други хора и съм я виждала на снимка. Но пак, не желая да се ангажирам с мнение. Може да е много свястна жена. Исках само да кажа, че изглежда доста различно от мен, на външен вид, професия, образование и начин на живот.

Не мисля, че проблема е толкова в съжителството, от колкото в отношенията. Дори и да постигна това да живеем отделно, то няма гаранция за отношенията. Не го жалвайте... не искал да плаща наем. Съвсем спокойно може да продаде някой апартамент и да купи друг, на подходящо място. Не е въпроса в това!

Нямам житейски опит много, но съм виждала достатъчно, че да знам: И да живеем отделно, нямам гаранция, че тя няма да се “тръшне на легло” да отиде и да се грижи за нея.

Моят най-добър приятел (зрял мъж) ме посъветва да не обръщам внимание, да се радвам, че се грижи за мен и че нямам ангажименти и каза, че ако имаме дете, ще определям аз правилата. От мъжка гледна точка, той знае слабостта им. Първо, обаче, аз не желая да манипулирам и изнудвам. Второ, детето не е инструментът, защото съм възпитана да имам семейни ценности. Трето, съгласна съм, че тогава ще се обърне палачинката, как е удобно там и как тя ще помага. От към грижа и домакинска работа, тя няма равна...

Абе, жената е супер. Въпросът е, че и аз съм жена. Искам да съм жена до мъжа си. Другото, което е, има неща, в които те ме вкарват, а аз не съм се съгласила. Може да ви звучи дребнаво и нелепо, но ме вбесява отсъствието на общи вечери. В моето семейство съм свикнала всяка вечер да се храним заедно. След това го прилагах с партньора ми, с когото живях. Нямам нищо против нея, там е -така или иначе, но като седнем да вечеряме и тя се е нахранила и стои права, малко ми е неуютно, странно, неудобно и ми иде и аз да стана от масата от неудобство.

Всички неща, в които вярвам мога да ги приложа... но не и във вече утвърдено семейство. Не и ако не е хитро и манипулативно. Но не знам струва ли си...

Ами пробвай ти да проявиш инициатива-предложи ти къде да ходите и какво да правите.И наблюдавай как ще реагира.
Ако веднъж откаже е нормално,ама не може всеки път да става както той иска.

Имаш гаранция, че точно така ще стане, че и по-зле - ще я домъкне при тебе, ти да и бършеш задника. Затова, докато е време ги провокирай по всички точки и следи реакции. Нищо не губиш, дори може да се позабавляваш. Свали им маските, както е актуално да се казва напоследък.

Зададох му невинен въпрос преди време: “Как не си се оженил досега?”
Той ми отговори: “... сигурно, защото живея с майка си.”
Но беше много рано в отношенията ни, за да зароди такава дискусия. А сега вече виждам, че нещата се развиват доста бързо и то дори без разговори...

Може би, това остана да направя, наистина! Ще четете после тук от една свекърва за лошата снаха.

По-добре рогата да се видят в началото и всеки да знае с какво се захваща. Пък току виж се окаже, че са напразни страховете ти, никога не се знае.

Tyra, ще се включа по първоначалния ти въпрос, тъй като имам опит тъкмо два пъти. Първо, точно на твоите години живях със страхотно момче, което поради обективни причини не можеше да се отдели от баща си - майка му е починала млада, баща му беше отказал се човек, добър, но опасен за себе си. Не издържах повече от година и се разделих с момчето, с ясното съзнание, че продължавам да съм много влюбена, но за мен не е полезно това съжителство. Това от една страна. Не рискувай сама да си разбиваш сърцето по загубени каузи.
Вторият опит беше със сегашния ми приятел. Три години живяхме с майка му в двустаен. Жената не е мой тип, но е изключително разбрана. Една забележка да имам и повече не би повторила, уважава нуждата от лично пространство, по характер е такава, че не би могла да се налага. И въпреки всичко, до момента в който успяхме да се изнесем оттам, много ми се беше насъбрало, избягвах я и си бях влошила отношенията и с моя приятел.
Така че, ако жената е ОК и ти си сигурна, че съжителството ще е кратковременно, добре. Но при все, че ти имаш дом, не бих ти го пожелала.

Да си на 22 години, от 2 години да си с този мъж, преди това да си съжителствала с друг със съответната бивша кандидат-свекърва, вероятно отново значително по-възрастен от теб, както и останалите мъже, с които си била, щом всички са били печелели добре, говори доста и за твоите дефицити.

Tyra моят съвет е на слагай тигана, докато рибата е в морето. Иначе казано не му казвай "не искам да живея с майка ти" преди той да ти е казал официално да се нанесеш там. Ако ти каже - тогава вече може да му кажеш, ама предварително и то да започнеш разговора така - не. Според мен той няма да започне такъв разговор никога. Бавно и полека действа в посока за да се пренесеш лека полека при него и да си живуркате с мама, а ти без да се усетиш си се съгласила. Доказателство за това са твоите думи, че вече повече спиш у тях, отколкото у вас, че и вещи имаш там. Разреди преспиванията у тях и го покани у вас. Кажи, че искаш да си самостоятелна, без родителско тяло наоколо, така си свикнала и ти е некомфортно да си все в чужда къща. Всяко гости с мярка /да, ти там си и винаги ще бъдеш на гости, без значение от НА/. Ако ти откаже тогава го питай как миси да я карате за в бъдеще и къде смята да живеете - това ще ти изясни нещата. Пренесеш ли се обаче уж за малко у тях - никога няма да се изнесете, ще родиш там и тогава жална ти майка. Ако ти харесва да имаш една свека на глава ти, от която няма да можеш 1 вечеря да сготвиш и да си гледаш детето както ти искаш, понеже тя си е у тях и "тя дете е отгледала и знае как" - живей си с тях, иначе вземи нещата в ръце, преди да е станало късно. Обаче изтъквай какво ти искаш като жена, а не как не искаш майка му.

А според мен колкото по-рано даде да се разбере, че не желае да живее със свекърва, толкова по-добре. Ако мъжът е непреклонен, поне да не си губят взаимно времето.
Естествено, не става да му изпляскаш: "Абе, да знаеш, че като се оженим, няма да живея при майка ти!". Просто се използва някой сгоден случай, за да информираш отсрещната страна с какво би направила компромиси и с какво – не. По принцип, без намеци и тънки сметки.
Както информираш гаджето, че не обичаш броколи, да кажем, така и при сгоден случай го информираш, че държиш на самостоятелността си и не би живяла с ничии родители. Пък отсрещната страна да си прави сметка това дали го устройва, или не.
Ама да се знаят отрано тези неща, а не да чакат да изпратят поканите за сватбата, та тогава да се сетят да решават жилищните си въпроси. Или когато вече са си изпокъсали взаимно нервите и са се намразили със свекървата.

Залагам 64-годишния си житейски опит, че той няма да се изнесе от апартамента. Явно като по-голям и по-зрял си мисли, че може да те моделира "по свой образ и подобие". Всичко написано от теб говори, че няма никакво намерение да живее отделно от майка си. Дано съм лош пророк, ама надали.

Човекът си е свикнал. И вероятно е много ангажиран служебно и го устройва.
Обаче ако е с акъла си, и наистина е такъв предприемчив и читав, а пък Свека  е такава разбрана - ще ти се получат нещата.
И ММ си е свикнал с някакви неща, ама се съглася, ко да прай, нали ме обича