Рак на белия дроб - тема 2

  • 50 355
  • 752
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 2 199
Al97, направи си списък с въпроси които да зададеш на лекарите, ще ти е много полезен.
Например:
В коя част на дроба се намира?
Само един ли е туморът?
Кой вид е?
Какво лечение е удачно?
Какви са прогнозите? (Макар, че този въпрос е доста относителен. Нашите прогнози не бяха особено добре, ама ей го здрав е, хубавей и даже се чувства по-добре от преди рака)

# 76
  • Враца
  • Мнения: 1 017
Al97, това, че няма разсейки е много добра новина!
Излезе ли резултат от биопсията? Кой вид е ракът?
Плоскоклетачен от изследванията на ТРАСХЕЛИКС и нискодиференциален недребноклетъчен калцином от хистологията.

# 77
  • Враца
  • Мнения: 1 017
Няма смисъл, съсипана съм. Аз отидох от белодробния динспансер във Враца и не съм се срещала с никакъв онколог. В понеделник ще отида при лекарката която ме изпрати да ми поясни нещата.
Преди 5 години ми беше поставена погрешна диагноза от злокачествено образование което се оказа киста и я отстраниха чрез операция. Надявах се, че нещата сега ще бъдат същите и се бях подготвила психически за операция, но се развиха по друг начин. Не може да се оперира. За останалото нямам представа защото вчера бях на София.

# 78
  • Мнения: 2 199
Разбирам, че си в шок. Но много те моля събери си мислите ще ти трябват много.
За съжаление за лекар съвет не мога да ти дам.
Когато отиваш в болницата вземи някой с теб, защото може да не запомниш всичко което казва лекарят.
Мисле, че ракът ти е от бавноразвиващите се и щом няма разсейки е направо супер. (До колкото може да е хубава такава ужасна новина).

# 79
  • Мнения: 11 822
Освен това е от този вид, който се поддава на по-успешно лечение!
Ако няма кой да дойде с теб, включи телефона на запис, за да прослушаш в къщи разговора с лекаря.
Не се отчайвай, защото имаш шанс!

# 80
  • Мнения: 623
Освен огромна прегръдка друго не знам какво да ти напиша.
Благодаря! Тъкмо се връщам от тяхната къща. Влошава се. Вече почти не се движи. Свалил е още килограми, направо се е загубил в леглото. И все казва: "добре съм, добре съм, само дето ме боли много"...А аз яко съм се разкиснала (не пред него, разбира се), но иначе...пфф, не мога да спра да плача. Една по една ми угасват надеждите... 

Al97, баща ми също беше в Св. София за биопсията и после го насочиха към Сити Клиник. Доста разбиращи бяха в Св. София, пък  общо взето и в Сити Клиник.  И при него не можа да се извърши операция, защото туморът се намирал в близост до големи кръвоносни съдове и рискът от операция е твърде голям. Но той още при откриването е имал мета в близките лимфни възли, така, че разсейките в мозъка не са изненада. При теб поне няма мета - това изглежда е добра основа за лечението, навярно е в по-начален стадии съответно и, надявам се, с по-добра развръзка. Дано да е така, пожелавам ти го искрено!

# 81
  • Враца
  • Мнения: 1 017
Освен огромна прегръдка друго не знам какво да ти напиша.
Една по една ми угасват надеждите... 
Съжалявам...

# 82
  • Враца
  • Мнения: 1 017
Прочетох част от първата тема. Тук пишех преди години с друг ник. В първата тема голяма част от никовете са ми познати.  Не очаквах, че някога ще се върна по този начин.
Съжалявам...

# 83
  • Мнения: 11 822
Al97, ако позволиш един съвет - определи си някакъв срок в който ще се вайкаш, ревеш, депресираш, прекаляваш с алкохол или каквото друго си избереш. И си кажи: ....дни ще правя това, после спирам и започвам борбата! Това е съвет на психолог, който много отдавна бях прочела като начин за справяне с трудни ситуации. При мен проработи на няколко пъти, макар да не съм се сблъскала лично аз с диагнозата, а майка ми.
Пак ти казвам - таргетна терапия има за недребноклетъчният. Другият е по-страшен.
На майка не й правиха биопсия, но самият факт, че е жива три години след диагнозата показва, че и при нея е недребноклетъчен. Нея я лекуваха с Авастин и Оксиплатин. Прогнозата беше лоша, защото считаха, че огнището е в дебелото черво и при толкова далечни разсейки в белия дроб (не в съседни органи) не ни дадоха много надежда...
Така че не се отчайвай!

Последна редакция: нд, 25 ное 2018, 20:47 от zigizagi

# 84
  • Враца
  • Мнения: 1 017
Благодаря ти, zigizagi, но дори не зная как се чувствам. За първи път нямам желание да се боря. Откакто се появи това си уреждам нещата за след смъртта доколкото мога. Не съжалявам за нищо и като, че ли нямам желание да живея.
Утре ще се срещна с лекарите, но мисля, че съм се предала. Не зная дали въобще ще се съглася на лечение или няма да се откажа.

# 85
  • Мнения: 2 199
Al, на колко години си? Близки имаш ли?
☝🏻Не искам да съм груба, но я се стегни. Има хора които те обичат, нямаш право заради тях, заради себе си и заради самият живот.
Скарах ти се, сега те гушкам.

# 86
  • Мнения: 11 822
А, не, такива да ги нямаме! Никакъв отказ от лечение!
Имай предвид, че е напълно възможно хората, които не са ти близки да не разберат, че се лекуваш. Майка така и не каза на никой, включително на сестра си. Косата не се губи от това лечение и има незначителни промени във външния вид, за които тя намираше някакви оправдания като я питаха какво става.
Утре ще ти обяснят какво те очаква като странични ефекти. При майка беше гадене в деня на химията, лека отпадналост, дрезгав глас и белене на кожата на ръцете и краката. Пътуваше сама по 150 км с автобус преди и след вливка... Така че колкото и да е тежко, минава. Ти си много по-млада от нея (на 63 я диагностицираха), така че организмът ти е по-здрав и ще се справиш!

# 87
  • Враца
  • Мнения: 1 017
Аз съм на 55 години. Организмът наистина ми е здрав и това не мога да го приема. Оказах се психически неподготвена. Аз никога не съм се борила за моя живот. Това се стовари върху мен когато нещата тръгнаха добре. Започвам да си мисля, че каквото ти е писано не можеш да избереш каквото и да направиш. То просто ще се случи.

# 88
  • Мнения: 2 199
Божееее, ама сега е най-хубавата ти част от живота, децата са пораснали имаш по-малко грижи. Моля те съвземи се, вдигай горе главата и борба.

# 89
  • Мнения: 623
Al97, кураж миличка, не се давай на гадината! Heart Създай му дискомфорт, поне. Може пък да се "оттегли", знаеш ли...Още повече, че изглежда е в началото. И добър съвет ти е дала Зиги: преживей шока и действай. Как се моля след време да дойдеш и да напишеш нещо по-добро!...Всъщност, моля се за всички, които се борят с тази ужасна болест. Иска ми се да има повече хора, постигнали ремисия тук, в България. Че и здравеопазването ни е...без коментар. Sad  

Аз утре ще търся разни пособия за гледане на болен на легло...
 

Общи условия

Активация на акаунт