Детето ми отново започна да се изхожда в гащичките си!Моля за мнения...

Здравей!
Доколкото знам в градината нямат право да се включва пом. персонал в бърсане и миене / поне в нашата беше така/. Не им е в длъжностната характеристика, още повече, че и се пазят да докосват интимните части на децата, за да не бъдат обвинени в сексуален тормоз.
Те в градината мият ли го, ако се изпусне?

Нашата кака от яслата още не ака там. Стиска се и ака в нас. И това е проблем. Даже сега я преместихме в друга и прави същото. Като я питаме защо не ака в градината тя казва, за да не изцапа.
Но ситуацията, която ми описвате вие ще се реши след като говорите с персонала в градината и стигнете до решение как да премахнете проблема

Говорих с персонала и казаха, че детето трябва да ги повика, за да му помогнат да се измие или избърше.
Ако не им каже, нямало как да знаят и ги оставят сами да се оправят.

Проблемът е, че и вкъщи не ми казва вече.Изведнъж спря да ми казва,когато му се ака и директно си ака в гащите:(

Все си мисля, че нещо се е случило в градината, детето се е травмирало и така... Да са му повиши тон след първото изцапване и той оттам да е започнал с неказването, да не му се скарат отново, един вид.
Дано бързо отшуми проблемът!

И аз така си мисля,което още повече ме притеснява.Но защо не казва и вкъщи?

Здравей! Ние имаме / имахме същия проблем с дъщеря ми. Засега има леко подобрение, но още не сме го решили на 100 %. Тя е на 3 и от миналия месец е на градина. Без памперс е от 5 месеца, но бяхме оставили този за сън и акаше основно там. Вкъщи си ходеше и в тоалетната, но рядко. Случвало се е да се изпусне понякога.

Като тръгна на градина започна всеки ден да ака в гащите по време на обедния сън т.е. не докато спи, но когато ги сложат в леглото. Лелята я преоблича и мие, но на няколко пъти ми показа ясно, че й е неприятно да го прави и също така го бяха разгласили на всички деца, които започнаха да я обиждат и да й се подиграват. Детето се затвори в себе си и започна да плаче когато отива на ДГ, а преди това ходеше с желание. Разболя се, оставих я вкъщи и цяла седмица всеки ден се наакваше в гащите без да ми каже. И аз наказвах, отнемах любими играчки, поощрявах, обещавах награди, нищо не помогна.

Накрая отидохме на психолог, дъщеря ми присъства на разговора, чу всичко и това явно й повлия.
Становището на психоложката беше, че това е един вид протест на детето срещу ходенето на ДГ, че го прави с цел манипулация с надежда да си остане вкъщи, да бъде отново "бебе" когато сме си били двете и не е ходила на ДГ.
Каза, че за децата при промяна на средата и ежедневието е характерно да се връщат към минали етапи на своето развитие.

Посъветва ме когато се наака да я оставя наакана, да й кажа сама да се оправи, измие и да си изпере дрехите. Колкото време трябва толкова, дори и часове. Без да се карам.
Не се наложи обаче тъй като след този разговор, още на другия ден детето реши да ака в тоалената. Така 3 дни вкъщи бяхме без инциденти и пак тръгна на ДГ. Наака се първия ден и като се прибрахме й дадох да си изпере гащите, казах, че няма да излезем на разходка докато не го направи. Изпра ги.
На следващия ден в ДГ беше акала в тоалетната. За първи път. Това беше в петък и не знам как ще е оттук нататък.

Във форума също пуснах тема по въпроса за консултация с психолог, ето линк към нея - http://www.bg-mamma.com/?topic=1067617

Успех!

Благодаря много Калина, веднага отварям линка.

Ужас, как може да има такива психолози и подобни родители... 

Детето е малко, това какво им било приятно и какво неприятно на персонала в корумпираните и разсипани детски градини не е от значение. В софийската система за кандидатстване децата със СОП и хронични заболявания варират от 1/3 до 2/3 от децата в повечето предпочитани детски градини. Искате да ми кажете, че всички тези деца се събуват, обуват, бършат и т.н. съвсем самички?

Имали сме сходни периоди на адаптация. Във ВСЯКА една ситуация детето ни се адаптираше много по-бързо и много по-добре без каране и стресиране, а с постоянство, показване, учене, търпение. В много редки случаи е трябвало да се сетим за нещо, от което я е страх - примерно не искаше да използва седалка за тоалетна чиния, каквато бяхме купили от доста време, държеше да ходи на гърне. Не сме упорствали, защото не е било нужно. В един момент като почна да се изразява по-ясно и да говори повече разбрахме, че я било страх да не падне - с лекота преодоляхме този страх, когато го разбрахме и свикна буквално за 1-2 дни.

От всичко, което знам и съм чувал за държавните детски градини, проблемът е започнал от персонала, които не си дават зор, стресират децата, карат им се, държат се зле с тях. След това сте го задълбочили вкъщи с разпитване, каране, заплахи, вместо търпение и обич. Опитайте поне 1-2 седмици без никакво каране и само с поощряване (похвали, ако направи нещо правилно), подкупване и т.н. Никакви заплахи, никакво сериозно говорене, каране, назидавне и т.н. Ако не се подобри - сменете градината с частна, ако имате такава възможност или забавете тръгването на детска, докато се научи да прави само това, което се очаква от него. Можете и да се оплачете нагоре по веригата (директор и нагоре).

Горките дечица.... Добре че нямаме кой знае какви спомени от периода до 6тата си година.

БГ татко детето ми е със СОП но е без памперс откакто проходи самостоятелно. Т.е от година и 3-4 месечна. Незнам колко се бърше в детската но винаги е чиста. Яде самичка и пие от чаша от преди да навърши две... така че моля ..
Съжалявам че спамя темата

СОП не се изчерпва с какво може и какво не може Вашето дете. Представете си има и деца (с и без СОП), които не са чак такива вундеркиндчета.

БГ Татко, не е съвсем изпълнимо това, което казваш защото не във всеки град има частни детски градини, не във всички такива положението е цветя и рози, а и не всеки може да си позволи частна детска градина. Още по - малко пък да отложи тръгването на ДГ за неопределен период от време...

Авторката писа, че детето й не е имало подобен проблем преди да тръгне на ДГ, че да я отлага...

Специално в нашия случай беше важно да се разреши бързо проблема, защото отношението на персонала към детето щеше да е по - лошо ако това продължава, другите деца започнаха да й се подиграват, а и самото дете се притесняваше от това, което върши.
Това й се отразяваше негативно на адаптацията в ДГ, където иначе нямаше никакви други проблеми.

И няма причина нещата да се отлагат и задълбочават. Дъщеря ми много добре знае къде се вършат въпросните физиологични нужди, пишка си в тоалетната от 5 месеца всеки ден, абсолютно сама, бърше се и т.н. така че няма реална причина да не може и по - голяма нужда да ходи там. И както се видя може.
Щом психоложката е преценила, че това е причината, която мотивира детето да постъпва по този начин, позволи ми да вярвам повече на нея, отколкото на теб. И ти както винаги знаеш повече от всички специалисти, щото си най - големия разбирач по ранно детско развитие....

Здравей. Според мен проблемът е свързан с ходенето на детска градина. За детето това е мащабна промяна която го стресира. Още повече че доскоро е ходил на ясла. По груби сметки е сменил 3 начина на гледане: вкъщи, на ясла и сега на градина. На детето му трябва време да се адаптира към новата среда. Много е малък за да бъде мъмрен и наказван. Съветът ми е да му обясняваш спокойно че е по лесно и по чисто да ако в тоалетната. Никакво натякване или назидание. Говори му само хубави неща за градината за да има желание да ходи. В никакъв случай не го спирай от ясла. Детето постепенно ще се успокои и ще влезе в релси. Водене на психолог на толкова малко дете и по такъв повод (както някой писа по горе) е меко казано безумие. Не бих го причинила на детето си.

Децата са манипулативни, да. Но ако почне сега от нищото да ми се нааква всеки ден в гащите бих търсила причината в персонала на градината. Дъщеря ми се напишкваше редовно и системно преди да тръгне на ясла. Като тръгна и спря. Там явно и обясниха, вероятно търпеливо, че не е бебе да се напикава редовно и тя спря и вкъщи да го прави. Сега тръгна на градина. Там казаха госпожите, че децата трябвяа да се бършат сами и ние да ги учим така. Една от причините е, че децата отиват в тоалетната, когато имат нужда и не винаги може госпожата да остави останалите 28 и да отиде да помогне на детето, а леличката може да има друга работа в момента.
Съвета ми е търпеливо да обяснявате на децата. Да не показвате емоция, защото това би ги накарало да се опитват да привличат внимание така. Обяснение и показване, и много търпение. И без викове и караници. Въпроса е дали персонала на съответното детско заведение е с тая нагласа.