Детето ми отново започна да се изхожда в гащичките си!Моля за мнения...

Е, нека да е "безумие" воденето на психолог на "толкова малко дете" (колко малко?!?), според някои "форумни експерти", важното е, че ни реши проблема. И нищо не съм причинила на детето си, психоложката не я е малтретирала все пак детето просто си игра с кукли в кабинета и слуша разговора. Не виждам да се е травмирала за цял живот от това но виж от подигравките на децата може би щеше да се травмира ако я бях оставила да се нааква в гащите докато си реши сама.

Kalina радвам се че с твоето детенце нещата са  потръгнали. Но пак казвам че аз не бих завела 3 годишно дете на психолог за такова нещо. Просто няма кой да ме убеди в ефикасността на такова посещение спрямо възрастта на детето и описаната от авторката ситуация. Пък който иска и 2годишно да води по психолози и психиатри, проблемът си е негов.

Отдавна съм минала възрастта на децата с акането в гащите. Случайно отворих темата и видях последният пост. Неясно защо у нас воденето на психолог на дете , че и възрастен се счита за нещо ужасно.
За съжаление в живота ни никой не ни учи как се отглеждат деца. Как човек се отнася с човека до себе си и други такива житейски неща. Всичко това го учим сами с проба - грешка. С това което сме видели в семейството си или с това което сме чули от други родители. Разбира се децата са различни и ако при Гошо и Пешо едно поведение действа то при Иванчо то не води до търсеният резултат. Тук идва най-адекватното решение да попитаме специалист - това е психолога.
Същото е ако ни боли нещо...почваме да се самолекуваме...като Гошо и Пешо....панадол, нурофен и други такива. Ама болката се засилва и става все по-силна...ефект от самолечението няма и тогава отиваме на доктор. Той ни изписва лечение....и болката отшумява за ден-два.
Психолозите могат да работят и с бебета. И е хубава ,че все повече хора се учат да се доверяват на специалисти.

Hope for Two, точно това имах предвид. Идеята на психолога беше по - скоро да консултира МЕН като родител как да постъпя, тъй като не бях сигурна дали реагирам правилно. Да се карам ли, да наказвам ли, да игнорирам ли, награди ли да обещавам и изобщо какво да правя, не съм водила детето на терапия все пак...
Както и да е, всеки си преценява как да действа. Важното е резултат да има. За мен също акането в гащите на 3 годишно не е кой знае какъв нечуван огромен проблем, но за ДГ е...просто не искам да допусна подобно нещо да комплексира детето и да се отрази на отношенията му с персонала и другите деца. Затова и исках да го реша бързо и се моля да е така.

trolche.."Няма спор стига допитването до психолог да е в съответствие с проблема и възрастта на детето. Пределно ясно е че тръгването на градина е стресово. Това обяснява проблема с ходенето по нужда. Не виждам тук психолога какво ще помогне освен да го потвърди и да даде съветите които бяха написани по горе…"

Toва е въпроса, че обикновено родителя играе с догадки.
Защо да е стресово тръгването на градина? Може да е изключително приятно за детето. Кой е казал, че това обяснява проблема? Ами ако няма нищо общо с градината?
Психолога първо има много повече знания и умения от една средно -статистическа майка. Също така има много повече инструменти с който може да въздейства.
През всички етапи в живота си човек може да премине спокойно, ако е качествено подготвен. Специалистите много могат да помогнат ако родител реши да се довери. А не смята ,че психолога е лекар за лудите.

Виж сега, всеки родител преценя за себе си как да помогне на детето си да се справи в дадена ситуация. Ако среща затруднения няма лошо да се допита до специалист. Аз за себе си твърдя че в описания от авторката контекст не бих изпитала никаква необходимост да водя детето на психолог. Но на мен такъв тип проблеми не ме стресират защото ги намирам за нещо нормално и преходно. Няма да оставя някой да ми внушава колко е велик психолога. Обаче  ако родителите са в паника и посещение при психолог може да ги успокои, защо не.

Ха..ха...душица.
Преди 3 поста различния подход беше безумие, сега вече проблем на авторката не е проблем.

Не се притеснявай за мнението си. Хорта бавно и трудно дорасват за някой промени. Няма нищо лошо в това човек изобщо да не стигне до определени виждания.
Важното е да не дава квалификация на другите и да не се страхува да види и друга страна.

Дете може на всяка възраст да се води на психиатър или на психолог, специалист по детско развитие, проблемът е да се намери наистина специалист. В България е много популярно учението на Фройд с всичките му разновидности и секти, учение, което е отречено като псевдонаука във всички сериозни университети по света и се практикува единствено с цел да се вземат парите на хората. Фройд в психологията е това, което е хомеопатията в медицината. Но дори каквото е, учението на Фройд е вътрешно консистентно, практикува се от немалко сериозни психиатри в щатите и в Европа (които знаят прекрасно кога да приложат класическа психиатрия и кога да дърдорят за несъзнаваното и свръхконтрола), има си сериозни вътрешни изисквания, за да се нарече човек психоаналитик. Вътрешни изисквания, които в България са покрити от една шепа хора, вероятно няма и 10.

Психология е една от най-желаните специалности, защото изглежда атрактивна, лесна и интересна, а хората не си дават сметка за сложните неща (експериментален дизайн, психометрия, статистика, която включва и много и то сложна математика). По тази причина всяка година влизат много студенти, които след това просто нямат какво да работят. Малка част стават HR-ри, много се захващат със съвсем други поприща.

И естествено немалко се посвещават на мечтата си да са като психоаналитиците по телевизията, с диванчето, кабинета и "помагането на хората". Само че не е лесна тази работа - изисква десетки години да бъде признат човек за пълноправен психоаналитик. И по тази причина у нас процъфтяват всякакви учения, секти, школи и какво ли не. "Психотерапевти" без никакъв сериозен опит и ценз практикуват терапии, които реално не разбират и вкарват психодинамични подходи (учението на Фройд) с повод и без повод на място и не на място.

Абсолютно варварско е да караш 3 годишно дете да пере нааканите си гащички, наакани, защото очевидно има някакъв проблем, някакъв страх, някаква трудност да се адаптира. И после да се радваш, че това "частично" решило проблема, защото на следващия ден отишло на тоалетна. Ами ако го пребиете с каиша детето също ще иде на следващия ден на тоалетна, гарантирам. И е бил доста популярен подобен метод, точно защото е действал безотказно. Единствената разлика е, че в случая прилагате психически тормоз по съвет на "специалист". Ей такива специалисти и родители ми се ще примерно да ги сложа в ъгъла прави да се налива с вода няколко часа, но да не им е позволено да идат до тоалетната и ако накрая не могат да стискат и се изпуснат, към унижението да добавим и почистване на пода с четка за зъби. Абсолютно аналогичен е този "метод"!

Не се изисква да си психолог или психотерапевт, за да разбереш как нещо съвсем ново представлява стрес за малко детенце, как промяна на всичко, на което е свикнало това толкова мъничко, едва осъзнало се същество, преобръща целия му свят. И нещо, което на обръгналия, циничен възрастен може да му се струва елементарно (като да иде да поиска разрешение/помощ да се изпишка или да ползва за пръв път тоалетна, когато е свикнало на гърне), за детето е голямо психическо, а понякога и физическо препятствие. Не се изисква да си специалист, изисква се да си човек.

Понеже изглежда не можем всички да бъдем хора, в доста от развитите страни има и строги критерии както към това кой се приема за специалист и експерт, така и към възпитателните методи, които родителите използват. У нас както при повечето неща (от качеството на строителните работи до научните въпроси) тези въпроси са оставени на самотек и бгмама с начина по който заменя леенето на куршум и подобни обичаи от миналото със съвеременните суеверия - хомеопатията, антиваксърството и безбройните фройдистки течения нерядко "пипнати" допълнително от конкретния "специалист" се превръща в храм на модерното суеверие, което води до гениални идеи като това да държиш детето си наакано за наказание или да прилагаш похвати от дресировката на кучета и котки.

Щеше да е смешно, ако не беше наистина тъжно.

БГ Татко, имаш сериозни комплекси и психически проблеми. Ако искаш може да се обадиш и в отдел "закрила на детето" и на социалните, да ми отнемат родителските права затова, че съм накарала детето ми да си изпере гащичките не само да ме накажеш в ъгъла. Верно не се четеш какви ги пишеш.

Нищо лошо и страшно не виждам в това детето да си изпере гащите. Даже й хареса. Иначе е най - лесно тя да си ака в тях на инат, АЗ да ги пера (що?!?) и така да чакам да й дойде музата да ползва тоалетната...естествено в БГ мама се дават най - добрите съвети за отглеждане на деца, много по - компетентни от всички специалисти.

И не, детето ми не си реши проблема с прането, още на следващия ден след разговора с психолога започна вкъщи да ползва тоалетната, така както го е правила преди.

А сравнението ти аз да се наливам с вода и НЯКОЙ ДА НЕ МИ ДАВА да ползвам тоалетна, да се изпусна и след това да ме унижиш е повече от неуместно (освен че е доста извратено) защото детето все пак има свободен достъп до тоалетна по всяко време, знае как се ползва тя, ака си в гащите напук, хили ми се когато я питам дали й наакана и се прави, че нищо не е станало. Щеше да е варварско ако детето има здравословен проблем и затова се изпуска, но когато го прави умишлено щото така си е наумило, най - нормалното нещо е да направиш всички възможно да го прекратиш. И не, боя нямаше да помогне, защото преди това наказания и отнемане на любими играчки не помогнаха.

Хайде по полека с назидателния тон, става ли?  Не се познаваме и не сме приятелчета. Дишай и го давай по спокойно. И най вече, не обръщай темата на "за и против психолозите".

Авторката си има проблем и затова е пуснала тема, за да чуе различни мнения. Да, за много родители воденето на 3годишно дете на психолог за толкова банална ситуация си е пълно безумие, и намират други начини и решения.

Назидателен тон?
Дишай спокойно?
За и против психолозите?
Нищо общо с поста ми.

Света е шарен. Има много варианти и нито едон от тях не е незумие щом човек е ок с него.

trolche, напиши ги тия други начини и решения де. Нали затова е темата? След като знаеш как може да се разреши проблема и нямаш нужда от мнение на специалист кажи какви са ДРУГИТЕ начини?

Здравейте!
Благодаря  за мненията.
Дамо да уточня,  че не съм се карала или викала н детето ми заради това а пробвах да го лиша с нещо любимо.
Сега ще пробвам да го поощря с нещо любимо. Купих му лего и го вдигнах високо на рафта и му казах,  че ако ми казва и си върши работата,  където ърябва ще получава по някоя друга фигура.
Говорих отново с госпожите и ги помолих ьа съдействие...
Дано проработи.

Здравейте отново, малките деца нямат подобна разпределена във времето мотивация, че да свърже подаръка с желано поведение. Аналогично не мисля, че заплахите за отнемане действат. Опитайте с непосредствена похвала и демонстриране на радост, когато направи това, което искате. Също не се фиксирайте прекалено много дори с добронамерени и спокойни приказки. По-скоро трябва да е като игра цялото нещо. Вероятно има нещо в новата рутина, което го затруднява или притеснява, но ще е трудно да разберете какво точно. Помислете и разпитайте как точно се случват нещата в градината и вижте какви са разликите с начина, по който са се случвали вкъщи. Предполагам, че не е толкова тривиално, но като пример го казвам - в яслите, както и доста родители ползват гърне вкъщи, в някои ясли и повечето детски градини е тоалетна. Вероятно там очакват всичко да може да направи сам - да се събуе, седне, изходи, после да се избърше и да се обуе. Ако се затруднява с някое от тези неща, можете да го учите конкретно на него и/или да говорите с персонала на градината да помагат с това конкретно нещо. Като гледам първоначалните мнения - възможно е избърсването да го затруднява - учете го на него, дори и "на сухо" и когато се справи сам - похвали и радост (пляскане с ръце и т.н.).