Неспокоен сън

Избори винаги има Но да се обсъжда пост фактум няма голям смисъл.

Сиропчето е пълен боклук - хранителна добавка със завъртяно име, предназначена да вземе парите на доверчиви майки. Но пробвайте, може пък плацебо ефектът да помогне ако не на детето, то поне на мама.

Докато мислите, че "си е такъв, по-залепен" и че ще е "така още дълго" - да, така ще е. Само не знам защо беше нужна темата - може би да получите малко подкрепа и да си затвърдите убеждението, че някои деца са "по-залепени". Ако пък решите да го отлепите - почвайте систематично, кърмене вече няма, така че това не може да е извинение.

Ще се справите по един или друг начин, това със залепеното детенце е сладка голгота, особено за търсещите я. А момченцето като дойде моментът ще се еманципира от мама, няма страшно, ще си стане от само себе си

Ох, бгтатко, принципите са хубаво нещо, но се разбиват на пух и прах понякога. Всяко дете си е индивидуалност, отделна личност, която се развива със собствени темпове и особености. Ти имаш дъщеря, на авторката е момче и второ дете. И явно с първото нещата не са протекли по този начин. Та стига с тези принципи. Детето е на три. Психически и емоционално не е готово за самостоятелно спане. Тежко й е на авторката, иска са е като по американските филми, ама на - не е. Синът й не е готов. Тук има и още един фактор - баща, който пътува често. Нова е стресиращо за детето - родителят се появява и изчезва. Тригодишното няма тази представа за време нито за задължения, която има десетгодишното да речем. И се страхува. От сенки, от шумове, от това, че майка му също може да изчезне. В един период ми се наложи да спя на едно легло и с двете деца, и двете на сън ме потупваха по лицето да се уверят, че съм там. До тоалетна да стана и малкият скачаше с рев "Къде отиваш?". Повече от година вече спят в отделна стая, заспиват сами.
И да, сиропът наистина подпомага съня. Лайката е билка. Същият ефект има и чаят от лайка, но там се изпива количество, а не всяко дете пие чай. Докато при сиропа взема концентрирано в една лъжичка.
Елена, не се мъчете, вземи го още за известно време при теб. Скоро сам ще се отдели. Но нека стане, когато е готов за това.

Mama Ru, не знам защо го наричате "принципи". Принципи са примерно да не се мъчиш да укриеш данъци, да не даваш подкуп, да паркираш правилно и т.н.

В случая не става въпрос за "принципи", а за някакви причнно-следствени връзки. Примерно разделението на отговорностите в семейството на мъж, който изкарва основния доход и жена, която прави всичко останало, често води до необходимост мъжът да пътува в командировки. Не си теоретизирам - примерно аз съм подложен на много голям натиск да ходя в командировки както правят другите ми колеги от това равнище и ако бях едиственият източник на доходи на семейството, вероятно щеше да се наложи да го правя - първо, че щях да изкарвам повече, второ,че щях да съм по-стабилен в професията си. Понеже обаче и съпругата ми работи сериозна работа с приличен доход, мога да си позволя да отказвам командировки, да си подбирам проекти и дори да си сменя работата, попрището и т.н., ако се наложи - имам гъвкавост, която в другия сценарий не бих имал. Това ме устройва напълно - вместо аз да съм работохолик, а съпругата ми поробена "домакиня", мога да се включвам активно от ден едно и понеже детето има двама родители, към които е много привързано, няма проблем със залепяне за полата на мама. Единствената ситуация, в която детето показва несигурност, разстроено е и т.н. е ако спорим за нещо и си повишим тон. Но това се случва достатъчно рядко, плюс предполагам, че децата се разстройват също толкова от подобно нещо и при алтернативния семеен модел.

Лайката знам, че е билка. Това, което лайката не е - не е приспивателно. Нито чай, нито сироп, нито планина от лайки ще помогне в случая.

Това, което описвате за децата си, е драматично различно от това, което аз бих описал за своето детенце - уверено, самостоятелно, винаги усмихнато. Въпреки че като всички хора имаме трудности, искам да ѝ дадем щастливо детство и неизбежно сравнявам с другите деца, за да преценя доколко добре се справяме. За момента наистина рядко съм виждал детенце, което да изглежда по-щастливо от нашето. Това ми дава увереност, че сме на прав път и си позволявам да давам съвети. Ако бедничкото ми дете беше толкова невротизирано, че да реве като го оставя за 1 минута да ида до тоалетната, нямаше да си отворя устата, наистина. Но естествено никой родител не обича да си дава сметка за грешките си, колкото и да са очеизбодни. Много по-лесно е да се престори, че грешките са всъщност правилни избори, че и дори да ги натрапва като съвети.

Децата ми не са невротизирани, но малкият в този период беше уплашен от канонада от фойерверки и бомбички. И да, травмирани са били от раздялата с биологичен родител (осиновени са), както и поради факта, че малкият беше на 18 месеца, когато го оставих у дома и тръгнах на работа. Но това се случва и с другите деца,  когато тръгнат на ясла и градина. Неизбежно е. Дъщеря ми тръгна без проблем на детска градина, малкият плака 3-4 дни само.
Принцип е, когато се водиш по книга как трябва да бъде и не си готов да се нагодиш към конкретна ситуация/ човек. Просто, защото "така е правилно". Ами не, за мен не е правилно. Колкото до децата ми синът ми на 4,6години е едно уверено и чаровно момченце, контактно, възпитано и щастливо. Дъщеря ми има своите си проблеми, но се надявам с времето и там да има подобрение и ще има, убедена съм.

Mama Ru, това последното за мен ли беше? "невротизирани", не "немотивирани". И изобщо не се водя "по книга" как трябвало да бъде, прекрасно знам това, защото чета книги, което не мисля, че Вие правите особено много.

Нищо лично, възхищавам Ви се на това, че сте отдаден родител, който наистина се старае, преодолява немалки трудности и си обича децата. Просто не бих слушал съвети от Вас - винаги са крайно наивни и издават една необразована добронамереност, която е симпатична, но потенциално опасна. Не бих се конфронтирал, ако не бяхте започнали Вие - не стига, че пишете някакви наивни глупости, но не оставяте и друг човек да си каже мнението.

"Дъщеря ви има своите си проблеми, но се надявам с времето и там да има подобрение и ще има, убедена съм." - подобни думи звучат като точно обратното на това, което казват. За никакви проблеми на моята дъщеря не съм говорил, но изглежда се надявате, че и тя има такива, че да можете да изразите престорена надежда за "подобрение". Не се притеснявайте, нужно от "подобрение" в нашия случай просто няма

А да оставиш 18 месечно дете "у дома", за да "тръгнеш на работа" идея си нямам какво значи - самичък вкъщи ли сте го заключвали? Надявам се, че не, защото подобно нещо наистина е за социалните служби. Пък ако са го гледали баби, бавачки или някой друг - идея си нямам защо се споменава, това е честа практика и е доста по-различно от ясла/градина.

Така или иначе - отклонихме се от темата. Ще Ви помоля да не ме апострофирате, ако не сте съгласна с някоя препоръка или съвет - адресирайте нея, както аз адресирах глупавата препоръка за сиропче, което ще има ефект единствено върху джоба на родителите и евентуално ще им внуши фалшиво спокойствие, че правят нещо смислено във връзка с проблемите си.

Когато детето е свикнало да прекарва почти целия си ден само с единия родител, обикновено с майката, аз не виждам чак такава изненада, че започва да плаче, когато не е с нея. Дъщеря ми (1г2м) вижда баби и дядовци само като сме си в БГ (не повече от 3 седмици) или като те ни са на гости (2 седмици макс). Не е била отделяна, баща си вижда за 2-3 часа на ден, сутрин като се събуди и вечер преди да си легне. Много ясно, че ще е привързана към мен. Съответно, адаптацията в яслата не минава без рев. Което го няма при немчетата, които виждат по-често баби, дядовци, чичовци, стринки и така до 9то коляно.
Каква е мерната единица за щастие? То и ние като отидем на гости на наши приятели според мен техните деца са все едно на успокоителни, спокойни, играят си без да притесняват родителите си, докато при нас е екшън - постоянно движение, за 5сек не стои на едно място, много рано започна да си проявява характера, чаках го чак към 2 и нещо.
Дете с дете не си прилича. Сякаш аз и брат ми не сме били отгледани и възпитавани по изключително сходен начин, но сме с доста различни характери, това си личи и 30г по-късно. Аз ходех само на предучилищна, стоя там, не съм се сърдела, но вече можех да чета и ми беше крайно скучно. Брат ми, на 6г, още като стане 11ч., и започваше да плаче, докато чакаше баба ми да го вземе. Затова “имам едно дете, възпитавали сме го ей-така, вследствие на което то се държи по ей-такъв начин”, за мен не е релевантно. Като отгледаш 3, тогава да се правят евентуално някакви заключения. Както разказва една приятелка, “аз съм била много спокойна и нашите са решили да имат още едно дете скоро след това, обаче сестра ми им е разказала играта”.

"Каква е мерната единица за щастие?" - мерната единица за щастие е прекрасният детски смях и щастливите усмивки - на детенцето, на родители му, на случайни непознати, когато го погледнат.

Наистина ли свързвате щастието с това колко активно е едно дете?  Ами ето, сама си давате дефиниция за щастие изглежда "играят си без да притесняват родителите си, докато при нас е екшън - постоянно движение". Не, за мен спокойно дете не е равнозначно на щастливо дете, честно казано не винаги мога да преценя спокойните деца доколко са щастливи. Нашето е хала, не се спира и постоянно измисля нещо. Но не съжалявам, нито пък ме "притеснява".

Не знам... Прочетете се сами. Не ми е идеята да размахвам пръст и да си мерим децата, просто виждам преуморени родители, които същевременно защитават тезата, че нищо, абсолютно нищо не можело да се направи, защото децата си били такива, обстоятелствата си били такива, всичко си било такова. Ама щяло да си се оправи с времето.

Е, аз защитавам друга теза - независимо от обстоятелствата, децата, родителите и т.н. повече непосредствени усилия в създаване на някакъв баланс, навици, граници, хармония се изплаща многократно в дългосрочен план. Смятам, че на хората, които и без това са преуморени и изнервени просто им е невъзможно да положат тези екстра усилия в даден момент от време и затова им е цялостно по-тежко в дългосрочен план. Единствено това казвам. И естествено - нормално е да е така. Като родители правим толкова, колкото можем, допускаме грешки, живеем в заблуди. Но какво да кажа? Форумът е за дискусии - дискутираме Не че ще си помогнем кой знае колко или ще си дадем някакъв небивало умен съвет (в много случаи точно обратното), но пак различна гледна точка, различен опит са ценни според мен.

Оффф, разбрахме колко перфектни и безгрешни родители сте с жена ти!! Остави простолюдието да се мъчи с безсъние....
А за Мама Ру - имам впечатления от други теми. Тя е такъв боец, че думите ти към нея са направо нелепи...

При някои деца е лесно да направиш нещо и да се случат нещата. При други деца и да правиш и да не правиш, всичко се случва много трудно. Елена си познава детето и ще прецени дали може да направи нещо по въпроса.

Специално аз съм на мнение, че по време на сън детето е в едно много специфично състояние и работа на родителите е да му осигурят чувство на сигурност и комфорт. Та като майка не бих си дресирала децата точно по време на сън да не ме занимават, с цел да ми е удобно и спокойно на мен. Всичко друго - да, точно за това - не.

sylviana, ОК, оставям. И без това напоследък хич не ми допада нивото на разговори в бг-мамма

А за мама ру не съм казал, че не е боец, моите впечатления са сходни. Казал съм, че съветите, които дава почти винаги са наивни и абсурдни, базирани не на дълбоки знания, а на вяра/суеверие. Нямам съмнения, че жената е боец, както и че е добронамерена, ама за мен пише пълни глупости.

Но... както казах по-горе - такова е нивото в бг-мамма за съжаление, дерзайте