Влизам само за да кажа, че си много готина и ти желая да успееш да заживееш в хармония със себе си, защото всичко друго е само допълнение.
- Публикувана: 22 окт. 2018, 19:58 ч.
- Последно мнение: 27 окт. 2018, 21:12 ч.
Примиряваме ли се един с друг?
Без да сте живяли известно време заедно няма как да се тествате взаимно доколко сте съвместими в решаването на ежедневните битовизми и неизбежни проблеми. А щом нямате добра вербална комуникация дори елементарни проблеми могат да ескалират до непреодолима преграда между вас. А пък липсата на много силна любов и страст още от самото начало няма да могат да спасят положението когато неизказаните конфликти назреят достатъчно. Миналото също не е за подценяване. Много хора си носят тежък емоционален багаж, който може да избие в неочаквана посока и е добре да сме наясно.
Случвало ли ви се е сами да не можете да си имате доверие на това, което чувствате?
Скрит текст:
Просто искам да чуя чуждо разсъждение по темата.На 29 съм. През последните 10 години от живота ми имах 3 връзки, и 3-те с мъже, по които бях луда. Голяма любов от моя страна, но накрая все се разделяхме, защото в началото се държаха студено с мен, а докато ме обикнат, аз изстивах... разминавахме се жестоко. Толкова ми беше писнало, че се бях отрекла от връзките и няколко години си карах на отношения без обвързване.
В началото на тази година срещнах мъж, малко по-голям от мен. Счупи калъпа - абсолютно анти на мъжете, с които съм била, на външен вид и най-вече на характер. Приятелките ми все се чудят - не е мой тип ама хич. Много затворен. Първите срещи бяха особени - нямаше стремеж да ме впечатли, а аз бях апатична. Мислех, че дори няма да стигнем до секс. Стигнахме. Мислех, че ще избягаме един от друг след секса, защото така става в повечето случайни връзки. Не избягахме. Носех се по течението, чувствах се спокойна с него, бях себе си. Не сме били обезумяло-влюбени един в друг, не ме е ухажвал, но бяхме ОК. Той се отнасяше с мен грижовно, аз също и така, от месец на месец, някак си, някога си, сме станали двойка. И тъпата ми глава постоянно поставя това под въпрос.
Откакто го срещнах, нямам желание да се виждам с други мъже. Скоро ще заживеем заедно. Дори мисъл за деца ми минава през ума. Но не мога да си отговоря - заедно ли сме, защото се обичаме и привличаме, или сме заедно, защото сме удобни, сигурни, комфортни? Примиряваме ли се един с друг, защото дълго сме търсили, дълго сме удряли на камък и ето ти го това нещо, което някак си изглежда ОК? Той наистина е затворен, аз също не умея да изразявам чувствата си. Не си знаем миналото, никой не пита другия. Усещам, че ще имаме грандиозни проблеми в комуникацията, състоящи се от мълчание и неспособност да се изразим. И не знам... колко стабилно може да остане едно ОК?
Знам, че е глупаво да очаквам реален отговор на този въпрос, при положение, че аз самата не мога да му отговоря. Не искам да прецаквам нещо хубаво и нормално защото не е точно така, както си го представям, но и съм напълно наясно колко лесно мога да изкуфея с годините, и да започна да се чувствам неоценена, нежелана и загубена.
В началото на тази година срещнах мъж, малко по-голям от мен. Счупи калъпа - абсолютно анти на мъжете, с които съм била, на външен вид и най-вече на характер. Приятелките ми все се чудят - не е мой тип ама хич. Много затворен. Първите срещи бяха особени - нямаше стремеж да ме впечатли, а аз бях апатична. Мислех, че дори няма да стигнем до секс. Стигнахме. Мислех, че ще избягаме един от друг след секса, защото така става в повечето случайни връзки. Не избягахме. Носех се по течението, чувствах се спокойна с него, бях себе си. Не сме били обезумяло-влюбени един в друг, не ме е ухажвал, но бяхме ОК. Той се отнасяше с мен грижовно, аз също и така, от месец на месец, някак си, някога си, сме станали двойка. И тъпата ми глава постоянно поставя това под въпрос.
Откакто го срещнах, нямам желание да се виждам с други мъже. Скоро ще заживеем заедно. Дори мисъл за деца ми минава през ума. Но не мога да си отговоря - заедно ли сме, защото се обичаме и привличаме, или сме заедно, защото сме удобни, сигурни, комфортни? Примиряваме ли се един с друг, защото дълго сме търсили, дълго сме удряли на камък и ето ти го това нещо, което някак си изглежда ОК? Той наистина е затворен, аз също не умея да изразявам чувствата си. Не си знаем миналото, никой не пита другия. Усещам, че ще имаме грандиозни проблеми в комуникацията, състоящи се от мълчание и неспособност да се изразим. И не знам... колко стабилно може да остане едно ОК?
Знам, че е глупаво да очаквам реален отговор на този въпрос, при положение, че аз самата не мога да му отговоря. Не искам да прецаквам нещо хубаво и нормално защото не е точно така, както си го представям, но и съм напълно наясно колко лесно мога да изкуфея с годините, и да започна да се чувствам неоценена, нежелана и загубена.
заживейте заедно, но не бързайте с дете, поне 1-2 години, млада си още, имаш време.А само времето ще покаже ще ви бъде ли като семейство или не.През тези 1-2 години направете опит да комуникирате адекватно, за всичко.
така ще се научите да изразявате чувствата си, недоволствата си, проблемите си.Защото добрата комуникация е 50% от успешната връзка.
Страхотни сте 
Напълно съм съгласна, че заживяването с някой разкрива картите и променя играта. Не бързам изобщо за деца, просто допреди връзката, тази мисъл ми беше далечна.
Струва ми се, че най-сетне си открила любовта... Не бурните влюбвания, а тихата, спокойна, "домашна", "по пантофи" любов, която е спокойна, но... сигурна. Стабилна. Трайна. Не изгаря - но и не изтлява, а топли дълго.
Само един проблем имате - не се познавате добре. Това е... важно. И не се постига с възвишени разговори, декларативни обяснения и разбор на чувствата, а просто с... време. Когато нещо ти напомня на нещо от миналото ти - няма значение какво, миризма, свързана с детството, място, свързано с хлапашки щуротии - сподели го... Така хем ще видиш реакцията, хем ще го предразположиш да споделя по същия начин - за да можете да се опознаете, да опознаете човекът отпреди запознанството си... Впрочем, съвместният живот също способства за опознаването.
Много ценен коментар. Някаква част от мен продължава да мисли, че познанството идва с говоренето, разпитването, което явно не е неговото нещо. Споделянето на момента изглежда по-добър вариант, може би с времето и той ще започне да го прави.
Благодаря ви
Напълно съм съгласна, че заживяването с някой разкрива картите и променя играта. Не бързам изобщо за деца, просто допреди връзката, тази мисъл ми беше далечна.Струва ми се, че най-сетне си открила любовта... Не бурните влюбвания, а тихата, спокойна, "домашна", "по пантофи" любов, която е спокойна, но... сигурна. Стабилна. Трайна. Не изгаря - но и не изтлява, а топли дълго.
Само един проблем имате - не се познавате добре. Това е... важно. И не се постига с възвишени разговори, декларативни обяснения и разбор на чувствата, а просто с... време. Когато нещо ти напомня на нещо от миналото ти - няма значение какво, миризма, свързана с детството, място, свързано с хлапашки щуротии - сподели го... Така хем ще видиш реакцията, хем ще го предразположиш да споделя по същия начин - за да можете да се опознаете, да опознаете човекът отпреди запознанството си... Впрочем, съвместният живот също способства за опознаването.
Много ценен коментар. Някаква част от мен продължава да мисли, че познанството идва с говоренето, разпитването, което явно не е неговото нещо. Споделянето на момента изглежда по-добър вариант, може би с времето и той ще започне да го прави.
Благодаря ви
Изобщо не бих заживяла с някого, за да го опознавам тепърва. Това е най-сигурният начин човек да си губи времето с безперспективни връзки. Как е възможно изобщо да се заживява с някой, с който дори не сте наясно, дали имате еднакви разбирания за разпределението на финансите или задълженията, например. Сега, разбирам да е луда любов, тогава човек не мисли за битовизми, ама във вашия случай май не е така. Не знам, не го разбирам това с живеенето с всеки, с когото имаш връзка. Аз предпочитам свободата на любовните срещи, докато не съм 100% уверена, че искам да живея с някого.
Случвало ли ви се е сами да не можете да си имате доверие на това, което чувствате?
На 29 съм. През последните 10 години от живота ми имах 3 връзки, и 3-те с мъже, по които бях луда. Голяма любов от моя страна, но накрая все се разделяхме, защото в началото се държаха студено с мен, а докато ме обикнат, аз изстивах... разминавахме се жестоко. Толкова ми беше писнало, че се бях отрекла от връзките и няколко години си карах на отношения без обвързване.
В началото на тази година срещнах мъж, малко по-голям от мен. Счупи калъпа - абсолютно анти на мъжете, с които съм била, на външен вид и най-вече на характер. Приятелките ми все се чудят - не е мой тип ама хич. Много затворен. Първите срещи бяха особени - нямаше стремеж да ме впечатли, а аз бях апатична. Мислех, че дори няма да стигнем до секс. Стигнахме. Мислех, че ще избягаме един от друг след секса, защото така става в повечето случайни връзки. Не избягахме. Носех се по течението, чувствах се спокойна с него, бях себе си. Не сме били обезумяло-влюбени един в друг, не ме е ухажвал, но бяхме ОК. Той се отнасяше с мен грижовно, аз също и така, от месец на месец, някак си, някога си, сме станали двойка. И тъпата ми глава постоянно поставя това под въпрос.
Откакто го срещнах, нямам желание да се виждам с други мъже. Скоро ще заживеем заедно. Дори мисъл за деца ми минава през ума. Но не мога да си отговоря - заедно ли сме, защото се обичаме и привличаме, или сме заедно, защото сме удобни, сигурни, комфортни? Примиряваме ли се един с друг, защото дълго сме търсили, дълго сме удряли на камък и ето ти го това нещо, което някак си изглежда ОК? Той наистина е затворен, аз също не умея да изразявам чувствата си. Не си знаем миналото, никой не пита другия. Усещам, че ще имаме грандиозни проблеми в комуникацията, състоящи се от мълчание и неспособност да се изразим. И не знам... колко стабилно може да остане едно ОК?
Знам, че е глупаво да очаквам реален отговор на този въпрос, при положение, че аз самата не мога да му отговоря. Не искам да прецаквам нещо хубаво и нормално защото не е точно така, както си го представям, но и съм напълно наясно колко лесно мога да изкуфея с годините, и да започна да се чувствам неоценена, нежелана и загубена. Просто искам да чуя чуждо разсъждение по темата.
На 29 съм. През последните 10 години от живота ми имах 3 връзки, и 3-те с мъже, по които бях луда. Голяма любов от моя страна, но накрая все се разделяхме, защото в началото се държаха студено с мен, а докато ме обикнат, аз изстивах... разминавахме се жестоко. Толкова ми беше писнало, че се бях отрекла от връзките и няколко години си карах на отношения без обвързване.
В началото на тази година срещнах мъж, малко по-голям от мен. Счупи калъпа - абсолютно анти на мъжете, с които съм била, на външен вид и най-вече на характер. Приятелките ми все се чудят - не е мой тип ама хич. Много затворен. Първите срещи бяха особени - нямаше стремеж да ме впечатли, а аз бях апатична. Мислех, че дори няма да стигнем до секс. Стигнахме. Мислех, че ще избягаме един от друг след секса, защото така става в повечето случайни връзки. Не избягахме. Носех се по течението, чувствах се спокойна с него, бях себе си. Не сме били обезумяло-влюбени един в друг, не ме е ухажвал, но бяхме ОК. Той се отнасяше с мен грижовно, аз също и така, от месец на месец, някак си, някога си, сме станали двойка. И тъпата ми глава постоянно поставя това под въпрос.
Откакто го срещнах, нямам желание да се виждам с други мъже. Скоро ще заживеем заедно. Дори мисъл за деца ми минава през ума. Но не мога да си отговоря - заедно ли сме, защото се обичаме и привличаме, или сме заедно, защото сме удобни, сигурни, комфортни? Примиряваме ли се един с друг, защото дълго сме търсили, дълго сме удряли на камък и ето ти го това нещо, което някак си изглежда ОК? Той наистина е затворен, аз също не умея да изразявам чувствата си. Не си знаем миналото, никой не пита другия. Усещам, че ще имаме грандиозни проблеми в комуникацията, състоящи се от мълчание и неспособност да се изразим. И не знам... колко стабилно може да остане едно ОК?
Знам, че е глупаво да очаквам реален отговор на този въпрос, при положение, че аз самата не мога да му отговоря. Не искам да прецаквам нещо хубаво и нормално защото не е точно така, както си го представям, но и съм напълно наясно колко лесно мога да изкуфея с годините, и да започна да се чувствам неоценена, нежелана и загубена. Просто искам да чуя чуждо разсъждение по темата.
Влизам само за да кажа, че си много готина и ти желая да успееш да заживееш в хармония със себе си, защото всичко друго е само допълнение.
Благодаря
Много мило 
"Каква е разликата между любов и обич?"
Мирослав Джоканов 28/11/2015 в Житейски хакове
http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=301.msg3320#msg3320
Мирослав Джоканов 28/11/2015 в Житейски хакове
http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=301.msg3320#msg3320
Не бързай с децата. Поживейте заедно, за да се опознаете, да ви налегнат битовизмите, за да видиш как ще се чувстваш с него тогава. Разбрах, че сте заедно от началото на годината. Не е много, но не е и малко.... За мен описанието звучи като нормална, спокойна връзка, но не мисля, че се познавате много добре....поне засега.
ПС: Аз лично мразя лиготии от типа сваляне на звезди, обяснения в любов и т.н.
ПС: Аз лично мразя лиготии от типа сваляне на звезди, обяснения в любов и т.н.
Няма и година от както се познавате - за мен това е отговорът на генералния въпрос с липсата на чувства. Има период в началото, в който всичко е толкова удобно, че чак дотяга, но това спокойствие е важно за дългата връзка...
(...която продължава докато се появи някой, по който да полудееш, както е било преди. Тогава повечето хора изневеряват, без да си развалят семейството, сигурно и ти така)
(...която продължава докато се появи някой, по който да полудееш, както е било преди. Тогава повечето хора изневеряват, без да си развалят семейството, сигурно и ти така)
Дай му шанс. В моето обкръжение няма силни и страстни истории, които да са довели до стабилни семейства. Изживяват се хормоните, огромното влюбване и драмите до 2-3 годинки и изфирясват. Тук-таме по някое дете остана от тези истории, но рядко.
За мен е голям автогол това очакване нещата да са като по филмите - общо взето представените в тях отношения са толкова близо до реалността, колкото порното до секса. Продават се фантазии - за жени, за мъже. Имам приятелки, които са вманиачени по някаква картина в главите си, как трябвало той да се държи, как да предложи брак, как нещо си. Пренапрягат нещата, мъжете също са в небрано лозе от изсипване на кош с изисквания, които даже не са нещо натурално и оригинално възникнало в главите на момичетата, а е попито от филми и книжки. Клишетата задушават естествеността на връзката.
Другите неща са ти ги писали горе. Работете върху комуникацията, с опознаването ви би трябвало да се подобри. Прекарвайте повече време заедно, пътувайте, споделяйте дейности.
За мен е голям автогол това очакване нещата да са като по филмите - общо взето представените в тях отношения са толкова близо до реалността, колкото порното до секса. Продават се фантазии - за жени, за мъже. Имам приятелки, които са вманиачени по някаква картина в главите си, как трябвало той да се държи, как да предложи брак, как нещо си. Пренапрягат нещата, мъжете също са в небрано лозе от изсипване на кош с изисквания, които даже не са нещо натурално и оригинално възникнало в главите на момичетата, а е попито от филми и книжки. Клишетата задушават естествеността на връзката.
Другите неща са ти ги писали горе. Работете върху комуникацията, с опознаването ви би трябвало да се подобри. Прекарвайте повече време заедно, пътувайте, споделяйте дейности.
Проблемът при теб - потенциално, разбира се, е че може никога да не се отърсиш от своята несигурност в чувствата си и винаги да гледаш на тези отношения през филтъра на съмнението. Времето ще си минава, а ти няма да си по-сигурна от сега дали приготвяш кафе и палачинки на правилния човек. Излишно е да чакаш някакъв знак свише, че това е човекът - нито ще му се отпечата физиономията върху изгоряла на тостер филия, нито ще обявят по новините, че тихите, темерутести мъже са най-подходящата партия за връзка за буби от 7851 до 7859. Ти сама трябва да решиш, че това е човекът за теб, и то не с въздишка на примирение и усещане за грандиозен компромис.
Възрастта ти е много стратегическа и затова те съветвам да не мислиш половинчато, ако ще се събирате да живеете заедно гледай сериозно на връзката си - главно защото е твоя и това е животът ти в момента.
Възрастта ти е много стратегическа и затова те съветвам да не мислиш половинчато, ако ще се събирате да живеете заедно гледай сериозно на връзката си - главно защото е твоя и това е животът ти в момента.
За мен е голям автогол това очакване нещата да са като по филмите - общо взето представените в тях отношения са толкова близо до реалността, колкото порното до секса. Продават се фантазии - за жени, за мъже. Имам приятелки, които са вманиачени по някаква картина в главите си, как трябвало той да се държи, как да предложи брак, как нещо си. Пренапрягат нещата, мъжете също са в небрано лозе от изсипване на кош с изисквания, които даже не са нещо натурално и оригинално възникнало в главите на момичетата, а е попито от филми и книжки. Клишетата задушават естествеността на връзката.
Факт е, че повечето стари моми са жертва на романтичните филми и розовите романи. Както и много от разбитите бракове.