Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 23 окт. 2018, 07:24 ч.

Как се преодолява изневяра?

  • 13 487
  • 108
  •   1
Отговори
  • Мнения: X
Здравейте татковци и майки. Начетох се на мнения как мъжете изневерили и т.н., но за моята драма не намерих съвет. От две години и половина имам брак с жената, за която мислех, че е съвършена и ме обича от дъното на душата си. От близо една години имаме прекрасно малко детенце. Работим за още едно, поне така си го представях. Винаги съм смятал, че нещата м-у нас са супер, има ли сме дразги, но все пак живеем заедно от 5, а ходим от близо 6 години...да предположим, че сме добре подсигурени и не сме имали проблеми във връзката си. Но... и винаги го има това НО, от известно време, нещо ме човърка. И съответно това човъркане не ми даде мира, докато не разбрах, че моята любима, майката на малкото ни ангелче, ми е изневерявал в продължение на месеци с колега. След седмици лъжи и отричане, триене и възстановяване на служебни чатове, мейли и съобщения, стигнах до истината, че след работа прави секс с колега в офиса. Излизали са на разходки, за които помня, че ми казваше как били с колежка и как се прегръщали и прекарали супер яко цял ден... мда .. така казваше...Идилия, след това се прибира вкъщи, много е изморена, депресирана от тежката работа и семейния живот и т.н. През тези месеци слушах, колко съм невероятен, как няма друг мъж, като мен, колко съм красив, единствен и незаменим. Без да влизам в детайли, след месец безсъние, проблеми и т.н. прецених, че детенцето ни не заслужава разбито семейство и, че ще се борим за този брак. Истината е, че малкия стана много изнервен не спеше и той и т.н. Тя разбира се още от първия момент ми обясняваше как е грешка, как ме обича и как ще напусне работа и т.н., и т.н.

Това беше предисторията, а проблемът е че се опитвам да бъда по-добър, да показвам, че я обичам и да я дарявам с това, което тя твърди, че и липсва... мили думи и да знае, че я обичам... с този уж не поддържа контакт, но това се правя, че го вярвам на юнашко доверие... За жалост, при мен нещата се обърнаха, нямам вече завидното самочувствие, егото ми е смачкано, желанието ми за всичко е убито, съмнявам се във всяка нейна дума, всяко действие и поставям под съмнение собствените си качества и ценности. В работа нещата зациклят, гони ме една депресия. Карам го на автопилот, но знам, че това ще е до време и вместо да въстановява, ще допогреба брака. Не искам да, извинете за израза, из**кам 2-3 загорели моми или да влизам в любовни игри с непознати само, за да си вдигна самочувствието. Искам да запазя поне принципите си, вече имам дете...не искам някой ден да се червя пред него, а да съм му пример за подражание. Дайте мнение, как сте се преборили с това? Запазили ли сте щастливо семейство след подобни проблеми?

Последна редакция: вт, 23 окт 2018, 08:42 от Анонимен

# 1
  • Мнения: 9 663
Мит е. Както е казал поета - дай една тухла на жена си, защото е лека ...
Можеше да има оправдание, ако просто се е влюбила в друг и не си това, което и е нужно, но с тия лъжи, как си единствен и най най ... абе лека си е.

# 2
  • Мнения: 466
Може да се опитате да закрепите положението, но след време стените ще рухнат под натиска на това, което тя е направила. А може и да се осъзнае и да заживеете дълго и щастливо, но честно казано аз този вариант не го вярвам.. Аз такова нещо като възобновена любов не съм виждала, май го има само по филмите.
И според мен не трябва да се поддържат угаснали отношения само и единствено заради детето. След време става по-лошо и за него, и за вас.

# 3
  • Мнения: 7 582
Прости на себе си, че си имал такива високи очаквания за някой толкова обикновен и я приеми такава, каквато е.

# 4
  • София
  • Мнения: 319
Аз не разбрах - имате дете на 1- една година (даже още няма), работите за второ (т.е. ще са породени), тя ходи на работа и е успяла и паралелна връзка да създаде. 
Не е за шегуване - ама, Уау, от къде тая енергия!
За съвет - спрете с опитите за второ и вижте дали ще можете да простите на човека до Вас, ама истински, а не при всяко скарване да се напомня и рови. И дали тя също ще положи усилия, за тия неща трябват двама.

# 5
  • Мнения: 1 251
Прости на себе си, че си имал такива високи очаквания за някой толкова обикновен и я приеми такава, каквато е.

Какви високи очаквания е имал?Просто е искал да има нормално семейство.

Време,много време.Това ти трябва.

# 6
  • Мнения: 6 590
Хората сме различни, но аз мисля все пак, че по-големия процент хора не могат да забравят/простят такова нещо и всъщност това проваля всичко. Тоест и да приемем, че тя просто е сгафила и няма повече...ти от сега нататък винаги ще имаш едно на ум, ще се появяват някога пак съмнения, дебнене и това ще влияе на бъдещите ви отношения и ще ги отрови. След лъжа много трудно може да се започне на чисто и отначало.
А иначе моето мнение за изневярата е, че това е като удрянето - случило ли се е веднъж, ще се случи и пак след време, особено като е простено...но пак казвам, това си е моето мнение  Crazy


# 7
  • Мнения: 7 582


Какви високи очаквания е имал?Просто е искал да има нормално семейство.



Е как какви?
"взел" е нещо обикновено и си е наумил, че е изключително и необикновено.
А тя е млад човек, ненаиграл се и не наясно със себе си.

# 8
  • Мнения: X
Благодаря на всички за мненията. Обяснението, вярно или не е, че лична несигурност и проблеми(събраха се доста неща за година и малко ..раждането, сватба, смърт в семейството, нова работа в която не се справяше много... не в този ред, но са това) са я подтикнали към търсенето на начин да избяга от реалността.

Не я оправдавам, все пак аз минах през същото без раждането и бях там, за да я подкрепям и да говоря за всички проблеми с нея.

Другите жени в след родилна депресия си боядисват косата или си сменят прическата, но явно има и други начини, както каза една приятелка.

Не знам дали времето ще промени нещо, но до тогава предполагам, че трябва да отклоня вниманието си с детето, спорт, работа или комбинация от всичко, за да не се обърна назад един ден и да съжалявам за един живот пропилян в нерви, дебнене и ревност.

# 9
  • Мнения: 6 590
Благодаря на всички за мненията. Обяснението, вярно или не е, че лична несигурност и проблеми(събраха се доста неща за година и малко ..раждането, сватба, смърт в семейството, нова работа в която не се справяше много... не в този ред, но са това) са я подтикнали към търсенето на начин да избяга от реалността.

.......


Проблеми тепърва предстоят в живота ви, грижите за детето ще се увеличават...ако дойде второ още повече, значи очаквай още такива "бягства" щом това е нейния начин за спряване  Rolling Eyes
В една двойка в която всичко е наред обикновено при проблеми и несигурност се търси опора в близкия ти човек а не някъде навън, където да си мислим, че проблеми няма. Сам казваш - ти също си ги преживял тези неща, но не си намери друга. Дано греша, но нещата са обречени според мен, не знам на каква възраст е тя, но ми звучи много незряла.

# 10
  • Мнения: X
Аз не разбрах - имате дете на 1- една година (даже още няма), работите за второ (т.е. ще са породени), тя ходи на работа и е успяла и паралелна връзка да създаде. 
Не е за шегуване - ама, Уау, от къде тая енергия!
За съвет - спрете с опитите за второ и вижте дали ще можете да простите на човека до Вас, ама истински, а не при всяко скарване да се напомня и рови. И дали тя също ще положи усилия, за тия неща трябват двама.

Здравей, благодаря за съвета, много уместно. Детенце е на близо две годинки, а тя работи от година. В моето съзнание всичко беше нормално и да имаме дечица с 2-3 години разлика беше нормално, през призмата на случилото се обаче, вече всичко е различно.

# 11
  • Мнения: X
Ами на една възраст сме, на 30.., би трябвало далеч да сме минали тийнейджърските си неволи, но явно живота е шарен.

Благодаря на всички за мненията. Обяснението, вярно или не е, че лична несигурност и проблеми(събраха се доста неща за година и малко ..раждането, сватба, смърт в семейството, нова работа в която не се справяше много... не в този ред, но са това) са я подтикнали към търсенето на начин да избяга от реалността.

.......


Проблеми тепърва предстоят в живота ви, грижите за детето ще се увеличават...ако дойде второ още повече, значи очаквай още такива "бягства" щом това е нейния начин за спряване  Rolling Eyes
В една двойка в която всичко е наред обикновено при проблеми и несигурност се търси опора в близкия ти човек а не някъде навън, където да си мислим, че проблеми няма. Сам казваш - ти също си ги преживял тези неща, но не си намери друга. Дано греша, но нещата са обречени според мен, не знам на каква възраст е тя, но ми звучи много незряла.


# 12
  • Мнения: 17 704
От две години и половина имам брак с жената, за която мислех, че е съвършена и ме обича от дъното на душата си. От близо една години имаме прекрасно малко детенце.

Детенце е на близо две годинки, а тя работи от година.

Ама много мразя такива нескопосани пързалки, значи. То пък да не можеш да преброиш до 2 и да не помниш какво си написал преди няколко часа... Няма да питам и кой гледа детето, че съвсем ще се оплетеш.
Изобщо не будиш грам съчувствие в мен, независимо мъж ли си, жена ли си и с каква цел пускаш това писание тук.

# 13
  • Мнения: X
Здравей, за да не се оплитаме взаимно, драмите са започнали когато малкия е бил около годинка - годинка и нещо... сглобявам пъзел от чатове, мейли и обясненията на жена ми все пак..., а вече гони почти две.
Детето го гледаме и двамата вкъщи. Но в момента не искам да нищим годинките на детето, не търся съчувствие или подкрепа, или разбиране. Питам как се преодолява изневяра. Другото е просто, за да има контекст целия ми въпрос.

# 14
  • Мнения: 1 173
Здравейте татковци и майки. Начетох се на мнения как мъжете изневерили и т.н., но за моята драма не намерих съвет. От две години и половина имам брак с жената, за която мислех, че е съвършена и ме обича от дъното на душата си. От близо една години имаме прекрасно малко детенце. Работим за още едно, поне така си го представях. Винаги съм смятал, че нещата м-у нас са супер, има ли сме дразги, но все пак живеем заедно от 5, а ходим от близо 6 години...да предположим, че сме добре подсигурени и не сме имали проблеми във връзката си. Но... и винаги го има това НО, от известно време, нещо ме човърка. И съответно това човъркане не ми даде мира, докато не разбрах, че моята любима, майката на малкото ни ангелче, ми е изневерявал в продължение на месеци с колега. След седмици лъжи и отричане, триене и възстановяване на служебни чатове, мейли и съобщения, стигнах до истината, че след работа прави секс с колега в офиса. Излизали са на разходки, за които помня, че ми казваше как били с колежка и как се прегръщали и прекарали супер яко цял ден... мда .. така казваше...Идилия, след това се прибира вкъщи, много е изморена, депресирана от тежката работа и семейния живот и т.н. През тези месеци слушах, колко съм невероятен, как няма друг мъж, като мен, колко съм красив, единствен и незаменим. Без да влизам в детайли, след месец безсъние, проблеми и т.н. прецених, че детенцето ни не заслужава разбито семейство и, че ще се борим за този брак. Истината е, че малкия стана много изнервен не спеше и той и т.н. Тя разбира се още от първия момент ми обясняваше как е грешка, как ме обича и как ще напусне работа и т.н., и т.н.

Това беше предисторията, а проблемът е че се опитвам да бъда по-добър, да показвам, че я обичам и да я дарявам с това, което тя твърди, че и липсва... мили думи и да знае, че я обичам... с този уж не поддържа контакт, но това се правя, че го вярвам на юнашко доверие... За жалост, при мен нещата се обърнаха, нямам вече завидното самочувствие, егото ми е смачкано, желанието ми за всичко е убито, съмнявам се във всяка нейна дума, всяко действие и поставям под съмнение собствените си качества и ценности. В работа нещата зациклят, гони ме една депресия. Карам го на автопилот, но знам, че това ще е до време и вместо да въстановява, ще допогреба брака. Не искам да, извинете за израза, из**кам 2-3 загорели моми или да влизам в любовни игри с непознати само, за да си вдигна самочувствието. Искам да запазя поне принципите си, вече имам дете...не искам някой ден да се червя пред него, а да съм му пример за подражание. Дайте мнение, как сте се преборили с това? Запазили ли сте щастливо семейство след подобни проблеми?
Раздели се дори за малко с нея . Примерно 3 месеца. Ако веднага си хване някой ,забрави да ти е била вярна. То и сега не е надеждно.
Може да звучи отвратително , но за мен решението е да покажеш на семейството ѝ че тя е безотговорна и ти изневерява, да се разведеш с нея , да се бориш за правата над детето и после да се грижиш за него. Може да си намериш жена , която ще се грижи за него и ще го обича като майка.

Общи условия

Активация на акаунт