Това беше предисторията, а проблемът е че се опитвам да бъда по-добър, да показвам, че я обичам и да я дарявам с това, което тя твърди, че и липсва... мили думи и да знае, че я обичам... с този уж не поддържа контакт, но това се правя, че го вярвам на юнашко доверие... За жалост, при мен нещата се обърнаха, нямам вече завидното самочувствие, егото ми е смачкано, желанието ми за всичко е убито, съмнявам се във всяка нейна дума, всяко действие и поставям под съмнение собствените си качества и ценности. В работа нещата зациклят, гони ме една депресия. Карам го на автопилот, но знам, че това ще е до време и вместо да въстановява, ще допогреба брака. Не искам да, извинете за израза, из**кам 2-3 загорели моми или да влизам в любовни игри с непознати само, за да си вдигна самочувствието. Искам да запазя поне принципите си, вече имам дете...не искам някой ден да се червя пред него, а да съм му пример за подражание. Дайте мнение, как сте се преборили с това? Запазили ли сте щастливо семейство след подобни проблеми?