Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 23 окт. 2018, 07:24 ч.

Как се преодолява изневяра?

  • 13 515
  • 107
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 20 427
Добре, ти говорил ли си с нея за това?
Тя наясно ли е с последствията?
Накъде е тръгнала?

# 31
  • Мнения: X
Говорим отново и отново. На теория ме обича, било е грешка, ние сме най-важното нещо на света за нея, няма да се повтори никога повече и т.н. ... нямам вина, тя била виновна за всичко, нямала обяснение с кой акъл го е направила, нямала чувства към човека и не поддържат връзка в момента..., но каквото и да ми казва не го вярвам, напълно оправдано.

Дори да е честна на 100%, до кога така?

И за това питам за други патили... Случват ли се такива грешки и нещата могат ли да се върнат в някакви норми на семеен живот или всичко е обречено? Поне да почерпя опит.

Както и да е... в един момент решаваш, че е по-добре да спреш да питаш и дълбаеш, а да вземеш решение и да видиш на къде ще тръгнат нещата.

Добре, ти говорил ли си с нея за това?
Тя наясно ли е с последствията?
Накъде е тръгнала?

# 32
  • Мнения: 972
Голяма драма когато съпругата изневери, но когато съпругът го направи дори не е кой знае каква изненада.
Ще го преживееш така, както милиони жени го преживяват.

# 33
  • Мнения: 1 736
И за това питам за други патили... Случват ли се такива грешки и нещата могат ли да се върнат в някакви норми на семеен живот или всичко е обречено? Поне да почерпя опит.
Могат да се върнат нещата в някаква степен, но съвсем както е било се случва само като изключение. Напълно открити разговори по случилото се, взаимно изясняване на позициите и ако си убеден, че не е тотално хлътнала, може да го преодолее, силно желае да й дадеш втори шанс, ако си силен и можеш наистина истински да простиш може да продължите напред с възможно най-малки поражения в отношенията ви. С времето нещата ще се изгладят още малко, но само, ако е принципно стойностен човек, било е грешка и не й идва отвътре да се пробва отново и отново.

# 34
  • Мнения: 707
Значи авторът си е взел решението- да остане в името на детето и иска тук потвърждение, че постъпва правилно. Съжалявам, но не мисля, че историята ще има добро развитие. Просто към момента жената на автора не е готова да се раздели с него, дали финансово или емоционално... Иначе изневери и лъжи аз  не съм простила, защото имат склонността да се повтарят до безкрайност.

# 35
  • Мнения: 243
Здравейте татковци и майки. Начетох се на мнения как мъжете изневерили и т.н., но за моята драма не намерих съвет. От две години и половина имам брак с жената, за която мислех, че е съвършена и ме обича от дъното на душата си. От близо една години имаме прекрасно малко детенце. Работим за още едно, поне така си го представях. Винаги съм смятал, че нещата м-у нас са супер, има ли сме дразги, но все пак живеем заедно от 5, а ходим от близо 6 години...да предположим, че сме добре подсигурени и не сме имали проблеми във връзката си. Но... и винаги го има това НО, от известно време, нещо ме човърка. И съответно това човъркане не ми даде мира, докато не разбрах, че моята любима, майката на малкото ни ангелче, ми е изневерявал в продължение на месеци с колега. След седмици лъжи и отричане, триене и възстановяване на служебни чатове, мейли и съобщения, стигнах до истината, че след работа прави секс с колега в офиса. Излизали са на разходки, за които помня, че ми казваше как били с колежка и как се прегръщали и прекарали супер яко цял ден... мда .. така казваше...Идилия, след това се прибира вкъщи, много е изморена, депресирана от тежката работа и семейния живот и т.н. През тези месеци слушах, колко съм невероятен, как няма друг мъж, като мен, колко съм красив, единствен и незаменим. Без да влизам в детайли, след месец безсъние, проблеми и т.н. прецених, че детенцето ни не заслужава разбито семейство и, че ще се борим за този брак. Истината е, че малкия стана много изнервен не спеше и той и т.н. Тя разбира се още от първия момент ми обясняваше как е грешка, как ме обича и как ще напусне работа и т.н., и т.н.

Това беше предисторията, а проблемът е че се опитвам да бъда по-добър, да показвам, че я обичам и да я дарявам с това, което тя твърди, че и липсва... мили думи и да знае, че я обичам... с този уж не поддържа контакт, но това се правя, че го вярвам на юнашко доверие... За жалост, при мен нещата се обърнаха, нямам вече завидното самочувствие, егото ми е смачкано, желанието ми за всичко е убито, съмнявам се във всяка нейна дума, всяко действие и поставям под съмнение собствените си качества и ценности. В работа нещата зациклят, гони ме една депресия. Карам го на автопилот, но знам, че това ще е до време и вместо да въстановява, ще допогреба брака. Не искам да, извинете за израза, из**кам 2-3 загорели моми или да влизам в любовни игри с непознати само, за да си вдигна самочувствието. Искам да запазя поне принципите си, вече имам дете...не искам някой ден да се червя пред него, а да съм му пример за подражание. Дайте мнение, как сте се преборили с това? Запазили ли сте щастливо семейство след подобни проблеми?

Не съм изчела останалите коментари по темата, но ще изкажа моето мнение по въпроса.

Първо - според мен тази жена не Ви обича. За мен, когато един човек обича друг, той му е достатъчен във всяко отношение, не става въпрос само за секс, и не се налага да търси нещо при някой друг.

Второ - това, което сте написали за детенцето, че не искате да разбивате семейството, заради него, повярвайте ми, много по-добре е раздяла навреме, отколкото във времето да очаквате нещо да се промени и да живеете с човек, който Ви е наранил и към когото чувствата Ви вече ги няма, защото те ще изчезнат. Изневериш ли веднъж се повтаря. Изневяра не се прощава, колкото и да си мислите, че сте простили и ще продължите напред, просто вече нищо не е същото и това доверие, на което се крепи връзката вече няма да го има.

Трето - Няма нужда да "ч**ате загорели моми", за да си оправите настроението или самочувствието, единственото, което ще Ви оправи и което Ви е необходимо е раздяла. Не вярвайте сляпо на тези красиви думи, които Ви изрича. Пак казвам, ако Ви е обичала толкова и е държалава на Вас, най-малкото преди да го направи е щяла да се замисли за последствията след това действие и нямаше да Ви лъже така нагло в очите. Аз не мога си представя и винаги съм се чудела на тези жени, как след такова нещо, вечер се прибират и лягат в леглото до мъжа си. Аз ще умра от огризение и изобщо няма да мога да спя...

Съжелявам, че съм толкова крайна, но според мен това е решението и аз така бих реагирала и постъпила в ситуацията. Относно детето - не се притеснявайте, пак може да го обичате и да му осигурите щастлив живот, дори и да сте разделени с майка му. В крайна сметка живеем във време, в което, за съжеление, всяко второ дете, е дете на разделени родители.

# 36
  • Мнения: X
Здравей Мария, не съм изневерявал и не ми бях изневерявали до сега, за това е драма. Simple Smile Пък и когато намесим и дете става още по-сложно. Напълно те подкрепям и смятам, че без значение дали мъжа или жената е потърпевша изневярата има еднаква тежест и разбива семейства. Въпроса е как това да не се случи.
Голяма драма когато съпругата изневери, но когато съпругът го направи дори не е кой знае каква изненада.
Ще го преживееш така, както милиони жени го преживяват.

# 37
  • Мнения: 243
Здравей Мария, не съм изневерявал и не ми бях изневерявали до сега, за това е драма. Simple Smile Пък и когато намесим и дете става още по-сложно. Напълно те подкрепям и смятам, че без значение дали мъжа или жената е потърпевша изневярата има еднаква тежест и разбива семейства. Въпроса е как това да не се случи.
Голяма драма когато съпругата изневери, но когато съпругът го направи дори не е кой знае каква изненада.
Ще го преживееш така, както милиони жени го преживяват.

Няма как да не се случи. То вече се е случило. Ако не се разделите сега, то ще го направите след втората или третата изневяра...

Последна редакция: чт, 25 окт 2018, 12:04 от sweety2831

# 38
  • Мнения: 6 599
От мои наблюдения повечето мъже изневеряват по причини от рода - за бройката, да си докажат нещо...и т.н. без чувство имам в предвид.
Но когато жената изневерява почти винаги е вложено чувство т.е. изневярата при мъжа може и да е само физическа, но при жената това е много рядко.
Казвам това в този ред на мисли, че за мен когато изневериш душевно на партньора си, връщане назад няма. Уточнявам, че за мен лично всяка изневяра е пагубна и не бих простила, но понеже има хора които чисто физическата изневяра някак я приемат...затова смятам, че жената рядко пристъпва до такава, тя има нужда от емоция, не е за самия нагон.

Но въпреки всичко пожелавам успех  Hug, дано вашата двойка е изключение и един ден не съжалявате, че сте пропилели години вместо да уредите живота си на ново.

# 39
  • Мнения: X
Здравейте, предполагам, че търсите и мъжко мнение щом темата е пусната в "татковци", а не примерно в "семейни отношения".

По въпроса с изневярата мога да кажа единствено, че от описанието на ситуацията, жената ми звучи като патологична лъжкиня и к--ва. Съжалявам, че се изказвам по подобен начин, но това е най-краткото и най-точното усещане, което оставя историята. И вероятно дълбоко в себе си и Вие си го мислите/чувствате това.

От там насетне - единственото, което за мен оправдава обсъждането на подобен проблем в "татковци" е наличието на общо дете.

Трябва да си отговорите на няколко въпроса, свързани с това дете:
1. Колко точно държите на това дете, доколко сте привързан? Ако не можете и една секунда да живеете без дететенцето е едно, ако примерно основно тя си го гледа и бихте били ОК с организираните виждания, които се полагат на бащата след развод и с помагането му при необходимост - това е друго. Тогава изборът е ясен.
2. Тя добра майка ли е? Ако и като майка е такава, каквато е като съпруга, може би най-логичното е да си тръгнете с детето, въпреки че е много нетипично след развод детето да остане при бащата. Но може да стане, особено ако е лош родител и е доказуемо това.
3. Склонни ли сте да ѝ простите, да се доверите отново, да я обичате както преди? Ако да - тогава просто продължавате както досега. Ако не - има две опции. Или си тръгвате (с детето или без - вижте горните въпроси), или оставате заради детето в отворена връзка (експлицитно да го изговорите това). Вторият вариант ми се вижда напълно възможен (поне временно) при зрели хора, които се уважават взаимно и са надскочили собственическите чувства в отношенията си. Естествено ако някой от двамата срещне любов, вероятно ще поиска да е постоянно с другия човек, но е възможно и да има точно обратния ефект - да се сближите и пак да потръгнат нещата. Но определено не е за всеки подобно нещо и изисква наистина да сте безупречни в поведението си пред детето.

Това са ми в общи линии мислите. Най-добрият вариант естествено е прошката, единствено не съм убеден, че няма да се повтори същото след време и че ще имате хармония, ако конкретната изневяра е само симптом на дълбока неудовлетвореност у жената от връзката. Можете да пробвате да работите с брачен консултант, не знам дали има реално полза от такива - нямам нито пряк, нито косвен опит (нямам познати, които да са ходили системно и да са се похвалили, че им е помогнал).

Във всеки случай горе главата, звучите като свестен човек, искрено вярвам, че ще намерите щастие по един или друг начин! Simple Smile

пс. Не правете второ дете с тази жена.

# 40
  • Варна
  • Мнения: 9 776
Е ама като почнете жената не изневерява без чувства дрън, дрън, че пляс. Не всички сме влюбчиви.
Моето мнение е ако всичко друго ви е било наред дай и шанс, може пък да осъзнае грешката си и да не повтори.
Все пак помисли, какво би могло да и липсва, за да го направи. Не те упреквам, не казвам, че вината е в теб, но понякога ни приемате за даденост и спирате да се стараете.
Едва ли ще простиш, помъчи се да забравиш.

# 41
  • Мнения: X
Здравей, мерси за съвета. Детето ми е всичко за мен и това е основната причина да дам втори шанс на брака.
Ако е патологична лъжкиня, до сега го е крила много добре, за вече 5-6 години е била напълно честна и не съм имал повод да се съмнявам в нищо, което може да е и на база на моята доверчивост. За другото, смятам, че е добра майка и на фона на тези две неща нямам избор освен да се опитам да забравя (което е по-трудното май). За прошка трудно може да става дума. За себе си не смятам, че да отделя малкия от нея или тя от мен би било полезно за него.

Здравейте, предполагам, че търсите и мъжко мнение щом темата е пусната в "татковци", а не примерно в "семейни отношения".

По въпроса с изневярата мога да кажа единствено, че от описанието на ситуацията, жената ми звучи като патологична лъжкиня и к--ва. Съжалявам, че се изказвам по подобен начин, но това е най-краткото и най-точното усещане, което оставя историята. И вероятно дълбоко в себе си и Вие си го мислите/чувствате това.

От там насетне - единственото, което за мен оправдава обсъждането на подобен проблем в "татковци" е наличието на общо дете.

Трябва да си отговорите на няколко въпроса, свързани с това дете:
1. Колко точно държите на това дете, доколко сте привързан? Ако не можете и една секунда да живеете без дететенцето е едно, ако примерно основно тя си го гледа и бихте били ОК с организираните виждания, които се полагат на бащата след развод и с помагането му при необходимост - това е друго. Тогава изборът е ясен.
2. Тя добра майка ли е? Ако и като майка е такава, каквато е като съпруга, може би най-логичното е да си тръгнете с детето, въпреки че е много нетипично след развод детето да остане при бащата. Но може да стане, особено ако е лош родител и е доказуемо това.
3. Склонни ли сте да ѝ простите, да се доверите отново, да я обичате както преди? Ако да - тогава просто продължавате както досега. Ако не - има две опции. Или си тръгвате (с детето или без - вижте горните въпроси), или оставате заради детето в отворена връзка (експлицитно да го изговорите това). Вторият вариант ми се вижда напълно възможен (поне временно) при зрели хора, които се уважават взаимно и са надскочили собственическите чувства в отношенията си. Естествено ако някой от двамата срещне любов, вероятно ще поиска да е постоянно с другия човек, но е възможно и да има точно обратния ефект - да се сближите и пак да потръгнат нещата. Но определено не е за всеки подобно нещо и изисква наистина да сте безупречни в поведението си пред детето.

Това са ми в общи линии мислите. Най-добрият вариант естествено е прошката, единствено не съм убеден, че няма да се повтори същото след време и че ще имате хармония, ако конкретната изневяра е само симптом на дълбока неудовлетвореност у жената от връзката. Можете да пробвате да работите с брачен консултант, не знам дали има реално полза от такива - нямам нито пряк, нито косвен опит (нямам познати, които да са ходили системно и да са се похвалили, че им е помогнал).

Във всеки случай горе главата, звучите като свестен човек, искрено вярвам, че ще намерите щастие по един или друг начин! Simple Smile

пс. Не правете второ дете с тази жена.

# 42
  • Мнения: X
Мерси Глухарче, много си права и съм мислил какво не съм правил както трябва и какво й липсва. Разбира се, че има такива неща, няма перфектни хора и далеч не се мисля за безгрешен. Казах си, че ако се хвана на хорото със заздравяване на брака трябва да допринеса и със своята роля. Признавам, че е доста трудно да си бесен, излъган и т.н., и да трябва да се стараеш да се държиш по-добре и позитивно от преди да ти изневерят. Дано в крайна сметка нещата не излязат красиви лъжи и пропиляно време.

Е ама като почнете жената не изневерява без чувства дрън, дрън, че пляс. Не всички сме влюбчиви.
Моето мнение е ако всичко друго ви е било наред дай и шанс, може пък да осъзнае грешката си и да не повтори.
Все пак помисли, какво би могло да и липсва, за да го направи. Не те упреквам, не казвам, че вината е в теб, но понякога ни приемате за даденост и спирате да се стараете.
Едва ли ще простиш, помъчи се да забравиш.

# 43
  • Мнения: 1 736
Също мисля, че не е задължително да е имало особени чувства в конкретната ситуация. С появата на детето се е сменил в голяма степен баланса между двама в дисбаланс между трима с приоритет на детето. Възстановяването след раждане е започнало да повдига самочувствието на жената, а връщането към работа шансовете да попада в точното време на неправилните хора. Когато твоето внимание също се е изместило от съпругата ти към детето е нормално в някаква степен тя да се почувства ощетена откъм внимание, нежност, обгрижване. Бушуващите хормони от бременност, раждане, кърмене... понякога предизвикват ефект на повторен пубертет и човек е много по-лесно склонен да сгреши и да се оплете в лъжи. Ако си познаваш добре съпругата ще прецениш доколко стойностен човек е бил преди периода на бременността и наистина ли си заслужава за да простиш и продължиш. За да я избереш и да си стигнал дотук с нея се предполага, че вече си наясно с този въпрос. Всеки греши и ако се осъзнае сам или с чужда помощ и търси прошка би могло и е редно да му се даде втори шанс. Все пак акцента ми е, че за да сгреши е имало предпоставки, някаква празнина между вас, която я е накарала да се поддаде на изкушението за да го направи не веднъж, а да прерастне в паралелна връзка. Върху това трябва да помислиш, какво съществено се е променило между вас.

# 44
  • Мнения: X
Здравей, мерси за съвета. Детето ми е всичко за мен и това е основната причина да дам втори шанс на брака.
Ако е патологична лъжкиня, до сега го е крила много добре, за вече 5-6 години е била напълно честна и не съм имал повод да се съмнявам в нищо, което може да е и на база на моята доверчивост. За другото, смятам, че е добра майка и на фона на тези две неща нямам избор освен да се опитам да забравя (което е по-трудното май). За прошка трудно може да става дума. За себе си не смятам, че да отделя малкия от нея или тя от мен би било полезно за него.
Няма да е полезно за него, но няма и да е полезно да се гледате лошо и да се карате нон стоп пред него. Така че прошка. За забравяне трудна работа Simple Smile

След което решавате дали отворена връзка или не. Понеже доколкото разбирам "напълно честната" съпруга не иска да каже каква е причината да се впусне в систематична авантюра, която да съчетава не просто с лъжи, ами с оплакване и мрънкане (поне да се връщаше щастлива и усмихната вкъщи)

Следродилна депресия 2г. след раждането няма, може да е преминала в друг вид депресия. Но не съм чувал досега депресия да води до промискуитет. Самата депресия се лекува с антидепресанти доста успешно.

Ако ще продължавате напред заедно - най-важното е да говорите с нея, а не с форум бг-мамма. Това, че се обръщате към форума само по себе си не е много добър знак - ако не изчистите помежду си тези проблеми, ще стават само по-лоши нещата занапред.

Общи условия

Активация на акаунт