Пубертет при момчетата - Тема 3

Нека не забравяме, че пубертетът освен възрастова криза е време за бунт и противопоставяне на авторитети. В последиците от този бунт се доизгражда идентичността и самостоятелността, което е важно. Без буря не може, но като родители - трябва да се опитваме да минимизираме щетите от нея. А ако не се справим сами, да потърсим и специалисти.
Може да ви е от полза  "Трениране на успешни родители" на Томас Гордън

Звучат разумно тези неща и са му обяснявани многократно. Остро не смея да подходя, защото и класната ме предупреди (а и аз виждам), че са много чувствителни и подскачат за всяка по-остра забележка.  Сърди се на границите, които поставяме. Ние сме родители и знаем до определена  възраст  какво може да позволим. Море с неподходящ приятел, на неподходящо място смятам, че никой от вас не би позволил на 17.  Минимизиране на щетите е и моята цел.

17 г. си е тийн,  разбира се, макар и в края на юношеството, моят младеж е на 16 и половина, наистина няма нищо общо с детето отпреди 5-6 години, но се държи горе-долу прилично, не му се учи много, иска да хайманори по кафета и дискотеки, но неуважително отношение не позволявам, казала съм му, че аз плащам и и аз определям правилата, докато живее при мен да се съобразява, принципно съм много либерална, пускам го навсякъде, гаджето му е вкъщи постоянно,  единствено напоследък ми се сърди, че се събират да пушат наргилета и иска от време на време да кани вкъщи гости и да пушат, но не позволявам, разбира се държа да ходи на училище и да има успех над 5

Цигарите и наргилетата въобще не ги броим вече за нещо лошо. Те си пушат до училището на тази, че и по-ранна възраст. На наргиле в заведения също ходят.  Принципно не съм либерална и затова ми се сърди. Успех около 5 докарва.

Да не би да имате някакви сътресения в семейството? Или в начина ви на живот? Не питам от любопитство. Когато бях на възрастта на сина ти и аз заявявах на родителите си, че никога няма да бъда, като тях, че не искам да живея, като техния живот и т.н. И до ден днешен го мисля. Затова и направих кардинални промени в моя личен живот - не исках да повтарям техните грешки. Те не бяха пример за мен в много отношения - и сега не са. И се радвам, че не съм, като тях. Казвала съм им много крайни, а на моменти и обидни неща, но не съм съжалила за нито една дума, тъй като техните проблеми оказваха влияние върху мен
Не искам да те засегна по никакъв начин - просто се опитвам да ти покажа и малко по-различна гледна точка. Гледната точка на детето. Дано да съм била полезна

да, аз не одобрявам пушенето, но не правя драми, и аз пушех тайно на 16г., обаче не давам да се пуши всекидневно вкъщи, хем не искам да се трови толкова много, хем не искам да ми се умирисва... иначе навън е ясно, че го правят...
може би трябва и ти леко да се промениш, бъди малко по-либерална, аз давам голяма свобода на моя младеж, и мен така са ме гледали, не че не съм имала изцепки, но всичко се преживява....на 17г. момчето си е почти пълнолетно, не може да се гледа като бебе, понякога многото строгост и дисциплина не е много полезна,  не се знае къде ще избие бунта.....някак си не го разбирам как на 17г.  всичко е забранено, а на 18г. - изведнъж детето е голямо и всичко е позволено.... годините са само цифри, по-важен е опитът...

То не знам дали има човек - особено в тинейджърска възраст, който да не иска да е съвсем различен от родителите си и да не повтаря техните грешки. Нормално е и авторитетите да се оспорват, но някак трябва да има някаква мярка в поведението.
Все пак не можеш да ползваш само облагите - да те издържат, обгрижват и т.н., а същевременно да се държиш крайно неуважително и обидно.

Големият ми син е почти на 15 и с времето установявам, че човек трябва да намери някакъв баланс и един вид се налага да приеме, че децата растат и вече не се поддават напълно на моделиране, както едно малко дете, извън пубертета. Логично е - не само хормони, а и изграждане на една самостоятелна личност. Освен това човек, колкото и да говори, всеки трябва да се поучи от собствения си опит. Някак "акъл" не се налива, уви. Затова просто се спирам да бъда твърде изискваща. Защото това може да отблъсне и настрои детето против родителя. Не искам да го отдалеча от себе си. Но е трудно и за нас, големите, да се пренастроим от времето, в което тийнът е бил едно сладко, гушкащо се мъниче, а вече е почти мъж, който даже не дава на майка си да го целуне по бузата или да го погали по косата, защото ще му развали прическата.

Приемам, че всеки има свои приоритети, вкл. и в училище и няма как / пък и не е нужно / да си добър по всичко. В училище наистина се учат доста ненужни и натоварващи неща. На тази възраст е време вече да се профилират и да наблягат на това, което ги влече. Не виждам смисъл да се карам за оценки / изключая двойки и то като тенденция /. Отлично помня как моята майка беше вманиачена на тази тема и ми се е карала дори за 5-ци. Е, не съм, прокопсала особено от факта, че бях пълна отличничка... Ако не беше нейния натиск вероятно щеше да избера други поприще в живота, което да ми е по-приятно, а може би и по-доходоносно.

Трябва да се намери баланс в контрола. Ама е много трудно.

Много от подрастващите искат да са до голяма степен различни от майка си  и баща си,даже ги смятат за ретро,демоде и т.н.Това само по себе си не е драма.Аз също в тези си години 17-18г. ,смятах,че никога няма да съм,като моите родители,мечтаех си да съм независима и рано успях да го постигна с много висока цена.Не съм имала кой знае какви проблеми с тях,но се чувствах не разбрана .Възможно е просто да е период и да се бори за самостоятелност или пък да има проблеми със съученици,приятели.Опитай да го предразположиш за разговори на всякакви теми,с времето ще се отпусне.Подкрепяй и уважавай неговите  решения и действия,но в същото време дръж на уважението и авторитета си.Не е лесно,но е за общото благо.Успех!

DebelaMara, както описваш ситуацията и себе си, звучи много тъжно и тежко. Понеже не знам как е протичал живота на семейството за тези 17 години, а и твоите възпитателни методи,  конкретен  съвет едва ли мога да ти предложа....
А как се разбират двамата братя?
Мисля,  че имате нужда от професионална помощ. За теб самата - също. Може би би било спасително да си реорганизирате делника - да въведете някаква кардинална промяна. Примерно, въвеждане на традиция -  семейно да посещавате 100 - те Национални обекта, да ви стане като част от програмата за лятото /есента / пролетта /зимата.... Или да планирате семейни ролеви игри. Или някакво хоби за сина ти, което да го потопи в нов свят.
За мен пушенето на наргилета и цигари е вече врата към затъването......и е по - добре ако тя изобщо не бъде  отваряна. А ако вече е, да се стремите да я затворите. С всички сили и вяра, които имате.

Благодаря на всички, които писахте и споделихте своя опит! Ще отговоря накратко на въпросите. В семейството нямаме някакви сътресения. Двамата сме с баща му заедно. Няма раздели, разводи и т.н. Аз съм строгата у дома. Таткото е лежерен. Досега сме почивали винаги заедно през лятото и през зимата. Дори с големия син и приятелката му. Водим ги на кратки и не толкоз кратки преходи в планината. Ходили сме и извън България многократно. Винаги сме се опитвали да бъдем пример как да се държи. Не пушим и двамата. Винаги съм се опитвала да създам уют у дома, да се събираме докато са били малки заедно. Не уточних, че сина ми живее в друг град, защото учи в езиково у-ще. Живее с брат си и приятелката на брат му. Има прекрасни условия за живеене и учене. Посещава и школа по английски. Не е първото дете, което след 7 клас учи в друг град. А и не е сам.Често ходим при тях. По телефона се чуваме всеки ден. Пишем си дори по-често. Имах опит с по-големия брат и мислех, че имам опит. Затова реших, че заслужава този шанс, тъй като след 7 клас се представи много добре на изпитите. А и той искаше. Разбират се с брат си. Поделят си домашните задължения. Не мога да кажа, че е лошо дете. След известни преговори се договорихме да се прибира навреме. Нещо , което не ми харесва е ,че доста често играе карти с приятели. Иска да ходи често на дискотека, но рядко разрешавам. Той иска да е до 4 сутринта и съответно иска доста повече пари. За рождените дни се разбрахме, че не може да ходи на всички. До мин. година ходеше 4-5 пъти месечно, което не  е ок за финансите му. Сега е поразредил РД. Може би сте прави,че и аз имам нужда от помощ, не само той. Пречупих се някакси да не искам максималното , на което е способен. За оценки въобще не спорим вече. Няма начин да го накарам по история да учи, например. По другите предмети се справя много добре. Това, което ме притеснява е ,че в компанията му има деца на заможни родители и той се опитва да подражава. Не са добър пример, а той иска да е като тях- обувки, дрехи.Опитваме се, но не е нашият начин на мислене. Не може дрехите да определят човека.  А той се депресира явно.  Това е  в общи линии. Тъжно ми ,е че всичко, на което съм се опитвала да го научае пренебрегнато и някой друг става пример и авторитет. Да го прибера обратно при нас е възможно, но вероятно ще има обратен ефект. На практика в у-ще се справя, не е глупав. До 7 клас го включвах в спорт, но сега не иска.И тогава не искаше, защото се възпитава дисциплина, а той иска да прави каквото си иска.

Знаеш ли, след това, което описа наистина не проумявам къде е проблема. Той реално не живее при вас и не мога да разбера с какво толкова го дразните. Да, има ограничения, но е добре да знае, че след като влезе в университета тези ограничения ще паднат. И трябва да прояви малко търпение. Брат му не го ли стяга? Той също може много да помогне във вашите отношения. Помоли го за помощ - нека говорят по темата. Вярвам, че батко му го контролира достатъчно щом живее при него - в такъв случай може ти да правиш някакъв компромис с правилата от време на време. Ох, наистина не знам. Съвет от опит няма как да ти дам - просто предлагам мои размисли по темата.

А моя синковец одеве се похвалил на баща си, че днес в банята е правил разни неща и е имал тъй чаканата от него еякулация. Много бил доволен - даже си танцувал в хола от кеф. Това обяснява отвратителното му, неадекватно и неконтролируемо поведение в последния месец. Явно тестостерона го е блъскал яко в главата. Надявам се сега, като вече може да "се отпуска" по мъжки, да вземе да се кротне малко, че в последно време не се търпи

В общи линии, според споделеното по-скоро ти повече изживяваш порастването и революционният му дух. Не те виня. Всеки тийн различно  революционира. Кой по-рано,кой по-късно. Но това, че е на разстояние също спомага за революцията...така да кажа. От брат му не бих искала кой знае колко да го контролира. Бих го ударила на чувства и да споделя разочарование от държанието му. Обида.Нека да знае. И му дай свободата,след като знае за притесненията ви като родители, сам според него, как трябва да продължи. Предложи ако може и работа да си намери. Това за дразненето му, относно дрехи, обувки и т.н. Ако намери легална такава и успява да се справя...ок. Така бих аз постъпила.

Относно работата: аз не мога да му помогна да си намери такава.Той ми казваше по едно време, че може. Но аз не съм съгласна да пълни наргилета в бар, а той това искаше. На някакъв кой знае какъв физ.труд не би се подложил. А брат му все пак е брат, а не родител. Има си свои грижи.

Явно влиянието на компанията е много по-голямо, отколкото очакваме. За съжаление от един момент нататък май това няма как да се контролира : /