Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 50

Аз мернах по Нова репортаж за жена с тумор в мозъка, при която успешно са приложили имунотерапия. Нейни собствени имунни клетки в лабораторни условия някак си успяли "да обучат" туморните да разпознават и избиват, обратно в тялото и ги вкарали и добрите резултати не закъснели. Не е много нов този метотд, от доста години се е заговорило за такъв начин на обучение на имунната система, но явно съвсем от скоро се прилага и все още се усъвършенства.

Друг много интересен метод, за който мълви се носят е "обучение" на самите ракови клетки пък. Тайната им да се разгадане, да не се избиват, да си стоят в тялото, но да се накарат по накакъв начин като доброкачествени да се държат. Докъде са стигнали учените по тази тема не знам, но рано или късно и тук ще успеят. Дали ще сме живи да го видим и това, но стане ли реалност след някоя година или век, ще е бум голям не само в лечението на рака. Раковите клетки в интерес на истина хич не са лоши, баш по-добри са от нераковите от друг ъгъл ако ги погледнем. Много по-добър метаболизъм имат, много по-дълъг живот, много по-добро делене, много по-трудно измират, трябва само послушковци да станат и да започнат да функционират като нормалните и ще станем онкоболните със средна продължителност на живот от по 200 години, на всичките си пра-пра-пра-пра внуци едва ще можем имената да запомним. Eх мечти, мечти, но се дълбае и в тази насока, има ентусиасти учени, които и за това време отделят, за поколенията след нас мечтата може да стане и реалност.

Момичета, аз още чакам резултат на какво лечение се поддавам моите ракови клетки и силно се надявам че няма да ми се наложи химиотерапия. Преди няколко дни ходих да се подстригвам и фризьорката ми каза за тази фирма: http://www.interbusiness-bg.com/bg/news/news60.html Правели процедури с които предотвратяват падането на косата при химиотерапии. Надявам се да е ползно за някого . Можем да го сложим и на първа страница.

Не мен стоенето у дома не ми отразява добре. Увиснала съм съвсем, усещам се подута и напълняла. Точно преди да да започне това приключение бях започнаха ниско-въглехедратна високо мазнина диета. Чувствах се добре стегната свали 4 кг. А сега ми казаха да не ям месо  и аз съм в шок какво да ям... И не знам от хормоните ли от какво, но 3 пъти получавам нервна криза. Ужасно е все едно не съм аз.

Lagertha, кой ти каза да не ядеш месо?!
Това не е сериозно...
Организмът ти трябва да е силен, за да се справи с лечението (не казвам, че от месо ще се „засили”, но драстична промяна в начина на хранене ще го стресира и обърка).

Трябва да се намали месото до мининум, захарта и бялото брашно.
Аз не съм вегетарианка, но откакто почна лечението, съвсем не ми се яде месо, ама хич. Явно организма си има някаква своя хранителна програма.

Това, че  не ти се яде, не означава, че не трябва да го ядат и хора, на които им се яде 
С изброените храни по принцип не трябва да се прекалява, но крайностите не са препоръчителни. Пък и не знам някой с диета да се е излекувал от рак. Знам, обаче за много случаи, при които крайните диети не доведоха до нищо добро

Аз съм против всякакви диети принципно, но има описани случаи да хора, които не са имали какво да губят и са се излекували само с хранителни режими, описани са. Аз обаче на никого не бих препоръчала да зареже химиотерапията и другите медикаменти. Месо, захар и бяло брашно не трябва да се спират, а малко да се ограничат, докато се влезе в ремисия. Къде съм написала за спиране?
Хора, които си имат апетит, трябва да ядат, за да си възстановяват кръвните показатели, а ако са в ремисия - кой колкота си иска.
Един от страничните ефекти на лъчетарапията е безапетитие. На мен ще ми се пръсне и главата след лъче.

Яде ми се месо и още как. И днес разбрах защо. Хемоглобина ми пак е паднал, с 20 единици за няма и месец. Като влизах на операция беше 120 , днес 103 . 2 години се борех с анемия , едва го докарах до 120 и сега пак.

Тиса много бързо действат в Шумен. Браво! Аз още чакам резултати. Моята история е подобна на твоята , 42 г, скоро оперирана, е децата са с едно повече Прегръдки!
Като каза стъкълца,  моето беше едно само и едно блокче. Това какво значи?

Lagertha,за хемоглобина си вземи Герисан.
Прави си и сок от червено цвекло,морков,ябълка и портокал.
Първо изцеждаш цвеклото и го оставяш поне за час да изветрее,тогава прибавяш другите продукти и пиеш....На мен и досега ми е гадно да го пия тъпото цвекло,но пък ми държа показателите почти в норма по време на химията.

За месото и диетите....по време на химиите не можех да го гледам,но ядох насила.и такива диети пазих,че качих 10 кг.за 9 месеца

Момичета,за диспансера трябва ли ми направление от личния ?Мисля утре да ходя да се регистрирам най-накрая.

Във Варна клиника Марко Марков аз минах по следния начин: С протокол от онкокомисията. При първото ми явяване бяха пропуснали една тъпа отметка да сложат, че подлежа И на диспансерно наблюдение освен химио, лъче и хормонално. Та допълнително им се явявах да ми го назначат. С този допопълнен протокол вече просто отидох на регистратура в онкото с лична карта само. Те така или иначе всичко си имаха при тях като здравно досие и на хартиен носител, и в системата им съм вписана. Специално за диспансеризацията до личния доктор така и не стигах за направления, хубаво е обаче да си го държиш твоя в яснота какво се случва с теб и ако не ти е много далеч редовно да си ходиш. Понеже аз подлежа и на хормонална терапия, рецептите за тези лекарства той ми ги изписва, та щем не щем виждаме се често и го заривам с куп резултати от последни изследвания от онкото и със сума ти въпроси.

Spirit Crusher,благодаря за отговорите!Утре съм го планувала за диспансера,така че после ще кажа за София какво искат...аз ще нося всичко дето имам пък дано не ме върнат А иначе с личната станахме почти приятелки за тези месеци,а преди не съм я виждала с години

Аз за диспансер си носих направление номер 3 от личния лекар плюс епикризата от операцията и лъчето. Диспансера ми е в Токуда София.

Unknown_lady, нищо лично, скъпа.Просто намерих повод да си го кажа, че много хора приемат буквално нещата и после се чудят от къде им е дошло.. Това, което си написала е точно така.
А иначе аз мога да си мрънкам на тема цикъл. Вече една година ми идва, ама, както той си знае. Закъснява, много е, малко е и въобще съм все напрегната какво ще се случи следващия месец. И аз да помрънкам малко

Ще мрънкаме викате.... ми и аз да помрънкам.
Уча едни теории на множествата.... едни релации.... красота просто.
Ако някой може да ми каже какво общо има с материала  по Математика в началното образование ?!
Другия понеделник съм на работа..... някак отвикнах да ходя ... докато вляза в ритъм ще ми е трудно
Искам да сваля поне 15 кг , че не мога да се гледам вече... И много ме боли коляното - претоварих го и куцам. Вече съвсем приличам на Квазимодо 😝😭😲
Стига ли ви толкоз или да продължавам 😂😂😂😂🤗🤗🤗😘😘😘😘

Я стига сте мрънкали! (шегувам се, разбира се)
Стягайте се, празници се задават! (много се изненадах на Коледните стоки и украси... ми, то сякаш "вчера" беше Коледа...)

Хора, ракът стана като грип, доби епидемичен характер в последните години.
Какво правим, когато ни пипне грип? Тръшкаме се в кревата почти в несвяст за известно време,после ни минава и продължаваме (понякога възникват усложнения, но и с тях трябва да се справим).
При осмокракото просто лечението вместо 6- 8- 10 дни, трае 6- 8- 10 месеца, но и то свършва и продължаваме напред.
Моето мнение е (споделям го, не го натрапвам), че не трябва драстично да променяме начина си на живот.
Мисля че съм го казвала това и друг път- преди години се зарових в dir- а и изчетох много теми, включително и за алтернативното "лечение". Там попаднах на една история, която ме впечатли толкова, че реших никога да не си причинявам нещо, което няма да ми е ОК.
Та темата беше за гладуване, соколечение и т.н. Една дама беше успяла да убеди баща си да спазва този начин на живот (не помня с какъв тумор беше и колко време беше продължило това). На последния контролен преглед се беше установило, че туморът се е стопил... Човекът беше починал малко след това от неовладяем кръвоизлив в стомаха, следствие на драстичната диета. Оказа се, че с тумора е щял да живее доста по- дълго.

Но в крайна сметка всеки сам преценява как да постъпи със себе си!

На всички желая да намерят най- добрия начин да оцеляват! Няма панацея!