Неговите родители

A , тези от дома дали не са имали сметка да вземат по 2 бона на месец. Нали в тези домове се изпращат обикновено стари и болни хора - нормално е да си отидат. Вероятно близките са се опитвали до последно да ги задържат в къщи - било по финансови, било по хуманни подбуди.
 Аз съм вероятно около възрастта на родителите  на авторката и бих се чувствала ужасно да легна на ръцете на децата си. Много е обременяващо гледането на стар и болен човек. В младостта си не съм си давала сметка, но след като изпратихме всичките си родители , съм твърдо убедена, че да легнеш на ръцете на децата си, че и на техните партньори е ужасно и аз поне ще си отида от неудобство и притеснение. Нямам впечатление да ги гледат лошо в частните домове, но е скъпо. И аз смятам, че е нереално да разчитат на лелята и чичото. Ако я гледат за имот - дали ще бъде грижата по-добра  ,отколкото в дом е спорно. И те ще вършат работата за материални придобивки .

Има интересно развитие на ситуацията. Стигнахме до компромисния вариант да си вижда роднините през обедната си почивка и то САМО през делничните дни. Неговото обяснение беше, че той се опитвал да помогне на баба си и да я радва, защото (цитирам го): "Баща ми така е отгледан и така си е свикнал - все някой да се грижи за него и той да си почива. Но когато баба си замине, наистина смятам, че си права и трябва да го оставя сам да се справя с ежедневните работи и да се абстрахирам от чувството на вина". В крайна сметка се стигна до извода, че цялото това ходене било от чувство на вина. Затова и този уикенд очаквам както той ми обеща да се проведе разговор на 4 очи с бабата и бащата, без да има (цитирам): "Цупене от страна на баща ми, прекъсване на разговора, за да си отиде и да си гледа телевизия и после да му се угажда, за да спре да се цупи". Мисля че успях доста нагледно да му представя няколко възможни ситуации как нищоправенето на баща му ще се отрази зле на нашата връзка и ще доведе само и единствено до лоши развръзки.
Иначе за семейния пример - мога да кажа, че не е мързелив човек и за разлика от баща си - помага. И то много. Тук проблема се оказва чувството му на вина, но мисля че това е нещо, което мога да помогна да се изкорени. Следващия планиран разговор е за след две-три седмици, когато ще дойдат и лелята и чичото на гости и ще има възможност всички да седнат заедно и да обсъдят ситуацията със сестрата.
Но искам да каже и нещо за възмутилите се относно "непукизма и жестокостта на по-голямата част от коментиралите" - това, че вие смятате за редно да не се оставя болен човек в институция, не означава че наистина е така и не означава че човек с противоположното мислене е лош човек. Всеки си има мнение и разбирания и трябва да уважаваме тези различия. Дори със собствената си майка сме говорили, че с баща ми ще се справят, докато могат, но НЕ ЖЕЛАЯТ да бъдат обгрижвани и гледани от младите, защото според техните разбирания децата се раждат, за да бъдат гледани и да им се даде път в живота, а не да прекъсваш този път и да очакваш да бъдеш гледан, само защото си ги създал. Аз съм със същите разбирания и затова бих оставила майка ми в специализиран дом, ако в един момент от старостта си тя не успява да се справя сама.
Благодаря на всички за мненията и коментарите, защото успяха да ме насочат и сама да си задам някои въпроси, на които не съм придавала особено внимание.