Неговите родители

Именно. Авторката да прецени момчето отговорно ли е, работливо ли е, съгласно ли е на компромиси (да не я принуждава да се вижда с роднините), наясно ли е, че трябва да влага много от себе си, за да се справя и с жена и с дете и роднини, които обича. Това е важното в ситуацията, а не щом има болни роднини, които ще искат грижа, бягай. По писаното аз не си отговорих на въпроса момчето какво е, може да не помага на бабата, защото тя не му дава, примерно. Има и такива баби, живеят, за да обгрижват. И най-вече да се разбере ще има ли винаги драми и цупене, когато не стане на неговото. Ако има драми, тогава вече е ясно какво да се направи.
Бианка, не са чак толкова много пари. 650 лв плаща приятелката ми за дома, където ги гледат наистина добре. Повече от половината идват от пенсията на майка й, останалите ги дава мъжа й. Смятам, че всеки точен мъж може да отдели 300 лв за спокойствието на жена си. Тази болна сестра вероятно също има някакви доходи от държавата, колкото и да са малко, пак покриват част от вноската.

Момчето си прави сметката да не се грижи за сестра си, а това да правят лелята и чичото, които пък не знаят за тези планове. Така че, да, за авторката наистина е по-добре да не си прави сериозни планове с това момче. От човещина към нея е съветът ми. И здравите имат нужда от човещина, нали? Или за тях каквито трохи от нея останат?

Има интересно развитие на ситуацията. Стигнахме до компромисния вариант да си вижда роднините през обедната си почивка и то САМО през делничните дни. Неговото обяснение беше, че той се опитвал да помогне на баба си и да я радва, защото (цитирам го): "Баща ми така е отгледан и така си е свикнал - все някой да се грижи за него и той да си почива. Но когато баба си замине, наистина смятам, че си права и трябва да го оставя сам да се справя с ежедневните работи и да се абстрахирам от чувството на вина". В крайна сметка се стигна до извода, че цялото това ходене било от чувство на вина. Затова и този уикенд очаквам както той ми обеща да се проведе разговор на 4 очи с бабата и бащата, без да има (цитирам): "Цупене от страна на баща ми, прекъсване на разговора, за да си отиде и да си гледа телевизия и после да му се угажда, за да спре да се цупи". Мисля че успях доста нагледно да му представя няколко възможни ситуации как нищоправенето на баща му ще се отрази зле на нашата връзка и ще доведе само и единствено до лоши развръзки.
Иначе за семейния пример - мога да кажа, че не е мързелив човек и за разлика от баща си - помага. И то много. Тук проблема се оказва чувството му на вина, но мисля че това е нещо, което мога да помогна да се изкорени. Следващия планиран разговор е за след две-три седмици, когато ще дойдат и лелята и чичото на гости и ще има възможност всички да седнат заедно и да обсъдят ситуацията със сестрата.
Но искам да каже и нещо за възмутилите се относно "непукизма и жестокостта на по-голямата част от коментиралите" - това, че вие смятате за редно да не се оставя болен човек в институция, не означава че наистина е така и не означава че човек с противоположното мислене е лош човек. Всеки си има мнение и разбирания и трябва да уважаваме тези различия. Дори със собствената си майка сме говорили, че с баща ми ще се справят, докато могат, но НЕ ЖЕЛАЯТ да бъдат обгрижвани и гледани от младите, защото според техните разбирания децата се раждат, за да бъдат гледани и да им се даде път в живота, а не да прекъсваш този път и да очакваш да бъдеш гледан, само защото си ги създал. Аз съм със същите разбирания и затова бих оставила майка ми в специализиран дом, ако в един момент от старостта си тя не успява да се справя сама.
Благодаря на всички за мненията и коментарите, защото успяха да ме насочат и сама да си задам някои въпроси, на които не съм придавала особено внимание.

Няма никакъв начин бащата да се промени на тази си възраст. Просто не си го представям.

Ако няма избор, ще се промени, къде ще ходи.

Хубаво е, че сте разговаряли. Аз ти казах още в началото, че е воден от чувство за вина:
А бащата на колко години е щом бабата все още е толкова активна? Той може да се окаже по-голям препъни камък от самата сестра. Бабата негова майка ли е? Ако да, тя в голяма степен е виновна той да е такъв – глезльо готован. Какво значи "така си е свикнал някой да се грижи за него и той да си почива". Може би му е време да порасне.

Разбирам защо не искаш да се натоварваш с грижите за психичноболен човек. Но все пак, за да не бъдеш неприятно изненадана някой ден, вземи и проучи какво е положението у нас. Поразрови се и виж дали изобщо има такива домове, които приемат психичноболни хора за постоянно отглеждане и ако има, какви са таксите.
За жалост, светът е така устроен, че не иска да се приспособява към нашите желания и нужди, ами става обратното – ние се приспособяваме към обективната реалност.

ами ето - авторката не би гледала и собствената си майка...така че като гледам са си лика-прилика с мъжа.
авторке, само за инфо - освен, че в домовете не се грижат за възрастните, особено за болните, удоволствието е и доста скъпо. знам, защото моя позната, която живее в германия, плащаше за дом за баба си. преди 2 г. - малко над 2 бона на месец и набързо я умориха жената. така че не всеки може да си го позволи.
и не забравяй - и ти ще остарееш и на теб ще ти е трудно. но това не би било проблем, защото не би имала нищо против някой да те хвърли сама в дом, за да не си разваля спокойствието и егоизма.
и последно - не знаеш какви изненади може да ти предложи живота, така че не се заричай. личи си, че си млада и неопитна и искаш да гледаш само себе си, но животът ни предлага всичко и не знаеш какво може да ти дойде до главата /да не дава Господ/.
с психично болните вече положението е различно, но да не разводняваме темата. за чичото и лелята - не виждам те какво общо имат с гледането на сестрата, освен ако не им се припишат някакви имоти, което би било справедливо.

Едно ще ти кажа- когато не си гледала болен, особено психично болен, не си позволявай да размахваш пръст!

Хйде да четеш, а? Майка й сама не би се гледала. Аз също, предвид здравословните ми проблеми и уважение към родителите ми предпочитам да не ги гледам опикани и осрани.
Имам чувството, че страшно много хора живеят във фантазията за собствената си значимост и полезност, докато не ги тресне персонално реалността със 100кг залежал болен роднина, легнал в собствената си урина и лайна.

Умрях от смях. Чувство за вина?!? Чувството за вина ли го кара да лешпери всеки уикенд със скръстени ръце, а бабата да му прислужва?!

И си избий от главата идеята, че ще му помогнеш да се отърве от чувството си за вина. Не си Господ.

Аз от последните постове на авторката смятам, че тя предпочита да си заравя главата в пясъка вместо да погледне реално на ситуацията, ноооо животът си е нейн.

Е, какво искаш, всъщност?
Авторката да ти благодари за пророческите слова и да си събере багажа немедлено?

Не го разбирам това ожесточение, с което се наритва някой от висотата.............на какво?

Това към моя пост ли беше? Ако да, ето отговор - нищо не искам. Изказах мнение. И зададох въпрос.

Гледала съм точно 3-ма, на легло /баща ми, баба ми и дядо ми/. пак бих го направила, не го смятам за голямо геройство.
когато баба ми беше няколко месеца на легло бях и с 2 малки деца. и памперси съм сменяла, мила съм я, инжекции съм слагала и т.н. в последния месец беше изцяло извън строя психически, дори не ме познаваше. спях до нея и не можех да мръдна, защото падаше от леглото. да продължавам ли?
иначе - да, много хора не са в час. обикновено егоизмът ти се връща с лихвите, обаче.

  A , тези от дома дали не са имали сметка да вземат по 2 бона на месец. Нали в тези домове се изпращат обикновено стари и болни хора - нормално е да си отидат. Вероятно близките са се опитвали до последно да ги задържат в къщи - било по финансови, било по хуманни подбуди.
 Аз съм вероятно около възрастта на родителите  на авторката и бих се чувствала ужасно да легна на ръцете на децата си. Много е обременяващо гледането на стар и болен човек. В младостта си не съм си давала сметка, но след като изпратихме всичките си родители , съм твърдо убедена, че да легнеш на ръцете на децата си, че и на техните партньори е ужасно и аз поне ще си отида от неудобство и притеснение. Нямам впечатление да ги гледат лошо в частните домове, но е скъпо. И аз смятам, че е нереално да разчитат на лелята и чичото. Ако я гледат за имот - дали ще бъде грижата по-добра  ,отколкото в дом е спорно. И те ще вършат работата за материални придобивки .