Неговите родители

Тя и да не си зареже децата, пак ще види зор. Вече го писаха - всяка майка с малки деца иска да има часове или дни да дишне малко въздух. А той точно тогава да си е бил камшика да "помага" в другия малък град.

Изобщо не е сигурно, че тези събития /много евентуални/ ще се случат точно, когато тя има нужда от мъжа си, за да отдъхне, също така.

Все тая, дрямката е достатъчно показателна сама по себе си.
мда, вече големи съчинения започнаха

С малки деца има нужда от мъжа...почти постоянно. Колкото може повече.

Аз я съветвам обаче да не бърза с "бебенце", още е на фаза примотаване по цял ден, нанагорно ще й дойде...интересно тя на колко е години...

ОК, така е, аз говоря от гледната точка на това, че я гласял тя да гледа родата му /както се говори в темата/. Никой не може да я принуди за това, опитвам се настойчиво да кажа.

Събитията, които със сигурност ще се случат е или мъкненето на малко дете на село, за по няколко дни всяка седмица, в една невероятна обстановка и сред едни невероятни хора или оставането на майката сама с малко дете, защото бащата има нужда да нищо-прави при баба.

Начи, не знам, авторката да не се офлянква много, ами да се женят по-бързо и да се заемат с бебеправене, че ако не аз ще го взема тоз перфектен мъж.

Луна, ти явно си силен характер и за теб е вярно - да, никой не може да те принуди. Но има хора и хора. Вярвай, авторката не е като теб. Даже доста наивна и мекушава изглежда по написаното дотук.

Абе, силен характер, грънци.
Лошото е, че като се жениш, взимаш и родата на съпруга, малко или много и дистанцирането е трудно.
Между другото и братът на ММ има психично заболяване, за 7те години откак сме заедно не се е налагала намеса каквато и да било. Е, човекът е работоспособен, не е ситуацията като тази, но все пак ... Какво сега, аз да седна да го мисля, какво ще стане, ако, когато и т.н. Нероден Петко.

В подобна ситуация бях, макар и доста различна. ММ е от голямо семейство и обожава всичките лели, чичовци и баби и дядовци. Има и брат и сестра. Дори като живеехме в друга държава идваха непрекъснато, като се обаждаха да съобщят, че идват без да питат не сме ли предвидили друго. Като дойдеха очакваха да прекарваме целите уикенди заедно, от сутрин до вечер навън, по културни забележителности и ресторанти. Няколко пъти се измъквах и лъжех, обаче настойчиво питаха къде съм и какво правя. За тях щом човек не е на работа е свободен да ходи по цял ден като гламав навън.

Проблемът го решихме като се уговорихме да не ходя с мъжа ми у роднините му. Не ме бърка кога и къде ходи и даже води децата. Аз не съм ги виждала отдавна.

Човекът, с когото живееш е толерантен, но няма потребност от заедност. Ако се разберете да си ходи у техните, а ти у вашите родители може да си живеете заедно безгрижно дълго време. Така правим ние, но никой не спира другия и никой не настоява. Ти искаш повече заедност с партньора а аз съм обратното.

Болната сестра е голям проблем. Не съм сигурна, че заболяването не се предава генетично, каквото и да са казали лекарите и за себе си не бих рискувала  Леля му и чичо му не са длъжни по закон да я гледат, но братът е длъжен да се грижи за болни братя и сестри. Зависи и на колко е години. Ако е на 40-45 добре, обаче ако е на 10-15 е по-сложно.

А майката на мъжа жива ли е? Ако да, къде живее? Вижда ли се с нея?

Много ми стана жал за бабата...
На мястото на авторката щях да я поканя за 2-3 дена на гости и да я обгрижвам като принцеса. Ей-така, да поседи, да си почине, да види поне един бял ден в живота си женицата...

Мила Лили, не мисля, че живеейки само 6 месеца с някой, го познаваш достатъчно за да се решиш на нещо толкова отговорно, като "бебеправенето".
Оставям на страна особеностите на семейството му. В крайна сметка никой не е виновен за семейното си положение, НО! И това "НО" го пиша не случайно с големи букви.
В момента ходенето до родителите се превръща в традиция, в нещо, което не можеш да откажеш. И никой няма право да въдворява подобни традиции на възрастен човек. Ти ИМАШ право да разполагаш с времето си. Защото си пълнолетна. Много лошо впечатление ми прави, че даже и да откажеш, той не само, че отива, НО и те пробва, дали случайно не си си променила мнението. И то само след 6 месеца съвместен живот. Без брак, без дете или друго задължение един към друг. Представям си какво ще се получи, когато престанеш да си толкова независима. Наистина ли искаш да живееш с това задължение години наред? И да понасяш кавгите и сръдните, когато откажеш? В крайна сметка събота и неделя са за си отпочинеш, да се ВИДИШ с любимия, с приятели... Вие всъщност нямате никакъв живот като двойка. Битовизмите през седмицата не ги броя.
Бих проявила разбиране, ако мъжът ти ходеше там за да помага, но и това не е вярно. И е много показателно!
Мила Лили, твоята история ме развълнува и притесни. В един минал живот бях гадже с един млад левент. Висок и синеок. Със съвсем нормално семейство. С което той много държеше да се виждаме всяка неделя. Много бързо почна да ми тежи. С много усилия и сръдни успях да се преборя да е през седмица. Но и това ми натежа. Минаха години (едни изгубени години) преди да разбера, че всъщност всичко това е СИМПТОМ, а не целия проблем. Симптом, който успешно скриваше истинския проблем - неговият характер. Тоест него самия.
НЕ е НОРМАЛНО един мъж на 30г да иска да прекарва толкова време в семейството си. И го казвам от позицията на човек, който е много близък със своето.
Пожелавам ти късмет.

HighSpeed, само предполагам, но най-вероятно лелята и чичото не знаят. Хората са си в Бургас и си живеят живота. Живеем под наем. Преместих се от Плевен към Търново, тъй като получих предложение за по-добра работа. Обмисляхме да купим жилище, но цените тук са просто смешни. Имам наследствени 2 апартамента в Плевен и засега съм на hold към купуването на жилище точно в този град. Имаме идея да потърсим работа в по-голям и развит град (Пловдив или София) и там да закупим жилище. Така че жилището не е на нито един от двамата и съответно ангажиментите към него са еднакво равни и на двамата. Делим си наема и разходите, понякога той купува повече продукти за дома, понякога аз.
Наистина не съм запозната как стоят нещата с домовете.
Между другото, идеята ВСИЧКИ да седнем и да коментираме грижите за сестрата ми допада и мисля, че е редно да го изясним. Не само аз и той, но и бащата и бабата.

И лелята и чичото, щото явно ще им бъде гръм от ясно небе.

Ми, какво да ти кажа. Не ми се нрави цялата ситуация. Мога още да пиша ама засега няма да го направя, защото ще кажат пак, че фантазираме и разтягаме локуми.

Един съвет само. Ако планираш закупуване на жилище със средства от твоите наследствени, прави го преди брака и се постарай да е на твое име.

Огромно "ДА" на това.

Авторке, колкото повече чета, толкова повече не ми харесва ситуацията. Имаш един живот и като гледам мислиш много сериозно да го прецакаш. Живей с момчето, докато искаш, но не забременявай и не сключвай брак с него. Има по-добри.

В Пловдив ви чакаме с отворени обятия, с цени на имоти като софийските и щедри заплати от по хилядарка за повечето позиции.