Разбрахме, че изпитваш вина за това, че си крещяла на майка си. Разбрахме, че лично си гледала болни възрастни. Не разбрахме защо си въобразяваш, че това ти дава право да пляскаш квалификации на тези, които не възнамеряват да го направят лично, а да платят за такава грижа. Това ти е терапия за преработка на травмата?
- Публикувана: 26 окт. 2018, 13:05 ч.
- Последно мнение: 19 ноем. 2018, 17:01 ч.
Неговите родители
Това от мен, момичета.
Съзнавам, че отстрани звуча безжалостно, но това са фактите. Оставяла си семейството си, за да се хванеш с нещо, което не е по силите ти. Освен да си строшиш нервите, да си отсвириш децата и накрая да се чувстваш пак виновна, какво друго постигна, че си тръгнала да съдиш?
Аз знам, че майка ми и баща ми не желаят нито едно от двете им деца да ги гледа, докато самото то съвсем грохне физически, което се случва и сега. Четитимата, с брат ми, съзнаваме, че ние двамата не можем физически лично да се погрижим, дори да искаме. И не разбирам кой, с какъв акъл и от каква възвишена позиция нарича това егоцентрично, кофти възпитание и прочее патоси.
Подкрепи горните си твърдения с цитати, моля. И нищо не си разбрала. Вина изпитвам за това, че крещях на майка си за нещо, за което не е виновна, т.е. че е болна. Нека уточня, че майките и бащите ни също са част от семейството ни. Поне нашите, де, за вашите не знам. Колко непосилно и колко непрофесионало съм се справила няма как да знаеш.
Искала си да се махнеш оттам, за да не гледаш болната си майка, а да гледаш детето и мъжа си, което е нормално. Детето и мъжът са работа на майката и съпругата. Болният е работа на болногледач, какъвто ти не си. И колкото и тъжни мнения да напишеш как си гледала и кой колко е плакал, ти болногледач няма да станеш. Само една съсипана от чувство за вина дъщеря. Двете са напълно различни и е тъжно колко малко хора го съзнават и се съсипват, хващайки се с нещо, което въобще не умеят.
Ама на какво я направихте жената, вие не сте добре!
Щото нямала възможност да плаща за гледане, та се наложило тя да гледа.
Щото нямала възможност да плаща за гледане, та се наложило тя да гледа.
Аз съм категорична, че не искам дъщеря ми да се грижи за мен, когато остарея (ако изобщо доживея до старост). Но съм също толкова категорична, че ще се грижа за майка ми. Просто за мен друг вариант няма. Сърцето ми би се скъсало да я пратя в хоспис и да я захвърля като непотребна вещ. Но по никакъв начин не бих осъдила решението на други хора спрямо техните родители. Темата е много сложна и тежка, и не бива да се хвърлят обвинения и обиди. Всеки е прав за себе си. Колкото до свекърва ми - няма да я погледна, ако се наложат грижи по нея. Кой каквото си надроби.
Аз съм категорична, че не искам дъщеря ми да се грижи за мен, когато остарея (ако изобщо доживея до старост). Но съм също толкова категорична, че ще се грижа за майка ми. Просто за мен друг вариант няма. Сърцето ми би се скъсало да я пратя в хоспис и да я захвърля като непотребна вещ. Но по никакъв начин не бих осъдила решението на други хора спрямо техните родители. Темата е много сложна и тежка, и не бива да се хвърлят обвинения и обиди. Всеки е прав за себе си. Колкото до свекърва ми - няма да я погледна, ако се наложат грижи по нея. Кой каквото си надроби.
Подписвам се над този коментар. Аз свекървище нямам, но бих казала на мъжа си той да се погрижи, защото е негова майка. Моята е ясно, че ще си я гледаме с брат ми.
Майка ми прекъсна кариерата си и се пенсионира за да помага на старите си родители. Дядо ми го гледаха 3 месеца на легло, с платена помощ, разбира се, защото няма как единственото му дете - момиче да го мие и обслужва. Баба ми не е гледана кой знае колко. Живееше с майка и майка пазаруваше когато навън е поледица, готвеше и това е. Баба даже помагаше и ми е гледала децата. Баба легнала да поспи след обед и не се събудила.
Ще гледам майка, разбира се, ако се наложи. Не искам моите деца да ме гледат. Тук социални грижи помагат с къпане и носят храна.
Брат или сестра не бих гледала, нито искам някое от моите деца да гледа другото, ако нещо се разболее. За това си има болници, защитени жилища и социални грижи. А и децата ми са разнополови.
Ако аз имах болен брат или сестра бих ги поверила на институция. Тежко болният човек изисква специализирани грижи, които близките не могат да осигурят 24ч.
За човек, който има тежко болен брат или сестра и е от култура, в която се очаква от снахата да гледа болните и престарели роднини не бих се оженила никога. Не виждам смисъл.
Ще гледам майка, разбира се, ако се наложи. Не искам моите деца да ме гледат. Тук социални грижи помагат с къпане и носят храна.
Брат или сестра не бих гледала, нито искам някое от моите деца да гледа другото, ако нещо се разболее. За това си има болници, защитени жилища и социални грижи. А и децата ми са разнополови.
Ако аз имах болен брат или сестра бих ги поверила на институция. Тежко болният човек изисква специализирани грижи, които близките не могат да осигурят 24ч.
За човек, който има тежко болен брат или сестра и е от култура, в която се очаква от снахата да гледа болните и престарели роднини не бих се оженила никога. Не виждам смисъл.
Пък моядядо го гледахме 10 години на легло, майка, аз и сестра ми. Първите две години майка работеше и го оправяше сутрин и вечер. Аз и сестра ми работехме на смени и ходехме на обед да го нахраним, да го заведем в тоалетната, да му свалим гащите и тн. После майка се пенсионира възможно най-рано и си го гледаше сама. Десет години беше въпрос на страшна логистика и нагласяне на планове, за да отиде някъде. И да, къпала съм го, мила съм го, сменяла съм памперси....
А баща ми го постригваше и къпеше всяка неделя. Нищо, че не е негов родител.
Гледаха и баба ми по бащина линия две години, на мен са ми я оставяли за седмица. Човек с деменция на непознато мяссто се гледа кошмарно, затова следващите четири години плащаха на жена да я гледа у тях си.
Майка си е отделила пари за платена грижа и не иска да я гледаме и ден. Аз същото за моите деца. Ама е, като и смениха ставата пак я гледах цял месец. Даже се преместих с детето, кучето и котката у тях, че да се получат нещата.
Та като си ти е роднина и можеш, гледаш си го. Независимо твой ли е, на мъжа ти ли е. Просто в повечето случаи не ти идва да ги оставиш.
Има, разбира се, случаи когато вкъщи не става. Но винаги се стараеш да направиш най-доброто за всички.
А баща ми го постригваше и къпеше всяка неделя. Нищо, че не е негов родител.
Гледаха и баба ми по бащина линия две години, на мен са ми я оставяли за седмица. Човек с деменция на непознато мяссто се гледа кошмарно, затова следващите четири години плащаха на жена да я гледа у тях си.
Майка си е отделила пари за платена грижа и не иска да я гледаме и ден. Аз същото за моите деца. Ама е, като и смениха ставата пак я гледах цял месец. Даже се преместих с детето, кучето и котката у тях, че да се получат нещата.
Та като си ти е роднина и можеш, гледаш си го. Независимо твой ли е, на мъжа ти ли е. Просто в повечето случаи не ти идва да ги оставиш.
Има, разбира се, случаи когато вкъщи не става. Но винаги се стараеш да направиш най-доброто за всички.
Не разбирам защо опцията да оставиш възрастен и болен роднина в хоспис или дом се приема като “да го захвърлиш и изоставиш като непотребна вещ”.. Мисля че в тези заведения биха могли да се погрижат по-добре за възрастните ни роднини, а ние, разбира се, не ги изоставяме.. просто това е друг вид грижа, различна от собственоръчното бърсане на задници, но също толкова или дори по-ефективна.
А иначе аз още си спомням как дядото на бившия ми съпруг, по време на семейно събиране, с невинна усмивка ми каза “виждаш ли ни всички нас? Ти ще ни изгледаш всичките..” и го мислеше напълно сериозно и в реда на нещата..
А иначе аз още си спомням как дядото на бившия ми съпруг, по време на семейно събиране, с невинна усмивка ми каза “виждаш ли ни всички нас? Ти ще ни изгледаш всичките..” и го мислеше напълно сериозно и в реда на нещата..
