Неговите родители

Ей,ако се наложи и няма накъде всеки ще гледа. Това е ясно. Но ако има възможност, за предпочитане е да се погрижим с професионална помощ.

Абсолютно.

Нищо такова не съм казала. Напротив - разчитам основно на тях. Неслучайно от време оно има една професия - милосърдна/медицинска сестра, не брат. Обгрижването на дете и болен е присъщо и заложено на жената.

Това е друга тема, всъщност - основната, от която доста се отклонихме и по която не съм вземала отношение. Не, не бих, но единствено заради рискът и страха от наследствена болест.

Аз по- скоро видях възмущение, че синовете не са предлагани на първо място в бърсането на задниците на родните им майки.
И то, с една наслада изписано- ха, ти да видиш, сега!
За мен, само супер дребна и злобна душица може да седи зад тази радост.

Цитатът е объркан и не съм сигурна какво точно си написала. Това ли е:
Ако е това, абсолютно не съм съгласна.
Снахите си имат родители, за които да се грижат.
Аз съм снаха. Когато свекърва ми беше на легло, дори не е имало намек да ходя да я обгрижвам, или ако е имало, не е стигнал до мен. Ако някой, независимо кой, беше поискал това от мен, щях да откажа. Както казах – свекърите имат две деца, тяхна работа е да се грижат за родителите си, независимо дали ще го правят лично или ще плащат на някого.

Да, това е, през телефона писах и се омотах. Коригирах се.

Нямам против мнението ти, имаш това право. Това, че не го споделям и аз не бих го направила, също е нормално. На мен ми остана само свекърва ми. Погребах татко, свекър и майка. Майка си гледах две години, 50 килограма съм и наистина ми се наложи да върша чудеса - и физически, и емоционално. Не мога да забравя как съм й крещяла от яд, че съм смъртно уморена, семейството ми ме чака, а не мога да се прибера, защото имам куп грижи по нея. И сега, когато я няма, не мога да си го простя. И не мога да забравя насълзените й очи и как ми каза с чувство за вина в последните си дни и в  момент на проблясък: Не ми се сърди, мама! Не ти се сърдя, мамо, само се върни. Минаха два месеца и сега нямам ангажименти с нея, имам време за почивка и забавления, но нямам майка. И татко. Имам само една свекърва,  която живее с нас и която няма да оставя, защото гледа детето ми, защото гледаше и майка ми, защото обичам съпруга си и не мога да го нараня. И просто защото така искам и така го чувствам.

За професионалната помощ - питах и си мислех за хоспис, старчески дом и т.н. Парите не мога да си ги позволя. Дори и да можех, няма да се съглася да ми вземат по 30 лева на ден само за едно легло и малко скапана храна. Ако сме искали специални грижи (а мама имаше нужда от много специални мед. грижи), трябвало да плащаме допълнително на сестрата и санитарката. Дотук.
Започнах да търся гледачка, пуснах обяви навсякъде. Обадиха се куп мързеливи лели, които не търсеха работа, а къде да убият малко време, че и да им се плати. Памперси не сменяли, работното време не им било удобно, а една даже ме попита в какво се състои работата. Накрая се принудих да приема услугите на позната за два часа на ден (това можех да си позволя), която само да я храни и да й дава лекарствата. Всичко друго правех аз и свекърва ми - сутрин преди работа, вечер след работа и така.
Ако сте гледали в очите на отиващия си родител ще знаете, че е трудно да го натирите където и да било. Трудно е да допуснеш чужд човек в къщата си, който да рови по дупките на майка ти. И ще направите чудеса, за да се почувства що-годе добре в последните си дни.

Това от мен, момичета.

Може да ви се види смешно,но когато избирахме болногледачка за свекърва ми в обявата писахме,че търсим едра,силна и здрава жена-поне 90кг.
Свеки тежи 110кг.и нито аз,нито етърва ми можем да я вдигнем.
Сегашната ни болногледачка е 1.80висока и към 90-100кг.здраво женище.
Обаче това не е достатъчно,защото свеки има нужда и от медицинско лице.Плащаме и на сестра да идва два пъти седмично ,защото свеки има гангрена на единия крак и се правят превръзки със специални материали.

Етърва ми преди време си напусна работата ,за да гледа баща си.Тя детето си не е гледала,то беше на ясли,а после в дома на свекървата.Но баща си го гледа.
Обаче баща и беше с психично заболяване и се влошаваше много бързо.
Един ден хваща бастуна,удря етървата ,събаря я на земята и започва да я налага.Добре,че са били в двора на къщата ,тя се разпищяла ,дошли съседите и я отървали.Но жената беше в болница с мозъчно сътресение и две счупени ребра.
После дядото много бързо се отзова в дом за психично болни.

Какво да поискат? Да ти бършат лично и персонално насрания задник ли? Аз не искам подобно нещо за моите деца. Достатъчно е да им дойде в главата да ме подпомогнат финансово, ако аз самата не съм успяла да заделя пари да платя на някого. И последно, синовете или снахите трябва да ти бършат гъза?

Аз те разбирам. Което не променя факта, че си го правила от чувство за вина, от емоционална тежест и от липса на пари, а не защото си имала адско желание. И със сигурност не си била най-кадърната болногледачка.
Съзнавам, че отстрани звуча безжалостно, но това са фактите. Оставяла си семейството си, за да се хванеш с нещо, което не е по силите ти. Освен да си строшиш нервите, да си отсвириш децата и накрая да се чувстваш пак виновна, какво друго постигна, че си тръгнала да съдиш?
Аз знам, че майка ми и баща ми не желаят нито едно от двете им деца да ги гледа, докато самото то съвсем грохне физически, което се случва и сега. Четитимата, с брат ми, съзнаваме, че ние двамата не можем физически лично да се погрижим, дори да искаме. И не разбирам кой, с какъв акъл и от каква възвишена позиция нарича това егоцентрично, кофти възпитание и прочее патоси.

На груб и просташки въпрос се полага също толкова груб и просташки отговор: Абе ти не ме мисли, все някой ще ми го избърше. Ще ми се обаче да видя как ти, изтряскана от инсулт (примерно), парализирана и още по-осрана от мен, ще извадиш дебитната карта или бурканя с кинтите и ще си платиш на таксито да те закара до хосписа.

Кой се очаква да бъде този някой? Синовете ти или снахите ти?

Синовете ще/би трябвало да платят за грижи по теб. Не е работа на снахите да те обгрижват. Но ако мъжът ти не си гледа майката, а очаква ти да му я гледаш, това би било лош пример.

Подкрепи горните си твърдения с цитати, моля. И нищо не си разбрала. Вина изпитвам за това, че крещях на майка си за нещо, за което не е виновна, т.е. че е болна. Нека уточня, че майките и бащите ни също са част от семейството ни. Поне нашите, де, за вашите не знам. Колко непосилно и колко непрофесионало съм се справила няма как да знаеш.

Benisima…….ясно ти е че човек трябва сам да се погрижи за себе си. Самата ти си поела тежестта на това , майка ти да не помисли за времето когато няма да може да се грижи за себе си. Сама си видяла грозната страна на тази задълженост. Нито на теб ти е било добре, да си зарежеш семейството нито на нея и е било хубаво да и крещиш. Може би ако бавно през годините , тя беше отделила някакви пари....ти щеше да ходиш да я виждаш спокойна и щастлива. И тези последни моменти щяха да са радост и за двете ви.
Затова помисли - не за снахите които ще те гледат....а за това как ти сама би могла да подсигуриш твоите старини.
Свекърва ще бъда....и не бих желала нито децата ми да ми сменят памперси...нито снахи да ме къпят. нека се грижат един за друг и за децата си.