Срамежлив и самотен

Защо тогава си се писал, че си от София в профила си в бг-мама, след като живееш в Балша? Не е задължително да се пишеш, че си от Балша, но защо пък държиш да се пишеш, че си от София?

Иначе не ги чети много доверчиво големите експертки, които са си взели мъже с наднормено тегло също като теб, че и на твоята възраст, ама ти си им дебел и закъснял.

няма опция Балша,иначе какво да напиша,като е 30 мин до Центъра

Е, та ти си само на 10 км от София. Търси варианти да намериш работа тук или да пътуваш. Ти само дори да пътуваш всеки ден за работа в София и после да се прибираш в Балша, примерно, имаш шанса да срещнеш жена. Или направо се мести в София. Тук има всякакви жени, сигурно и твоята те чака някъде. И не се фокусирай в мисълта, че ти е късно, че трябва да си търсиш жена, да имаш семейство и всякакви "задължителни" неща.  По-спонтанно действай и ще видиш как нещата се случват от само себе си и си идват на мястото. Ти проблем нямаш. Имаш проблем, че не общуваш, който се решава сравнително лесно.

Много благодаря за милите думи,обмислям нещата и скоро ще търся работа в София

Не може да бъде. Щом има "Terra incognita" няма начин да не излезе и Балша.

Ето виж, че писах, че съм от Балша. Нали не се опитваш да убедиш някого, че има фабрична опция "sofia" с малка буква?

хаха,мислиш ли,че помня какво съм писал преди 4 години

basila, не разбирам смисъла на примера - идеше реч да ми покаже как аз нещо не разбирам, а жените имат "нюх".

И това се илюстрира с някакъв човек, с когото сте били не знам колко години, за да разберете, че не го уважавате (но не заради парите, а защото не е бил "надежден" - има ли вариант, при който без пари щеше да е надежден? Ако няма такъв, значи парите са deal-breaker-ът, съвсем формална логика прилагам тук, по логиката при която нещо може да е хем черно, хем бяло - сигурно е съвсем различно, ама нали съм тесен ум...)

Е, аз не мога да кажа за нито една връзка, че е била грешка, че ми липсва уважение или че парите или килата са имали нещо общо с края на връзката. Винаги, в абсолютно всички случаи, е ставало дума за липса на реципрочност в чувствата. Т.е. единият обича по-силно от другия.

И пак казвам - няма общо ни с пари, ни с килограми, знам че по принцип немотия и мизерия, трудности и болести могат да убят чувствата, просто на мен не ми се е случвало.

Когато аз съм обичал по-силно, съм искал повече връзка от това, което сме имали и в крайна сметка или са ми казвали "чао" или аз съм казвал "чао", когато съм преценявал, че не ме устройва ситуацията повече. В повечето случаи мен са ме обичали по-силно, аз съм казвал "чао", когато съм виждал, че нямам желание да продължа в посоката, в която иска момичето/жената и че само се измъчваме взаимно (или по-точно аз нея, защото когато човек е по-силно влюбен му е почти невъзможно да каже той "чао" и седи в каквото му подхвърлят и се мъчи). Това е всичко - чувства. Сигурно е възможно нищета, мизерия, проблеми и болести да убият споделени чувства - според мен за това говорите, не за "загуба на уважение", това е просто рационализация някаква, не особено проникновена ми се струва на пръв поглед... Та знам, че е възможно, просто на мен не ми се е случвало, защото много рядко съм имал истински реципрочни чувства с някое момиче. Винаги е имало дисбаланс, което обяснява и защо не се е получила връзката.

Но това е за връзката, а преди връзката идва да се харесат хората и тук още се дъни авторът, така че цялото обясение за връзки и т.н. е доста офтопик.

За харесването е сходно, трябва да е реципрочно (т.е. в сходна степен да се харесат двамата). Казах какво е нужно вече - самочувствие, интерес към другия (всеки обича да говори за нещата, които го вълнуват, за своите мисли, своите идеи), внимателно и деликатно отношение - без агресия и натрапчивост, ясно съзнание за това къде се намира човек като "опаковка" поне, понеже това прави първоначално впечатление - външен вид (не непременно само красота) и интелект или дори не непременно интелект, а социална компетентност. С други думи ако си наясно, че имаш няколко килца отгоре, не се целиш в мис Вселена, която има огромен избор от много по-привлекателни мъже. Ако пишеш в най-добрия случай посредствено, не се опитваш да впечатлиш с кофти рими и счупен ямб някоя, която се прехласва по споменатата по-горе Силвия Плат или примерно Емили Дикинсън. Още по-малко някоя, която не е чувала за Атанас Далчев обаче.

Разговорът е добре да се върти около нещата, от които се интересува момичето/жената, като все нещо от тези неща би следвало да е поне в някаква степен от общ интерес и да може да се разменят реплики. Момичето/жената в някакви моменти ще върне топката (жените са много любопитни) - ще се поинтересува от заниманията, хобитата, интересите на автора и може пък тя да открие обща тема. Примерно историята е ужасно интересна - много хора проявяват интерес, вкл. и аз мога да слушам продължително някой, който говори увлекателно по въпроса. Ако хич не може да се получи диалог, едно кино може да спаси нещата и после обсъждане на филма. Само да не е хорър и да не се опитва да я натиска по време на филма. 

Не виждам какво повече има в една среща. Може би съм дейтвал активно като по-млад и обикновено "харесването" е ставало в рамките на обща компания/среда, та се е преминавало направо на връзката и баланса на чувствата. Но и затова казах, че сайтове за запознанства са тъпа работа. Практически извън подобни сайтове не знам как точно се отива на blind date - на такова чудо никога не съм бил. Пък ако сме си писали/говорили нещо, вече на практика почти се познаваме.

Едно важно уточнение. Когато казвам, че чувствата и харесването трябва да са реципрочни, това не значи, че непременно трябва да са супер силни. Естествено най-добрият вариант е и двамата да се харесват многго и после да имат силни чувства, но в случая на автора далеч по-реалистичния вариант е средно харесване. Малко утилитарен подход е, но на негово място това бих направил - бих си казал честно, че съм примерно 4 или 5 от 10 и изобщо не бих се пробвал с момиче по-високо от 6 от 10. Дълбоко убеден съм, че средно харесване има почти толкова добри шансове да прерастне в силни и споделени чувства с времето колкото силното харесване, което нерядко задушава нещата още в началото.

Малко дълго стана, ама какво да се прави, дано все пак да помогнат на някого горните неща

Относно мъжът с пари и без пари - естествено, че няма жена, която иска да живее в лишения, но би изтърпяла временни такива, ако вижда перспектива нещата да се оправят. Проблемите настъпват, когато виждаме, че няма оправия. Тогава вече и двамата са изнервени - жената от безпаричието, а мъжът от неуспеха и настъпват проблеми и разрив. Разбира се, има и лигли, които са с непрекъснати и нереални изисквания, но мисля, че малка част от жените са такива, или пък в даден момент им идва акъла и разбират, че от тази позиция нищо няма да постигнат. Обаче всяка жена иска да види искрата и самочувствието на успелият мъж - този, който се е преборил с нещо и за нещо. Както и всяка жена мечтае за опитоменото от нея лошо момче.

Продължавам да не разбирам, защо смятате, че е еднолична отговорност на мъжа дали ще живеят в лишения или не, дали ще се оправят или не. Както и защо смятате, че мъжът няма проблем с безпаричието, а жената - с неуспехите

Ясно ми е, че се намирам в бг-мамма, но толкова трудно ли е да си представим за момент семейство от двама работещи пълнолетни хора, намиращи се на сходно ниво на кариерно развитие?

Очевидно говорейки за пари, се говори за доход, понеже авторът на темата си има работа, така че не стои под въпрос "трайно безработен мъж на 30".  За какво безпаричие тогава говорим? Двама работещи, ще се простират според чергата си - ако са и двамата държавни служители на ниско ниво с по 800лв. заплата (с бонусите) какви неуспехи и успехи? С какви очи жената ще очаква мъжът да прави нещо много повече от това, което прави, при положение, че тя самата също точно толкова си може?

bgtatko, отговарям изцяло на база моята гледна точка, която съм забелязала, че в това отношение до известна степен контрастира с форумните нагласи.
Винаги ми е било чудно, как се срещат и се влюбват двама ду̀ши с потенциално еднакви доходи? Това за мен е непонятно. Никога, дори в университетските години, не ми се е случвало мъжът до мен да има близка до моята заплата. Смятам, че би било невероятна случайност да попадна на мъж с реципрочни на моите доходи, към когото пък, отгоре на всичко, да успея да развия романтичен интерес, като отварям скобата, че е редно под думата "доходи" да визираме всички финансови постъпления на даден човек, не само редовната заплата, която получава.
"Двама работещи" съвсем не е равнозначно на "двама със сходни доходи". Това също важи в случаите, когато партньорите се развиват в една и съща професионална сфера или дори когато работят в една и съща фирма. Я, си представи, че секретарка в голяма IT-фирма се гаджоса с някой от програмистите там (съвсем допустима ситуация). Кажи ми, смяташ ли, че изобщо е възможно на някакъв етап да допринасят равностойно за семейния бюджет? И реално върху кого основно ще пада финансовото бреме за издръжката на двойката?
Има и още нещо, което не знам защо така лековато пренебрегваш – метафорично казано, погледът на жените винаги е насочен "нагоре" – те в повечето случаи търсят някой, по-успял, проспериращ и кадърен от тях самите, за може да им предостави сигурността и комфорта, от който се нуждаят, докато в същото време за мъжете това никога не е било фактор от решаващо значение – поне аз не познавам мъж, който да си мечтае половинката му да го превъзхожда.
Та, нещата съвсем закономерно си се напасват.

Библиотекар ... ми то това е присъда за един мъж, не е работа или доход.

Освен ако не е ей такъв библиотекар:)

https://en.wikipedia.org/wiki/The_Librarian:_Quest_for_the_Spear

А по отношение на доходите - всяка умна жена гледа "нагоре" и хваща каквото може. Щото е по-лесно. Колкото до еднаквите доходи - следва мъжът да се постарае по-бързо да станат нееднакви. А не да легне на кълка, че двамата допринасят наравно и това е ОК.

Нарича се природен инстинкт.
Даже жените в каменната епоха са се лепили за по-силния, мускулестия, способния.
Защото инстинктивно се усеща, че този мъж ще може и ще е способен да се грижи за семейството. Докато жената бременее и се грижи за пещерния уют и манджите, мъжът ще ходи на лов примерно.

И колко доход е Ок за вас? 2к? 5к? 20к? Ако доходът на мъжа стане два-три пъти този на жената, може ли тогава да легне на кълка?