От много време следя сайта.Но имам проблем ,които досега не съм срещала.Мъжът ми с когото съм от 4 години и имаме детенце на 1,3 г.Като малък ,майка му го оставя в дом ,тъй като вторият му баща го е малтретирал физически и психически.Като цяло е прекрасен човек,трудно се доверява ,но е мил,грижовен .Проблемът е там,че той винаги изпитва недоверие към всичко.Лесно избухва за най-малкото нещо.Според него аз не го обичам и съм с него ,само защото имаме дете .Не мога да го убедя ,че всъщност много го обичам и държа на него .Освен това е и адски ревнив.Не ми забранява нищо де ,но понякога се нервира ,че съм била с грим на работа (примерно).Как да му покажа ,че аз много го обичам и държа на него .Той не е от хората ,които обичат да споделятчувствата си.Просто не искам да се чувства гадно,тъй като виждам ,че се тормози за глупости ,които са само в главата му.За миналото му също не говори,само ако пиине 1,2 уискита и сме само двамата .Дали мога по някакъв начин да му помогна да преодолее страха му от изоставане ? Тъй като според мен именно такъв страх изпитва ..и при най-малкото сдърпване се започва,че не ми пука за него ,да го оставя и нз си какво.А става въпрос за нещо битово примерно .