Инвитро/Икси на 40 (и) + Инвитро/Икси с ИЯР- тема 9

225 е умерена доза,според моите разбирания...нито силна,нито слаба.

Аз не мисля,че изписват на всички естрофен или поне така беше преди 2-3г. Като съм говорила с др.жени, с които се запознавам по врема на стимулацията след трансфера не на всяка изписват естрофен, както и не на всяка дуфастон освен естрофен. В тази тема сме в една възрастова група 40-40+ и маже би затова всички имаме естрофен

Аз досега никога не съм имала естроген, само вагинален прогестерон за 14 дни.
През последните три години и половина имам две неуспешни натурални бременности ( кухо яйце, извънматочна), една БХ след пресен трансфер и къс протокол, един много дълъг протокол пресен трансфер и отрицателен резултат, ЗЕТ на естествен цикъл отрицателен резултат и едно чудесно момче от дълъг протокол пресен трансфер. Всички трансфери са били на двудневно ембрионче/ембриони.
За мен полза има от ивф, да не са ми приятни стимулациите, качвам кг, уморена се чувствам, пункцията е неприятно усещане  и т.н., но премервайки ползи и минуси за МЕН ползите са повече и резултата оправдава средствата.

Две в едно, сега какво решихте да правите?

Две в едно,не са много процедурите които си направила. Боби говореше за момичета,които правят повече от 6 стимулации.При ендометриозата не бива да се прекалява,защото е хормоно зависима и може да се влоши болестта.
Дъщеря ми за всичките тези години е имала само две естествени биохимични бременности и две стимулации.Първата с фреш и ЗЕТ....втората само със ЗЕТ. А за това,че желанието за детенце е най-съкровеното и оправдава всяка болка...няма две мнения.

Относно естрофема-на всички май го изписват..Била съм след пункция с 25-30 год.момичета и те получаваха рецептите с естрофем и утрогестан...стандартни

Ваня, дано този път дъщеря ти да има късмет!
Стискам й палци от цялото си сърце!
Аз съм благодарна на Бог, че поне все още нямам коварни заболявания.
Всички лекари казват, че ако не съм се забавила толкова много,
е можело да се получи една много успешна бременност,
но така ми е било писано, не съжалявам за нищо.
Кате, не се отчайвай! Стискам ти силно палци!
Лично мен процедурите не ме затормозяват ни най-малко,
освен упойките, от тях имам фобия, че ще ми спре сърцето.
Всичко е в психиката ни, как ще погледнем на проблема.
Аз го приемам като предизвикателство, колкото повече губя,
толкова повече се мотивирам.
Само финансовата част ме притеснява, ако не беше тя, психиката ми е желязна
по този въпрос, а иначе съм много чувствителна и ранима.
Майка ми винаги се тревожеше, че прекалено навътре приемам всичко
и се тормозя за незначими неща, де да можеше да ме види сега...
Обещах й, преди да почине, че ще се боря за дете, и това ми дава огромна сила.
Имам фамилна обремененост от рак на гърдата в млада възраст,
никоя от жените не е изпила нито едно хормонално хапче.
И на мен ми откриха множество кисти, но съм се абстрахирала
от този факт и гледам да не го мисля, дано да са се пукнали, има такава възможност,
каза лекарят, но не се надявам, след нова година ще ходя пак на преглед.
Според мен много по-вредно за организма е с години да се приемат противозачатъчни
или други хормонални, с които се тъпчем месеци наред, поради различни причини,
отколкото една стимулация от 12 дена. Но наистина човек трябва да знае кога да се откаже,
при мен, преди аз да го направя, организмът ми го направи, и може би ми направи услуга,
че аз съм много упорита. А понякога упоритостта започва да граничи с глупостта.
Момичета, на всички ви желая много късмет!

аз имам доста стимулации и доста трансфери.
и не винаги съм имала изписан естрофем.
особено зет почти винаги е само с  утрогестан.
нямам ендометриоза, засега нямам и никакви ефекти от стимулациите.
само един младеж на пет, който се старае да ми поддържа нервичките в изправност 
ако се бях отказала на втората третата стимулация нямаше да го имам.

Да..права си!Във форума често срещам фразата "Не е успял този,който се е отказал".Ти си доказателство.

Ваня а дъщеря ти не ли е излекувала ендометриозата ? Доколкото знам се лекува оперативно и после с хормонална терапия. Пожелавам успех и дано това е тяхният опит!
Според мен е много по лесно за дя, де, или осиновяване ако двойката няма собствени деца.

Виктория решихме да пробваме натурално няколко месеца след януари, и ако не се получи един наистина последен асистиран опит през лятото със собствени материали, дя не се дискутира. Не сме решили къде обаче ще е  опита?
Аз искам в чужбина а ММ не. Като компромис се съгласи на ЮК, Дания, Норвегия. Опитвах да ги убедя за Турция няма шанс да се навие за там, сега работя за Чехия да видим дали ще се съгласи. Той всъщност е убеден, че ще успеем натурално.

Започнах да пия добавки отново. Ще започна и фвртилити йога скоро. Намалила съм почти изцяло въглехидрати и захари. С плодовете ми е най трудно но се залъгвам с малини.
Януари ще си пусна всички видове хормони и така.

Две в едно, имаш ли идея в кои държави се прави ин витро с донорски ембриони?

то и тук се прави, но го забъркват нов, не се ползват останали от някой.

Важното е да стане, а как, все тая. Ембриони има в Америка, колкото искаш. В други държави незнам дали има опция да ползваш готови такива. Но ти ги забъркват.

Доколкото знам я Чехия има ДЕ. Не съм наясно със забъркване или не нови или стари и не знам каква е разликата всъщност .

При нас подписваш декларация, ако случайно ти останат ембриони искаш ли да ги дариш или искаш да ги унищожиш. Казват му в последствие осиновяване на ембрион. Един вид го броят за готово и отгледано дете. Шегувам се, разбира се. Разликата е, че готовите ембриони са с установено качество и направени тестове, преди да се предложат на други.  Понякога тези, които искат да оставят ембрионите си на друго семейство, също желаят това да е открито и да са запознати с тях. Срещи, контакти. Но американците са много отворени на тема осиновяване и изобщо не е тема табу тук. А когато се забърква нов такъв, не се знае какво ще се получи. Общо взето не е голяма разликата. Аз съм крайно негативно настроена за донорски програми в Бг. Много цигани са висели пред очите ми в Щерев специално, УЖ имали нужда от инвитро. Едва ли...