Две години майчинство - загуба на трудовите навици

Щом държавата е вменила на бизнеса някои от своите функции, редно е бизнеса да преговаря с държавата за промяна в текущата ситуация, вече как и дали държавата ще ги компенсира не мога да коментирам. Но при тези ниски заплати и данъци работодателите са на плюс, ако се орежат социалните придобивки съвсем ще фалира държавата, защото няма да иска никой да работи за жълти стотинки. Като не искате да плащате майчинство и болничен, давайте високи заплати и бонуси, та хората сами да искат да работят, а не да се скатават. А майките, болните, хората с ТЕЛК, деца и кръводарители нямат касателство към това кой колко работи. Работодателите също са хора, в болничен не излизат ли? Майчинство не ползват ли? Техните деца не се разболяват и за тях има места в ясли и градини? А в отпуска излизат ли?
За кръводаряване изобщо да отварям ли дума?

Понеже попита какво правят работодателите, отговарям (да, знам, че въпросите са били риторични):

1. Работодателите в болничен не излизат. Продължават да ходят на работа, когато са за домашно лечение. Когато са в болница, пак не взимат болничен, а работят от болницата.


2. Нашите деца се разболяват. Работим с болните си деца откъщи, докато трае високата температура. Пак не взимаме болничен.

3. Места в яслите и градините за нашите деца хептен няма, по точки,  затова се "презапасяваме" отрано с частни ясли и градини или детегледачки (в моя случай с третото ми дете, от 20ия ден след раждането). В майчинство не излизаме.

4. Отпуски ползваме, в смисъл че пътуваме със семействата си на почивка. Докато почиваме, пак сме онлайн и работим.

5. Аз лично не кръводарявам, защото в кръводарителския център  отказаха да ми взимат кръв заради висок диоптър, казаха, че има опасност от отлепване на ретината и те такъв риск не могат да поемат. Иначе съм 0 Rh-.


Ако случайно си зададеш въпроса защо не ползваме болнични и отпуски - ами от отговорност към много хора, на които сме работодатели. Знам, че отговорност е категория, която няма да разбереш, защото си убедена, че на работодателите парите им падат от небето.


...
Бизнесът напомня на държавата непрекъснато за нейните неизпълнени обещания за поемането на плащането на първите три дена болничен. Не, не ни чуват. За разлика от работниците, единственият начин, по който работодателите могат да "стачкуват" спрямо държавата, е да не плащат данъци. Не го правят, пак от отговорност.
 

Шарки, бъркаш нещо. Изобщо не мисля, че ви падат парите от небето, даже мисля, че е много трудно със собствен бизнес. Аз самата имам една идея, но още не се е избистрила и засега нямам куража да почна. Признавам си. Но, да си го изкарвате на работниците някак не честно, особено към съвестните такива. Относно отпуските: и аз си преглеждам пощата и вися на телефона, по време на отпуска, ако е налага, разбира се. А болничен ползвам само ако наистина се налага и няма как да работя.

И не, едва ли го правите от отговорност към хората, които ви работят, а заради собствените ви инвестиции и клиенти.  Но не трябва да имате такова негативно отношение към работниците като цяло, не всички са скатавки и тарикати. Има си достатъчно много порядъчни и честни хора, които си работят и не злоупотребяват с нищо.

Иначе, държавата спокойно може да ви "освободи" от вменените функции и да ви вдигне данъците. Като теглиш чертата сигурно пак е същото, а болничните ще си вървят.  И не, не се заяждам, само си разсъждавам.

Работодателите не взимат болничен за себе си или за децата си понеже сами са си шефове и модат да си позволят да се водят на работа, а реално да лежат под юргана. Нещо, което работника няма как да си позволи, освен в случаите когато се работи при приятели или роднини и те го позволят, но това са изключения от общото правило.

Чудя се кой е по-вероятно да се разболее от грип тази зима - касиерката в била, фантастико, кварталния гараж, etc., на която всеки ден 500 човека й кашлят в лицето, краката й мръзнат, няма пари за себе си, тъй като лекарствата на детето струват повече, или да речем Левон Хампарцумян.

И за децата на работодателите има места в градината, наравно с тези на работниците. Критериите са еднакви. Случва се и работниците да си пращат децата в частни градини, не е някакво дискриминиращо само работодателите събитие. Не вярвам от нямане на места в градини и училища децата на работодателите да учат в частни такива. А болничен си взема работодателя, когато му е изгодно да вземе пари от НОИ. Все пак един болничен е повече от вноската за осигуровки.
Голямо мрънкане, Шарки, голямо...
Все едно даваш благотворителност на работниците си, а те въобше не ти изкарват доходи на теб, че да може да спонсираш частните училища на децата си, екскурзиите на семейството и стандарта ти на живот.
Ако си човека оркестър, просто разпусни офиса и прати работниците си на борсата.

Наистина излиза като мрънмрънмрън колко е тежко да си бизнесдама/мен. ОК, всички сме наясно, че не е лесно - но пък явно има келепир, щото подозирам, че иначе щеше да му теглиш една и да почнеш нещо друго.

Щом го правиш, значи печелиш. И, както казва Цеца, стандартът ти на живот е по-висок от този на служителите ти..така че няма смисъл да се окайваш тук.

Защо да не могат да се класират за редовна детска градина децата на работодателите?

Разбира се, че има места в държавинте ясли и градини наравно за работодатели и работници. Да не споменавам, че ако се окажат с еднакъв брой точки, един работодател с някакъв среден стандарт няма проблем с корупцията на входа, докато споменатата продавачка ще трябва да продаде бъбрек, за да си набави сумата.

Няма такова нещо. Могат и се класират наравно с другите. Просто повечето са по-заможни от работниците си и предпочитат частни ясли и градини.

А, не, не всички рабитидатели/собственици на бизнес пренебрегват изцяло семейството и здравето си за сметка на бизнеса. Жертви, разбира се, поне на определени етапи може да са нужни, но не е задължително да е винаги и само от страна на работодателя. Много условни са нещата. Като работодател и собственик, разбира се, си заинтересован всичко да върви, но не е задължително, примерно, работодателят да е най-компетентният по всички въпроси,  така че да е нужно винаги и всяка минута да е на е линия.  Други хора може да е по-важно да са на линия в определени ситуации или при оперативните нужди на фирмата. Въобще това кой колко пренебрегва личния си живот и здравето си, за да върви даден бизнеса и дали задължително това е (само) собственикът/работодателят са условности, които зависят от характера на бизнеса, формата на собственост, форма/структура/начин на управелени и подобни. Това са обективните фактори. Щото има и субективни, свързани с личните човешки характеристики, желанията, приоритетите...

А, питам, понеже Шарки е посочила така в точка 3 от поста си. стана ми интересно.

Разбира се, че няма значение дали си работодател или служител за приема на детето в държавно заведение. Важно е да си работещ т.е на ТД, самоосигуряващ се, собственик на фирма и т.н. затова дават точка.

Относно останалите неща от поста на Шарки, да, в голяма степен са така, но какво от това? Всеки си прави изборите в този живот. Много ми е странно (да не използвам друга дума) когато някой работодател очаква и от работниците си да се раздават така като него за НЕГОВИЯ бизнес, да си зарязват семействата, децата, здравето. Ми няма как да стане и това е логично. Като не е във вашата фирма ще бъде в друга, освен ако не сте толкова незаменими, че хората сами да бъдат мотивирани да правят подобни жертви за вас. Явно повечето не са.

Мъжът ми има фирма, аз също работя на свободна практика и повечето неща са ми ясни. И ние като отидем на почивка сме онлайн. И детето като е вкъщи пак работя. Ама не се изживявам като жертва и не чакам аплодисменти за избора си.
Както и мъжът ми не очаква от служителите си да са онлайн през отпуската, нито да идват полуумрели на работа.

Аз съм на трудов договор, 10та година във фирмата.   Не само няма хоум офис, нищо че позицията позволява, ами и работих от болницата със все системата в ръката. Все едно е моя фирмата. Та не пророних сълза за работодателя. И отпуската ми тази година е неползван, два дни съм си взела другата седмица у ще водя детето в Рим...в дъжда.  Ма тогава се откъсна от сърцето на работодателя. Ако ще си пишем частни примери и сълзливи истории и ще си мерим работата...
Голям праз
И много по темата...

В постовете на Шарки няма грам уважение към хората, които работят за нея. Едва ли не тя насила наема работници и за нищо им дава подаяния. Това ме подразни. Иначе всеки знае, че за да направищ бизнес са нужни жертви, късмет и умения. И че кадърни работници ме се намират лесно. Ама па чак да ревеш колко си онеправдан.... ми да си пусне СВ да стане работник. Ще се ползва с всичката отпуска и права пи закон.