Възрастен със синдром на Аспергер

  • 2 606
  • 1
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1
    Здравейте!
    Майка  съм  на  дете/18г./ на  което  отскоро  е  поставена  диагноза  "синдром  на  Аспергер". От малък беше своенравен, импулсивен, непоседлив, не  създаше  приятелски  взаимоотношения  с  другите  деца. С учебния материал се справяше  много добре, интересуваше  и  научи  сам  много  за  електрониката, електротехниката, компютърната техника. Учителите  смятаха, че той е изпреварил интелектуално другите  деца  и  просто  му е скучно      с тях.С  възрастни  общуваше  добре. Имахме  големи  надежди  за  него. Докато  дойде пубертета  и  едновременно с  него  и  желанието  му  да  отиде  да  учи  в  друг  град,  в  професинална  гимназия  по  компютърни  техники  и  технологии. В общежитието  забелязаха  непригодноста  му  в  социаната  среда  и  се  наложи  да  се  върне  в  родния  си  град. На  следващата  година  пробва  отново  в  друг  град  и  отново  възникнаха  същите  проблеми. Върнахме  го  отново  в  родния  му  град  и  оттогава  започнаха  психичните проблеми. Минахме  през  социална  фобия, депресии, трежожни  разстройства докато  не стигнахме  преди  4  месеца  до  психодиспансера/поради  агресия  спрямо  нас, и  самоволно  спиране  на  лекарствата/.Изписаха  го след  20  дни  с  диагнозата  "синдром  на  Аспергер". Но той  не  можа  да  приеме  състоянието  си  и    отново   спря  лекарствата  си. Нещата  се  повториха  и  сега  отново  е  на принудително  на  лечение. Предстои    скоро  да  го  изпишат.
    Търся  хора  с  подобни  проблеми, с  които  да  общувам  и  обменям  информация.Тежко  ни е. Ако  срещна  хора, които  се  борят  с  подобен  проблем  и  общувам  с  тях,  може  би  ще  си  бъдем  взаимно  полезни.Може  би  със  споделянето  и  болката  ни  да  се  намали  малко, да  си даваме  взаимно  кураж.

Последна редакция: ср, 31 окт 2018, 21:09 от Totka Patchova

# 1
  • София
  • Мнения: 558
Здравейте,
Нека да разделим проблема на две части:
1. Лекарствата - почти всички мои клиенти с проблеми от този спектър отказват и не са редовни във вземането на лекарствата, а без тях не става. Питайте психиатрите за т.нар. депа - невролептикът е под формата на инжекция, в която лечебното  веществото е с бавно освобождаване. Тоест веднъж в месеца се прави инжекцията и от там нататък цял месец борбата "Изпий си хапчето"приключва.
2. По отношение на центровете и начините за взаимопомощ и помощ - има център в София за възрастни хора с такива проблеми, който е посещаван от мои клиенти и са доволни. Също има няколко групи за взаимопомощ в интернет. Като цяло тенденцията е, че за деца има доста услуги и възможности, за възрастни- не. Като че ли децата с аутизъм и Синдром на Аспергер не порастват или се отървават от страданията си? За мен държавната система е непригодна и няма да ви свърши кой знае каква работа..Казвам това не за да плаша, недоволствам или плюя, а защото мисля, че нещата трябва да се назовават с истинските им имена. И защото ви трябва бързичко да се ориентирате в ситуацията.
Много ми се иска също така дебело да подчертая , че с диагнозата животът не свършва...Ясно е, че се опитвате да се адаптирате и нагласите... Важно е да се постигне най-голяма самостоятелност и образование с наличния ресурс - Ако синът ви е насочен към компютърни науки, изстискайте от това максимумът - Защо трябва да учи в друг град, след като дефицитът е в социалното взаимодействие? Синдромът на Аспергер предполага завишено функциониране в друга област - частен ученик? От вкъщи работа?
Даниела Тахирова - психотерапевт

Общи условия

Активация на акаунт