Искам да кажа ... (152) през ноември 2018

Абе Люси 😁 Като каза внуче, аз си представих детенце🤣

Люси, много хубаво и русо това внуче
Да ви е здрав!

мари, мерси. Държелива съм била явно.

Сбъдваща, Мари, Люси, стискам палци.
Люси, много хубаво внуче.
Натали още не може да реши дали иска да иде на Коледен принцески бал в София, или на състезание по плуване в нашия град. Засега клони към състезанието.

О, Луси, на теб прилича! Според мен има авантюристчен дух и доза безрасъдство у него

Момичета, благодаря за палчетата! Добре мина, да видим ръководството какво ще каже.

Говориш ми за романтиката, Контеса .... като оная да се придвижиш на кон от Радомир до София примерно, е, за половин ден, де. А още по-романтично даже - с магаренце, или направо с волска каруца, за два дена. Аз съм и ездач, и каруцар, и да - много приятно е: да вдъхваш от цъфналите треви, да усещаш единението с добичето и да не бързаш за никъде, слят с природата - но въпреки това е непрактично, неудобно, трудно, скъпо и излишно в 21 век.  И най -очуканият и вмирисан автобус ще свърши тая работа за минимални разходи, за кратко време, с по-малък екологичен отпечатък.

Та мисълта ми е -  както задоволяваме нуждата от общуване с конче с по някоя и друга почасова езда два пъти в годината, то така и фиксацията в хартиената книга може да се уталожва, като чат-пат се взима нещо от заемни обществени библиотеки. Защо е нужно всичко, прочетено за ден-два, да се трупа навеки в жилището? В България квадратът площ върви към вече и над 1000 евро, по света не е хич по-малко, и защо е нужно няколко квадрата да се задръстват?

Една Билли библиотека тежи към 60 кила само талашитът, и ако се надипли с книжки може и половин тон да стане. Мастодонт!

Любовта към "шума на хартията", към "аромата на мастилото" е умело внушена, разработена от маркетинг-гурута на хартиени продукти. Има една серия лигави писатели, на кориците на чиито книги това е и нарисувано: люлеещ се стол, одеало, книга с точно изчислени уютни пропорции. Така се възпитава потребление, няма лошо, даже и до любов да се стигне. Но - както често става в брака, например - прагматизмът скоро ще измести любовта. Нищо още не е спряло прогреса.

Тоя Люсиният внук ще понесе операцията като комарено ухапване. Юнак е.

Люси, и аз реших, че е малък 😂, той си е млад мъж! Да ви е жив и здрав!

И аз като Конти  имам мечта да имам една “ вътрешна” стая -библиотека с много любими книги , тежки плюшени завеси и голям кожен стол . 🧐 📚

Аз наистина харесвам усещането за книжка в ръцете си, но виж мириса на мастилото ми е бляяяяяяяяк! Като се купи у нас ново списание, го държа два дни на терасата и чак тогава ми влиза в къщата. С книга не ми се е случвало, де, обаче периодичния печат с какво го печатат - не знам, но е голяма гнус!

Куркума, съгласна съм с разсъжденията ти за библиотеките, ама как идиот като мен, който го е страх от киндъла да се справи?
Подпитвах тук-там, всеки ми вика "Много е просто", ама никой не подозира колко е дълбока моята техническа неграмотност!!!
Ми аз филм не знам да свалям, гледам само онлайн ...
Сега, освен за Коледа да се наградя с един четец, па каквото такова!


И аз така, ама мъжът ми отказа да сглобява повече икейски билита, та сега, освен че нямам кожен стол и плюшени завеси, нямам и място вече за книгите, та стоят натрупани и ме е яд!

Всеки специалист по стратегически маркетинг се старае да убеди потребителите на продукта му, че без него животът им не е същият. Добрите от тая порода го правят особено майсторски - така, че потребителят да приеме внушението им, но същевременно да не го усеща като внушение, а като съвсем своя, автентична, изначална и изконна нужда, цел, същност.

Без съответните внушения кой би продал дори и едно Ферари, или Селика, или ТТ - реално погледнато неудобна, скъпа, трошлива, непрактична кола?

Lucie - "киндълът" е само един от способите за избавяне от трупането на книги у дома. Другите два, които споменах са: първо - ползването на онлайн ресурси, като особено препоръчвам аудиокнигите (спестяват напрягането на очите); и ползването на заемни книги, било от обществени библиотеки или доброволни книжни пулове. И да -  подкрепям те в закупуването на четец. Ще се справиш!

Стискам палци на всички мъничета...

За марципана - не мисля, че бих купила... Моята баба, лека й пръст, правеше - ама мнооого рядко и малко, че то бая играчка (тогава нямаше белени бадеми, сещате се) - пък и доста скъпичко иде...

И понеже баба я няма вече да я питам за нейната рецепта   - намерих една тук.

Масапа - масапан, марципан
традиционно се поднася на Песах, но и на много други празници... популярно е сред евреите от България, Турция и Гърция, но и сред други еврейски общности от Европа... В Израел продават бадемите за марципан готови - обелени, бланширани, пък има даже и направени на брашно - още по-удобно за ползване



Продукти:
1 кг бланширани, обелени и смлени бадеми
3 ч.ч. захар
2 ч.ч. вода
сокът от 1 лимон
6 капки бадемова есенция
3 капки розова вода (в книгата е написано מי זהר или מי פריחת הדרים - вода от цветчета на цитрусови дръвчета, но става и с розова вода, тя е за аромат само)
1 ч.ч. захар, смляна на дребно  Thinking
За красота: малко смлени бадеми (поръсване) или половинки бланширани бадеми, които се слагат върху бонбоните

Приготовление:
Трите чаши захар, лимоновият сок и водата слагаме на тих огън да поврят около четвърт час до получаването на лепкав сироп. Към сиропа прибавяме смлените бадеми, есенцията и розовата вода, намаляваме огъня и разбъркваме добре до отделянето на тестото от съда (т.е. да не е залепнало). Намазняваме леко ръцете си и оформяме малки топчета (с размер на репичка), след което овъргалваме топчето в смляната захар и редим в кошнички от хартия (от тези за бонбоните...). Слагаме отгоре половинката белен бадем или лекичко поръсваме със счуканите бадеми. Съхраняват се в хладилник, иначе съхнат, или на сухо и тъмно място (защитено от мравки  Mr. Green) до 3 дни.

Абсолютно убедена съм, че моята баба не е слагала нито есенция бадемова, нито розова вода.

Впрочем, мама прави нещо подобно - ама добавя и смлени бисквити за "пълнеж", пък и да не е толкова тежко, а и да понамали цената... Абе, не е същото, да ви кажа, ама пак е невероятно вкусно.

Има и арменски вариант, ама идея си нямам как да я издиря - една позната / приятелка преди години ми беше давала - по нейната семейна рецепта, невероятно вкусно...

Тази рецепта бих я” модернизирана” с брашно от Шипка. Ит.к. Съм домъкнала няколко килограма, ще взема наистина да опитам.
Книги обожавам, лошото е че каквото имахме тук, почити всичко замина. Добре, че редките издания и тези с автографите бяха на вторият етаж. След наводнението, нямахме идея как ще продължи животът ни, отидох и си купих първото американско издание на “Алиса в страната на чудесата”. Книгата е като малко бижу. Тази година имаме да опразваме една библиотека. Разбрахме се с тези, дето купиха апартамента, да запазят книгите. Голяма част ще дарим, че са медицински. Другите ще прехвърлим в др жилище. В апартамента имам стая библиотека. Такава имах и преди да се омъжа, само книги, една лежанка и лампа.

Стискам и аз за Мари, Сбъдваща и Люси! Още някой помоли - Ренко може би?! Стискам силно!

Контес, честито да ти е братчето! А ти е крайно време да се завърнеш в групата на онова място, сериозна съм  

Наработих се, наспортувах се, разходихме и кучето   Шампионка съм  

Марципан харесвам в бонбоните Моцарт. Преди обичах и натюр, сега ми накъртва  

Чакам и аз урожая от ЧП 

Добро утро!

Стискам палци за нуждаещите се днес, добри новини да донесете!

Конти, честито за брат ти.
Станах рано, наспана, чак ми е странно 😀.

Белинда, честито ви ТВ Козуначково, със здраве да си го ползва детето 😀.

И аз съм от нямащите място за книги, но пък на телефона колко имам.... 😀

Стиснати палци на нуждаещите се. Много положителна енергия.