Куркума, благодаря за подробното включване.
Много ми е рано на мене за коледна украса, но ми се докупува нова декорация.
Pizza day в офиса днеска. Хич не ми се яде пица в интерес на истината, но няма да се цепя от колектива.
В училището на детето са с нещо като електронни дневници/бележници. Онлайн портал е, всеки родител има юзър нейм и парола, виждат се оценки, домашни, закъснения, отсъствия…
Мойто лапе го викат да тренира футбол в по-горната възрастова група, още един път седмично. Лошо няма, само дето тренировката е до 22 ч.
Скрит текст:
Таговете не ми вършат работа, нямам нужда да си подреждам мейлите по категории. Имам нужда да ги подредя някак по спешност и да зная кое след кое трябва да свърша, а не като приключа с нещо, после да преглеждам всички висящи мейли (непрочетени и/или с червено флагче) и всеки пък да губя време, докато си избера най-спешното за вършене. Преди си подреждах файловете (хартиените) на бюрото по спешност, отгоре най-спешното. Ако дойде нещо ново, просто го пъхам, където преценя. Пък сега… Много ми е хаотично така.
По-големият ми проблем всъщност е, че на няколко пъти вече ми се случва да отворя мейл (че не винаги мога да чета на preview), но нито да го маркирам с флагче, нито пък да го върна обратно като непрочетен, и в крайна сметка просто да забравя за него. Което никак, ама никак не е ок.
Аз никак не обичам промените по принцип, от една страна, и от друга – новите технологии. Наистина се опитвам да свикна, щото то е неизбежно, та колкото по-рано свикна, толкова по-добре, но ми е трудно. Гледам и колегите – някои от тях свикнаха с лекота, на други им коства много усилия. Иначе е много хубаво бюрото ми да не е заринато с бумаги.
По-големият ми проблем всъщност е, че на няколко пъти вече ми се случва да отворя мейл (че не винаги мога да чета на preview), но нито да го маркирам с флагче, нито пък да го върна обратно като непрочетен, и в крайна сметка просто да забравя за него. Което никак, ама никак не е ок.
Аз никак не обичам промените по принцип, от една страна, и от друга – новите технологии. Наистина се опитвам да свикна, щото то е неизбежно, та колкото по-рано свикна, толкова по-добре, но ми е трудно. Гледам и колегите – някои от тях свикнаха с лекота, на други им коства много усилия. Иначе е много хубаво бюрото ми да не е заринато с бумаги.
Много ми е рано на мене за коледна украса, но ми се докупува нова декорация.
Pizza day в офиса днеска. Хич не ми се яде пица в интерес на истината, но няма да се цепя от колектива.
В училището на детето са с нещо като електронни дневници/бележници. Онлайн портал е, всеки родител има юзър нейм и парола, виждат се оценки, домашни, закъснения, отсъствия…
Мойто лапе го викат да тренира футбол в по-горната възрастова група, още един път седмично. Лошо няма, само дето тренировката е до 22 ч.
Както си миех косата, какво съм си метнала главата назад, не знам, обаче изхрупа и направо замръзнах! Криво-ляво се доизкъпах, обаче сега умирам от болка! Какво ми е тръгнало тия дни - онзи ден крампите в корема, цял ден лежах като пън, днес - това! Намазах се с волтарен, ще търся на Алечка упражненията в тубата и ако се наложи, ще ударя един аулин довечера, пък дано се размина!
