Италия 152

Много е трудно да ти дадат permesso di soggiorno, т.е. разрешително за  престой. Поне така беше преди 2007_ма.Не знам сега как стоят нещата,след като България е член на ЕС.
 Работа за грижа на възрастни и на болни има. Новата годеница на наш приятел търси човек за гледане на възрастна жена. Предлагат и безплатно живеене там. Но е 24 часа на ден.

То вече е attestato di soggiorno, ако няма работа с договор, ще искат 6 Хил евро на сметка в ИТ на нейно име за здравното, които няма да могат да се пипат, докато не си издаде документа.

Blagoslovena,
Ако твърдо и категорично си решила да напуснеш БГ,трябва да усъвършенстваш езика и да си намериш работа в Италия.Това е лично мое мнение.Аз те разбирам-търсиш ново начало в живота си.Ако си достатъчно амбициозна,ако Италия е твоята мечта,никога не е късно - важно е да си упорита и последователна.Ако не опиташ,вероятно цял живот ще съжаляваш.
Аз ти желая успех!!

Благодаря за подкрепата. Нищо в моя живот не се е случвало лесно. Но ще опитам с всички средства. Днес говорих с майка. И тя е поразмислила след като видя че се подготвям да изкарвам документи и паспорт за чужбина. Няма да ме спре. И без това пропилях живота си. По-добре да изхабя парите си в Италия отколкото да се самонастанявам всеки ден.

Няма ли някъде евтини къщи както казваха наистина?
За работата, бих желала да се чувствам свободна, да имам поне един ден отпуск. Ако ще отивсм и там да съм робиня не.

Съжалявам, че съм толкова пряма, но избягването в чужбина няма да ви разреши проблема. Обърнете се към специалисти -
 психолози, или други, които да ви помогнат да установите нормални отношения с близките си и вътрешен мир.
Тук няма да намерите евтин дом, а ако случайно го намерите, ще е на място, където няма никакви перспективи за работа. Така че само ще си изхарчите спестените пари и ще се наложи да се върнете с подвита опашка.

Момичета,промяната е винаги нещо положително,и ако човек няма кураж винаги ще трабва да се задоволява .
Но,за да емигрира човек би трябвало да се информира за геополитическата обстановка, колко струва неговата професия или качества на съответния пазар,както и език -може да се научи на място или преди да се тръгне поне повърхностно.
Италия не бих препоръчала за емиграция сега,допреди 10тина години беше много по-различно,но сега е стръмно надолу ,тоест заплатите са все по-ниски за който отсега ще търси работа а данъците по-високи.
Проблемът в Италия са импрендиторите - вместо да инвестират в ричерка и свилуппо  предпочитат да фалират фабрките,понеже не са конкурентноспосони вече, да си приберат печалбите и купят вили за внуците,нормално е индустрията да е зле със тези умни глави
Има тук там свестни фирми ,но при тези данъци е логично да се изнесат в чужбина.

От известно време съм в Германия и разликата не е малка,липсват ладри,фурбетти и менефрегисти а навсякъде все сериозни хора ,които си вършат работата както трябва.
Има много италианци,все квалифицирани и много ценени,нашият опит е действително добре дошъл доколкото виждам и най-важното меритокрация -та съществува ,оценяват те не колко си раккомандато,а колко си добър в работата си,невероятно нали!

Здравейте, дами! Извинявам се, че ще искам от Вас информация, свързана с транспорта в Италия, но ми е спешно и реших да питам тук. Трябва да намеря най-удобния начин да стигна от летище Чампино до Перуджа с влак или автобус и също в обратна посока. Дали има как директно от летището да се вземе този транспорт? Организирам го за други хора и не трябва да ги карам да се разхождат излишно. Благодаря много!

От Чампино има шатъли до гарата около 7 евро струват на човек. Ако искат с градският транспорт пак до там трябва да хванат автобус 520 до Чинечитта и от там метро да гарата или 720 до Лаурентина и пак метро но друга линия отново до гарата. Рим Перуджа влакове има на Трениталия. С автобус ми казаха autolinee liscio.it но той се хваща от гара Тибуртина, което означава че шатъли не вършат работа

Благодаря на жената която ми писа да не ви слушам че съм луда едва ли не, ами да следвам мечтите си. Хиперсензитивна съм и имам пророчески сънища. Това не значи нищо лошо.
Извинявам се но ако още някой спомене за психиатър вече ще се ядосам.

Има толкова много хора които не се разбират с родителите си без причини или причината е в техните. Един пример за осиновено дете. Изнудваше родителите си за пари, за училище взимаше колкото аз за седмица. Изнуди майка си и баща си, роднини да вземат заем да го прстят да учи режисьорство. Сега нехае за майка му и си вее задника. Тя на три работи работи. Жал ми е.

Как да се спогодя с баща за който все още ми е мъчно. Опитах се да се сближа с него, да отида на Коледа да се видим и да празнуваме. Простила съм на жената която ни го отне отдавна. И тя била болна, алергията е била налегнала и т.н. оправдания.
Не казах нищо. Само че ми липсва.

Студени хора са си от таткова страна. Когато баба умря, къщата в село остана празна, лелите ни го накараха да не ме вземе и мен, за да може да опразнят къщата, всичко хубаво да приберат.
Окрадаха родната си къща. Пак плаках. Баба ми беше завещала копринени конци, кавиорчета и всички мерки за родопски терлици. Излъгаха ме отново че били изгнили. Хубаво че приживе поне каквото можеше ми даде и ме научи.

За майка, какво да кажа....не е лош човек... озлоби се след развода. Затвори апартамента в който живяхме и ни накара насила да се бутаме аз сис, баба и тя в двустаен.
Никога не ни се разреши от баба да си вземем хавлия която харесваме,  гардероба на баба не се мръдна. Ние със сестра ми трябваше да съберем дрехите си на етажерка 30 см дълга между стената и гардероба. Никога не се почувствах в дома си.

Така че който иска да се прави на психолог да изкара диплома и да се оправя. Аз съм си добре, само малко се депресирам че не сбъднах тази мечта да се преместя някъде и да започна на нова страница от живота си.

Все пак ви благодаря. Ако бяхте ме опознали нямаше да казвате такива неща. Много съм чувствителна и когато пиша, тук, там не обръщам внимание. Такъв ми е темперамента.

Аз пак ще се повторя:
Рискувай,опитай,направи всичко възможно да проучиш конкретни региони в Италия,които те интересуват. Ако трябва, замини  там за известно време,но намери контакти.Ти сама ще усетиш дали Италия е твоето място. Всеки има право да бъде щастлив-очевидно си преживяла разочарованния и болка,време е за рестарт.Потърси щастие и нови емоции в мечтаната държава.Със сигурност ще ти е много  трудно,но може след време да осъзнаеш,че си е заслужавало усилията. Свободен човек си,животът е само твой- изживей го както ти диктува сърцето!!

С тези спестявания колко точно региони ще успее да обиколи и колко време ще изкара в Италия? Да си говорим директно, за 2-3 месеца ще й стигнат, какви къщи, каквпет лева! И то ако внимава, иначе и за толкова няма да стигнат. Хубаво е човек да си следва мечтите, но и малко реализъм не вреди. Не иска да работи като баданте, сама е, пари няма, не говори добре езика и не създава впечатление за много стабилен в този момент човек. Какви са най-вероятните варианти за развитие на ситуацията ако с такива очаквания тръгне към Италия?! Всъщност ако просто похарчи парите и се прибере ще е имала направо късмет.

Не съм говорила за психиатри, а за психолози, разликата е огромна. И пак повтарям, никъде няма да се почувстваш щастлива, ако не намериш вътрешния си мир и начин, с който да имаш един вид нормални отношения с близките си, ако щеш и на Луната да избягаш.
Мечтите си ги следваш, но първо си оправи другото.
Мога да ти препоръчам консултация с треньор личностно развитие о справяне с кризи. Няма нищо общо с психо- каквото и да било, щом не ти харесва тази думичка. Но много може да ти помогне да преосмисли живота си.

Ок добре коуч звучи много по-добре. Проблема е чв съм била цял живот подтискана и сега ако почна да сбъдвам мечтите си направо ще прегрея.