моля ви,споделете как е при вас-семейни сме от 6 години,но сме заедно от 13,савсем сами изплащахме заем за панелно жилище,имахме детенце,което почина на 7 месеца и бяхме пак сами,след 2 години родих момиченце НАШЕТО СЪКРОВИЩЕ,уча висше образование,и сега ни се строй нашия нов апартамент/нещо,което ще бъде нашата"приказка"/,като през цялото това време съпругът ми пътува с камион/преживяли сме и няколко катастрофи/ и аз съм се справяла със всичко сама и с помоща на моите родители...Но всичките тези"емоции",като че ли не успяха да заздравят връзката ни,а напротив...
Като върна времето назад,винаги,когато ми е било трудно,слабо или съм имала нужда от подкрепа не съм я получавала от МЪЖЪТ до мене,но толкова много го обичам,че някакси с времето започнах да мисля от неговата позиция.
А свекърва ми е СТРАНИЧЕН НАБЛЮДАТЕЛ,но един път месечно се обажда да каже колко ни обича
.Никога не ни е помагала,не пита за нищо и в същото време не пропуска да се изповядва на мъжо.Това не го разбирам или по-точно за нея това е ЕДИНСТВЕНИЯ начин да ни прави "спирачки"-нашето дете е възпитано,облечено и чистичко,снахата е винаги в супер вид,като семейство се справяме,че и апартамент строим на фона на дъщеря й и на другия и внук,които са нашата противоположност...
И сега въпросът ми-как бихте реагирали или мислили,ако за пореден път,свеки се опита да "поусвежи"връзката ни като говори клюки и измислици/тя знае,че съм емоционална/ и ако след 2 нощи без сън от моя страна,съпругът ми ми каже да се справям сама,че тези "женски истории"не го интересуват...
Стана доста дълго,но искам да чуя и други мнения и да реша/макар да знам,че не тябва да й обръщам внимание/...
Като върна времето назад,винаги,когато ми е било трудно,слабо или съм имала нужда от подкрепа не съм я получавала от МЪЖЪТ до мене,но толкова много го обичам,че някакси с времето започнах да мисля от неговата позиция.
А свекърва ми е СТРАНИЧЕН НАБЛЮДАТЕЛ,но един път месечно се обажда да каже колко ни обича
.Никога не ни е помагала,не пита за нищо и в същото време не пропуска да се изповядва на мъжо.Това не го разбирам или по-точно за нея това е ЕДИНСТВЕНИЯ начин да ни прави "спирачки"-нашето дете е възпитано,облечено и чистичко,снахата е винаги в супер вид,като семейство се справяме,че и апартамент строим на фона на дъщеря й и на другия и внук,които са нашата противоположност...И сега въпросът ми-как бихте реагирали или мислили,ако за пореден път,свеки се опита да "поусвежи"връзката ни като говори клюки и измислици/тя знае,че съм емоционална/ и ако след 2 нощи без сън от моя страна,съпругът ми ми каже да се справям сама,че тези "женски истории"не го интересуват...
Стана доста дълго,но искам да чуя и други мнения и да реша/макар да знам,че не тябва да й обръщам внимание/...
аз се замислих и реших, че е излишно да губя сили в изгубена кауза - да преъвзпитавам и променям една възрастна жена, с нейни си навици и представи за живота. Просто я игнорирай. Съсредоточи се в семейството си. Поговори с мъжа си, макар че неговата гледна точка е по-различна -тя му е майка. Не я нападай открито, защото това се обръща срещу теб - правила съм подобни грешки и не бих ги повторила, макар че понякога много ми прикипява. Ако искаш да постигнеш нещо - действай с нагледни материали - нека нейните дела говорят за нея самата, а не твои разкази, пречупени през твоя поглед и поднесени на мъжа ти..
като го викнеха на работа и прекъснеха някоя наша съвместна дейност .... Ако кажа, че съм свикнала, ще излъжа - но се примирих, че в живота не всичко става по наша рецепта и си намирам занимание за времето, през което го няма ... Тук ще добавя, че майка ми много ми помага, макар че и тя понякога ме нерви 
- ама разлика в поколенията, какво да се прави ...