Частни училища - информативна тема 22

Някой има ли представа и наблюдения в какви гимназии продължават учениците от Образователни технологии? С или без допълнителна подготовка?

Именно! Под "развозване по извънучилищни занимания" имах предвид точно частните уроци за донаучаване на това, което трябва да се научи в училище - дали ще е български и математика, дали ще е чужд език /като смятам, че езиковата школа не се равнява на 10 часа седмично език в училище в продължение на 7 години/. А основната причина, поради която в ДУ това се налага /поне на повечето деца/ е несъобразения хорариум часове спрямо обема материал. Времето едва стига да се преподаде материала /дори и при добър учител/, а време той да се упражни, за да се разбере и затвърди - няма. В гимназията това вече не е проблем, защото става дума за по-големи деца, които могат сами да организират и разпределят времето си за упражнение на преподаденото, сами да си намират допълнителни източници на информация и т.н. Не се нуждаят всичко да им е сдъвкано и времето за упражнения да им е регулирано и определено. И дори би било вредно за тях, защото е важно да развият качества като самоинициатива, самоорганизация, способност за търсене и намиране на информация, разпределяне на свободното време. За малките обаче не е така, при тях всичко трябва да се случва в училище, а ако не се случва - имат нужда от помощ /от родтел, от частен учител/. Това имах предвид и когато написах, че има голяма разлика в нуждите и зрелостта на децата в основно училище и гимназия.

Извън горното, имам и други /някои дори по-важни/ очаквания от ЧУ. Например, селектирана среда  - както писа и Лейка, родители със сходни на нашите ценнности, култура, образователен ценз, възпитание. В основното училище и по-ограничената среда, като по-малко паралелки и по-малък брой деца в клас, също е предимство. Докато в гимназията е по-скоро недостатък. Бутикови гимназии с по една паралелка с по 10-12 деца в тях, изобщо изключвам като вариант.
Транспортът "от врата до врата" също ми е важен в основното училище /не е от най-важните, но си е важен/. В гимназията - не е. По-близкият контакт с учители и ръководство, който има в частното училище, в сравнение с държавното, също е важен в основния етап на образованието. В гимназията - не. Там трябва да се справят сами и не изпитвам необходимост учителите да ме информират как се справя детето ми, изпитва ли затруднение с нещо, разсейва ли се, изобретява ли си играчки в час от подръчни материали /това последното ми го казаха за малкия на родителската среща /. Това вече си е работа на гимназиста.

 Много се разписах...

Ще ми позволите да ви обявя за еднорози. Наблюдавайки какво се случва около мен, вие сте еднорози. Или просто си кривите душата. Или просто прекалено отдавна някои от вас са имали деца в начално училище. И моля, да не спорим върху думите ми. Имам достатъчно наблюдения. Отделно, че в някои училища политиката се изменя доста бързо и зависи от успехите/"неуспехите" на предните випуски.

Санака не виждам, какво повече може да се добави. Ако на някой му се налага да учи след училище, води детето си на частни уроци по нещо от учебните предмети, допълва пропуски, следи нива и т.н просто да си смени училището или да го запише в държавно. Сега ако някой има дете гений особено в предучилищна, което не може да диша без уроци по математика и има огромно желание за уроци 4ч по английски върху основните 10, плюс немски, пияно, езда и балет, плюс участие във всички състезания с борба за челни места, това е друго, там си е необходимо.

По-добре не се обаждай изобщо. Че школите по математика са пълни от съученици на детето ти.
И се ходи на частни уроци по английски.
И масовото ходене не само от гениите на състезания по МАТ. и Любословие е показателно дали родителите имат нужда от следене на ниво. Има и още, но е твърде късно.  Реагирам, защото аман от празнодумие и високопарни псевдо истини.

Дали ще се обаждам си е моя работа, и наистина Аман такива отишли един път до Рим и решили екскурзоводи на Италия да стават. Интересно ти всички школи ли посети, и на децата от нашето училище по списък ли ги провери. Пусни таблицата да я погледнем. От друга страна ако можеше да четеш текст с разбиране, можеше и да схванеш написаното, но то както се казва, който разбрал разбрал.

Felice, в началните класове масово ходят по състезания, защото самите деца искат - съобщават им ги и те веднага скачат. И с всеки следващ клас бройката намалява - минава им ентусиазма, а и математическите състезания, както и спортните такива си искат сериозна допълнителна подготовка за високи резултати в по-горните класове и затова там вече се явяват само тези, които полагат такава. В първи клас се явяват почти всички /дори и двете ми дъщери, които не обичат такива състезания и след първи, съответно след втори клас спряха да ходят, и дори в онези години, когато никой не отдаваше никакво значение на тези състезания/. Малкият сега също ходи, но догодина подозирам, че и на него ще му стихне ентусиазма, защото иска да ходи на състезания, но не иска да се готви за такива И аз нямам никакво намерение да го натискам. В първи клас сам се записа на забавна математика и още на втората седмица се почувства прецакан, защото изпускал рисуването. Тази година също го избраха, но отказа да се запише и никой не му е оказвал натиск да го направи - нито училището, нито аз. Със сигурност няма да накарам дете насила да се запише на допълнителни занимания, ако няма желание и не го правя. Още по-малко на допълнителни учебни занимания след 9-часовия учебен ден. И нямам никаква необходимост да следя ниво на училищното обучение чрез математически състезания, най-малкото защото те нямат много общо с училищното обучение.
Виж, за уроци по английски и аз все по-често чувам и не го разбирам. Само до преди няколко години нямаше такова нещо и децата си постигаха високите нива. Но да ти кажа, моите наблюдения са, че повсеместното увеличаване на броя деца ходещи по математически школи, уроци и т.н. в последните години, се дължи на все по-голямото изтрещяване на родителите с всеки следващ набор /дано не ми се обиди някой/. Засилващата се истерията по резултати, състезания и кой е по-по-най идва от родителите /това са моите наблюдения за последните 13 години/ и ако продължи така, току виж до няколко години доведе до решаване на интегрални уравнения в 1-ви клас и редовни посещения при психиатър от 3-ти. Аз не съм фен и възнамерявам да си остана еднорог. Двете ми по-големи деца /много различни едно от друго/ се справяха чудесно в училище, усвоиха преподавания материал, без да усещат и те и аз каквато и да е преса и без необходимост от допълнителна работа вкъщи или извън и съвсем естествено очаквам същото и за най-малкото.
А ако училището поддаде на тази истерия и промени начинът си на работа, който е прилагал успешно толкова много години, така че да се налага детето да ходи на допълнителни уроци или аз да работя ежедневно с него, за да се справя /а ей богу, не виждам причина да го направи/, то просто ще престане да бъде моето училище /както и на много други здравомислещи хора/ и няма да е това училище, което познавам вече доста години. И изобщо ще ми се обезсмисли частното училище и 9-часовия учебен ден.

Нямаш изгода да си отварям устата. Повярвай! Приложи четенето с разбиране. Моля!

Санака, защото усещам добронамереност... участниците и в мат. състезанията, и в Любословие и в горни класове над втори продължава да е масово. Същото важи и за състезателната математика. Вярно, състезателната няма общо с училищната, но все пак е показателно. И има частни уроци не само по втория език, но и по първия. Вярно, не е често срещано като по мат и английски. Родители с породени деца твърдят и сравняват разликите...казват били сериозни. Та приказката ми беше за родителите еднорози. Аз лично си признавам, че доверие много нямам, като вече играла мача с отличните оценки. И правя в къщи по някоя диктовка и упражнение. По мат нямам нужда от доказателства.

За следене на нивото едно време имаше нещо наречено външно оценяване. Не това на МОН. Канеха преподаватели извън училището да съставят и проведат изпита. Като се добави и ежегодния Кеймбридж сертификат и се сравнят резултатите с текущите оценки, става съвсем очевидно, дали училището си върши работата.
За седем години, не е имало случай, когато наченките на проблем с учител или някой от синковците да не е бил забелязан или отигран навреме.
Състезанията са ок. Това, че се превърнаха в професионален спорт - не е.
Очаквам пенсионирането на старите учители и недостига на читави нови, съчетан с родителската истерия по "измеримите резултати" от състезания и матури да сложи край на "царството на еднорозите". И все пак ЧУ ще имат решително предимство.
Часовете в ДУ са по-неефективни заради многото ученици в паралелка. Едно е да делиш интерактивната част от часа на Х, друго е на 3Х. Друга причина е и мотивацията и подбора на учителите.
Горните фактори са важни и в гимназията, където отделените от учителя време и внимание са не по-малко важни. Не за сдъфкване на материала, а за насочване, предизвикване (когато решат, че знаят вече всичко) и т.н.

ПС Умението да си планират времето се преподава в АК целенасочено и методично. И затвърждаването на тези знания в навици се подкрепя от изискванията​ на учебния процес. Което е още по-важно - обръща се много внимание и  на целеполагането и последващото съобразено с целите приоритизиране на задачите. Не случайно завършилите АК се отличават забележимо от връстниците си в тези области. Не защото са някакви гении неземни и "по-добър материал", а защото са получили по-добро образование в тази област от връстниците си.

Сериозните разлики при породени деца в едно и също училище според мен се дължат по-скоро на класната, която е ключова в 1-4 клас. Едва ли са признак на устойчива тенденция.

Моите деца са 1 и 5 клас в едно и също училище, още ми е рано да правя съпоставки, но засега не виждам сериозни разминавания спрямо очакванията. Иначе тенденцията родителите да истерясват все повече от година на година е очевадна и според мен много вредна за децата и образователната среда в няколкото нарочени за елитни държавни и частни училища.  То не са школи, клубове, състезания - вече и някакви азиатски се провеждат в България, деца от предучилищна възраст пътуват за състезания извън страната. Прекалено ми се струва. Особено вредна е "подготовката за кандидатстване" в детската градина, която после се оказва нож с две остриета.

Защо да е нож с две остриета? Всички деца, които кандидатстват за елитните държавни или частни училища в първи клас се готвят в обем пропорционален на родителските амбиции, както и децата които са успешни на състезанията.

До всички, които участваме в тази тема, понеже толкова много влизаме в детайлите на някакво училище в опити да убедим някой, че то е по-добро или по-лошо, съвсем се губи общата картинка, а именно, темата става безполезна. Убедена съм, че от ДУ ще излязат страхотни деца, както и от ЧУ,, както и че искрено се надявам всяко дете, положило усилия, да намери правилния за себе си път. Какво значение има "по-добро", когато за всеки от нас "по-доброто"има различни измерения. За мен е важна средата, (деца и учители), битовата среда не ми е чак толкова важна, синът ми е бил в ДУ до 7-ми клас с доста посредствена база в ДУ, но се оцелява. Видях обаче, че не се оцелява, когато преподавателите отсъстват от час или се отнасят безотговорно към материала, както и когато детето е демотивирано да учи. Т.е., нашият избор на ЧУ се свеждаше до това:
1. може ли да си го позоволим с умерени рестрикции, не съм привърженик на нещо, което да е на "всяка цена"
2. дали ЧУ, което сме избрали има мотивирани учители и добра програма за обучение на децата извън задължителната, нещо като обща политика на училището към всички деца обаче; дали на училието им пука за децата като цяло, защото ако трябва да направя аналогия-като беше малък синът ми тренираше в най-добрата школа за определен спорт. Там явно и постоянно се обръщаше внимание на най-добрите, за да станат състезатели. Синът ми не е такъв талант и макар че беше в най-доброто място за този спорт, който много обичаше, тренировките не бяха насочени за всички, както се промотираха.
3. дали той ще се чувства добре в училището, което щеше да стане ясно след 2-3 месеца. Не бих го оставила на място, където счита, че не е неговото. Аз някога учех в много добро, и все още такова, училище, но ако можех да избирам тогава, не бих останала там, защото средата беше ужасна, надути дечица, скъпи коли, парадиране с всякакви вещи, но това беше средата 90-те, явно такива са били времената. Но да, за мен е важно детето да ходи с желание на училище.

Абсурдно ми се струва да се сравнява колко престижни университети са избрани след 12 клас, кой на какво интервю бил поканен и кой какво пари може да си позоволи.  Ако едно дете, завършило топ училище не поиска да отиде в топ университет, дори да може, ....как влияе това на тази странна статистика? Между другото познавам дете от АК, випуска, който завърши тази година, което остана в БГ да учи право в СУ, а можеше да пробва където пожелае, но тя искаше друго. В тази връзка, за да е полезна наистина темата (по мое мнение), нека да пробваме да се абстрахираме от желанието да убедим другите, че точно нашето дете учи в най-доброто училище в БГ и да се опитаме малко по-обективно да даваме оценка на частните училища, в които учат децата ни. Както и на държавните, защото виждам, че има потребители с опит и в двете.

И за да съм по темата, а не толкова оффтопик, както и ако някой в тази тема наистина търси информация за частните училища:
Плюс за мен в АК е, че на него там му харесва, ако мога да почна от емоционалния момент, ако нещо не разбира по определен предмет, може да потърси помощ от учител и му се обясняват нещата. По математика наскоро не можеше да реши нито една задача от домашното си, което за мен беше шокиращо, но отиде на урок, или както се казва и нещата му просветнаха, почна добре да си организира времето, не бих казала, че много учи, но някак си учи май по-качествено и с повече мисъл в главата, няма го вече това пренебрежително отношение към учителите, което виждах в старото училище, усещам уважение от негова страна към системата- училище и учители.
Като минус-понеже идва от нормално ДУ, може би нивото му на английски не е толкова добро, колкото на другите деца, но не е и толкова зле, за да ходи на допълнителната помощ. Виждам, че те са много напред с материала, но някакви стари неща на него му се губят. Искам да говоря с учителката му, за да разбера какъв точно е подхода, защото той не е сбъркал нещото, той просто не го знае. Все пак е там, за да няма компромиси именно с нивото на английския

По няколко причини:
- да се дели началното образование на "елитно" и "масово" е безумие. "Продуктът" ще е като в Норвегия: "елитна" младеж с ужасяващи отклонения от едната страна и неграмотен "лумпенпролетариат" вегетиращ на социални помощи от друга. (Попресолявам манджата, но само малко. С цел яснота на илюстрацията).
- ако подменим целта на училището от "осигурява образование" на "гарантира успех", резултатът ще е жънещи "успехи" "състезатели" по <попълнете "спорта">. Тотално непригодни житейски и професионално. (Попресолявам манджата, но само малко. С цел яснота на илюстрацията).
- Спортът е полезен за здравето до момента, в който победата измести участието като приоритет, защото носи парични облаги. Т.е. докато не стане професионален. Същото и с образованието от ранна детска възраст.

Ще повторя едно английско стихче (любимо мое такова):
"Дете, което не играе,
а над учене заляга,
глупаво ще порасте.
И така му се полага!"

Рипли, не те разбрах. Кои постове визираш с горното? Защото последните постове дискутират очакванията на писалите ги родители с опит в ЧУ към ЧУ, наблюдения за повсеместно увеличаване на посещението на школи, уроци, състезания и мнения на родители за причините за това явление. Все неща, които на мен ми се струват по темата и полезни за тепърва ориентиращите се в материята и в които не разчитам опит за убеждаване на някой в предимства или недостатъци на конкретно училище. В смисъл, изобщо не са във визирания контекст. Или имаш предвид някои предходни дискусии?
Не те разбрах и за безполезността на детайлите и общата картинка. Според мен, всеки който влиза тук, за да търси информация и ориентир, се интересува именно от детайлите, а не от общата картинка, с която предвариително е запознат. И най-честата критика към темата е именно за липсата на детайли. Общи приказки от типа "детето ми ходи с удоволствие на училище", "харесва си учителите" и т.н не носят информация, най-малкото защото почти всеки родител на дете в началните класове може да се похвали със същото. Вероятно и потребителите, които впоследствие са били разочаровани от някое ЧУ, ще потвърдят, че детето е ходило с удоволствие. Нормално - добре се държат с него, има нови приятели и т.н. - хубаво му е. Същото се отнася и за първите месеци в новата гимназия. Отвори която и да е осмокласна тема и ще видиш, че прелива от щастливи родители, споделящи с какво удоволствие детето ходи на училище и колко си харесва учителите. В този смисъл, тази информация, макар и точна, е абсолютно безполезна. Много по-полезни са постове като на Тинки и Призма, съдържащи детайли за това от което са доволни или недоволни от конкретно училище. Това, което за тях е + или -, за друг може да е обратното, но помага повече за евентуален бъдещ избор от общата картинка.

Имам въпрос към Ежко - защо мислиш (въпреки лекото преувеличение), че жънещите успех състезатели ще бъдат непригодни житейски и професионално (в контекста на целия пост)?