- Публикувана: 6 ноем. 2018, 16:32 ч.
- Последно мнение: 16 ноем. 2018, 19:47 ч.
След раждането - кога се върнахте на работа и защо?
Започнах напълно нова работа, в различна сфера, когато синът ми стана на 5г. В началото на неговия 2 клас, напуснах - детето ми имаше по-голяма нужда от мен, а и не ми стигаше времето, станах хронично преуморена и много изнервена. Вече 4г не работя за работодател (пояснявам нарочно), но без работа не съм останала.
Първaтa чaст нa предпоследния отговор. Синът ми е 3 клас със Aспергер и определено имa нуждa от някой, който дa е постоянно с него. И т. к. не искaм товa дa е чужд човек още съм у домa (а също и нa училище )с него.Кaто беше по-мaлък се пробвaх дa рaботя, но все ми беше криво, че детето имa нужда от мен и тaкa реших, че никой нямa дa се грижи по-добре от мен и остaнaх у дома .
Едва изкарах до 10-тия месец-толкова безполезно ми се виждаше ежедневието. Оставих го на детегледачка за 4 месеца, а след това тръгна на ясла.
При второто ще взема по-рано мерки. Ще го гледам до 6 месеца, а след това детегледачка или частна ясла до 10-тия месец и след това-на ясла.
При второто ще взема по-рано мерки. Ще го гледам до 6 месеца, а след това детегледачка или частна ясла до 10-тия месец и след това-на ясла.
В момента сливам две майчинства, остава ми още една година с малкия, докато тръгне на ясла. Тогава живот и здраве почвам работа. Не ми тежи, защото чета много докато детето спи, опреснявам си и език, бягаме в парка с количката. Предполагам, че след година ще искам вече нови предизвикателства и ще искам вече да се върна.
Гласувах със ''след година''. Дъщеря ни беше на 1г. и 3 месеца когато тръгна на ясла, а аз се върнах на работа. Едната причина беше финансова. Другата - липсваше ми самата работа и социалните контакти на професионално ниво. Не ме разбирайте погрешно, беше страхотно да се грижа за дъщеря си, но в един момент еднообразното ежедневие (готвене, хранене, смяна на памперси, чистене, пране и т.н.) и изолацията (през повечето време двете у дома) започна да ми идва в повече. Разбира се имаше и хора, които не пропуснаха да изкоментират как била малка, за да ходи на ясла и т.н. Но със съпруга ми не съжаляваме за това решение. Тя се адаптира много бързо и към днешна дата продължава да ходи с желание на градина (вече е на 4).
С първото дете на втората година.
С второто работех до деня преди секциото и се върнах на 22 ден. Бизнесът беше наш и нямаше как. Дали ми е харесвало- не. Дали ми се е работило- не. Дали бих се върнала, ако имаше друга опция - не. Дали съжалявам за пропуснатите моменти- да, много. Въпреки че бебето беше с мен на работа, баща и я гледаше, кърмех си я на 3 часа. Изкарахме така година.
Случвало се е обаче тя да заплаче и кърмата ми да потече, докато говоря с клиенти.
Роботех през уикенда повече или по 4-5 часа в делнични дни.
При други обстоятелства бих изчакала 2 годнини. Но понякога се налага.
С второто работех до деня преди секциото и се върнах на 22 ден. Бизнесът беше наш и нямаше как. Дали ми е харесвало- не. Дали ми се е работило- не. Дали бих се върнала, ако имаше друга опция - не. Дали съжалявам за пропуснатите моменти- да, много. Въпреки че бебето беше с мен на работа, баща и я гледаше, кърмех си я на 3 часа. Изкарахме така година.
Случвало се е обаче тя да заплаче и кърмата ми да потече, докато говоря с клиенти.
Роботех през уикенда повече или по 4-5 часа в делнични дни.
При други обстоятелства бих изчакала 2 годнини. Но понякога се налага.
Върнах се на пълен работен за постоянно когато най-новия член на семейството стана на годинка. Тогава включихме яслата в обръщение.
Преди това работех "на парче" за офиса (понякога няколко дни, понякога няколко седмици, в зависимост от обема работа). За късмет договора ми го позволяваше. В тези случаи мъжа си взимаше отпуск и оставаше с бебето вкъщи.
Решението да не спра работа беше комплексно, не базирано на един фактор.
Преди това работех "на парче" за офиса (понякога няколко дни, понякога няколко седмици, в зависимост от обема работа). За късмет договора ми го позволяваше. В тези случаи мъжа си взимаше отпуск и оставаше с бебето вкъщи.
Решението да не спра работа беше комплексно, не базирано на един фактор.
На мен ми предстои да взема решение кога да се върна. Въобще не си харесвам работата, но и седенето в къщи, клонираните дни с дете в бебешки пубертет, също не ми допада. Да не споменавам, че имам чувството, че мозъка ми е на път да закърнее и да се превърне в стафидоподобна материя. Направо не знам как ще работя, още повече, че ще ме е нямало 3 г и нещата в работата са напълно променени и ще започна от нулата. Да не говорим, че сестра ми не спира да ми дудне, че трябва да си гледам детето до градината /т.е до 3.5 г на детето/ и че ще постъпя егоистично да го дам на ясла, "за да съм си поддържала стандарта на живот" 😑
При мен е почти като при Таис. Правех докторантура и преподавах гогато детето стана на година. После реших, че "голямата ми любов", преподаването не е за мен и започнах нова работа, когато детето стана на 3.
После работих много и сега съжалявам за пропуснатите моменти. С удоволствие бих стояла в къщи още и бих имала повече деца, но така се случи.
После работих много и сега съжалявам за пропуснатите моменти. С удоволствие бих стояла в къщи още и бих имала повече деца, но така се случи.
След първото раждане се върнах на работа, когато детето ми стана на 2 г и започна да ходи на ясла. Сега пак така мисля да процедирам. На мен работа не ми липсва, защото не ми харесва. Не мога да кажа за 2 г, какво ще стане, но ако ми предложат от някъде по-хубав работа, която да ми харесва и да си заслужава може и по-рано да тръгна на работа.
Не знам дали ще бъде полезно, защото личните истории и обстоятелства са съвсем различни.
С първото се върнах, когато стана на годинка. Тогава не виждах друга алтернатива, а и имах огромно желание. Детето остана вкъщи с гледачка.
Второто беше на 6 м, когато се наложи да заминем за по-дълъг период от време. Докато бяхме там не съм работила, защото финансово беше безмислено. Заплатата ми щеше да отива при гледачки. А на всичко отгоре взе, че ми хареса. Развих страхотни приятелства, хобита. И така 4-5 години.
Като се върнахме си търсих и намерих работа в същия бранш, но с доста различна специфика. Трябваха ми месеци, за да вляза в час и все още не се чувствам експерт, но се справям прилично според отзивите. Чакам ново бебе през януари и ако животът не ни запрати пак нанякъде - мисля да остана вкъщи около година и половина, за да мога да се занимавам с децата и през второто лято. Чисто логистично ще ни бъде по-лесно. Иначе сме се разбрали с колегите, че мога да поемам малки проекти от къщи, ако се налага. Работата ще ми липсва определено, но стреса (който сама си създавам) покрай нея - не.
С първото се върнах, когато стана на годинка. Тогава не виждах друга алтернатива, а и имах огромно желание. Детето остана вкъщи с гледачка.
Второто беше на 6 м, когато се наложи да заминем за по-дълъг период от време. Докато бяхме там не съм работила, защото финансово беше безмислено. Заплатата ми щеше да отива при гледачки. А на всичко отгоре взе, че ми хареса. Развих страхотни приятелства, хобита. И така 4-5 години.
Като се върнахме си търсих и намерих работа в същия бранш, но с доста различна специфика. Трябваха ми месеци, за да вляза в час и все още не се чувствам експерт, но се справям прилично според отзивите. Чакам ново бебе през януари и ако животът не ни запрати пак нанякъде - мисля да остана вкъщи около година и половина, за да мога да се занимавам с децата и през второто лято. Чисто логистично ще ни бъде по-лесно. Иначе сме се разбрали с колегите, че мога да поемам малки проекти от къщи, ако се налага. Работата ще ми липсва определено, но стреса (който сама си създавам) покрай нея - не.