- Публикувана: 6 ноем. 2018, 16:32 ч.
- Последно мнение: 16 ноем. 2018, 19:47 ч.
След раждането - кога се върнахте на работа и защо?
На мен ми предстои да взема решение кога да се върна. Въобще не си харесвам работата, но и седенето в къщи, клонираните дни с дете в бебешки пубертет, също не ми допада. Да не споменавам, че имам чувството, че мозъка ми е на път да закърнее и да се превърне в стафидоподобна материя. Направо не знам как ще работя, още повече, че ще ме е нямало 3 г и нещата в работата са напълно променени и ще започна от нулата. Да не говорим, че сестра ми не спира да ми дудне, че трябва да си гледам детето до градината /т.е до 3.5 г на детето/ и че ще постъпя егоистично да го дам на ясла, "за да съм си поддържала стандарта на живот" 😑
Виж сега, децата са себични, не са емпатични. В повечето случаи може детето да е много щастливо и изобщо да не може да му хрумне, че на мама й е досадно и не цвърчи от щастие точно в тоя момент. Сега, ясно е, че седенето с деца не е баш изпълващо, но може да е полезно. Детето въобще няма да пострада, ако получава своето, но мама не е 100% хепи. На детето не му пука. Те са егоисти.
Ами не - не им пука особено. Тя иска примерно сок - ставам и изцеждам сок. Не пърхам от щастие, ама детето е пило пресен сок от био портокали. В детската градина няма да й се случи, ще пие държавно чайче или компот и ще я плашат дали да й го излеят във врата. Голяма енергия, голямо чудо.
Та така, може мама да е много заредена и позитивна, а детето пак да е нещастно, щото не му пука колко динамичен и готин ден си имала в офиса - то си иска своето.
Та така, може мама да е много заредена и позитивна, а детето пак да е нещастно, щото не му пука колко динамичен и готин ден си имала в офиса - то си иска своето.
Зависи от нагласата и човека. Не са ми били досадни 6 допълнителни месеца вкъщи. В момента не работя, занимавам се с децата следобяд и с домашните и чуждия език, а преди обяд, докато са на училище - с къщата. Имам време и за себе си. Ако ще започвам работа, ще държа да в на 4ч.
Върнах се на работа два месеца след като дъщеря ми стана на 2, тъй като имах и отпуски за изчистване. Работата ми липсваше много и нямах търпение да се върна. Няколко месеца след като се върнах, напуснах и започнах нова работа, която позволяваше да работя отвкъщи почти през цялото време. Затова и нямах проблеми с болнични и инцидентни оставания на детето вкъщи.
Beauty и Siren, и двете имате право. От една страна не смятам за полезно едно дете да се гледа от майка, която е на прага на психическите си сили и която си изтърва нервите понякога като вика. От друга страна ако изопнатите нерви на майката не се проявяват външно и не засягат детето, то за последното наистина ще му е все тая, стига мама да е наоколо и да го обгрижва. Като цяло не мисля, че е кощунство /както го изкарва сестра ми/, че искам да пусна на ясла дете, навършило 2 г. Тези приказки за отглеждане на дете до абитуриентския бал за мен си е чисто оправдание на мързел и бягане от работа.
Beauty и Siren, и двете имате право. От една страна не смятам за полезно едно дете да се гледа от майка, която е на прага на психическите си сили и която си изтърва нервите понякога като вика. От друга страна ако изопнатите нерви на майката не се проявяват външно и не засягат детето, то за последното наистина ще му е все тая, стига мама да е наоколо и да го обгрижва. Като цяло не мисля, че е кощунство /както го изкарва сестра ми/, че искам да пусна на ясла дете, навършило 2 г. Тези приказки за отглеждане на дете до абитуриентския бал за мен си е чисто оправдание на мързел и бягане от работа.
+1000
Сирен, то пък голяма работа, че е пило сок от биопортокали. Все едно като ученик няма да яде същите боклуци като другите деца.
Beauty и Siren, и двете имате право. От една страна не смятам за полезно едно дете да се гледа от майка, която е на прага на психическите си сили и която си изтърва нервите понякога като вика. От друга страна ако изопнатите нерви на майката не се проявяват външно и не засягат детето, то за последното наистина ще му е все тая, стига мама да е наоколо и да го обгрижва. Като цяло не мисля, че е кощунство /както го изкарва сестра ми/, че искам да пусна на ясла дете, навършило 2 г. Тези приказки за отглеждане на дете до абитуриентския бал за мен си е чисто оправдание на мързел и бягане от работа.
е, чак пък кощунство
не е толкова малко детето вече. не знам защо хората си умират да си налагат стереотипите.за мен /подчертавам за мен, за да няма скачане/ е неприемливо родителят да поставя на първо място своите нужди пред тези на бебето/детето. не мога да приема /аз/, че някой може да си остави бебето на няколко месеца, точно когато то наистина има огромна нужда от майка си, щото "не можел да издържа". имам такива примери, една колежка се върна след 2 м. Лигавщини и егоизъм беше при нея /не се налагаше/. Дългото заседяване също не е ок според мен - както за детето /макар че там натюрелът е водещ/, нито за майката в общия случай.
Всичко има някакво значение - сега му се изгражда тялото и расте. Забавяне в растежа може да наруши и други аспекти на развитието. В градината например има деца - не ядат с години, карат на хляб и вода буквално.
Иначе 2 е...и много, и малко. Моето тригодишно на 2г. си беше живо бебе, още тепърва почваха опити да й свалям памперса, не говореше много...не се оправяше сама.
Иначе 2 е...и много, и малко. Моето тригодишно на 2г. си беше живо бебе, още тепърва почваха опити да й свалям памперса, не говореше много...не се оправяше сама.
С първото дете: напуснах работата си седмица преди да се роди, върнах се да си довърша докторантурата като стана на 4 месеца, и докато стана на 2 години работех "на парче" - преподавах на студенти и имах единични частни клиенти. И двете си ги нагласях с минимално отсъствие от дома. После постепенно се върнах на нова работа първо на половин работен ден, а после пък я смених за такава от хоум офис и така откарах 4 години извън традиционния модел за работа.
С второто на 8-мата седмица се върнах в хоум офис, като вече бях приела оферта още преди да се роди за нова, много по-висока и отговорна позиция със съвсем друга динамика, но и с изключително много гъвкавост. От 4 дни съм на нея и това беше най-доброто решение за всички.
И двата пъти реших така, защото беше най-смисленото нещо в конкретната ситуация и защото имах 100 процентова подкрепа от мъжа ми.
С второто на 8-мата седмица се върнах в хоум офис, като вече бях приела оферта още преди да се роди за нова, много по-висока и отговорна позиция със съвсем друга динамика, но и с изключително много гъвкавост. От 4 дни съм на нея и това беше най-доброто решение за всички.
И двата пъти реших така, защото беше най-смисленото нещо в конкретната ситуация и защото имах 100 процентова подкрепа от мъжа ми.
Не, нямам такива мераци изобщо, но ще ги гледам, докато вече откъсването е на практика незабележимо - около 4 например. Когато го усетим, че ще стане хармонично и няма да има насилие или принуда.
Хайде няма нужда да е враждебно - ясно е, че сред колектив от над 25 деца няма как всички нужди на детето да са посрещнати. Адаптивните деца си карат някак, по-фините и неадаптивни буквално страдат. Имам "късмета" да имам от по-финия тип деца, видях, че градината не се отразява добре. Връщаше се пригладняла и жадна, яла само хляб, кой да следи колко вода е пила...
Впрочем най-добре става, ако връщането на работа не стане изведнъж, а има някакъв период, в който и детето, и майката са частично заети извън дома, като времето за раздяла и работното натоварване се увеличава.
Хайде няма нужда да е враждебно - ясно е, че сред колектив от над 25 деца няма как всички нужди на детето да са посрещнати. Адаптивните деца си карат някак, по-фините и неадаптивни буквално страдат. Имам "късмета" да имам от по-финия тип деца, видях, че градината не се отразява добре. Връщаше се пригладняла и жадна, яла само хляб, кой да следи колко вода е пила...
Впрочем най-добре става, ако връщането на работа не стане изведнъж, а има някакъв период, в който и детето, и майката са частично заети извън дома, като времето за раздяла и работното натоварване се увеличава.
Препоръчани теми