Имало едно време в Чукурова | ВВ, Кьосем - исторически и костюмни драми №10

Не са сбъркали. Нихал се появи с Дженгавер в края на 9-ти еп. в ресторанта и Демир я запозна със Зюлейха. Така го бяха замислили с Хюнкар - да ги запознаят, та да си ходят на гости.

Да не би да са били приятели, както ги гледам, че са седнали да вечерят заедно и след това да са се скарали. Където се карат двама мъже, най-вероятно да е намесена жена /Хюнкяр/.

Момичета ,
Докато чакаме фрагмана се размислих за Фекели и реших просто времево да си изясня ситуацията около него в годините, горе-долу. Та, да драсна някой и друг ред - предположения, пък дано дойде този фрагман. Знаем, че Фекели е бил 20 години в затвора след убийството на Аднан и е чакал синът му да порасне, за да си отмъсти. Значи, да речем Демир е бил на 18-19 години, защото Хюнкяр му каза, че веднага след смъртта на баща му и когато той е следвал, тя е поела управлението на чифлика. Т.е. по времето, когато Демир е трябвало да отиде в Берлин да следва, са убили баща му. Предполагам, че баща му е бил около 40 годишен, при условие, че тогава са ставали родители млади. Та, Фекели влиза в затвора и две години след това той губи семейството си в катастрофа (според думите му - 18 години сърцето му гори от мъка по загубеното семейство, което е идвало за свиждане. Фекели каза, че Йълмаз е на възрастта на сина му, така че ако предположим, че Йълмаз е около 25 годишен сега, то синът на Фекели е починал на около 7 годишна възраст, а дъщеря му на около 9 години (нали имали две години разлика). А Демир е на около 38-39 години в момента. Може би Фекели е бил малко по-млад от Аднан, да речем на възрастта на Хюнкяр, която в момента е около 59-60 годишна.

 
Най-сетне стигнах в Чукурова.
Благодаря за всичко споделено!

Сабахаттин помагаше, докато Йълмаз беше в затвора – несвободен, безпомощен.
Сега Йълмаз е свободен и може да направи сам това, което иска.
Според мен, това е основното, заради което Сабахаттин няма да се намеси.
Той знае последствията от намесата си преди, както и това, което става между Йълмаз и Демир сега.
Това е другото.
Зюлейха знае, че Сабахаттин знае истината за детето.
Таня напомни също, че той обеща дискретност на Хюнкяр.
Неговите свидетелства едва ли имат сила пред съда, защото той дори не е лекар, извършил раждането.
Всички тези елементи сигурно по някакъв начин ще играят роля, но не вярвам Сабахаттин да злоупотреби, както и да използва това, което знае в полза на една от страните. Той ще е пасивен свидетел и само при нужда би казал това, което знае, но сигурно според ситуацията.

Иначе, и сега смятам, че Йълмаз има предимство пред Демир, което той не използва.
Преди бях сравнила реакцията на Демир, когато разбра истината в затвора със ситуацията за Йълмаз при излизането оттам.
Демир се ожени за жена, която с няколко изречения промени същността си в сравнение с тази, в която той се беше влюбил; тя се оказа жена пред Бог на друг; оказа се, че обича този друг; а също се оказа, че чака дете от другия мъж; разчитайки само на своята любов, знаеки това, че Зюлейха обича Йълмаз и използвайки максимално момента, Демир се ожени за Зюлейха. На Демир през ум не му мина да обвинява в нещо Зюлейха или да се откаже от нея, когато изведнъж тя се оказа пред него друг човек. Тази линия, че обича само той и чака нея, Демир следва досега.
Излизайки на свобода Йълмаз вижда също като Демир тогава,  една различна жена от тази, която е оставил. Сега Зюлейха  е омъжена за Демир; има дете "от него"; „вижда“ я щастлива и „предпочела“ богатството. Ако Йълмаз наистина я обича, дори Зюлейха да е обикнала Демир, Йълмаз има много повече основание от Демир някога да отиде при нея и да пита за старите чувства, какво е станало с тях? Поне това. Вместо това, той решава, че тя го е предала и тръгва към отмъщение. Тук присъства мотива „Каква е вината на Фатмагюл“, която в случая не е облякла предизвикателни дрехи, но на практика е обвинена, че е направила нещо, което тя не е направила. Защото Йълмаз не се насочва към нея, за да разбере истината и тогава да реши или двамата да решат какво да правят или да не правят нищо, а към Демир.

Ситуациите са подобна и предимството на Йълмаз е в това, че не само той обича, но той знае и помни много добре, че любовта им е била взаимна.
Но реакциите на двамата мъже са различни.
Основна разлика е, че Демир вижда самата Зюлейха, докато Йълмаз я вижда чрез мъжа до нея.
Но след време ще видим кое поведение е било правилното.

Нихал някаква нова жена ли е на Дженго?
От първия разговор между него и Демир останах с впечатление, че той не е щастлив с жена си.
 
Чакам и аз с интерес историята на старото поколение.
Хюнкяр е била от много заможно семейство.
Може и това да е изиграло някаква роля.

Дана, благодаря за полезната възстановка на отношенията между героите.

Ваня, аз това имах предвид, че свидетелствата на Сабахаттин едва ли ще свършат много работа. И точно в тази връзка цитирах преразказно поста ти отпреди няколко дни, в който изтъкваш предимствата на Йълмаз и който остави у мен друго впечатление:

Тогава какво предимство е за Йълмаз това: "Зюлейха ... знае детето като негово и има лекар свидетел за това". И какво като има пари за развод ... Какво искаш да кажеш?  

Йълмаз тръгна към отмъщение далеч преди това: веднага след бруталния побой, който му нанесе Демир в участъка. Тогава произнесе първите думи, че ще "вземе душата на Демир". И още не знаеше за брака на Зюлейха и Демир, камо ли да смята, че го е предала.

Той и чисто технически трудно ще стигне до Зюлейха (едно на ръка, че спря да се опитва). Един път се опита и едва не бе убит. Сабахаттин и Гюлтен няма да му съдействат. Демир пък повери на Хюнкар контрола върху всяка крачка на Зюлейха. Хайде пък и Зюлейха да се опита да стигне до Йълмаз, да видим как ще стане. Тя трябва да е наясно как изглежда бракът й отстрани.

Май няма да има втори фрагман. Ще ни оставят да се чудим до четвъртък кой е с пистолета.

Привет,
Напълно съм съгласна с Таня Йълмаз се реши на отмъщение преди да е обвинил Зюлейха в предаване на любовта им. Веднага след побоя в Адана. Да, той усещаше, че нещо се случва...но беше съвсем далеч от обвинения към Зюлейха, беше убеден, че са я заставили да се омъжи и поддържаше тази своя убеденост доста време. Вече многократно писах за факторите, които играят роля за грешното убеждение и си мисля, че от Йълмаз се изисква прекалено много. Както вече бях писала, той е човек, не е робот, за да анализира ситуацията без влагане на чувства и емоции. Писах и за искането на обяснение. Лично за мен, от гледната точка на Йълмаз би било допълнително унижение да се опитва да се свърже с вече омъжена жена, родила дете от друг. Той ясно видя щастието им, бяха му казани в прав текст някои неща, самият Демир - уважаван господин му призна като мъж на мъж, че Зюлейха е предпочела него, други неща му бяха намекнати с поведение, шикалкавене и избягване на пряк отговор - Саббахатин, Гюлтен. Честно казано, защо да очакваме от гледната точка на Йълмаз той да се "влачи по корем" и да иска обяснения за стари чувства. От неговата "камбанария" той си анализира - Зюлейха не го потърси след амнистията, въобще не се сещала за него, защото не му е писала дори едно писмо, уведомявайки го за промяната в ситуацията и чувствата си, в момента е щастлива с богат съпруг и сладко бебе...седят си заедно, вечерят, смеят се, играят с бебето, после се прегръщат на лунна светлина...за кое точно да пита Йълмаз?! За него е ясно. Точно за това много важно беше Саббахатин поне да спомене, че са го мислили за мъртъв. Без да казва друго. Така, Йълмаз щеше да навърже нещата, но как Йълмаз да се досети, че е имало такова нещо. Не може.
Отделно, мисля, че ситуацията, свързана с предимствата на Демир или Йълмаз не може да се разглежда по този начин, защото основите са различни.
Ваня
Демир разбра, че е влюбен в заета жена и разбира се, че не би я обвинил в нищо, защото лъжата, която променя същността й беше добре обоснована и не беше свързана с него, а с действия и процеси случили се далече и преди време. В този контекст, Демир няма как да я обвини за това, че е имала любим, този любим я е спасил от изнасилване, ставайки убиец и после бидейки бегълци са излъгали за статута си. Демир се влюби в Зюлейха и се възползва от ситуацията, че любимият й е в затвора с тежка присъда. Той не се отказа от нея, защото вече нямаше пречка - Йълмаз беше в затвора за дълго, а Зюлейха беше зависима от семейство Яман, чрез адвоката и защитата на Йълмаз. Просто Демир се възползва от ситуацията - влюби се, любимият на възлюбената влиза в затвора за дълго и тя остава сама - безутешна и нуждаеща се...Демир оценява времето - цял живот няма да го има Йълмаз (ще излезе с краката напред от затвора) или след 24 години, когато както вече писах - "я камилата я камиларя" - един състарен и "изгнил" човек. И не виждам да следва линията на изчакване Демир...караше я да повтаря, че го обича, че е щастлива с него, изиска си брачното задължение, удари я. Кое точно му е търпеливото, не виждам, честно казано.
Честно казано, не мисля така . Имайки предвид турската култура...това което знам, още повече по-онова време, когато положението е било още по-консервативно, не би било прието бивш годеник да ходи и да притеснява вече омъжена жена с въпросите си. Може да се обърне към някой нейн роднина и да попита (даже ни дадоха нещо подобно - Вели, доведеният брат на Зюлейха беше този, който информира и каза в прав текст за сватбата на Зюлейха - "...тя се омъжи за друг и сега си живее живота..."), но не е прието да  притеснява съпруга, още по-малко жената. Това може да изглежда нормално сега в съвремието ни - да потърсиш сметка за наранените чувства, но в някои райони на Турция е друго, още повече в онези времена. Отделно вече писах за фактора - унижение. И какво като пита Йълмаз....Демир вече му каза - ти беше осъден на доживотен затвор, а аз съм Демир Яман (т.е. богатство, власт, пари), както и Гюлтен - "...кое момиче не би искало да се омъжи за Демир Яман". Да го чуе от Зюлейха би го съсипало отново.
Не мисля, че Йълмаз вижда Зюлейха чрез мъжа до нея. Той искаше да говори с нея, но не успя...едва не умря, по-точно - едва не беше убит от законния съпруг. Точно за това, Йълмаз реши да рискува отново и да види ситуацията с очите си...да види Зюлейха и това, което видя му беше достатъчно - очите му се спряха на нея - усмихната, щастлива, прегърнала бебето и после го подаваше на Демир с усмивка и гордост. После притиснала се в обятията на Демир...тогава Йълмаз, стоящ долу в градината извърна поглед, защото се почувства като натрапник . Кое още да пита и да разпитва?! Ние като зрители имаме цялата информация, но самите герои я нямат и не мисля, че може да изискваме от тях реакции извън логичните . Чувствата на Зюлейха към него са толкова добре скрити и покрити, още повече от самото физическо достигане до нея, че само ние като зрители сме свидетели, плюс Гюлтен, която има интерес да пренебрегва това и да мълчи, както и Саббахатин, който също няма желание да се намеси.
Просто, лично за мен, ситуациите са коренно различни и въобще не мога да ги сравня.

Зюлейха ще я притиснат чрез синчето ѝ.Не знам и не ми идва наум как ще е финала на филма.

Здравейте! 
Таня, наскоро Хюнкяр каза на Зюлейха, че това, че детето на е на Демир, знаят само двете.
Но ние знаем, че това знаят и Сабахеттин, а вероятно и Гюлтен.
Без тези двама свидетели (или един) и особено с уж преждевременното раждане, Зюлейха не би могла дори да започне разговор и да има и един свидетел за това, че детето е на Йълмаз. Свидетелството на Сабахаттин не знам дали би имало юридическа стойност, по-скоро – не. Но той би могъл първо да потвърди думи на Зюлейха, да разшири съмнения, каквито чухме от Фадик, а сигурно и други ги имат, да даде показание пред Йълмаз и семейството, пред хората от обществеността. Това е нивото, в което, когато и ако стане дума, Сабахаттин може да свидетелства. Това е много в сравнение с това никой нищо да не знае със сигурност. Тогава истинската история на това дете би била напълно покрита.
С парите за развод искам да кажа, че не е като да няма пари за развод. Първо Йълмаз и Зюлейха трябва да постигнат някакво съгласие помежду си и тогава трябва да започнат да решават една след друга отделните задачи по пътя на това да са заедно и с детето си. Такава цел би била невъзможна, ако той нямаше пари. А Фекели дали би му помогнал, ако това беше желанието на Йълмаз, без изпълнението на което неговият нов син не би могъл да живее? Ако беше стигнал първо до Зюлейха и бяха постигнали такова решение заедно, наистина, дали Фекели би го подкрепил първо да се разведе и да си получи семейството, а после да отмъщават на Демир? Просто Йълмаз се вкара в отмъщението, според мен, не достатъчно обмислено.

Таня, Дана, при кого се е върнал Йълмаз в Чукурова? При Демир или при Зюлейха? Ако е при нея, което аз смятам за единствено правилно, той трябва да получи сведение за това какво се е случило, само от нея. В тази история се разказва за любов, която преминава граници. И затова така трябва да съдим героите. Дотук видяхме Демир и Зюлейха колко граници преминаха всеки за своята любов. Йълмаз трябва да търси възможности, преминавайки граници. Кои и как, това решава всеки, който обича и прави всичко за любовта си. Дори и да вижда щастлива Зюлейха, той не прави нищо за любовта, която той изпитва. Още при бягството Йълмаз разбра в общи линии какво се е случило. Трябваше да се сети, че кореспонденцията е била спирана. Не трябваше много пъти да задава въпроса сама или насила е била омъжена, а да използва хората, които го спасиха, да изпрати по тях някакво съобщение. Казвам го като примерно какво може да направи, не е моя задача да търся начини да стигне до Зюлейха. Вместо да си жертва живота в битки с Демир, по-правилно смятам да се жертва да стигне до Зюлейха. А той стигна до Демир и реши да отмъщава.

Не да обвини Зюлейха, а Демир можеше да се откаже от Зюлейха, когато разбра истината за връзката им с Йълмаз.
А в сегашния момент Йълмаз си прави изводи от какво ли не, само не от това, което Зюлейха би му казала. Защо? Защото не било прието в Турция. А това, което правят Демир и Зюлейха не е ли още по-неприето? Пак въпросът е за границите, които човек е готов да премине, за да стигне до любовта си. Ако това ще го кара да се чувства унижен и съсипан, наистина по-добре е да не прави нищо. Ако сегашните чувства на Зюлейха са дълбоко скрити и не могат да бъдат разчетени от Йълмаз, гледащ я от разстояние, то Демир след разговора в затвора знаеше, че нейните чувства по това време са обърнати в точно обратната посока от него самия, а именно към Йълмаз и въпреки това се ожени за нея.
Що се отнася до думите на Демир на полето с трактора, че Йълмаз е в затвора, а той е Демир Яман, те отговарят на начина, по който аз разбирам историята. Единият ще бъде в невъзможност да бъде с нея много дълго време или до края на живота си, а другият и предлага осигурен живот. Тези думи изказват реалността.

Но нека мислим различно, не е ли това по-разбираемо, отколкото да мислим всички еднакво.

Видях, че има снимки към новия еп., но не разполагам с достатъчно време за останалите.
Слагам само тази, много интересна, Зюлейха очаква на прозореца вероятно да види отнякъде Йълмаз.
Облечена в блузата, с която беше от момента на убийството до идването им в Чукурова.
Да събуди спомена, да даде знак на Йълмаз, че тя е неговата Зюлейха...
Много хубава идея! Когато те води любовта си пълен с идеи...


 

Ваня, Лучия
напълно подкрепям мнението ви, че Йълмаз трябва да чуе обяснението на Зюлейха и тогава да бъде толкова категоричен /още повече, че тя му е дала достатъчно доказателства до сега, за това че е готова и на смърт да отиде с него/. Както много пъти сами сме се сблъсквали с факта, че някои неща не са такива, каквито изглеждат.
Трябва да има комуникация м/у хората, да се проведе разговор и тогава не само от чутите думи, но и от интонация, изражение, жестове, човек ще получи по-големи доказателства за истината.
Това, че Йълмъз се подведе по думи изречени от Сабахеттин и Гюлсен, не говори много добре за него. Значи вярва на хора, които познава от няколко месеца, а не търси начин да чуе версията и на Зюлейха, която заряза всичко и тръгна с него в изгнание!

Много безнадежден, отчаян и безпомощен изглежда Демир на тази снимка, хм.
Озета на руски.
Брей, брей и Зюлейха, и Хюнкар ще вземат важни решения.

Привет,
Ваня, Лучия, Мери Йълмаз премина доста граници, за да достигне до Зюлейха, но не успя...Нима беше малко и въобще не оценявате усилията му да избяга и да се срещне със Зюлейха? Той рискува живота си, помоли да го наръгат с нож, за да отиде в болница и оттам да избяга, с цел връзка със Зюлейха и въпроси към Хюнкяр. Премина доста граници и физически и културни (точно, че не е прието бивш годеник да притеснява вече законно свързана двойка, а той го направи) и свързани с живота и здравето му. Йълмаз разбра, че кореспонденцията от него за навън се спира от Хюнкяр, но не може да бъде сигурен за обратното, още повече, ако Зюлейха е искала само да го информира за сватбата си...това би било дори желано от Демир, при едни нормални и други обстоятелства.
Та, той опря нов в гърлото на Хюнкяр с въпроса: "Къде е Зюлейха?"(тогава Зюлейха беше на меден месец)...но беше ударен от Гафур. Впоследствие, като излезе от затвора се върна в Чукурова точно при Зюлейха, колкото и наивно и грешно да беше действието му. Целта му беше Зюлейха и срещата с нея. Той викаше името й. Така че, и тази граница премина - да иска да говори с вече омъжена жена, да влиза в имението, където надали е желан. Ако той тогава търсеше Демир, щеше да иде във фирмата, където много пъти го е водил като шофьор, да го причака и да се опита да се саморазправи с него някъде по полята.
Та, лично за мен, Йълмаз не стоя бездейно, както възприемате вие неговото поведение, а на два пъти се опита да се свърже със Зюлейха и да чуе нейната версия, да говори с нея и да разбере какво става. Но беше възпрян и впоследствие пребит.
Ваня, границите са много различни при желание за брак с цел и вече постигнат законен такъв впоследствие...дори и да не го е обичала тогава, Демир беше сигурен, че бидейки в брак тя няма къде да избяга и впоследствие първо ще се примири, а после ще се привърже към него и ще го обикне. За това и я обсипваше с дрехи, бижута, обувки и парфюми, като си мислеше, че така ще я впечатли....дори й го каза...че има всичко, което една жена би мечтала...защо не е щастлива. Демир предприе нетрадиционна стъпка и неприемлива такава, според културата им, за да впримчи Зюлейха, защото иначе тя нямаше да бъде негова по никакъв начин, а той я искаше. Той премина тези граници не заради Зюлейха, а заради себе си, своите собствени чувства и желания и своята лична мечта. Има огромна разлика.