Тунис - 2019/2020?

Като цяло е добре. Общите части са внушителни, много красиви, всичко е от мрамор. НЕ е поддържано нищо, общо взето, дали заради пандемията са клекнали финансово, дали поради други причини, но не се поддържа. Чистят мърляво, много ръжда е тръгнала на места, много прах, износени мебели и дивани, но то си е и пустиня там, та вероятно от това. Иначе бих дала оценка 7 на общите части от 10. Това включва всичко, което съм видяла в хотела. Защото е строено ударно и си личи, но след това им се е изпарил ентусиазма.
Входът към СПА-крилото е много красив, там има доста персонал, но няма клиенти. Ние не видяхме толкова клиенти там, колкото персонал. Същото казаха и другите българи, като са ходили и те там. Явно не е било конкретно до деня. Но все пак: за тях сезонът е приключил вече.

А това, с олиото в косата, явно е стандарт. Едната българка от нашите много се оплаква, че са и омазали цялата коса отзад и не може да я измие в банята.

Нищо особено и НЕ исках да го казвам, да не излезе пак, че съм капризна. Толкова се въздъжах да не казвам нищо, но като дойдоха другите 28 българи, и като вдигнаха масов скандал, че стаите са мизерни, ми стана ясно, че повредата не е в моя ТВ. Стаите бяха прилични, но в никакъв случай на нивото на турските. Ако сравнявам с турските, стаите са на нивото (че и под него) на 3-звездните хотели. Разпокъсани диванчета, мръсни омазани плочки над леглото, бе не беше нищо особено, но бяха сравнително чисти. И при нас чистачката не беше мела, но ММ отиде и и даде тлъст бакшиш и аз след него минах и и казах да измете, щото не може така. Да, тя измете. Колкото си може.
Имахме всичките стандартни шампоанчета, балсами, малко твърдо сапунче за ръце на мивката, 2 халата, 2 хавлии. И почти накрая разбрах, че при децата ми, в тяхната стая, не е имало халати. Само при нас имаше, ползвахме ги за СПА, бяха разръфени и разбридени, но бяха чисти.
В баните имаше и сешоари, които са направо излишни, предвид, че едвам-едвам духат, а пък там е жега и си съхнеш в движение. Макар че ...  ...влагата там е 90%. Една рокля я бях намокрила, че ми беше лошо от жега. Сложих я на простора, само да изсъхне, да си я прибера, у нас да си я пера. Който иска да вярва: три дни вися на въженцето на терасата и НЕ мръдна, не можа да изсъхне. Така си я прибрах влажна.

Чаршафите бяха с дупчици, както казах вече. Казвам го, защото ми писна за 7 дни отвсякъде да ми напомнят всички, че това е 5-звезден хотел, сякаш никога не сме виджали такъв. И наистина, и при нас имаше дебели завивки, не зная за какво. Явно те с тях се завиват, понеже спят на климатици. Ние първата вечер се сбъркахме как да спим - с климатици не можем, не ги обичаме, изобщо (през деня, обаче, там не може без тях, няма как, пускахме ги на най-слабото), като отворим вратата влиза много топъл въздух, но пък има и едни летящи бръмбари, дето се набиват в стаята и първата вечер се занивамах основно с писане на мейли до Емералд и с трепане на тия бубулечки.

За щастие, не сме имали проблеми със сифоните в банята, но там пък душът не стоеше на стената, та все го държах с ръка, като се къпя. С една ръка се миеш, с другата държиш слушалка, а това много го мразя, но за съжаление в повечето хотели ми се случва точно това.

Имаше ТВ, само 1 канал на ББС, всичко друго - на френски и арабски.
Мини-бар - със заплащане
Сейф - безплатен
Сет - 2 води, горещ шоколад, нес кафе, термокана.
Гардероб - достатъчен, закачалки - достатъчно.
Чехли - не, гъбичка за обувки - от мини-моделите + сет за шиене.
Телефон до спалнята - така или иначе, никой никога не ми вдигна, когято звънях, включително и децата ми, от съседната стая. Просто не чух там да звъни телефон.

Първите дни беше вкусна. Първите два дни беше много хубава. И после рязко - спад! Чак по едно време се чудех какво да ям (до вечерта когато си поръчах пържените картофи, защото при нас нямаше. Разказах ви я тази история). Готвача ли смениха, какво ли - не зная. Но храната стана ... кофти. Имаше достатъчно храна да се нахрани човек, не беше много разнообразна. И винаги беше едно и също. Имаше от техните манджи - постни - с тиквички и патладжани , както и с месо - агне, пуйка, телешко. Пържолите им бяха много жилави, аз нито веднъж не ги опитах, но онзи, дето яде по 8 пържоли у нас, там само ги слагаше в чинията си и после ги оставяше. Правеха пици, ми не стават сега, какво да ви лъжа. Даже единия ден вече се чудех какво да ям и взех едно парче пица. Хапнах хапка и колкото и да се мъчех, не можех да я преглътна, сълзи ми тръгнаха от очите чак, такава гнус беше - вкиснали домати, сиренето отврат. Пък нямат хартиени салфети и накрая го изплюх кърпата, която се ползва за салфетка, на масата. Имаше диня и пъпеш, но динята изненадващо за цялото ми семейство не беше сладка. Само единия ден имало някаква сладка диня, ММ я уцели, та сто пъти каза, че е ял нормална диня. Очаквах, че там дините ще са сладки. Пъпеш така и не ядохме, колкото пъти пробвахме, го оставяхме - много корав, не се яде. Сладолед имаше на обяд и вечеря, в ресторанта, за десерт. Който иска, си сипва. Яли сме от него, той беше топ, за него нямам никакви забележки, напротив: мога да го хваля до утре. Сладкишите им не бяха нищо особено, пробвахме по една хапка на два -три пъти, с което мисля, че успяхме да ги пробваме всичките, понеже нямаше голям избор. Имаше крем-карамел, той беше хубав.
Салати - някакви техни, объркани, измислени, но кофти. Домати си взимахме нарязани, по малко, но и те изсъхнали едни, без никаква свежест. То е топло там, и храната бързо изсъхва и бързо вкисва. Може би заради това изнасят по малко храна, докато се изяде.
Госпожата ни по френски 5 години ни говори за арабския кус-кус.Някой по телефона, преди да тръгнем натам, ми говори пак за този кус-кус. Като отидох, три дни го търсих в ресторанта. Няма. Оказа се, че само в понеделник има. Дочаках понеделника (последната ни вечеря беше). Имаше наистина и не беше нищо особено: беше смлян като прах/пудра с доматен сос. Не беше лошо, но толкоз.
Сервитьорите постоянно са налице. Първия ден, като отидохме да обядваме, чакахме сума време да се появи сервитьор, да ни даде вода, понеже вода няма никъде, изнасят я от вътре. Всъщност, в ресторанта няма никакви напитки, всичко носят отвътре, дават ти сметка да си напишеш името , стаята, подпис. И сметката ти, разбира се, е 0 лв. Но с тия хартийки се ревизират нещо вътрешно. Много е досадно и неприятно това разписване. Един ден ме болеше гърлото за малко и ходих да пия горещ шоколад, за 1 шоколад сума нещо писах. Няма никъде хладилник да си дръпнеш една вода. Отиваш, искаш, пишеш, пишеш, пишеш ... за една напитка дори.
Та.. още от първия ден, от вечерята вече ... всичко си влезе в ритъм, персоналът е любезен, учтив, усмихнат, НЕ се натиска никой за бакшиш, давали сме им на няколко пъти, на няколко различни готвачи, сервитьори. Няма шоу кукинг, но последната вечер, най-последната, едно момче пече едни питки, пълнени с кайма и още нещо,  тънки, но ужасно вкусни, взех си три резенчета и ги стопихме на масата за отрицателно време. Тунизийски традиционен хляб - така пишеше на табелката, на френски език. Занесох на момчето бакшиш, че се е справил брилятно и след малко ни донесе на масата цяло едно такова хлебче, нарязано на парченца. Нещо като голяма, но тънка калцоне.
За плодовете да се върна: имаше и грозде, то беше сладко, хубаво. Имаше и некви малки ябълки. На закуска имаше фурми, слагаха ги до мюслитата. Само веднъж взех една-единствена фурма да я видя - с мъжа ми си я разделихме, да я пробвахме. Беше хубава. Никакви забележки там , то това и оставаше.

На обяд и на вечеря няма вода, няма нищо в ресторанта. Всичко ти се сервира и е кофти, защото чакаш. Дето викаха моите мъже - досега да сме изпили по една вода (докато ни донесат поръчката). Само на закуска оставят вода в една купа - със синия етикет е нормална, със зеления е газирана.

На "уелкъм дринка" някой беше правил едни хапки с мус. Не зная какво имаше в тях, но онова наистина беше върховно! Там някой се беше постарал вече.
А-ла карта им е само италианка храна, но както вече казах на видеото си - една-единствена пица, която не става. И бели спагети, със салца отгоре, за "разкош". Българите, които ядоха там, са притичали после в основния, та са си дояли. Обслужването е било под критика.
На храната, финално,  слагам оценка 5 от 10.

Предимно тунизийци. Основно те. По-голямата част от тях - от Европа, основно от Франция. Затворено общество, затворени кръгове, не говорят с никого отстрани, не допускат никого. Паралии, с доста пари, купуваха си всякакви неща от баровете, пушеха нон-стоп наргилета и ядяха само в платените ресторанти, нито веднъж не ги видях в общия ресторант. Те се познаваха с персонала на хотела, всички ги поздравяваха наред.
На едно видео разказвах историята за водната топка. На следващия ден говорих с едно от момчетата, с които играхме. Каза, че родителите му са от Тунис, но емигрирали във ФР. Той е роден там, сега е студент, и Рено му плащат стипендия, но той няма да работи при тях един ден, защото те плащали много малко. Ще ходи юНи месец, догодина, в Щатите, и т.н... Това момче ми каза, че може би пета поредна година вече идва в този хотел. Каза, че е избрал него, защото е най-тихият. Каза, че в този хотел няма музика на басейна, няма шум, няма анимации. А на него му писнало от шума в Париж и иска пълна тишина. ОСвен това, каза той, нарочно идва точно тази седмица, защото сезонът в Тунис е свършил .. и е пусто, почти няма хора. А той така иска. Чуди се, че идват хора от чужбина, защото според него, вече не е толкова яко, както юли и август. Същото ни казаха и момчетата от "анимацията" - че сезонът е свършил. Явно оттук насетне се предлагат някакви тънки оферти, с които народът си въобразява, че ходи на почивка в сезон. Ами не е сезон.

Имаше едно момиче от Алжир. Направо се сдуха милата, беше на синовете ми на годините. Постоянно висеше в басейна и само чакаше да се появим ние, да си говори с нас, или пък онези - французите, с които играхме топката, да си говори с тях. Ето това е причината, за която се ядосвам - като се събират гостите на хотела около някаква игра, те се опознават. Ние играхме самосиндикално една топка за 1 час и след това вече се познавахме с Ана от Алжир и компанията от 3-4 момчета от Франция (тунизийци). С другите не може да се говори. Зона недостъпна!

Ана ми разказа, че са били (семейно) и друг път на Джерба, но навсякъде е било купон. Каза, че ако е знаела, че в този хотел е толкова смотано, да е казала на родителите си да сменят хотела. И на тях са им го хвалили от агенцията, но .... "човекът взе парите ... ".

Освен тунизийците (те бяха все млади, ама много млади, и все с деца), имаше западноевропейци - имаше малко от Полша и малко от Германия. САМО ВЪЗРАСТНИ. Един от българите, дето бяхме, ме бъзикаше много, че ми липсва анимацията, и една вечер се майтапи с мен, че много послушна съм била слушала арфата във фоайето, редом с всичките баби и дядовци от чужбина То няма други там. Замислям се, че може би на тях им дават някакви 55+ оферти в този вече изтекъл сезон.

На пул бара, ще го видите на видеото, супер измислен, говорих веднъж с едно от момчетата. ММ беше с мен и се смя с глас. Защото аз питах момчето: не може ли да пуснете поне малко музика на басейна. А той каза: 5-звезден хотел, госпожо. Но го каза с ирония, с недоволство, че и на него тези хотелски концепции не му харесват.

А пък този, който води водната гимнастика сутрин, имам чувството, че го прави, не за да забавлява хората, а да се покаже. Той вече е нагъл. Обикаля с една хилка цял ден и търси момичета да ги заговаря, но то нямаше. имаше баби. Намери там една-две тунизийки, но те пък с кво самочувстие са, не питайте. ММ е удивен от нахалството и наглостта на тунизийките: тия, каза, уж забрадени, а колко са нагли и безочливи!
Те просто са си невъзпитани, според мен, все пак са ориенталци.

Та с този господин-водна-гимнастика говорихме окло 40 мин. Каза, че изобщо не му харесва тоя хотел, че чака да свърши сезона и да му изтече договора и си бие камшика. Каза, че като цяло е смотан хотел, и че самият той е недоволен и от други неща, които пък ние няма как да знаем. Техни си работи.

Ние не ходихме в пустинята, но едното от БГ семействата ходи и като се върнаха казаха, че не било лошо, харесало им. Синът им каза, че било горе-долу (и с жест изви ръка, че не е сигурен дали му е харесало). В автобуса българите казаха, че не са ходили (повечето), но тези които бяха ходили, казаха, че било излишно тътрене дотам, не било нищо особено. Загуба на два от дните на почивката. На всички им е харесало АТВ преживяването (моите синове си караха до хотела ни, на място си платихме, без да ходим в пустинята).
При крокодилите си ходихме сами, излезе ни 3,5 пъти по-евтино от цената на агенцията. Крокодилите и музея са с един билет, видяхме и музея им - скромно, бедно, но все пак нещо. То като няма какво да се прави в хотела, почваш да се чудиш къде да идеш.

Едната вечер, мисля, че ви писах, се бяхме нагласили да излизаме, облякохме се, пари взехме и на вратата на хотела ни питаме къде да идем (имаше си там един, дето се въртеше все и такива въпроси обсулжваше) и той се пули, че ме тръгнали навън: то, вика, няма къде да идете. Няма нищо навън, няма къде.
От тази гледна точка, препоръчвам на всички да си ходят в континенталната част - там поне има туристически зони с барове.

Споменавам отново, за хората, които НЕ са били в Джерба - ползвайте такситата спокойно и на воля. Досега не чух някой да е бил лъган, включително и ние. Ние ползвахме 4 пъти. И е много, много евтино. За около 12-13 км излиза някъде около 6,5 динара. А и е атракция - такива стари, мръсни и разбити коли няма да видите вероятно никога вече. Климатици няма, кара се с отворени прозорци. Изключително добри и внимателни са шофьорите, подхождат сериозно, с уважение и разбирателство. На тях най-много бакшиш съм давала.