Подсъзнанието може всичко/69 Линкове за всички техники има на 1 стр.

Няма никакво значение дали ще изгориш листчето или не, и вида на ритуала няма никакво значение. Нали не мислите, че самото писане на желанието ще доведе до сбъдването му? Всички тези ритуали са за убеждаване на съзнанието и подсъзнанието, че желанието може и ще се сбъдне или за отвличане на вниманието от проблема.Прочитате, че някой  ритуал работи и това толкова ви впечатлява, че си казвате, че щом при другия е проработило и при вас ще стане. И то става! Може да направите някой симоронски ритуал, при който спирате да фокусирате мислите си върху проблема и той вземе, че се разлеши от само себе си. Ако вие вярвяте, че нещото няма да се случи или липсата на това желано е много остра, вие вибрирате на “ нямане“ и “липса“. И наистина то не се случва!
Опитайте да промените настройката си с " Ех, колко би било хубаво да ...." и си го представете, когато осъзнавате че не вярвате в сбъдването на желанието.
Другият момент е зациклянето. Искаме нещо и не спираме да мислим за него, докато не се случи. И то рядко се случва. Забелязала съм, че желанията ми се сбъдват, когато забравя за тях и спра да настоявам да се случат на всяка цена.Казвам си, ако станат някой ден би било чудесно и спирам да мисля за това, но това обикновено става  доста време след като съм ги премисляла и не са се случили.
Но как да спреш да искаш собствен дом, като живееш на квартира или искаш дете, а не можеш да забременееш / за жените/? Аз също имам желания, на които съм зациклила и отдавам прекалено голямо значение на резултата. Не само, че не стават както на мен ми се иска, ами и резултатът е обратен на очакваното.
Затова си казвам  “ Ех, колко хубаво ще е, ако еди какво си се случи" и веднага си представям доволната си физиономия и на момента се усмихвам, толкова хубаво ми става.

Петенце, как си?

И при мен става точно по същия начин. Някой от желанията ми се сбъдват, когато отдавна съм се отказала от тях. На мен никога, ама наистина никога не ми се сбъдва желанието на момента. Чакам, надявам се, моля се, пиша желания и т.н. и пак - нищо. Трябва да си кажа „майната му”  и да се откажа от него, буквално вече това желание го нямам и то вземе, че стане. Затова май вече нямам и кой знае колко специални и силно желания, освен тривиалните за близките ми.

Така е. Предъвкването в ума е спирачка, придаването на важност е спирачка. Затова докато човек си помисли нещо незначително за него и то, хоп, случило се. Като забрави желанието си, му намаля значимостта и тогава се случва.
Весели коледни празници, момичета и момче/май съм мяркала едно в темата/! Здраве и спокойствие, доверие в случващото се пожелавам на всички!

И при мен нещата така се случват. От известно време дори не пиша желания. Просто си искам и после забравям. Това за забравянето не знам как ми се получава. И после идва изненадата. Напоследък много внимавам какво си пожелавам,обаче:joy:

Как се обяснява този ефект на 'спирачката'? Нали като силно искаме нещо, и всеки ден мислим за него (като за осъществено), би трябвало да помогне за материализирането на мисълта и изпълняване на желанието.
Как да разбере човек кога е зациклил?

Да, и на мен ми се струва, че многобройната литература за закона на привличането донякъде си противоречи и има много условия за изпълнението ма желанията. Май всичко сме си измислили ние, хората, за да си успокояваме психиката.

Здравейте , значи мислите и забравяте вече когато не го искате се получава чиста физика.

Извинявай, Нели, не разбрах какво означава „чиста физика”. Би ли обяснила какво имаш предвид?

Законът работи! От толкова прочетена литература стигнах до извода, че и обяснението на този закон е превърнато в индустрия за пари. Нямам предвид даването на пари , за да си купиш книга или да отидеш на курс. Някакси всички автори предъвкват едно и също нещо по различен начин, без обаче да дадат систематизиран метод или разяснение за дейтвието на закона. Повече неща човек може да научи от опита на други хора по форумите.
Според мен най-важна е вибрацията на човека  и мислите му в момента на желаенето.
Затова обикновено съветът на гурутата е да си представите, че нещото се е случило... и толкова.
 Трябва  да усетите вашите чудесни чувства и емоции от  факта, че нещото вече е станало, вие сте във филма. Т.е. вживявайки се в тази емоция вие ще имате вибрацията , която бихте имали когато хубавото нещо се случи и ще го привлечете бързо.Но това като правило не е лесно, защото вашето съзнание знае , че нещото не се е случило и не вярва да се случи.
Затова трябва да го излъжем някак си.Един съветва да вярвяме, друг да не вярваме, трети просто да си представяме въртейки слайда, четвърти друго. Мисля, че за всеки е индивидуално.

Не мисля, че литуратурата по въпроса си противоречи, просто всеки запомня и се впечатлява от онова, което му е най-лесно и най-много се доближава до собствените му заблуди и настройки. Но дори и да има някакви противоречия,  оставете я настрана. Абстрахирайте се. Вгледайте се в собствения си живот. Кога ви се случва и кога не. Кога зацикля? Кои желания ви се сбъдват без грам усилия от ваша страна дори? Кои, въпреки вложените напъни, напук не се случват, че и назад дават? И тогава ще получите вашият собствен отговор.
Нямате по-мощен инструмент от собственото си тяло, интуиция - вътрешен глас. Научете се да го чувате. После се научете да пускате - хора, желания, всичко.
Повтарянето на желания, според мен де, повечето ги повтарят като уж случени, но вибрацията е "нямам, нямам, нямам". Случвало ми се е. Преди още да съм чела нещо по въпроса, преди сто години. Да зацикля на нещо дребно и желано, пък то все повече да се закучва. Под напора на други случвания и съответно промените в живота ми, бях забравила какво толкова много силно искам, когато ми падна от небето. Цоп. Погледнах го и се изсмях на собствената си глупост. Осъзнах, че е подарък, осъзнах, че съм го искала във времето, когато наистина е щяло да ми свърши нещо си там и да се накефя/няма друга дума за притежаването на ненужна вещ/ , ама осъзнах, че чудесно и прекрасно съм си живяла и без него и ще продължа да си живея чудесно и прекрасно. И други такива дреболии се бяха случвали с неслучване.
Осъзнала съм отдавна, че най-големите и стойностни подаръци в живота си са ми се случили по следния начин - знам от себе си, че един ден това ще ми се случи, с пълна вяра в живота никога не съм пришпорвала мислите си по няколко въпроса, които са от жизнено важно значение за мен. Непоклатима вяра. И се случиха. И ми напълниха живота. Затова всичко приемам като подарък.
Все още се случва да глупея и да се привързвам в мислите си към нещо желано. И знам, че малкият ми мозък пак е кривнал от голямата мисъл на Вселената, Бог, кой както желае да го нарече, понеже не успява да я види цялата. Но знам, че ще му се проясни.
Спирам, че се отвях леко.

Наистиа Петенце ,пиши как си?
Все още не мога да разбера с какво те обидих и се надявам изчезването ти да е свързабо с хубави промени!Пиши,моля те,какво се случва!

Благодаря, luna! 
Колко хубаво си го написала!

И при мен нещата се случват когато спра да мисля за желаното. Само че.. често като го  получа, вече не го искам.. и не му се радвам..

Според мен случването на желания е подобно на търсенето на нещо на компютъра. Ако настоявам много,т.е. натискам много пъти върху бутона окей, накрая блокирам процесът на търсене. Зареждането се забавя и често ни отваря нещо съвсем различно от това,което искаме. Обяснението е малко опростено, но мисля,че е обяснява доста добре как действа реализирането  на желания.