На пазар в Лозенград, Одрин и Чорлу - 22

https://www.facebook.com/KolayYemekTarifleri/videos/322335065227992/

MANDALİNA PASTASI

8 tanemandalina
Yarım nar

Jölesi için
2 yemek kaşığı toz şeker(mandalinanın tadına göre artırabilirsiniz)
2 yemek kaşığı nişasta
2 çay bardağı mandalina suyu
1 çay bardağı su

İrmikli kısmı için
1 kilo süt
1 su bardağı şeker
1 su bardağı irmik

Öncelikle bir kalıba yada büyük bir kaseye streç film seriyoruz. Mandaliları ikiye bölüp kalının dibine diziyoruz.boşluklara nar döküyoruz.
Jöle için nişasta,şeker ve mandalina suyu ve suyu ekleyip karıştırıyoruz. Ocakta kıvam alana kadar pişiriyouruz.
Mandalinaların üzerine döküyoruz. Donmasını bekliyoruz.
İrmik kısmı için bir tencereye irmik,süt ve şeker eklenip kıvam alana kadar pişirilir. Jölenin üzerine dökülür.
4 saat dolapta dinlendirilir.
Ters çevirerek servis yapılır. Afiyet olsun

От собствен опит мога да кажа, че зависи на какъв аптекар ще попаднете. Със сигурност зависи и за какви лекарства става дума. Преди години в Истанбул търсихме един антибиотик (депо пеницилин) за близък. Казаха ни за това при пристигането ни и естествено, нямаше как да имаме каквато и да било рецепта. За да купим четири флакона, се наложи да влезем в 7-8 аптеки. В някои от тях нямаха наличност, в други искаха рецепта (дори в едната работеше наше момиче и каза, че без рецепта няма как да ни даде... спомена, че и с българска може да мине, но без никаква - абсурд). В същото време въпросните 4 флакона купихме от три аптеки (имаха по 1 или 2 в наличност, затова така се наложи), в две от които не отвориха и дума за рецепта, а в третата не се впечатлиха от факта, че нямаме такава. Миналата година моя приятелка пита за някакви силни успокоителни и "нашият" човек в Лозенград бе категоричен, че може да ги закупи само с турска рецепта.
Та... пробвайте. Никой не може със сигурност да каже какво ще се получи, освен ако не е купувал точно същото лекарство от определена аптека и да ви прати точно там.

... ама аз не мога да съм кратка, както знаете, та предварително се извинявам за многословието...

Съботата започнахме в Марги и на Синия пазар. Отидохме в 10 и мислех, че няма да има много хора, защото търговския център отваря тогава, уж. Да, ама не. Имаше много коли и няколко автобуса. Товареха се зарзавати на поразия, паркирането бе предизвикателство. Подземния паркинг беше затворен, но за радост намерихме две места (за нас и приятелите ни) от задната страна на Марги. По-късно, преди да тръгнем, вече достъпът до подземния паркинг бе възможен. От LCWaikiki взехме на ММ дънки за 80 лири и памучен пуловер за 50. В никакъв случай не бяха най-евтините, но малкият бе толкова недоволен от влизането в магазина (и изразяваше това гласно... даже многогласно), че се наложи да сме бързи и буквално грабнах първото, което ни хареса и отговаряше на търсения размер. Пуловерът бе вторият ни избор и едва на касата разбрах, че е по-скъп от първия, но не съжалявам, защото е и по-хубав. Докато се опитвах да се добера да големия и малкия, наредени вече на опашката, грабнах пътьом и една туника за мен, случайно намираща се на закачалка на пътя ми и в правилен размер. Смешна цена - 25 лири. На момичетата купих комплектчета от по две потничета - 15 лири за комплект. Туниката и комплектите бяха с червени етикети.
Синият пазар ми се стори по-богат от преди, най-вече в частта с промишлените стоки. Не бяхме ходили от доста време, защото избягвахме този ден. Купих и от там някои дребни неща, както и малко зеленчуци за салатата за "Добре заварили!" у дома и се измъкнахме. Споменах и преди, че повечето цени на пазарите не са особено изгодни. Почти всичко е "беш лира" или "он лира", но пък е така свежо и повечето продавачи са толкова любезни, че няма как да ги пропуснеш.
Следващата спирка бе центъра... И ако в Марги и наоколо положението бе натоварено, то около Рюстем паша паркирането беше "мисията невъзможна". При цена 6 лири на час нямаше никакви места, колите бяха паркирани във всевъзможни конфигурации и очевидно повечето шофьори бяха оставили ключовете си на момчетата. Отказахме се и отидохме на мястото, където паркираме по традиция. Споменавала съм и друг път за това. Отново намерихме място, по-точно две места почти едно до друго, а на всичкото отгоре не сме плащали и куруш.
Купихме необходимите лекарства от аптеката, която най-често споменаваме (Мехмет Ай). Аз взех само спрей за гърло и Верутол (с толкова ходене вече имам от всичко), но потърсих Лопермид и ми казаха, че вече нямало. Моля, ако някой от вас ходи и има работа в аптека (и ако се сети), да попита за това лекарство. Дадоха ми друго, което е само малко по-скъпо, но е с различно активно вещество, а аз съм доволна от споменатото. Интересно ми е да получа инфо и от друг източник, тъй като в сайта Лопермида си излиза.
Хапнахме дюнери от близката до аптеката дюнерджийница,. (После открихме две други, където дюнерите бяха доста по-добри. Едната е на уличката над Айдън, падаща се под Бедестена, а другата - до магазина на Инглиш хоум в центъра. И в двете клиентите бяха само местни - поредното потвърждение, че те трябва да са ни ориентир за местата, които да предпочитаме.)
Купихме си за пореден път халва от Музафер Уста и се отправихме към следващата ни спирка...
Какво да ви кажа... И аз съм вече горда собственичка на шевна машина... Влязох, посочих машината и заявих на момичето, че искам една... То ми показва етикета с цената, дава ми да разглеждам книжката... Какво да гледам?! Теле - железница. За  ужас на ММ бях категорична... Неговият ужас, обаче, приключи с плащането (там разбра, че му се пада на кафето), ама моят тепърва започва... "Нямала си баба белица"... Иначе дамите бяха доста озадачени, струва ми се, от поредната нашенка, купуваща конкретния модел, ама за тях ли да мисля... Пък да си кажа... Делте и другото момиче, което повлече крак (съжалявам, че не помня ника), имат чудни кутии за машините ни. И са само за 100 лири... Само чакам да направя два прави тегела (за целта трябва да извадя машината от кашона, все пак, де) и повеждам ММ да ми купи и так'воЗ нЯщУ.
После изтърпях мърморенето и пратих мърморещия да занесе новата придобивка в колата. В тУЙ време с детето се спряхме да гледаме гълъбите, които един човек хранеше на главната, близо до големия фонтан. Малкият им се радваше и ги гонеше със сладки възгласи, а аз в един момент го попитах "Летят ли, мамо,... кученцата?" После дъъълго мълчах...
Продължихме деня в Ераста, където нашите приятели пазаруваха по-сериозно, а ние основно се мотахме. Харесах си една жилетка в НМ. Тъкмо тръгвахме към касата, когато забелязах, че на моята и на част от другите цената е 79.90, докато на останалите - с 20 лири отгоре. Попитах и се оказа, че актуална е по-високата цена. Ядосах се и се отказах. И не заради 6-те лв. разлика, а защото от една страна смятам, че една стока трябва да се продава на цената, на която е доставена (или на по-ниска, при промоции), а от друга ме подразни фактът, че дори не си бяха направили труда да лепнат стикерчета на всичките, не повече от 12-14 бройки на щендера.
Купих много хубави насипни шоколадови бонбони от Kahve Dünyası. Първо взех по 2 от вид за проба (макар че хората влизаха, черпеха си се с по 2-3 и си излизаха), но се оказа, че всички са добри и взех по повечко. Бонбоните са от този вид, но са насипни. Намират се непосредствено до входа на заведението и всеки си слага колкото иска. За ориентир... един бонбон е около 15 грама и цената е 42 лири за кг. Не са чак като подобните на Линд, но са много хубави.
После отново се върнахме на центъра за традиционната вечеря в Айдън. Паркирането на улицата под Керван сарая този път бе възможно (и безплатно). В Айдън имахме малък проблем... Тъй като с приятелите ни искахме да сме на отделни сметки, казахме това на човека, който ни взе поръчката, но той обясни, че на касата ще ни ги разделят. Пратихме мъжете да плащат и после се оказа, че на нашата сметка е с поне двайсетина лири повече, отколкото очаквах. При това другата бе ОК. А бе платено с карта. ММ отиде да каже за грешката. Очаквах, че ще върнат разликата в брой, но те отказаха първото плащане, след което направиха ново. Оказа се, че са писали един тава джигер повече. Случва се, но понеже не бях изпадала в такава ситуация, се притеснявах дали всичко е станало както трябва. В понеделника онлайн банкирането потвърди, че е изрядно. Така че ако ви се случи подобно нещо, не се притеснявайте. Имам бележка, в която са упоменати номера, часа и стойността на сметката, която се канселира (извън тази за първото (неправилно) и второто (вече вярно) плащане). Не че би ми помогнала при проблем, просто казвам какво ни дадоха.

Неделя беше ден за допълване на багажника (и доизпразване на картите). Минахме през Бизим и големия Мигрос. Само отбелязвам, че в Бизим продават масло на Sütaş и на İçim. Килограмовите опаковки (не обърнах внимание дали има други) бяха на цена 45 лири - доста по-добра цена от тази в Мигрос. После отидохме до центъра за обяд и отразихме дюнерите до Инглиш хоум. В магазина имаше много хубави спални комплекти - доста по-семпли и издържани от тези в ТАС, с едноцветен чаршаф и плик в 2-3 цвята (или обратното). Не обърнах внимание в кой от десените бяха калъфките. Цената беше 170 лири на комплекта за спалня. Такава промоция не видях в магазина им в Марги.
Естествено, "уважихме" и Мигрос и Шок в Лозенград, а на границата минахме доста бързо, около 18:00-18:30 ч. За радост попаднахме на благоразумни митничари, които не ни накараха да свалим всичко от колата. Иначе пак щяхме да се приберем призори.

Както личи от репликата за куфара за машината, плановете за ново пътуване още от тогава са в главата ми. Но кога ще стане... ММ е категоричен, че за тази година сме приключили, но кой знае... Може и да съм склонна да изчакам до първите дни на новата година, пък...

Надявам се да не съм ви отегчила много и да сте открили нещо полезно в разказа ми...
Ако има въпроси, съм насреща.

Ама те бяха три вида - бяла, червена и имитация (вероятно) на дърво... Пък и знам ли тая цена колко ще е актуална тогава... Искам да рекЪ, че г-н Делтов трябва да бъде убеден в жизненоважната необходимост от такова приспособление и нуждата от личното му закупуване.
Не че съм сигурна, че Беличков ще бъде. Трябва да извадя таз машина аз... че и на него да дам да се мъчи...
Тия дни ш'ти зМъмна, не съм те забравила. Само да не е спешно!