Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 12 ноем. 2018, 20:08 ч.

Истанбул [тема 47]

  • 42 321
  • 531
  •   4
Отговори
# 45
  • Част от тайното общество на К.О.Т.К.И.-те
  • Мнения: 1 563
Цлете, магазини за рокли имаше на много места, дори на Орду имаше изобилие и учудващо, имаше и доста семпли модели, от тези които сега носят абитуриентките - тюл с някаква дантела и тук-таме прозрачна материя като чорапогащник. Но това април, сега нямам идея.
Кацане в 6 прави...към 8:30-9:00 старт на разходката и до към 16:00-16:30, това ако е на новото летище. Ми, не е малко време, особено януари. Не мога да си го представя като време, ама да кажем Султанахмед с околията, Капалъ и джамията Сюлеймание, после към Египетския пазар и района около моста Галата. После Истиклял и кулата и то времето минало. Разбира се, с доволно сядане по заведение за кафе и хапване, защото се предполага идвате от топло място и студа ще ви е в повече.

Много приятно видео за Истанбул:
Скрит текст:

# 46
  • Мнения: 299
Здравейте, искам да попитам някой отсядал ли е в хотел Galata La Bella 4* да каже мнение и ако може да препоръчате за една нощувка хотел за 2ма възрастни и две деца, благодаря 😊

# 47
  • Варна и...духом на Босфора
  • Мнения: 1 071
Благодаря за темата, Шебече Джим!

# 48
  • Варна
  • Мнения: 2 050
Здравейте! Hug
Може ли някой да ми каже от Османбей или Таксим
с какъв транспорт мога да стигна най-бързо до Света София и Капалъ Чарши?
Благодаря! Hug

# 49
  • Sofia
  • Мнения: 107
Таксим - Кабаташ с подземната въжена линия. От Кабаташ вземете трамвай.

# 50
  • Мнения: 21
Момичета помощ ще пътувам пак за Истанбул но ми трябва информация за автобусна линия освен Метро която да тръгва от Есенлер автогара към 14-16 часа Метро имат в 12:00;20:30 обратно за Бг и по точно Пловдив.

# 51
  • Варна
  • Мнения: 2 050
Таксим - Кабаташ с подземната въжена линия. От Кабаташ вземете трамвай.
Благодаря! Hug

# 52
  • Бургас
  • Мнения: 75
bebeOgi, моля те да споделиш повече подробности за фризьора и делфините.

# 53
  • Мнения: 511
Здравейте, момичета. 💐🌺🌼
Моля, да ме извините за забавянето с отговора, времето малко ме притиснат напоследък и нямах възможност да седна да споделя повече информация, а и честно казано не предполагах, че постът ми с описание на нашето пътуване ще представлява интерес. Радвам се, че дългият ми пост не е обременил никого и не съм досадила, а съм щастлива, че с допълнителна информация сега, бих мога да помогна и да бъда полезна на някого от вас.
1.Относно ДЕЛФИНАРИУМА 🐬🐬🐬
- Свързах се с тях по е-мейл info@istanbuldolphinarium.com, кореспонденцията ни беше на английски, отговориха ми с малко закъснение от 3-4 дни, защото после се установи, че са имали технически проблем с Интернет. Изпратиха ми тяхната web страница http://www.istanbuldolphinarium.com/eng/gosteriler-ve-fiyatlarimiz.html, за да видя цените на услугите ( представление, плуване или гмуркане с Делфините), да им пиша кое ме интересува, за колко човека, за да уточним ден и час. Ние искахме дъщеря ни на 10 годинки да плува с делфини, 10мин., цена 850 TL. Платихме в евро, изчислени от тях на касата 138 €.,закупихме като спомен за малката след това, една бяла тениска от хубава материя с щампа на Делфинариума на цена 50 ТL. Отпред има безплатно място за паркиране, поне, когато ние бяхме там, маси кафе, сладолед и десерти. Това се сещам, като информация.

2.Относно ФРИЗЬОРА 💇. В близост до хотела, в който отсядаме има поне 5 бръснарници, малки помещения, различни по дизайн, но много чисти и уютни. Веднъж решихме, че ще се забавляваме и нашия татко ще го заведем да го бръснат с бръснач, а ние с малката да снимаме и тя да види "как става това чудо" без модерните самобросначки на Жилет, а със средства и методи от миналото, които ние помним, но тя не беше виждала. "речено - сторено" - избрахме салона, който ни беше на прибиране най-близо до хотела и през чиято улица минаваме слизайки от Малката Св. София. Влязохме, вътре имаше 3 мъже, които работеха,1 дете на 12-13 години посреща клиентите, закача якетата, разнася чай. Мъж на 42 години на добър английски се представи като собственика, с име Фатих. Седна съпругът ми да го бръснат и през това време влезе клиент - турчин с хубава оформена брада, да се подстригва, да му засекат и оформят брадата и аз чух, че поиска "и маска" и ми стана много интересно. Попитах Фатих, може ли и на съпруга ми да направят маска и да го подстрижат. От там започна и чудото всъщност....😲😂😊 Подстрига го, така както нито един салон тук не го е правил, изчисти му космите покрай ушите и веждите с макарата и конец така, че ние снимахме, гледахме и не вярвахме какво виждаме. Топла кола маска - нос, уши...., не допускаме, че няма никаква болка......... Намаза му цялото лице с маска, през което време вътре на стола му даде чай, пепелник и цигара. Намаза му и косата с маска, изми го след определено време, направи му масаж на главата, раменете, ръцете и връта, накрая прическа със сешоар... и резултата беше поразителен за нас...... 😲 В момента, в който тръгнах да му плащам, той каза... "Няколко минути, по още един чай и на мама бенките по клепачите на очите и по лицето, мога да ги обработя и до 5-7 дни няма да има и спомен за тях". Върнах се, седнах, но поисках всичко и аз - маска на лицето, почистване на лицето, оформяне на вежди, маска на косата, масаж и сешоар. Тръгнахме си от там.....така както след никой фризьорски и козметичен салон никога не съм се чувствала нито тук в България, нито в чужбина... Бенките, които не бяха обемисти, но 2 от тях бяха на и до клепач на окото ми и вече ми пречеха, изчезнаха без да разбера и да видя в рамките на 4-5 дни. Условието на Фатих беше, да не ги дърпам, скубя или отстранявам аз, иначе не ми пречеше да се гримирам, почиствам, мия или къпя веднага след това. Веждите си не бях виждала точно така оформени и направени никога преди това. Това беше преди 2 години и от тогава, до сега, всяко посещение на любимия Истанбул, включва задължително посещение в салона на ФАТИХ. 😊😊😊
Ето негова визитка с адреса и телефон. Работното му време е сутрин от около 9:30 вечер е доста до късно, ние сме си тръгвали от там и в 22:00🕧 .Като цени, доколкото помня мъжкото бръснене е 25- 30TL, но ние никога не минахме само с това... За всички неща и за двамата, който ни направи, платихме 300 TL, или 💯 лева, или по 50лв на човек. Нашите козметични салони тук не вземат по-малко, но в сравнение с него.... абсолютно нищо не правят. Толкова се сещам за инфо и по този въпрос.. за магьосника Фатих. 😊👌👍👏😉 Поздрави от нас, ако някой реши и отиде до там😊

3. Една мацка тук, попита за хотела - непретенциозен, бюджетен, през Booking винаги го резервирам, намерих го на случаен принцип и от тогава, винаги отсядаме там. Климатик, топла вода, удобни матраци, любезни млади момчета на рецепция, един от тях (шефа) говори добър английски и малко руски. Никакви проблеми не сме имали. Тройната стая, в зависимост кога я резервирам и в какъв сезон е била винаги не по-висока от 28-30€ на вечер.,включително и през средата на юни, когато вече при тях е лято, децата са ваканция и е фраш от туристи. Няма балкон, малко бавят настаняването, все стаята не е готова, но пък можем да си оставим багажа при тях и да се разходим, а грижата за паркиране на колата безплатно на тясната улица пред хотела за нас е от първостепенно значение. На едно от ходенията ни през юни тази година, посреднощ пламнс огромен пожар в близост до хотела, погрижиха се те за колата, някъде я закараха, за да влязат пожарните 🚒. Гасиха 4 часа и повече, сградата изгоря напълно 😏. Сутринта, когато излязохме за разходка, мястото беше изчистено, заградено с нова висока ограда на общината, улицата измита и колата ни беше паркиран на същото място, все едно нищо не се е случвало. Там се чувстваме в безопасност и спокойни, затова ходим там, а и често нямат свободни стаи, защото цените им са отлични спрямо перфектната локация в близост до основните забележителности. Ето визитка за адрес, име на хотела и координати.

4. Приключвам дългия пост с една информация, която не бих искала и дано не прозвучи като реклама. Наши приятели, ни дадоха телефон за връзка със собственик на 2 фабрики за кожени якета в Малатия, живее в Истанбул, където има и магазини, един от които посетихме . Казва се Мустафа, около 60 годишен, възпитан и гостоприемен турчин, женен вече 32 години за българка от Хасково, в тази връзка говори добре български и разбира всичко. Главният му дизайнер е негов племенник, с множество награди в индустрията и 2"златни ножици" ✂ от конкурси в западноевропейски държави. Определено има защо и не е случайно. Има уникални модели на връхни кожени дрехи - якета, шуби... и т. н от еленска кожа, мъжки, дамски, детски. Основният износ е за Италия. Съпругът ми си купи едно яке, тип шуба или палто.. ..., просто не можахме да устоум на качеството, на модела, на изработката😊, цената беше 220€ и според нас категорично си заслужава парите. Магазинът на Мустафа е на ъгъла на булеварда с трамвая и входа към Капалъ чарши от към малката Света Сифия, но ако не беше излязал да ни посрещне и да ни заведе, влиза се в огромен безистен, навътре.... в никакъв случай нямаше да го намерим, още по-малко да предположим, че влизайки там има няколко не малки магазина за обувки, колани, за чанти, за шалове, че и за такива качествени кожени якета и палта.
Споделям визитката с адрес и телефон, ако някой има интерес и реши дори и да не купува нищо, просто да види наистина качествена стока. 👌Поздрави от нашето семейство 👪, може би, би било от полза при цена и отстъпка 😉😊


Моля, да ме извините за дългия пост, а и не съм "много в час" с прикачване на снимки, файлове и такива неща, дано съм се справила и дано нещо от споделеното бъде от полза за някого.
Ако не съм обяснила и написала нещо неясно и някой има въпроси, съм готова тук и/ или на лични да отговоря и да помогна с каквото знам.

Желая здраве, късмет и благословение на всички. 💐🌺🌼

# 54
  • Бургас / UK
  • Мнения: 764
Благодаря ти БебеОги,много полезна информация Hug Не се притеснявай от дълги постове,ние обичаме да четем и разглеждаме...Снимах визитките и адреса на делфинариума и живот и здраве ще ги посетим.

# 55
  • Мнения: 4 422
Благодаря ти, Оги, за всичко споделено!

Запазих си адресите на бръснаря (той жени подстригва ли като е коафьор Simple Smile) и хотела с надеждата да ми се случи да ги използвам.


# 56
  • Мнения: 1 223
БебеОги, много полезен пост, благодаря!

# 57
  • Мнения: 27



Знам, че темата не е много за видео поздрави, но не можах да се сдържа и исках да споделя с вас новото видео и песен от Махмут Орхан, както и красотата на Истанбул представена в клипа. Cupid

# 58
  • Мнения: 4 422



Знам, че темата не е много за видео поздрави, но не можах да се сдържа и исках да споделя с вас новото видео и песен от Махмут Орхан, както и красотата на Истанбул представена в клипа. Cupid

Виви, благодаря за поздрава!
Съвсем в унисон с моите мисли днес.
Преди малко изведнъж нещо ме побутна да си видя записките за следващото ходене и съм на вълна Истанбул.
Не се знае кога, но е сигурно, че ще стане. Simple Smile

# 59
  • Мнения: 492
Привет на всички фенове на любимия град. Редовно чета темата, макар да не пиша кой знае колко. Април ми беше първо ходене в града (с влака почти пет пълни дни). В началото на ноември се случи и второто – пак с влака, четири нощувки, пет дни. От април насам имам пет влизания в Турция с влак, автобус, кола и самолет – освен Истанбул забърсах малко анталийско море и Кападокия. Хората ми се чудят, но вие няма, знам. Simple Smile
Разказът:
Скрит текст:
Ходим неорганизирано по женски с влак, за втори път избираме пристигане в неделя сутрин, връщане в четвъртък вечер, което ни дава пет пълни дни. Този път слушам разума и запазвам стая в Dream Bosphorus зад Сиркеджи. Стандартната цена в Букинг от 100-120 лв на стая хотелът не заслужава, но около два месеца по-рано запазвам с отстъпка за 260 лв за 4 нощи със закуска (и малко гледка). Хотелът е чист, персоналът повече от любезен, има чай/кафе/вода денонощно безплатно и най-вече е близо до Мармарай/Еминьоню. За нас е идеален.
Ден 1 (неделя, 4 ноември) - пристигаме с автобуса от гарата на Сиркеджи около 9 сутринта. Влакът – както и преди, удобен и празен, пак ще се ползва. Понеже от Пловдив няма много време за спане (този път турците ни отваряха куфарите в купето – аз си лежа горе, те търсят не знам какво) заради границите, съм леко ненаспана, но времето е фантастично – слънце, +20. Оставяме багажа в хотела, на Сиркеджи купуваме билети за дервиши за другата вечер, хващаме трамвая за Кабаташ, от там автобус за Ортакьой (не успяхме да я посетим през пролетта, та започваме с нея). В автобуса ортакьойската спирка се нарича по друг начин, но успявам да се ориентирам по усет). Първо влизаме в джамията – прекрасна е, светла, лека, препоръчвам. После се отдаваме на безцелно шляене из района, местните са наизлезли, закусват – слънчице, чайки, релакс. Сядаме да отразим по един препълнен картоф на препълнено заведение.
На връщане хващаме автобус, който върви директно до Еминьоню. В неделя там е лудница, местните почиват – не обичам тълпите по принцип, но в тази лудница някак ми почива душата, чувствам се у дома. Луда работа! Размотаваме се в района на Египетския пазар, качваме се в Хафъз мустафа на Сиркеджи, ядем трилече (не сме много по баклавите и кадаифите и ги пропуснахме този път). Към три часа стигаме до хотела, малко освежаване и след час излизаме пак. Приятелката ми не издържа на моето ходене (започвам да чувствам умора след 20 км) и умишлено избирам варианти с повече транспорт. Въпреки това пак навъртаме по 15-16 км на ден според приложението в телефона. Та се отправяме за Сапфир с Мармарай до Йеникапъ, от там с метрото до Сапфир. Гледките се заслужават – някои избират вечерни посещения, аз предпочетох часа преди залез – все пак исках да видя града и целия Босфор от край до край (30 км са това). За съжаление, горната тераса без стъклата е затворена за посетители и от снимките на залеза нищо няма да стане заради замазаните стъкла. Нищо, друг път. Simple Smile Момчето от асансьора ни сваля до най-долното ниво на търговския център и се налага да го минем целия и да губим ценно време. Връщаме се по същия маршрут вече гладни и с огромно удоволствие намирам от мармарая друг изход, не на самата гара Сиркеджи, а горе до заведенията край джамията Ходжапаша (10 етажа с асансьор се качваме). Двайсет метра и вече сме при Касап Осман, чийто хумус обожавам (месо не ям, но гледам клиентите дъвчат доволни).
Ден 2 (понеделник) – според прогнозата това трябва да е денят с най-слънчево и топло време от целия ни престой и избираме него за дългия ни тур по Босфора на Sehir Hatlari от Еминьоню до Анадолу каваъ, който отнема почти шест часа заедно с престоя в селцето. Цена в двете посоки - 25 ТЛ. Желаещи за обиколката са само самостоятелни туристи предимно с европейска визия и неколцина китайци, които се блъскат с всички, за да заемат първи позиции. Но в надпреварата съм първа на първи ред на най-горната палуба. Корабът тръгва и тук започва ВЯТЪРЪТ. След пет минути всички китайци и други елементи по блузи и леки шалчета са отнесени от вихъра в закритите помещения, а горе оставаме само хора с по-сериозни якета, очила, шалове и шапки. За красотите на Босфора няма какво да разказвам – снимките говорят сами за себе си. Естествено, за предпочитане е да ги правите при слънчево време – по-красиви ще са. При нас не беше студено, около 18-19 градуса, става за ветровка и къс ръкав, но вятърът ти издухва мозъка. А и нямаше как да вляза вътре, сърце не трае. В Анадолу каваъ престоят е два часа и нещо, понеже няма какво да се прави, цялото корабче се катери до крепостта Йорос. Пътят е около 1 км покрай военни бази с пазачи с автомати, горе кръжи хеликоптер. Наклонът е голям, но гледката отгоре към мост №3 и Черно море си струва (аз обичам катеренето по баири). На слизане попадаме в лапите на викачите на крайбрежните ресторанти, които общо взето разчитат само на малкото туристи. Сами сме в едно ресторантче, всички си чупят краката да ни обслужват, ям най-вкусния паламуд в живота си за 25 ТЛ (чашата бяло вино и тя е толкова), вълни, чайки, море...
На връщане след Саръер се прибираме на закрито и пием чай. Вечер – дервишите в Сиркеджи, пидета край джамията Ходжапаша и разходки по площад Султанахмет.
Ден 3 – Азия. С Мармарай отиваме до Юскюдар. Сутрин малко преди 10 влакът е празен, работещите са на работа, кадъните още спят. В Юскюдар тръгваме по крайбрежната към кафенето с възглавничките (напролет имаше ремонт на пътя и го пропуснахме). Времето е фантастично, почти няма хора, пием чай и се отправяме към кулата. Не държа да ходим до самата кула, ако стане. Точно пред нас се изсипват пет автобуса с крещящи ученици. Другия път. Следващата цел е Мода в Кадъкьой, не успяваме да намерим бусчетата и избираме по-сложния вариант – една спирка с мармарая, там прекачване на метро и една спирка до пристанището в Кадъкьой. За пореден път забелязвам, че в метрото туристи с европейска външност няма и всички ни зяпат с любопитство. В Кадъкьой до метрото питаме полицай за трамвайчето, той ни махва нанейде с ръка – спирката въобще не съществува като такава, добре че някъде насред улицата видяхме спрелия трамвай и се качихме. Слизаме малко след бика на Atliyol, уважихме животното с по едно селфи и се впуснахме в уличките на Мода. Пазарчето, магазинчетата и заведенията... атмосферата е чудна. Определено жените са с по-европейска визия, нямаше почти с кърпи. Изгубихме няколко часа, обядвахме в рибен ресторант, купих си малко куфарче за ръчен багаж, лекарства и козметика за близки, а моята приятелка наснима някакви известни мъже-актьори от сериал, който се снимаше направо на улицата, но я разкараха (аз не гледам тв). С корабчето се прибрахме към 4, приятелката легна изморена, но аз умора нямам и отпраших към Султанахмет. Някой беше писал тук за апокрифния вход в двореца Магнаура от едно заведение, та реших да го видя. Пътьом минах по Соук чешме сокак, която обожавам и намерих въпросното заведение. Горе си седят хора, а по едни разнебитени стълби в двора се слиза в т.нар. Велик дворец. От тавана висят тлъсти паяжини, вони на хилядолетен мухъл, чаках да изскочи някой плъх – вътре е тъмно като в рог, фенерът на телефона осветява половин метър, реших да не влизам много навътре сама. В главата нахлуват мисли за преходността на нещата.
После – Синята джамия, напролет беше затворена за реставрация. Ужасно много хора, този факт ми развали впечатлението. После си бях набелязала водохранилището (цистерна) на Теодосий до форумския ресторант Ортаклар, който така и не съм посещавала. Страхотно място, реставрирано наскоро, вътре има изложба, приятна музика, входът е безплатен. Вечер имахме стандартна програма – ядене навън.
Ден 4 – сутрин с автобус до Свети Стефан, пак я хванахме празна – великолепно място. На връщане се помотахме из близките улички на Фенер. Мога да изгубя няколко часа там в търсене на детайли за снимане – пълно е и са цветни! Връщане до Еминьоню с автобус, бърз тур по Египетския пазар и околните сокаци, оставане на покупките в хотела и с трамвая до Кабаташ – от там на кафенето на часовниковата кула на Долмабахче. Атмосферата е приказна, седиш до водата, чайки, няма вятър, туристите през ноември са значително по-малко, а времето все още меко. После с фуникуляра се качваме до Таксим, спускаме се по Истиклял и сколасваме на доста късен обяд с миди до рибното пазарче в сокака след Чичек пасажи. Стигаме до кулата Галата, пак страхотна опашка и се отказваме. Обаче от един руски форум съм си записала кафене на покрив със страхотна гледка – Galata Konak Cafe, намирам го в maps.me и се качваме до горе с асансьора. Горе е прекрасно, цените естествено са завишени, чаят е 6 лири, профитеролът към 20, но гледката... Интериорът на заведението също не е за подценяване – препоръчвам го. Вечеряме в някакъв йеменски ресторант край Сиркеджи – най-накрая ям голяма салата (клиентите са млади араби и ни гледат учудено), много е вкусно, другарката хвали пилешкото. Пием арабски чай в големи чаши.
Ден 5 – автобусът за гарата тръгва от Сиркеджи в 21-30 и дотогава сме по улиците. Оставяме багажа в хотела (пълно е и с други куфари в стаята за багаж) и се отправяме към Каракьой и корабчето Halic Hatti по Златния рог към Султан Еюп. Там с лифта се качваме до кафенето Пиер Лоти, пием чай, сок от нар... клиентите са предимно местни (работен ден е). На слизане решаваме да минем през гробището пеша – не че съм фен на гробищата, но тук е много спокойно, пълно е с котки, туркини с кърпи се качват по баира при своите починали, поздравяват ни, усмихват се... Долу тръгваме из района край джамията Султан Еюп, личи си, че е ремонтиран наскоро, някъде ремонтите продължават. Тук вече повечето са с кърпи, никой не ме заговаря на руски (блонди съм), че даже на английски едвам говорят, не досаждат – идеалното нетуристическо място. Бавно се скитаме, намираме една пресечка само със заведения, сядаме да ядем уникално вкусен бюрек, че само такова не бяхме яли. Връщаме се до Каракьой с автобуса, пием и там чай на крайбрежната улица, с трамвая отиваме до Капалъ и се спускаме към Египетския. Вечеряме на обичайната уличка до Ходжапаша и се отправяме към хотела за багажа. Тези сладури ми бяха дръпнали само половината сума от картата и чак вечерта се сетиха да подписвам касовата бележка за втората половина. Simple Smile
Още с качването във влака градът започва да ми липсва...

Албум със снимки и клипчета:
Скрит текст:

Общи условия

Активация на акаунт