Раждане в АГ"Света София"(бившата Тина Киркова) - 8 част

Моето бебе беше 5 дни на уназин на 12 часа венозно, тъй като през бременността имах стрептококова инфекция от бе група. Това е минимумът като време за прием на АБ и на третия ден се пускат кръвни. Ако са ОК, с това се приключва курсът. При нас бяха наред и не знам иначе как се процедира.

Моето бебе не беше на антибиотик, но на мен ми включваха антибиотик след секцио. Родилката в стаята с мен беше с вагинално раждане и нейното бебе  беше на антибиотик. Изследват црп и преценяват. Информират майката за всичко всеки ден. Не се притеснявайте, още повече подписвате документи в началото и ако не сте съгласни с нещо, просто го отразете.

И как точно се преценява, че антибиотика е без нужда!?
Моето бебе беше на АБ, но си имаше и причина. След раждането правят кръвни изследвания и ако нещо не е ОК евентуално назначават нужното лечение. Това са толкова малки и беззащитни бебета, че не си струва риска да им спестим няколко дни АБ. Все пак ние не сме лекари!

Моето бебе беше на антибиотик, защото имах дълго раждане и се роди точно на дванадесети час след изтичането на водите. И моите, и нейните левкоцити бяха много високи, аз също пих антибиотик. После изследвания й бяха много добре и прекратиха терапията.

Изчетох вс.страници на 7ма тема и това споделят 80 % от майките, че децата им са били на АБ; всички бебета се раждат болни и заразени ли?! Как бива назначен без антибиограма?   

Не съм сигурна, но не мисля, че има сто антибиотика, които новородените могт да приемат. Докато бях в родилното ми направи впечатление, че за всяко дете на антибиотик, за което чух, имаше причина.

Родих със спешно секцио в Тина Киркова. Нито аз, нито детето сме били на АБ. Изписаха ни на петия ден, на последващите прегледи всичко беше наред с операцията, зарастване, без срастване, усложния и т.н.

Стотици мнения в интернет резюмират раждането в държавна болница с: “Живи сме, но никога не бих повторила”
Доста принизени критерии за човешко същество в бяла държава в 21век. Ако искате да се чувствате като животно в екарисаж, скапаната Тина Киркова е правилното място.

Бях с външен лекар, т.е. единственият критерий за болницата беше да има неонатология с  неонатолози (каквато на книга имат Шейново, МД, Тина Киркова и Токуда)-тази заблуда за помийното блато Тина Киркова ми струва най-скъпо.
Лекарят си свърши работата повече от перфектно.
Не пропусна и ден без да се отбие и да ме прегледа, даже и детето прегледа самоинициативно, но от там насетне всички бяха за заливане с катран и палване на клечката.

Спестиха си задължителните при планирано секцио консултации с анестезиолог и интернист, к’во им влиза в работата-те, милите, никой от никой по-нищо не знаят, пък и нали не грабят всичките пари. Само ЗК и % по договора си с външен контрактор.

Още с оформянето на документите искаха да подпиша празна бланка за суми за “скъпоструващи изделия”, “допълнителни такси по Закона за здравето” и дарения. Отказах.
При постъпването няколко дни по-късно, киселата трътка в приемния кабинет се озъби дали съм си направила клизма и дали щял да дойде някой да я направи?!

Отговорих, че съм единствено гладна и жадна и попитах кой е имал задължението да ме информира за подобна предварителна подготовка.  
Изведнъж се оказа, че пациентите НЕ трябвало да си правят клизмата вкъщи…

След това ми тръшна пак същата празна бланка за суми за подпис-“това било задължително за приемането ми”. Отговорих, че е задължително за изписването ми, след тяхното задължение да ми предоставят финансов документ за сумите, които са ми калкулирали. Ама аз какво съм се притеснявала, всички го подписвали, никой нямало да попълни вместо мен суми на празните места!?!
…
Отново отказах.

В предродилна, след 15 часа глад и жажда, операционната сестра 10мин не можа да хване вена, “толкова ми били криви и ужасни вените” ( това досега се е оказвало проблем само за нейните свръхкомпетенции) После, защо ми било прилошало от некадърството й.
Абокатът болеше ужасно, особено при вливания.
За смях ще разказвам как в операционната “са ме рязали на две”, а  аз съм пищяла от болка от абоката. Добре, че вечерта в реанимация се появи една мастита баба, която ми го смени и изкарах останалите 3 дни.

Операционната дава първично, вторично и цялостно впечатление за екарисаж с електрически стол (маса). Сопнатото мръхтене на лелките, че няма да приключат до 15-16 часа и опитът да ти викат колко си виновен, че не се свиваш правилно, докато те те натискат в обратна посока на дъгата, която правиш, а анестезиоложката мънка “Ауууу, улучих кръвоносен съд, какъв е тоя кръвоносен съд тука, защо има тука кръвоносен съд, трябва пак.. ”,(толкова се беше същисала, че после дотича в реанимацията да ме търси как съм) те карат да се чувстваш както,  ако бяха сложили Менгеле да си изкупи престъпленията.
Получих позиви за повръщане от упойката, при което малоумната сестра ми фиксира главата здраво назад и нагоре, съкън да не взема да им изцапам следвоенната мозайка. Защо да не се давиш в собственото си повръщано. Ще вземат да се забавят до 16.15ч после, за да чистят.
Все пак при скъпите ни бг медици ти винаги си виновен за всичко, дори след като умреш.


Дойде и заветната нощ в реанимацията и прекрасното обезболяващо. Само дето пред прозорците на стаята, с натъпкани вътре 6 жени, имаше ремонт. Къртеха фасада и режеха плочки с флекс. Прозорец не може да се отвори. Шумът е оглушителен дори на затворено. Работници надничат непрекъснато. Вратата стои отворена към коридора, за да не се задушите. Там всеки крещи, звъни, блъска, събаря дрънчащи предмети. Чудесни условия за възстановяване след коремна операция. Насред Шанхайски булевард щеше да е по-спокойно.

Наредиха ми шишетата с вода на шкафчето и казаха, че трябва да пия, за да се изчисти упойката. Но никой не ми каза да пия СЛЕД като започна да си усещам краката. Оповръщах се задоволително и се обезводних още повече.

На другия ден на една пряснооперирана девойка й дойдоха на “свиждане” дружки, работещи в администрацията на болницата.
Троглотидката, която се намърда м.у тесните пътечки на леглата, няколко пъти ми прегази катетъра, докато накря се спъна и подобаващо го опъна, извиках от болката, а мастодонтът дори не се извини. Ово е стандарт за избора на персонала там очевидно.

На ВИП етажа, във ВИП стаята, ВИП ПЛАТЕНИТЕ услуги ОТНОВО включваха ремонт и рязане на плочки с флекс. До 21 часа. Този път-в коридора с.у стаята.

Открих и разликата м.у ВИП и конвенционална стая-във ВИП-а отвратителният чай ти се сервира с бонус-захарче.  
Храната е идеална за възстановяване на перисталтиката на червата след секцио-картофена супа, картофено пюре, картофени кюфтета, картофено пюре…в деня на изписването, което беше следобед и ден преди реалната дата, нямаше обед, само защото рецептите им с картофи сигурно са се изчерпали.  
Добре, че ме изгониха на 4 ден, защото нямаха места. Нищо, че студентката на визитацията на 3 ден заяви, че не можело (с грижа за парите, които да смъкнат от ЗК), защото “трябвало да полежа”.

ВИП стаята е реликва от соц-а. Привилегията е общата баня с другата стая, вместо с целия етаж. Леглата са с повдигащ механизъм, но са прекалено тесни, ако искате да кърмите легнали, а след секцио това е най-щадящият вариант.

Съквартирантаката-другата идилийка на ВИП сектора им поради липса на места, се оказа тъпа селска п№@а, която гледаше сапунерки, набичила високо звука, по цял ден, дори когато спяхме с бебето и която на изписването покани цялата махала + големи, беснеещи, тичащи и крещеящи деца, да седят повече от час-два в стаята с две новородени, едното от които НЕ беше нейно!
Долу, на изписването, я чакаше и съседното село…Затова сума ти време не можах да си тръгна…

Във “ВИП-а” най-накрая ми доведоха детето. Беше покрито цялото с огромни червени петна с бели връхчета в средата, а на ушето имаше засъхнали корички от раничка. Развиках се, смъкнаха го да го види педиатър?! -ИМАТ ПЕДИАТРИ, НЕ НЕОНАТОЛОЗИ в НЕОНАТОЛОГИЯТА!-било неонатален дерматит, част от адаптивния процес на новороденото. Попитах какво трябва да се прави-следните дни кожичката на детето ставаше все по-суха и напукана-нищо не трябвало да правя. Как бе, идиоти, как не го намазахте с едно олио! Всеки път ми го връщаха все по-напукано и белещо се. Добре че бях взела кремче и започнах аз да го мажа.
И да, дерматитът може и да хване декиш, коричките от раничка на ухото обаче не са дерматит…освен ако не са изгорили бебето на лампата, докато са го забравили да се препича.
Цялата кожичка на детето се обели като се прибрахме.

Сестрата се скъса да идва в рамките на първия един час от донасянето на бебето, да ми повтаря, че й дължа 4 памперса, аз едва се изправях от операцията, което беше за нея твърде бавно да ме чака и въпреки че й казах да си взме от шкафа, затова реши да ми натяква, да не я прецакам.
Интересно как си взимат памперсите и мокрите кърпи от една определена прослойка от населението, която преобладава в държавните болници, та така вадят душата на здравноосигурените пациенти.

Отворих да сменя аз памперса на детето-мекониумът му беше толкова засъхнал, че направо се беше вградил в кожичката му и не можех да го размекна въобще, за да го изчистя, а бебето пищеше от болка.

Същата сопната вещица се падна и на нощното дежурство, където дойде да ни уведоми, че щом веднъж сме си взели бебето, повече по никакъв повод не можем да го оставим отново, че евентуално-може би-вероятно след полунощ ще вземе новите бебета само за първата нощ, че последното хранене ще е тогава, след което, ще донесе мляко в 6 сутринта, ако дотогава бебето се одира, проблемът си е наш. Към полунощ бях легнала и сложила детето на гърда. При изправянето ме преряза операцията, прималя ми, пропищяха ми ушите, отидох да търся дежурен лекар… сестрата незаинтересовано ми връчи течен аналгин и ме отпрати.
Върнах се и взех детето да го оставя на акушерката…но стаята й беше заключена. Някъде от дъното на коридора със строителните отломки се носеше говор и тръгнах да бутам количката натам, повече облягайки се на нея. Въпросната сестра седеше там на лафче. Като ме видя направо избухна: “Добре! Дайте го бебето! Аз ще му дам да яде! Хубаво!”
Всичко ми се сви какво още ще причинят на това невинно същество. След 15-ина минути слушане на бебешки писъци от стаята й, отидох отново, като поисках да си го взема. “Ама аз какво съм си въобразявала, нямало да идвам непрекъснато да й проверявам работата!  щом съм й оставила детето, значи съм й се доверявала”  
Не, тъпи, трътки! Ннямам сили за себе си дори! Затова съм в болница!

На другия ден се падна друга чума. Като дойде да взима бебетата за вечерната визитация, се разкрещя още с влизането, че не мога да се изправя и скокна на мига да й дам кърменото в момента бебе, а се забавих цели 30сек докато се вдигна от легнало положение.
Все пак три нощи висях на ВИП грижите им и трите нощи се тъпках с течен аналгин, за да понасям болката (не, за да я илиминирам).

Друга въз пълничка сестра  на 3-я ден грозно си изпроси една торба с грозде от съквартирантката. Тя само искала да опита, много било вкусно, много хубаво изглеждало. Като й предложиха торбата, скришом от колежките го изнесе  под една бала болнични найлони “да хапнели на долния етаж”. Фантастикото ви е през улицата, по дяволите! Не може да сте чак толкова бедни, че да крънкате от родилки, които са там да се възстановяват (с картофената ви храна, сопнатата грижа и строително-ремонтните условия за почивка)!


Детската лекарка на визитациите ми казваше единствено колко е свалило и наддало детето и как щяла да му изпише още (цели)20мл мляко.
Еййй, голямо скръндзене за това адаптирано мляко! Ако кърмиш, да им кажеш да не носят. Едната сестра не дава мляко от 24 до 6ч, защото трябвало да “създадеш на бебето режим”, другата, по-нормалната, носи мляко и в 3-4ч. през нощта.
Говорим за бебе на 2 дни, какъв режим!

Ударили са го през простото и всяка си прави каквото си знае, и никой нищо не може да им каже. Налагаше се да държа адаптираното мляко и да го давам студено на бебето като се събуди и след като съм го държала на гърда, защото, разбира се, не го будех по “техния режим”, за който всяка смяна беше на различно мнение.
Не ми се иска да мисля, че пестят и от АМ. Особено този долнопробен продукт на Нестле, който ползват.
Всичко за децата им е долнопробно- адаптираното мляко, шишетата на canpol, които се изливат във врата на бебето, дрешките, които са полиестерни, но ти крещят, ако облечеш твои….за майките няма какво да говоря-тях кучета ги яли. добре, че човекът е държеливо същество, въпреки техните щателни опити да го унищожат по особено мъчителен начин и физически, и психически.

Питах детската лекарка ще направят ли някакви изследвания все пак на детето, дори исках да им платя допълнителен пакет за това, но получих само сухото: “Че що, кви изследвания, то си е здраво”
Как, по дяволите, го разбрахте от поглед!?
Или след като го опекохте, решихте повече да не си пробвате талантите?
(За справка-заведох детето при Масларска след изписването и се оказа, че има какво да се прегледа, дори АГ-то ми го беше забелязал още перинатално-и че трябва да се проследява в следващите 3м)

За довършване на картинката трябва да отдам дължимото и на болничната администрация, която 3 пъти попитах от къде да си взема акта за раждане на детето и която ме разходи до общината ми по местоживеене, а не до община Красна поляна, където беше удостоверението. Каква работа имам освен да обикалям София по диагонал с новородено. Когато отидох да си вема епикризата (т.к. не ми я дадоха на изписването, защото трябваше да стоя по клинична пътека с един ден повече) и поисках документ за отпуска по бащинство, ме изгониха навън да изчакам наново събралата се опашка. Защото написването на бележката било трудоемко и времеемко, пък на администраторката й било много натоварено. Разбирам я. Явно уменията по четмо и писмо са еднакво ниско толерирани сред персонала в болницата както и уменията по човечност. След още половин час влязох отново. И този път поисках копие и от декларацията за припознаването. Бледото копие на копието, което имаха в архива си, струваше 10лв на ръка. И те изчезнаха по-бързо от хлебарка при светването на лампа, заедно с тичащата към обедната си почивка лелка.
Имаше още много, много неща, но основното беше, че нито за момент не усетих спокойствие, сигурност или компетентна грижа за детето си, за цялото време, в което можех и не можех да се грижа сама за него.

Ох, не ви изчетох изцяло сказката ... Аз раждах там и впечатленията ми са далеч по-различни. Не шашкайте излишно бъдещите родилки. Смятам, че с този подход, разказите ви биха били сходни от всяка една болница.
Вашият лекар само в Тина Киркова ли изражда?

AhinoraV направо съм потресена, аз ще раждам там заради лекаря ми, терминът ми е идните седмици и твоят разказ ме попари.... Може ли да споделиш при кой лекар си била, ако искаш и на лични? До колкото разбирам той поне е бил ок.

Аз раждах там 2009 и впечатленията ми са далеч по-лоши.Това,че Вие сте доволна,не значи,че всички други също трябва да бъдат доволни.Или имаме право да споделяме само положителни мнения за тази болница?

Четох до към средата и после малко по диагонал. Моите впечатления нямат нищо общо с описаното! И аз родих там заради лекаря си, но като цяло съм доволна и от персонала. Особено пък в реанимация, там бяха толкова мили и внимателни всички! Много се грижеха за нас. Горе пък нощна смяна се редуваха две жени, имаха толкова много работа и толкова тичаха докато си свършат всичко, че ми беше жал за тях. Едната по-пълничката, беше по-рязка понякога, но ми се е извинявала и е казвала, че са напрегнати и претоварени! Другата беше слаба, висока, млада жена с коса на опашка, изключително любезна и отзивчива, от първия ден ми направи страхотно впечатление!
Ако днес трябваше да избера къде да родя пак бих родила там! Всичко много зависи от нагласата с която отива човек.

Иначе, да, храната не беше добра, във ВИП стаите нямаше нищо ВИП, педиатрите не бяха най-любезните хора на света! Но, мога да напиша подобен разказ за Надежда, където храната е ОК, и интериора е ВИП

Храна навсякъде е една и съща, болнична - гадна. Не е като да си сготвиш ти, ама то това е най - маловажното, според мен. Нея могат да ти я донесат. Както и за всяка болница има ужасни случаи и такива, които не може нищо лошо да се каже.  За нагласата съм съгласна, може ВИП стаите да не са според очакванията, но поне си сам или с още някой, свижданията са позволени в стаята и все пак е една баня за две стаи Предстои ми раждане там, живот и здраве, след месец. Надявам се моят разказ също да е от позитивните, но каквото сабя покаже.

Аз не бих била съгласна в двойна стая да ми идват постоянно някакви чужди хора, неясно колко здрави в този сезон, и докато си кърмя бебето на 2-3 часа. И то заради едната тоалетна. За парите изобщо не става въпрос.

Мен не ми е заради банята, въпреки, че е удобство. Аз бих желала таткото да може да идва да си се радва на детето. Естествено, ако е здрав! Мисля, че и със съседката по легло, бихме се уговорили за нормални неща.