Раждане в АГ"Света София"(бившата Тина Киркова) - 8 част

Според мен е ужасна жега, а аз съм леко зиморничава. А за стаите казвам, че са мизерни, понеже в нашата в частност имаше олюпена мазилка. Чаршаф и аз поръчах на мъжа ми с ластик от вкъщи, иначе се събират на топка и особено ако имаш епизиотомия и шевове, е ужас. А за чистенето - два пъти на ден замазват само с парцал. Един път погледнах под шкафчето до леглото и да не ви описвам какво беше. За банята и тоалетната не ми се ломентира, но там положението няма как да е друго, като се ползва от 5-6жени.

Да, определено си беше горещо. И на мен ми беше топло.
Вземи 2 с дълъг ръкав. Ако прецениш, че ти е топло, ще ти донесат с къс и готово :=)
Бях си взела и горнище, жилетка, за да не се мотам по коридорите само по нощница.

Благодаря!

Момичета, има ли от вас някоя, която ще ражда в болницата, но при лекар, който не работи в болницата, а само има договор с тях? Интересно ми е как се определя цената в този случай, затова питам. Моя лекар ще го видя догодина, а досега не се бях сещала да питам.....

Определено препоръчвам нощниците да са поне 2-3бр с къс ръкав. Ако имате опасения, че ще ви е студено(в стаите зимата е 23-25°С) си вземете жилетка или друг тип горна дреха. Аз раждах март, октомври и август. Щях да умра от жега.
Хигиената е поносима, но много зависи от родилките. И трите пъти лежах на 5-тия етаж и една тоалетна сме ползвали 2-4 жени паралелно.

Здравейте, много отдавна събирам смелост да говоря за раждането си но чета какво пишете и понякога даже не мога да скрия сълзите си. Всички ми казват че всичко се забравя но не е така. И двете се деца родих там но в рамките на 6 год всичко се беше променило. Да облицовката ни е лъскава но това отношение което получих беше като към животно.. което го карат към кланицата.
     Просто бях решила че щом веднъж съм родила там и всичко е било ок значи второто пак ще е там. Но напротив щом не си плащаш ти си втора ръка. 

Аз не съм усетила такова отношение, без екип бях. Да, факт е, че моя позната, която работи в болницата беше с мен, през цялото време! Но пък тъй като си по седях в болницата, имах възможност да наблюдавам, да събирам впечатления, да говоря с родилките. Имаше един доктор Иванов, при когото са се паднали две от жените в моята стая, всеки ден идваше да ги проверява, лично! Не са му плащали.
Не изключвам възможността да е имало и лошо отношение, но не би трябвало да е така:=Споделете повече, моля. Кой изражда бебето?

Този Иванов беше израждал без избор едното момиче в моята стая и също много се интересуваше от състоянието й. Всъщност, като изключим странното му чувство за хумор, човекът беше много свестен и се интересуваше от всички родилки (падна се на визитация 2 или 3 пъти за 5-дневния ми престой).

В 3.30 часа сутринта ми изтекоха водите събрах си багажа тъй като беше много рано това се случи в началото на 9 месец. Даже нямах още док. От лекарката. Отидохме първо ни посрещна една спяща лекарка която само ме приказваше да седна на стола за да си напиша бланките а от мен изтичане води....Много. Направиха ми преглед и ме приеха с разкритие 3 см. Качиха ме в предродилно зара веднага ми сложиха система с цел да ми предизвикат раждане не ме оставих я да рано да за да стане по бързо 
Дойде един доктор много възрастен бил най добрия ми каза едно момиче нищо добро не видях от него. Първо имаше силна хрема и намеквайки се над док. Едвам си издуха носа а после кой разнася вируси. Попитах го като предварително  се извиних , дали може да ми сложат упойка защото бебето е голямо а аз имам нисък праг на болка. Той  троснато ми заяви че упойка се слага само на жени с екип  аз се разтреперих,даже и сега съм със сълзи на очи. Екипите се смениха към 5 не съм сигурна съответно дойде акушерка докторка и много млади момичета които искат да станат акушерки  . Дано никой не им даде диплома защото нямат никаква етика.
    През две минути имаше някой който искаше да провери с колко см е разкритието ми бъркането не спря до самото раждане . Бях си глътнала езика от болка . Старшата идваше и ги питаше колко капки и какво разкритие имам  те постоянно увеличаваха капките и какво постигнаха контр акции на две минути с 3 см разкритие нормални тонове.
    По едно време посетих че нещо излезе   изпадна от мен казах им едната студентка вдигна чаршафа и сякаш се уплаши показа го на другата ифизвикаха докторката. Тя направи същото. Притеснени тъй като тока беше спрян и генератор има само в родилна зала ме накараха да отида до масата за раждане. Чаках даваха ми марли с вода. Молих за упойка молих ревах каза х им че в мен имам пари колкото искат ще им дам но не нямам екип и не съм платила какво означава та всички си плащат накрая.

Дойде пак докторката видя че акушерката ме е преместила и се развика   хайде пак на носилката и обратно. Но тази носилка не може да мине през вратата та за това ме изведоха през коридора. Едното момиче което дърпаше носилкатола от страната на краката пожела да ме завъртят за да не ме искарване с краката на пред но другата го сметна за ненужно и и каза хайде биете карай.    .......почувствах се като боклук познавам поне 4докторки от болницата но не пожелах да се обадя заради ранниеля час и това ми беше грешката.
  Като ме върнаха в предродилно акушерката за пореден път ме бръкна и там си държа ръката до като не родих две контракции.  ......болката беше ужасна. Хайде пак на на масата за раждане и от там започна мъката вече бях изведена и нямах сили за нищо. По едно време дойде докторката и ми хвана ръката каза ми Деси ако не се стегнеш ще стане зле за бебето и за теб. След предпоследния напън сили надигна незнам какво ми стана и като се изправих видях главата на бебето това ми даде сила и смелост да го направя за последно. Детето излезе  от там ми биха упойка за да ме зашият но чувствах всичко. Имах толкова много шевове а детето беше само 3600.
 Първото раждане очаквах беба да е 3400 а тя излезе 4200 имах 2 вътрешни шева но никой не ми противоречи тогава биха ви упойка и родих пак с изтекли води но родих за 30 мин без грам болка. С усмивка влезнат да раждам и с усмивка излезнах. А сега и на картинка не искам да ги видя. Да детето ми е добре но този кошмар никога няма да го забравя.
  Извинявам се на всички които в момента четът но трябваше да го кажа някъде.

Деси, звучи ужасно. Това с попълването на документите и изтичащите води не е имало как да се пропусне, за съжаление. Аз първия път ги попълвах с ужасни контракции, добре че се бях запознала с документите за информирано съгласие предварително, че иначе въобще не гледах какво подписвам. Но останалото, което разказваш, е много, много неприятно. Явно не си случила на доктор, а за капак си оцелила и специализанти. Аз два пъти съм раждала без избор и отношението беше прекрасно, може и до късмет да е. Колкото до упойката, ако си без избор на екип, нямат анестезиолог или имат някакъв само за спешни случаи.

Преди 6години попаднах на много готина акушерка която говори с доктора той дойде и не е ставало и дума за това дали съм с екип или не само ми казаха че се заплаща. Анестезиолога беше готин н стая до мен през цялото време смях . Доктора даже ми каза да спра да се смея защото дъщеря ми тъкмо да излезе и пак се скрива от емоцията. Просто до този момент на всичките си приятелки споделят даже съм се капаро за това дали болницата е на ниво.
    Толошото не свърши с раждането поисках вип стая да си платя а тази която ме превеждаше ми каза троснато те са само за жените с екип. Като ме настаниха 
Видях едно разделение на два лагера педиатъра и савитарките които се грижеха за нас. Понеже бях с много шевове попитах  може ли да ми направят
Проверка и пак казаха ми че това се назначава от докторите но все пак една жена ме проми поне докато ми донесат спрей..  А миналия път провериха дали има свободна вип стая качиха ме по два пъти ни правиха тоалет /промивки. За тази разлика говоря. По цял ден се говореше за клинична пътека понеже съм ходила по рано го водеха недоносен а той тежеше 3600 и 52 см. Държахани 5 дни защото пипна жълтеница .
   

Като раждала 3 деца в ЪК и лежала 12 дни в патологията и направила мисед аборт, мога да кажа, че всичко е въпрос на вътрешна нагласа и очаквания. Съвсем не умаловажавам написаното по-горе и съчувствам за преживяното. Аз раждах с екип, но в патологията бях без екип. Отношението беше много добро. Най-мили бяха в патологията. За 12 дни ме е преглеждал кой ли не. Познавам лично 2/3 от лекарите там. Всички се държаха чудесно. Но аз знаех какво искам и как да стане. Спокойно си казвах плановете и намеренията. Нищо не са правили против волята ми.
Първият път раждах с 2 пълни екипа и 40! студентки. Нямам лоши спомени, но никой не ме е пипал. Почти без упойки съм раждала. Казвам почти, защото на второто раждане пожелах упойка и след 30 мин родих. Та имам 3 раждания с продължителност 13ч, 11ч, 5.5ч. Третият път ме забравиха. Както бях с 5см разкритие над 2ч, така 20 мин по-късно имах напъни и поне 8-9 см разкритие. Изведнъж отделението се раздвижи. Родих с 2 напъна, без шев, без нищо.
Само първия път ми пуснаха окситоцин. Отчитам го като грешка. Следващите пъти отказах.
Колкото до вип стаите. Предимство имат родилите с екип. След тяхното настаняване, ако има свободни легла, настаняват и без екип.

И аз също лежах в патологията там е супер и от към чистота и отношение на персонала към бременните.
     Но в родилна зала все едно не работят същите доктори. Една ромка щеше да роди на леглото си , а от спомена за десетократните бъркотия и унижението на което бях подложена не мога и да си помисля за ...с. Маникюра на една от кандидат докторката беше 3 см. Говореха си за фитнес маникюр и т.н. А едно момче ми вика защо пъшкаш и викаш в момента не си в контракция. Той знае а аз не после се оказа машината хващала само тоновете на беба а контракциите не

Деси, определено не звучи добре
Доктор Киров е бил, този възрастният. Леко прегърбен, с Бяла коса. Не е привърженик на секцио, на упойки и прочее.