Паническо разстройство - 34

  • 45 228
  • 752
  •   1
Отговори
# 540
  • Мнения: 4 406
Лъвли, аз съм с ПА„ ОКР и социална фобия. Не е ОКР, хиляди сме така с пишкането. Има къде къде по-страшни мисли в дебрите на ОКР-то.

Да Ви разкажа за мен - идиота. За писах се за Стани богат. Е, само това ми липсваше. Пък и ме одобриха. Къде с тази социална фобия ще ме гледа не само публиката, ами половин България. Иде ми да изпадна в нелегалност. Хващам гората.

Приятен уикенд!

# 541
  • Мнения: 925
Това е страхотно.Успех ще се справиш

# 542
  • София
  • Мнения: 1 555
Браво, Джери! Това е страхотно! Ще се справииш перфектно Simple Smile само кажи кога да те гледаме

# 543
  • Мнения: 4 406
Благодаря, момичета. Май първо ще трябва да изпия целия ривотрил в района или да се натряскам в близкото барче Simple Smile

# 544
  • Мнения: 193
Някой усещал ли е силна мускулна слабост с пристъпен характер? Например усещаш че мускулите на врата едва държат главата, като си въртиш главата прешлените хрупкат? И по цялото тяло също сякаш мускулите работят в пъти по слабо от нормалното? Ставите пукат, а когато се чувствам нормално ги няма тия аномалии

# 545
  • Мнения: 1 828
На мен ми се е случвало това с врата (правих ЯМР и нищо не откриха там). Сякаш главата ми тежи и се напрягам, за да я държа изправена.

# 546
  • Мнения: 193
И аз имам Ямр -шия-без проблеми. Мозъка явно така командва нервите и мускулите в шията , друго нямам като обяснение.

# 547
  • Мнения: 87
Slavun, аз съм така. Някой път се събуждам с цялата тази мускулна слабост и като че ли започва от врата. Обикновено по обяд отминава, но общо взето имам чувството че са ми отрязани ръцете и краката

# 548
  • София
  • Мнения: 1 555
И аз получавам такава слабост и в краката най-често, с дискова херния съм на кръста, изкривен гръбнак нагоре, но не съм сигурна, че е на 100% само от това проблема, явно има връзка и със състоянието ни.

# 549
  • Мнения: 314
Здравейте. Нов съм във форума и за жалост, първият ми пост ще е свързан с ПР.
Всичко при мен започна преди точно една година.
Първо висях на едно скеле (правих си изолазия на терасата) на което треперих от ужас (страх от високо). После се разболях от някакъв грип, започнах антибиотик на собствена глава и на 2-ри януари викахме линейка защото си мислих, че получавам удар.
В последствие разбрах, че е било и първата ми паник атака.
След нея, започна един постоянен световъртеж и слабост, тежест в главата и всички останали симптоми, обсъждани при ПР.
Тогава откриха и рак на гърдата на майка ми.
2 месеца ходене по мъките и какви ли не доктори и нищо.
На 7-ми февруари, след сигурно 10-тото ми ходене в спешния ме приеха в неврология със съмнения за енцефалит. Направиха ми всички възможни изследвания, включително и ЯМР на главата, но не откриха причина за състоянието ми. Изписаха ме с диагноза енцефелопатия (колкото да напишат нещо) и с препоръка за психиатър. По тяхна препоръка започнах с клонарекс и нещата малко по малко се наредиха. Така в продължение на 2 месеца, докато не ми свърши клонарекса и всичко започна от начало.
Тук искам да спомена, че работя във Великобритания и ми се наложи краят на април да се прибера и да тръгна по доктори отново.
Този път посетих за пръв път психиатър, който ми каза, че имам ПР и ми изписа Депакин, Ремирта, Флуанксол и да продължа с Клонарекса. Нещата малко по малко се стабилизираха, като на моменти ту се влошавах, ту се оправях и така докато ноември не се прибрах отново в Бг. След няколко посещения при психиатъра и пълна незаинтересованост от негова страна (пий си хапчетата-40лв) реших да го сменя. В сегашният имам доверие. Той разговавя за проблемите с мен, търси начини. Първоначално ми предписа Золофт и да спра останалите, но Золофта не ми понесе. Имах постоянно гадене и повръщане, кризите ми се засилиха, отново си мислех, че съм раково болен. Доктора ми смени Золофта с Дуласолан и в момента го пия втора седмица, придружен с Депакин, Клонарекс и Тритико. Все още не се повлиявам положително от лекарствата. Колко време трябва да мине и ще се почувствам ли отново човек и работоспособен? Скоро трябва отново да заминавам, а аз си мисля само за смъртоносни болести и се чувствам слаб като парцал.
Какъв е този ужас в който съм попаднал Sad

# 550
  • Мнения: 87
Deepmind, разбирам как се чувстваш. На мен също всики физически симтоми започнаха след първата паник атака. И аз съм във филм с непрекъснати болести. При мен започна едно главоболие и тежест от едната страна на главата и напрежение в окото, с преди не знаех какво е главоболие. Да не говорим за другите екстри - сърцебиене, умора, треперене на мускулите и Т.н.

# 551
  • Мнения: 17 645
след като са ви направили всякакви изследвания и ямр трябва да се успокоите. също така според мен след като се успокоите че физически нищо ви няма е прекалено толкова много хапове да пиете. понякога те действат с обратен ефект. очевидно сте много натоварен но щом физически ви няма нищо само от вас зависи да измислите начин да се справите с психиката. разбира се нема лошо да си помогнете с някое и друго хапченце ако смятате че имате нужда но пак казвам !според мен/не съм лекар! доста хапове пиете.

# 552
  • Мнения: 314
Личната ми лекарка се видя в чудо с мен. Постоянно вися при нея и си търся болести. Последно ме боляха мишниците и бях сигурен, че е отново някакъв рак. Правиха ми кръвни изследвания и ехограф и всичко беше ок. Сега съм си набелязал корема като проблемен. Все нещо ме боли, все нещо ми тръпне.. побърквам се от мисли за здравето си, а това още повече подхранва паническите ми проблеми. Хипохондрията е ужасно нещо. Едно от нещата които най-ме убиват е липсата на нормален сън. Ако се опитам да заспа през деня, само бързи кадри и мисли пред очите...някакъв ужас е. Вечерта Тритикото помага да заспа, но винаги се будя разтревожен и като пиян. И това ли е нормално? Ох, не мога вече ...обзема ме отчаяние.

# 553
  • Мнения: 1 134
Deepmind...в същия кошмар живея и аз...постоянно мисля за рак, личната не ще да дава направления, да си живея живота, не ме разбира, че ми има нещо, аз ходя и плащам на лекари...сама си пуснах пкк и дкк, нищо нямало, ами, то на тях и нищо няма да се види....за детето ми все търся болести. Имам постоянно натрапчиви мисли...денем не лягам, защото се будя с ужасна тревожност. Дядо ми си замина от лимфом и сега мисля, че и аз имам, защото имам топче под косата, което личната каза, че е нищо, но си е там 😡. Прави са тук, че спрат ли тревогите за здравето, общото състояние ще се подобри, но как...?

# 554
  • Мнения: 314
Нали за това са АД? Аз честно казано на тях се надявам. На моменти опитвам да се успокоя, че съм здрав като бик и честно казано има временен ефект, но това е докато не ме заболи нещо друго и филма започва на ново.
Интересува ме до колко време мога да очаквам положителен ефект на Дуласолан-а?

Общи условия

Активация на акаунт