Аз съм си взела решението, но да си споделя.
На възраст съм,в която бавно започвам да мисля за семейство.Макар,че повечето от вас сигурно имат по 2 вече. Все още възприемам тази идея като 50/50 - хем искам ,хем имам още да попътувам,да се реализирам и напредна финансово.
Запознах се с един мъж. Спечели ме с 'голи' приказки и самореклама. От раз ме започна с разговори за дете (той има 2 вече),радвам се,че все пак удържах фронта разумно,докато започнем да се опознаваме.
Дори в началото го помислих за луд. Та кой говори за дете в първият месец от връзката?!
Заживяхме заедно. Когато обичам ,се раздавам. Не меря възвращаемост. Но въпреки чувствата си,започнах да се замислям и да обръщам внимание на червените лампички.
А именно- финансовата част на нещата,емоционалната и егоистичната част.
Откъм финанси-изкарвам в пъти по-малко от него(3-5 пъти по-малко),но се боря това да се промени.А той-харчи на поразия и в средата на месеца никой няма пари за нищо (включително важни разходи за детето,известни седмици по-рано) .Уточнявам,че аз плащам свои дългове и сметки,несъотносими към това домакинство,и на моменти пазарувам. Доколкото мога.Това е лош период за мен,и действам в посока да си регулирам финансите. Господинът профуква всичко и опира до мен.Което леко ме затруднява. Моята логика е,че аз трябва да бъда финансово стабилна,ако ще имам дете,за да не увисна на родителите си. Това в случай,че бащата е ненадежден тип.Но и за надежден да го броя-човек никога не знае и не желая да лежа на ничие рамо относно финанси.Та човекът си харчи,и това е ок. Но никаква сметка не си прави.
Откъм подаръци-той е над нещата,за разлика от мен. Но и това приех-само аз правя подаръци.
За него е мега важно това,че чисти ,готви и пере. Което аз правя също. За мен това не е доказателство за любов,а необходимост в домакинството.Може и аз да греша.
Емоционалната част- имам дискомфорти(женски "драми"),като всеки човек, и когато се погледне пренебрежително на тези дискомфорти от човекът до теб-то това е неприятно и леко обидно.
Его част- аз съм серт,а господинът е .... силно нуждаещ се от вниманието и одобрението на околните.Аз съм тотално различна и съвсем не търсся одобрение. Не искам да излагам подробности,за да няма разпознали се герои. А пък ми е трудно да представя картинката ,без детайли.Може би след време ще се престраша да споделя подробности,които заслужават внимание и присмех.
Накратко-приех много нови неща с тази връзка- деца,възраст. Но някак егоизмът не мога да приема.
По важен повод Господинът изтъкна ,че няма финанси за жест (този жест-цвете,задоволително може да струва 4-10 лева),но имаше хиляди за хобито си този месец.
А да-лъже ме за малки неща,незначчителни,но това е ужасно. Aз не лъжа.
Та не търся съвет. По-скоро си споделям относно поредните куци отношения,поредната връзка. А пък се влюбих. Беше ме страх да изрека думите за раздяла,защото очаквах отговор -ОК. Това и получих.
Но ми олекна. Господинът прие този разговор на шега.. или поредната женска драма и глупости. Но не би - една жена изрече ли тези финални думи,то тя ги е преживявала и изричала на ум хиляди пъти преди да излязат от устата ѝ.
Аз все още ,още малко,съм тук. Защото Господинът има нужда от мен във важен, критичен момент.Макар да знам,че в обратна ситуация не би отговорил със същото. Но нали сме хора.Не можем все да мерим какво даваме и дали ще се отплати.Никой не трябва да преминава сам през трудни моменти.
А после ще се завърна към вярата,че е възможно да намериш партньор- с който да сте екип,а не опоненти. Човек,който може да израстне с твоя подкрепа,както и ти-с негова.Това пожелавам на всеки,който ще прочете тая объркана,безкрайна писаница.
На възраст съм,в която бавно започвам да мисля за семейство.Макар,че повечето от вас сигурно имат по 2 вече. Все още възприемам тази идея като 50/50 - хем искам ,хем имам още да попътувам,да се реализирам и напредна финансово.
Запознах се с един мъж. Спечели ме с 'голи' приказки и самореклама. От раз ме започна с разговори за дете (той има 2 вече),радвам се,че все пак удържах фронта разумно,докато започнем да се опознаваме.
Дори в началото го помислих за луд. Та кой говори за дете в първият месец от връзката?!
Заживяхме заедно. Когато обичам ,се раздавам. Не меря възвращаемост. Но въпреки чувствата си,започнах да се замислям и да обръщам внимание на червените лампички.
А именно- финансовата част на нещата,емоционалната и егоистичната част.
Откъм финанси-изкарвам в пъти по-малко от него(3-5 пъти по-малко),но се боря това да се промени.А той-харчи на поразия и в средата на месеца никой няма пари за нищо (включително важни разходи за детето,известни седмици по-рано) .Уточнявам,че аз плащам свои дългове и сметки,несъотносими към това домакинство,и на моменти пазарувам. Доколкото мога.Това е лош период за мен,и действам в посока да си регулирам финансите. Господинът профуква всичко и опира до мен.Което леко ме затруднява. Моята логика е,че аз трябва да бъда финансово стабилна,ако ще имам дете,за да не увисна на родителите си. Това в случай,че бащата е ненадежден тип.Но и за надежден да го броя-човек никога не знае и не желая да лежа на ничие рамо относно финанси.Та човекът си харчи,и това е ок. Но никаква сметка не си прави.
Откъм подаръци-той е над нещата,за разлика от мен. Но и това приех-само аз правя подаръци.
За него е мега важно това,че чисти ,готви и пере. Което аз правя също. За мен това не е доказателство за любов,а необходимост в домакинството.Може и аз да греша.
Емоционалната част- имам дискомфорти(женски "драми"),като всеки човек, и когато се погледне пренебрежително на тези дискомфорти от човекът до теб-то това е неприятно и леко обидно.
Его част- аз съм серт,а господинът е .... силно нуждаещ се от вниманието и одобрението на околните.Аз съм тотално различна и съвсем не търсся одобрение. Не искам да излагам подробности,за да няма разпознали се герои. А пък ми е трудно да представя картинката ,без детайли.Може би след време ще се престраша да споделя подробности,които заслужават внимание и присмех.
Накратко-приех много нови неща с тази връзка- деца,възраст. Но някак егоизмът не мога да приема.
По важен повод Господинът изтъкна ,че няма финанси за жест (този жест-цвете,задоволително може да струва 4-10 лева),но имаше хиляди за хобито си този месец.
А да-лъже ме за малки неща,незначчителни,но това е ужасно. Aз не лъжа.
Та не търся съвет. По-скоро си споделям относно поредните куци отношения,поредната връзка. А пък се влюбих. Беше ме страх да изрека думите за раздяла,защото очаквах отговор -ОК. Това и получих.
Но ми олекна. Господинът прие този разговор на шега.. или поредната женска драма и глупости. Но не би - една жена изрече ли тези финални думи,то тя ги е преживявала и изричала на ум хиляди пъти преди да излязат от устата ѝ.Аз все още ,още малко,съм тук. Защото Господинът има нужда от мен във важен, критичен момент.Макар да знам,че в обратна ситуация не би отговорил със същото. Но нали сме хора.Не можем все да мерим какво даваме и дали ще се отплати.Никой не трябва да преминава сам през трудни моменти.
А после ще се завърна към вярата,че е възможно да намериш партньор- с който да сте екип,а не опоненти. Човек,който може да израстне с твоя подкрепа,както и ти-с негова.Това пожелавам на всеки,който ще прочете тая объркана,безкрайна писаница.
