Да си споделя

  • 5 550
  • 30
  •   1
Отговори
  • Мнения: 41
Аз съм си взела решението, но да си споделя.
На възраст съм,в която бавно започвам да мисля за семейство.Макар,че повечето от вас сигурно имат по 2 вече. Все още възприемам тази идея като 50/50 - хем искам ,хем имам още да попътувам,да се  реализирам и напредна финансово.
Запознах се с един мъж. Спечели ме с 'голи' приказки и самореклама. От раз ме започна с разговори за дете (той има 2 вече),радвам се,че все пак удържах фронта разумно,докато започнем да се опознаваме.
Дори в началото го помислих за луд. Та кой говори за дете в първият месец от връзката?!
Заживяхме заедно. Когато обичам ,се раздавам. Не меря възвращаемост. Но въпреки чувствата си,започнах да се замислям и да обръщам внимание на червените лампички.
А именно- финансовата част на нещата,емоционалната и егоистичната част.
Откъм финанси-изкарвам в пъти по-малко от него(3-5 пъти по-малко),но се боря това да се промени.А той-харчи на поразия и в средата на месеца никой няма пари за нищо (включително важни разходи за детето,известни седмици по-рано) .Уточнявам,че аз плащам свои дългове и сметки,несъотносими към това домакинство,и на моменти пазарувам. Доколкото мога.Това е лош период за мен,и действам  в посока да си регулирам финансите. Господинът профуква всичко и опира до мен.Което леко ме затруднява. Моята логика  е,че аз трябва да бъда финансово стабилна,ако ще имам дете,за да не увисна на родителите си. Това в случай,че бащата е ненадежден тип.Но и за надежден да го броя-човек никога не знае и не желая да лежа на ничие рамо относно финанси.Та човекът си харчи,и това е ок. Но никаква сметка не си прави.
Откъм подаръци-той е над нещата,за разлика от мен. Но и това приех-само аз правя подаръци.
За него е мега важно това,че чисти ,готви и пере. Което аз правя също. За мен това не е доказателство за любов,а необходимост в домакинството.Може и аз да греша.
Емоционалната част- имам дискомфорти(женски "драми"),като всеки човек, и когато се погледне пренебрежително на тези дискомфорти от човекът до теб-то това е неприятно и леко обидно.
Его част- аз съм серт,а господинът е .... силно нуждаещ се от вниманието и одобрението  на околните.Аз съм тотално различна и съвсем не търсся одобрение. Не искам да излагам подробности,за да няма разпознали се герои. А пък ми е трудно да представя картинката ,без детайли.Може би след време ще се престраша да споделя подробности,които заслужават внимание и присмех.
Накратко-приех много нови неща с тази връзка- деца,възраст. Но някак егоизмът не мога да приема.
По важен повод Господинът изтъкна ,че няма финанси за жест (този жест-цвете,задоволително може да струва 4-10 лева),но имаше хиляди за хобито си този месец.
А да-лъже ме за малки неща,незначчителни,но това е ужасно. Aз не лъжа.
Та не търся съвет. По-скоро си споделям относно поредните куци отношения,поредната връзка. А пък се влюбих. Беше ме страх да изрека думите за раздяла,защото очаквах отговор -ОК. Това и получих. Simple Smile Но ми олекна. Господинът прие този разговор на шега.. или поредната женска драма и глупости. Но не би - една жена изрече ли тези финални думи,то тя ги е преживявала и изричала на ум  хиляди пъти преди да излязат от устата ѝ.
Аз все още ,още малко,съм тук. Защото Господинът има нужда от мен във важен, критичен момент.Макар да знам,че в обратна ситуация не би отговорил със същото. Но нали сме хора.Не можем все да мерим какво даваме и дали ще се отплати.Никой не трябва да преминава сам през трудни моменти.
А после ще се завърна към вярата,че е възможно да намериш партньор- с който да сте екип,а не опоненти. Човек,който може да израстне с твоя подкрепа,както и ти-с негова.Това пожелавам на всеки,който ще прочете тая объркана,безкрайна писаница.

Последна редакция: пт, 16 ное 2018, 01:02 от sahar

# 1
  • Мнения: 9 196
Ами ... човека си е отрепка, хубаво, че си прекратила. От друга страна - все си е опит, няма как все една отрепчица да не ти се лепне в тоя живот, но помагат да опознаеш себе си. Всеки се е препъвал в разни откачалки, включително аз, но ритник навреме и това е.

# 2
  • Мнения: X
Прочетох споделеното и мога да кажа само - майната му на задника с широките пръсти, който няма "финанси" за една роза.

Сериозни, отговорни и грамотни хора би трябвало да изкарват 3-5 пъти повече от някакви мъгляви боклуци - искрено се надявам да успеете и да не са вече фактор финансите за каквото и да било.

А въпросният боклук не заслужава да сте до него в критичен момент. Не заслужава дори само заради това "ОК".

Горе главата - всяко зло за добро. И го разкарайте този.

# 3
  • Мнения: X
Следващия път, когато някой те грабне само с "голи" и красиви приказки, плюй си на петите и бягай. Ама бързо бягай. И в никакъв случай не поглеждай назад. И още "Не слушай приказки, гледай действия".

# 4
  • Мнения: 5 754
Ти си умна жена, но не ме кефи как си започнала разказа " на възраст съм за семейство..." . Да добре е да си намерим половинка и да създадем поколение и семейство, но не на всяка цена. В мислите ни не бива да влиза това като самоцел. Много мои наборки се набутаха яко мислейки, че им в дошло времето. Аз все си мисля, че съм млада и не искам да се давам, въпреки че вече имам дете.

# 5
  • Мнения: 8
Аз съм си взела решението, но да си споделя.
На възраст съм,в която бавно започвам да мисля за семейство.Макар,че повечето от вас сигурно имат по 2 вече. Все още възприемам тази идея като 50/50 - хем искам ,хем имам още да попътувам,да се  реализирам и напредна финансово.
Запознах се с един мъж. Спечели ме с 'голи' приказки и самореклама. От раз ме започна с разговори за дете (той има 2 вече),радвам се,че все пак удържах фронта разумно,докато започнем да се опознаваме.
Дори в началото го помислих за луд. Та кой говори за дете в първият месец от връзката?!
Заживяхме заедно. Когато обичам ,се раздавам. Не меря възвращаемост. Но въпреки чувствата си,започнах да се замислям и да обръщам внимание на червените лампички.
А именно- финансовата част на нещата,емоционалната и егоистичната част.
Откъм финанси-изкарвам в пъти по-малко от него(3-5 пъти по-малко),но се боря това да се промени.А той-харчи на поразия и в средата на месеца никой няма пари за нищо (включително важни разходи за детето,известни седмици по-рано) .Уточнявам,че аз плащам свои дългове и сметки,несъотносими към това домакинство,и на моменти пазарувам. Доколкото мога.Това е лош период за мен,и действам  в посока да си регулирам финансите. Господинът профуква всичко и опира до мен.Което леко ме затруднява. Моята логика  е,че аз трябва да бъда финансово стабилна,ако ще имам дете,за да не увисна на родителите си. Това в случай,че бащата е ненадежден тип.Но и за надежден да го броя-човек никога не знае и не желая да лежа на ничие рамо относно финанси.Та човекът си харчи,и това е ок. Но никаква сметка не си прави.
Откъм подаръци-той е над нещата,за разлика от мен. Но и това приех-само аз правя подаръци.
За него е мега важно това,че чисти ,готви и пере. Което аз правя също. За мен това не е доказателство за любов,а необходимост в домакинството.Може и аз да греша.
Емоционалната част- имам дискомфорти(женски "драми"),като всеки човек, и когато се погледне пренебрежително на тези дискомфорти от човекът до теб-то това е неприятно и леко обидно.
Его част- аз съм серт,а господинът е .... силно нуждаещ се от вниманието и одобрението  на околните.Аз съм тотално различна и съвсем не търсся одобрение. Не искам да излагам подробности,за да няма разпознали се герои. А пък ми е трудно да представя картинката ,без детайли.Може би след време ще се престраша да споделя подробности,които заслужават внимание и присмех.
Накратко-приех много нови неща с тази връзка- деца,възраст. Но някак егоизмът не мога да приема.
По важен повод Господинът изтъкна ,че няма финанси за жест (този жест-цвете,задоволително може да струва 4-10 лева),но имаше хиляди за хобито си този месец.
А да-лъже ме за малки неща,незначчителни,но това е ужасно. Aз не лъжа.
Та не търся съвет. По-скоро си споделям относно поредните куци отношения,поредната връзка. А пък се влюбих. Беше ме страх да изрека думите за раздяла,защото очаквах отговор -ОК. Това и получих. Simple Smile Но ми олекна. Господинът прие този разговор на шега.. или поредната женска драма и глупости. Но не би - една жена изрече ли тези финални думи,то тя ги е преживявала и изричала на ум  хиляди пъти преди да излязат от устата ѝ.
Аз все още ,още малко,съм тук. Защото Господинът има нужда от мен във важен, критичен момент.Макар да знам,че в обратна ситуация не би отговорил със същото. Но нали сме хора.Не можем все да мерим какво даваме и дали ще се отплати.Никой не трябва да преминава сам през трудни моменти.
А после ще се завърна към вярата,че е възможно да намериш партньор- с който да сте екип,а не опоненти. Човек,който може да израстне с твоя подкрепа,както и ти-с негова.Това пожелавам на всеки,който ще прочете тая объркана,безкрайна писаница.

Не е задължително нещо като е счупено да го изхвърляш. Моят мъж преди всичко изпукваше за хазарт и алкохол но успях да се намеся навреме и да махна едното и сега ми остана само пиенето да премахна но имам план и за него.

# 6
  • Мнения: 30 802
O, да, ЛатинкаПаунова е потребител, който трябва да се слуша, тя ги разбира мъжете. Почва се с менструална кръв в кафето, после го напиваш с ракия, за да те забремени - после какви чалъми още? Направо е укротителка на мъже. Впечатлена съм. Ние, невежите, си търсим свестни от началото.

Айде кажи още някоя магия...

# 7
  • Мнения: X
Сама се залъгваш как от благородство оставаш да му помагаш в тежък момент. Ама всеки си носи кръста.

# 8
  • Мнения: 2 127
Латинка не може да не е трол, НЯМА толкова глупава жена.
И то хубаво се раздаваш, ама в една връзка не може само единият да дава, а другият само да взима.

# 9
  • Мнения: X
Скрит текст:
Аз съм си взела решението, но да си споделя.
На възраст съм,в която бавно започвам да мисля за семейство.Макар,че повечето от вас сигурно имат по 2 вече. Все още възприемам тази идея като 50/50 - хем искам ,хем имам още да попътувам,да се  реализирам и напредна финансово.
Запознах се с един мъж. Спечели ме с 'голи' приказки и самореклама. От раз ме започна с разговори за дете (той има 2 вече),радвам се,че все пак удържах фронта разумно,докато започнем да се опознаваме.
Дори в началото го помислих за луд. Та кой говори за дете в първият месец от връзката?!
Заживяхме заедно. Когато обичам ,се раздавам. Не меря възвращаемост. Но въпреки чувствата си,започнах да се замислям и да обръщам внимание на червените лампички.
А именно- финансовата част на нещата,емоционалната и егоистичната част.
Откъм финанси-изкарвам в пъти по-малко от него(3-5 пъти по-малко),но се боря това да се промени.А той-харчи на поразия и в средата на месеца никой няма пари за нищо (включително важни разходи за детето,известни седмици по-рано) .Уточнявам,че аз плащам свои дългове и сметки,несъотносими към това домакинство,и на моменти пазарувам. Доколкото мога.Това е лош период за мен,и действам  в посока да си регулирам финансите. Господинът профуква всичко и опира до мен.Което леко ме затруднява. Моята логика  е,че аз трябва да бъда финансово стабилна,ако ще имам дете,за да не увисна на родителите си. Това в случай,че бащата е ненадежден тип.Но и за надежден да го броя-човек никога не знае и не желая да лежа на ничие рамо относно финанси.Та човекът си харчи,и това е ок. Но никаква сметка не си прави.
Откъм подаръци-той е над нещата,за разлика от мен. Но и това приех-само аз правя подаръци.
За него е мега важно това,че чисти ,готви и пере. Което аз правя също. За мен това не е доказателство за любов,а необходимост в домакинството.Може и аз да греша.
Емоционалната част- имам дискомфорти(женски "драми"),като всеки човек, и когато се погледне пренебрежително на тези дискомфорти от човекът до теб-то това е неприятно и леко обидно.
Его част- аз съм серт,а господинът е .... силно нуждаещ се от вниманието и одобрението  на околните.Аз съм тотално различна и съвсем не търсся одобрение. Не искам да излагам подробности,за да няма разпознали се герои. А пък ми е трудно да представя картинката ,без детайли.Може би след време ще се престраша да споделя подробности,които заслужават внимание и присмех.
Накратко-приех много нови неща с тази връзка- деца,възраст. Но някак егоизмът не мога да приема.
По важен повод Господинът изтъкна ,че няма финанси за жест (този жест-цвете,задоволително може да струва 4-10 лева),но имаше хиляди за хобито си този месец.
А да-лъже ме за малки неща,незначчителни,но това е ужасно. Aз не лъжа.
Та не търся съвет. По-скоро си споделям относно поредните куци отношения,поредната връзка. А пък се влюбих. Беше ме страх да изрека думите за раздяла,защото очаквах отговор -ОК. Това и получих. Simple Smile Но ми олекна. Господинът прие този разговор на шега.. или поредната женска драма и глупости. Но не би - една жена изрече ли тези финални думи,то тя ги е преживявала и изричала на ум  хиляди пъти преди да излязат от устата ѝ.
Аз все още ,още малко,съм тук. Защото Господинът има нужда от мен във важен, критичен момент.Макар да знам,че в обратна ситуация не би отговорил със същото. Но нали сме хора.Не можем все да мерим какво даваме и дали ще се отплати.Никой не трябва да преминава сам през трудни моменти.
А после ще се завърна към вярата,че е възможно да намериш партньор- с който да сте екип,а не опоненти. Човек,който може да израстне с твоя подкрепа,както и ти-с негова.Това пожелавам на всеки,който ще прочете тая объркана,безкрайна писаница.
Не е задължително нещо като е счупено да го изхвърляш.
Скрит текст:
Моят мъж преди всичко изпукваше за хазарт и алкохол но успях да се намеся навреме и да махна едното и сега ми остана само пиенето да премахна но имам план и за него.
А защо да задържа счупеното, което ще ме травмира ежедневно с "вида си" и ще скапва живота ми, като мога да се оттърва от него, да си "взема" нещо ново и качествено, което да ме кефи ежедневно и да прави живота ми по-хубав, по-щастлив, по-пълноценен и по-добър?!


# 10
  • Мнения: 7 700
Не смятам, че си му длъжна в труден момент. Приел е с насмешка раздялата, изключително нелогично, дори леко унизително ми се вижда да му помагаш. Нека позная: помощта е финансова, нали? Тегли една черта и сбогом. 

# 11
  • Мнения: 30 802
A, да, сещам се, истинската жена, след като сервира кърваво кафе, роди, слугинува - накрая тегли и изплаща кредит за Мъжа. Щото е истинска жена. Нали така?

Трол тотален е Латинка, ама е весело поне. Замисля се човек каква е женската роля.

Иначе тук си е класически случай на "бягай с 200".

# 12
  • София
  • Мнения: 15 228

Аз все още ,още малко,съм тук. Защото Господинът има нужда от мен във важен, критичен момент.Макар да знам,че в обратна ситуация не би отговорил със същото. Но нали сме хора.Не можем все да мерим какво даваме и дали ще се отплати.Никой не трябва да преминава сам през трудни моменти.

Това с критичният момент е номер. Можеш да бъдеш сигурна, предвид описаното по-горе. Да не давам диагнози, защото не съм психиатър, но това е отровен човек. Явно си добър човек и всеотдаен – те се лепят само на такива– затова ще ти кажа само едно – бягай, момиче, бягай на мига. Изобщо не мисли, че ще се разделите лесно, че неговото ок е истина. Бягай и не се обръщай назад. Не си му майка, да търси в труден момент близките си. Всеки има роднини, поне един приятел, затова да иска от теб да си до него си е номер, емоционално изнудване и прочее съвсем типични за този десен човек. Те паразитират върху съчувствието, съжалението, върху доброто. Бягай!

# 13
  • Мнения: 9 010
Сахар, харесвам начина ти на мислене. Добре, че не си забременяла от такъв отговорен "родител". Успех!

# 14
  • Мнения: 41
Не смятам, че си му длъжна в труден момент. Приел е с насмешка раздялата, изключително нелогично, дори леко унизително ми се вижда да му помагаш. Нека позная: помощта е финансова, нали? Тегли една черта и сбогом. 
Отговарям-не е финансова помощта. Емоционална е.Съпорт- за да не преминава сам през тези неща. И не-не съм длъжна. Но не е готино човек да остава сам в критични моменти,независимо какъв  е той,каквото и да се е случило между нас.

Общи условия

Активация на акаунт