Бягай с 200...

От бягащите с 200 съм, за най-малкото и още в началото. Не съжалявам. Аз съм пасивна и ми е неудобно дори да спомена какво не ми харесва, камо ли да бутам човека да се променя. Затова и предпочитам като в супермаркета, а не в марков бутик. Оглеждам, пробвам и като не ми хареса, оставям обратно на рафта. Не минавам кризи за изживяна връзка, нито чувствам съжаления и угризения заради скъсване, независимо кой е скъсал. Не търся и събиране с мъж, когото много харесвам, но е скъсал с мене. Все пак нещо не ми е харесало за да си ида. Същото за него.

Вълкът козината си мени, нравът не. Моите съученици сега са такива, каквито си бяха преди 40г, с всичките хубави качества и не чак толкова. Еволюираме, но не можем да се променим коренно. Не вярвам във възможна промяна.

Така е Невена, и моята философия е че човека няма смисъл да го променяш.
Обаче ако ти е неудобен - не го взимай. Това неудобство ще ти писне. Това беше извода на моя развод.

Аз съм от тези които са се предали на 7-Мата година защото видях, че неудобствата и различията се засилват, дразнят и докарват до разрив. Не съм се и замисляла да се връщам при бившия просто го пуснах да си починем един от друг и да си намерим правилните хора за нас си. Той също не ме е молил да се събираме след, като се тръгна към развода такаче знам, че и на него това му се е искало.
Миналата седмица прекарах у тях един час за да видя децата след като се върнаха от ваканция. Той беше с новата му и през цялото време говори по телефона с приятелите си от други градове - 1 час не спря да и обърне внимание за 2 минути. Все едно този разговор беше за публиката ( аз и тя ) да го видим колко е общителен на висок глас. Като приключи, дойде да ми каже с кого е говорил и че “май съм чула вече” за какво е бил разговора. Върна ме 10г назад, малко ми стана гадно и за себе си, че съм стояла с тоя човек и за новата че сега тепърва ще го изживява това. Гледаш го - готин човек, а да бъде с теб не умее.

Откакто съм във форума съм приключила две дълги връзки, но не съм пускала теми, защото аз съм човек, който сам взима такива решения. Не ми е нужна валидация отникъде. Съобщавам на роднини и приятели след като раздялата вече е факт.
Аз често давам съвет да се бяга с 200, даже ей сега посъветвах един младеж в съседна тема да си бие камшика овреме. Просто казусите, които се поставят тук ме изумяват понякога и се чудя как е възможно нормални хора да търпят някои неща от партньор. От дете по бих изтърпяла някои работи, но партньор да ме неглижира и тормози няма шанс. Аз знам, че хората не се променят и никога не влагам напразни усилия да променям някого.
Но мисля, че тези които пускат темите, просто изпускат парата тук и си остават при мъжа. Те ако имат топките да го напуснат, няма да питат нас, ами ще си организират нещата и ще го направят.

Ами аз 10 години бях от тези, които изливаха драмата върху приятелите, прощавах, кляках, плаках и пак наново всеки път.
Но крайна сметка усещането, че буташ бетонна стена, нещастието, тази обреченост надделяха.
Събрах и някой лев, че бях зависима финансово преди това и поех по пътя си да търся щастието.
Няма лесна раздяла, при мен беше доста драматична. Факт е, че всеки психолог, който посетя казваше :
"шапка ти свалям, много малко жени ще поемат тази крачка!", което е много, много тъжно. Масово жените си тънат в нещастие, оправдания и пропиляване на краткия ни земен път.

Аз съм споделяла вече, че форума много ми помогна да си тръгна, да избягам буквално от връзка с насилие.
Косвено ми помогна. Четох доста тук жените и всичките им истории.
И си казах щом могат те, ще мога и аз. С деца, без деца, с по две-три. Работещи, смели, красиви, жени гледаха си децата и бяха щастливи. Още помня никовете на някои от тях, някои от тях още си пишат във форума, вече минаха 10 години и повече.
Аз бях много млада, направо малка от днешна гледна точка.
Нямах близки да ми кажат, че това не е правилно. Бях си с романтичната представа, от книгите, че човек не бива да се отказва, че бива да се бори за любовта си, че любовта ми може да променя:) И подобни неща, които знам, че никой друг във форума не си е мислил, но аз си бях малка, наивна и романтична душа, без пример от родители.
Отидохме на психолог веднъж, за сем.терапия. Аз отидох с убеждението, че правя последен опит и с усещането, че психоложката ще ми каже - махай се, спасявай се, като и разкажа. Тя обаче ми каза - мъжа ти не е длъжен да те прави щастлива ако ти си отвътре нещастна, проблема е в тебе. И си ни изпрати. Повече не отидохме там, а тя ме върна много назад, реших, че аз съм проблема и ще работя да се променя, за да не го дразня и да няма насилие.
Не се получи разбира се и в крайна сметка избягах с 200 Но благодаря на жените във форума, които споделяха своите истории и бяха смели и открити. Затова чат пат пиша и аз, мисля си, че някой може да прочете.
От тогава и друго ми остана и искрено се старая да пиша така че, човека отсреща да него заболи, да не се почувства зле. Ако ми е криво не пиша нищо, за да не съм токсична за някой друг. Всеки си минава по своя път и някой път и малко може да натежи.

Така де отплеснах се. Ето ме аз съм от жените във форума, които избягаха с 200 по съвет от тук, послушах съветите и ми се получи супер. Направо като магия беше при мене. Раздлеих се и всичко ми се полчуи, даже преди да ми е било трудно, като се едно ми светна пред очите.

Аз да дам малко мъжко мнение... Жени, на такива мъже втори шанс не се дава. Много рядко мъжете имат капацитета да се променят след определена възраст. А самия мъж ако вече е в някаква крайност, където прилага насилие и тормоз, то според мен това си е вътре в него, в ядрото му като човек. Което е изключително трудно да се промени, не е като да си купи нова риза примерно и да се обръсне.

Спестявайте си нервите и евентуалните главоболия и не давайте втори шансове на пододбни мъже. Те просто не го заслужават. Никой не може да ме убеди, че мъж посегнал на жена заслужава втори шанс. То като цяло е хубаво този тип мъже вече да започнат да изчезват натурално.

Хубаво е, че форума е помогнал на жени в подобни ситуации, но според мен, ние като общество трябва да сме по-гласни и против такива мъже, особено останалите от нас, които не можем да си представим дори какво е да се посегне на жена. То точно този тип мъже не само бият и тормозят жените си, но и децата си. Нямам точната статистика, но предполагам че тези мъже като бащи учат синовете си на абсолютно същото и ги гледаме днес хулиганчетата по улицата. Същите мъже най-вероятно са тези които пият всеки ден, но "нямат проблем с алкохола". Същите мъже посягат и на дъщерите си, разбира се. Изглежда са верига от проблеми и поведения, които всички произлизат от един тип мъже, които даже статистически не са и мнозинство (надявам се).

Пазете се! Заснемайте всяко тяхно агресивно поведение с камера и/или звук. Вадете си медицинско при всяко нараняване. Оплаквайте се в полицията и искайте всичко да бъде документирано.

Ами аз съм от тези, които с години изпускаха парата тук, докато накрая подкарах влака. 😁

По мои наблюдения повечето просто изпускат парата тук. Чисто по женски. Обикновено така правят жените, когато се съберат насаме – оплачат се от мъжете, децата, свекървата, родителите, другите роднини, съседите, колегите... Олекне им и се приберат вкъщи умиротворени до следващия път, когато пак им се насъбере.

Лошото е, че често само изпускат парата и тези, които наистина трябва да бягат с 200, но не го правят по куп причини. Радвам се, че някои от тях все пак са събрали кураж и са напуснали токсичната връзка, особено когато има намесено и насилие – физическо и/или психическо.

Тези, които разтурят къщата просто така, защото изведнъж им хрумнало, че не са щастливи, както им се полага (как така Пенка ще я водят на Малдивите, а мен – в Китен, да не съм нещо по-долу от нея, я!),  не го правят заради форума, а заради демонстрациите на семейно и любовно щастие, с които са пълни ФБ и Инстаграм. Тогава започват да си мислят, че чуждата кокошка е патка, че тревата на съседите е по-зелена, че някъде там я очаква принцът на бял кон, когото сън не го хваща, докато я намери, за да я скъса от див секс и със сълзи на очи да я помоли да му харчи парите, че сам не се справя... Кой знае, някоя може и да е намерила принца, но повечето се натрисат от трън, та на глог, и като екстра съсипват и живота на децата си.
Но свят – шарен, всеки си шета на акъла.

Точно така, насилието, било то физическо или психическо е нвдопустимо в еднА връзка, ако се случва и пред децата... Съвсем.
Една жена да си оправи живота, четейки тук и придобие кураж, въпреки липсата на подкрепа... Струвало си е!

За времето, в което пиша във форума, съм прекратявала 15-годишна връзка и 2-годишна.
Поради изчерпване на първата и усещането ми за съквартирантство, а аз съм огнена натура, поддържам страстта и очаквам същото. Поддържаме си контакт и се уважаваме все още.

Втората поради тотално несъответствие с човека, не беше за мен, нищо общо – минах си деструктивния период и натам.
Никога не ми е влиял форума за лични решения, нито бих раздувала тук и вдигала излишен пушек, а да си кютам в живота.
Обикновено действам без много приказки в живота. Обмислям и действам. Външни мнения и влияния не ме интересуват и не допускам за личния ми живот.

Аз впрочем, от раздялата насам /август 2023, честито ми/, съм имала разни връзки, за които си трая тук. Сама си преценявам достатъчно добре кога да започна и кога да прекратя.

Да не се повтарям - не е важно  да избягаш с 200, нито смелостта е достатъчна. Важно е как ще живееш след това. Скоро гледах по ТВ,  в Пълна промяна или нещо от сорта е предаването - някаква женица тръгнала да става нов човек. Първият - насилник, вторият - бетер, ма много бил не знам какъв си, че я омагьосал. И в близкото си и обкръжение ги виждам - по три-четири пъти се пробват и пак - греда, и пак същото, че и по-зле. И тук се срещат - вкопчени в намирането на нов мъж, нова връзка. Немалко такива “смели” жени си остават социално неадекватни след пробега    с 200, 300 или каквато скорост са си избрали.

Реално никой / никоя не знае как ще живее след това. Аз се разделих / разведох много бързо, но това е, защото проблемът между нас беше по моите представи напълно нерешим. Над 10 години заедно без един скандал дето се вика, и изведнъж - хоп, развод. И това се случва. Изобщо нямах идея как ще живея след това. Казах си - после ще му мисля. Всеки ден беше борба. Постепенно заживяваш нов живот, по нов начин и той тръгва нанякъде. Нямаме врачка да каже как ще е. Както си го направиш - така.

Всяка жена има праг на търпимост и неща, които не би понесла.
За друга това обаче може да е напълно нормално.