Бягай с 200...

  • 8 855
  • 154
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 4 048
Първият - насилник, вторият - бетер, ма много бил не знам какъв си, че я омагьосал. И в близкото си и обкръжение ги виждам - по три-четири пъти се пробват и пак - греда, и пак същото, че и по-зле... Немалко такива “смели” жени си остават социално неадекватни след пробега    с 200, 300 или каквато скорост са си избрали.
Може би защото много жени изпитват привличане към един и същ тип мъже. И всеки следващ е някаква лека модификация на бившия. Ако случайно попаднат на "нормален", то той веднага отива в графата "неподходящ" защото е много скучен или не изпитвали онзи прилив на емоции и пеперуди. И така дърво след дърво.

# 16
  • Мнения: 1 628
Първият - насилник, вторият - бетер, ма много бил не знам какъв си, че я омагьосал. И в близкото си и обкръжение ги виждам - по три-четири пъти се пробват и пак - греда, и пак същото, че и по-зле... Немалко такива “смели” жени си остават социално неадекватни след пробега    с 200, 300 или каквато скорост са си избрали.
Може би защото много жени изпитват привличане към един и същ тип мъже. И всеки следващ е някаква лека модификация на бившия. Ако случайно попаднат на "нормален", то той веднага отива в графата "неподходящ" защото е много скучен или не изпитвали онзи прилив на емоции и пеперуди. И така дърво след дърво.

Не, не е скука. Просто, когато си бил травмиран от много рано, свързваш любовта с болка. Познатото зло е Home. Трудно се излиза от този цикъл като loophole, трябва много работа и осъзнатост да излезеш. Не съдя, които не успяват. Мъчно ми е.
Подсъзнателно травмираните хора търсят други като тях. Не е умишлено и не е оправдание. Възможно е да се прекъсне, но не е лесно.
Но хора със страх от изоставяне, често се насочват към хора със страх от обвързване.Или пък насилници. Не мога добре да го обясня, но се влиза в болезнен, порочен кръг.

# 17
  • Мнения: 909
Аз да дам малко мъжко мнение... Жени, на такива мъже втори шанс не се дава. Много рядко мъжете имат капацитета да се променят след определена възраст. А самия мъж ако вече е в някаква крайност, където прилага насилие и тормоз, то според мен това си е вътре в него, в ядрото му като човек. Което е изключително трудно да се промени, не е като да си купи нова риза примерно и да се обръсне.

Спестявайте си нервите и евентуалните главоболия и не давайте втори шансове на пододбни мъже. Те просто не го заслужават. Никой не може да ме убеди, че мъж посегнал на жена заслужава втори шанс. То като цяло е хубаво този тип мъже вече да започнат да изчезват натурално.

Хубаво е, че форума е помогнал на жени в подобни ситуации, но според мен, ние като общество трябва да сме по-гласни и против такива мъже, особено останалите от нас, които не можем да си представим дори какво е да се посегне на жена. То точно този тип мъже не само бият и тормозят жените си, но и децата си. Нямам точната статистика, но предполагам че тези мъже като бащи учат синовете си на абсолютно същото и ги гледаме днес хулиганчетата по улицата. Същите мъже най-вероятно са тези които пият всеки ден, но "нямат проблем с алкохола". Същите мъже посягат и на дъщерите си, разбира се. Изглежда са верига от проблеми и поведения, които всички произлизат от един тип мъже, които даже статистически не са и мнозинство (надявам се).

Пазете се! Заснемайте всяко тяхно агресивно поведение с камера и/или звук. Вадете си медицинско при всяко нараняване. Оплаквайте се в полицията и искайте всичко да бъде документирано.
А някои, освен жените си и децата, бият дори и майките си. Познавам поне двама такива, може и да са повече даже. Както казва мъжа ми: "Такива мъже задължително трябва да се затварят". Или зад решетките или в лудницата, то е ясно. На една колежка сестра й така почина. Мъжът й я преби до смърт Worried Полицията си го хвана после.

# 18
  • Мнения: 4 048
Искам само да помоля, ако може да се придържаме към темата. Не че въпроса за насилието не е важен, но там е съвсем отделна тема (и даже има такава вече).
Питанката ми беше - до колко след проблем във семейството на някой потребител или потребителка от форума, и след споделянето му тук, това е катализирало някакъв промяна или просто е било "искам да се оплача" и на следващия ден старата песен на нов глас.
Аз например (като Басила) не бих изтряскал нещо лично тук, или поне най-малкото ако вече не съм решил какво ще правя.

# 19
  • Paris, France
  • Мнения: 17 488
Е, те проблемите в семейството са основно с децата и около децата. От тях не можем да избягаме и да искаме 😻. Ще ни арестуват и осъдят.

Аз си коментирам проблемите с мъжа ми, майка ми, свекървата и приятелки. Във форума не знаят другата страна, не познават мъжа ми и децата, нито мене. Не мисля, че мненията във форума биха помогнали да реша нещо.

# 20
  • Мнения: 4 048
Добре, още едно уточнение.
Още в първия си пост написах, че имам в предвид отношението с партньора.
Не искам да стане пак тема завършваща с типичния въргал накрая мъже-жени, равноправие, задължения и т.н.
Просто и елементарно - Влияе ли ви форума по някакъв начин на семейната динамика, след като сте споделили тук и сте получили някакви определени съвети и идеи. Спрямо човека, с който спите.

# 21
  • Мнения: 14 731
... дамите..  в определен момент в семейната динамика са се почувствали недооценени, използвани или като някаква удобна придобивка - колко от тях наистина са взели решението да се разделят с половинката си и да започнат на чисто.
Или повечето просто преминават през някаква криза, издухват парата, изплакват си болката и после тихо и кротко се връщат в познатата обстановка.
...
Чувствала съм се недооценена в някакви моменти на "семейната динамика", но не съм споделяла с този, онзи или във форум, а със самия набеден от мен за недооценител. И след изясняване на ситуацията нещата са се оправяли, защото ако не бяха, нямаше да я има връзката. Обикновено се е оказвало недоразумение, различна гледна точка и нещо от сорта.
Не мисля, че ако обсъждам личните си възприятия с широката общественост, ще има даже и най-малкият смисъл, просто защото това е погрешния адресат на излиянията и драмите ми.

# 22
  • Мнения: 18 326
Дори и само да се оплаче, за него/нея може да е достатъчно (на този етап). Промяна може да настъпи или да не настъпи (веднага), не ние определяме темпото.

# 23
  • Мнения: 1 307
Преди доста години един човек ме отблъсна и избягах с 200, след като ми поиска пари на заем. Joy
Бяхме няколко месеца заедно и всичко вървеше  много добре. Силни чувства и романтика, " музика, лъчи" и така нататък.
И както си стоим един ден и ме държи за ръка и ми поиска пари назаем. Grinning
И всичко изчезна за един миг. Отказах му и още известно време се срещахме, но  за мен беше свършило.  Просто вече нямах грам чувства.
Тъй като съм крайно нематериален човек, не обичам лукс, не съм алчна и не деля хората, някои особи се объркват, че и съм глупава и лесно се лъжа.

# 24
  • Мнения: 24 151
Просто и елементарно - Влияе ли ви форума по някакъв начин на семейната динамика, след като сте споделили тук и сте получили някакви определени съвети и идеи. Спрямо човека, с който спите.
Не.

# 25
  • Мнения: 7 955
Добре, още едно уточнение.
Още в първия си пост написах, че имам в предвид отношението с партньора.
Не искам да стане пак тема завършваща с типичния въргал накрая мъже-жени, равноправие, задължения и т.н.
Просто и елементарно - Влияе ли ви форума по някакъв начин на семейната динамика, след като сте споделили тук и сте получили някакви определени съвети и идеи. Спрямо човека, с който спите.

Ма ние с човека не спим Simple Smile Практикуваме по-забавни мероприятия.
==============
Интересно ми е какво казва бгмамската статистика. Кой бяга повече и по-бързо, и по-далече?
Тя самата или бившият ѝ?
Защото знаем от фолклора, че с простотията няма как да се бориш. Можеш единствено да избягаш. По-умният отстъпва.
Бг-госпожи, вие отстъпвате ли?

# 26
  • По света и у нас
  • Мнения: 3 290
Мъжете не бягат. Те стоически висят до последно, и ще стоят на вкиснатото ще гният но за развод няма да подадат.

Мисля, че жената е тази която се предава първа и вади секирата.
Питах и бившето ми гадже, дали е щял да се разведе с жена си ако тя е била склонна да стои, той каза - не. Щял е да кибичи там за децата, въпреки, че са щели да го убиват на няколо пъти и тя била вещица и психопатка.

Такаче, прави си сметка.

# 27
  • Пловдив
  • Мнения: 27 106
Отидохме на психолог веднъж, за сем.терапия. Аз отидох с убеждението, че правя последен опит и с усещането, че психоложката ще ми каже - махай се, спасявай се, като и разкажа. Тя обаче ми каза - мъжа ти не е длъжен да те прави щастлива ако ти си отвътре нещастна, проблема е в тебе. И си ни изпрати. Повече не отидохме там, а тя ме върна много назад, реших, че аз съм проблема и ще работя да се променя, за да не го дразня и да няма насилие.
Прав е бил психолога, абсолютно прав. Но ти си направила грешен извод. Никой не може да те направи щастлив, а и не е длъжен. Просто като си нещастен - търсиш начин да постигнеш щастието. След като си нещастна с дадения мъж - разделяш се.

# 28
  • Мнения: 312
Отидохме на психолог веднъж, за сем.терапия. Аз отидох с убеждението, че правя последен опит и с усещането, че психоложката ще ми каже - махай се, спасявай се, като и разкажа. Тя обаче ми каза - мъжа ти не е длъжен да те прави щастлива ако ти си отвътре нещастна, проблема е в тебе. И си ни изпрати.
От сегашна гледна точка, защо е било нужно психолог да ти го каже?
Реално това са неща, които учиш докато си дете. Ти на стари години ли го научи? Изглежда мъжът ти няма никакъв авторитет, за да се налага да има медиатор между вас.

# 29
  • Мнения: X
Отидохме на психолог веднъж, за сем.терапия. Аз отидох с убеждението, че правя последен опит и с усещането, че психоложката ще ми каже - махай се, спасявай се, като и разкажа. Тя обаче ми каза - мъжа ти не е длъжен да те прави щастлива ако ти си отвътре нещастна, проблема е в тебе. И си ни изпрати. Повече не отидохме там, а тя ме върна много назад, реших, че аз съм проблема и ще работя да се променя, за да не го дразня и да няма насилие.
Прав е бил психолога, абсолютно прав. Но ти си направила грешен извод. Никой не може да те направи щастлив, а и не е длъжен. Просто като си нещастен - търсиш начин да постигнеш щастието. След като си нещастна с дадения мъж - разделяш се.

Разбира се, че беше права. От позицията на времето.
Но от същата тая позиция на времето, мнението не ми се е променило.
Ако дойде буквлано дете, сравнено с моята възраст, едва пълнолетно момиче и каже, че вкъщи я удрят/бият, според мен всяка зряла жена би трябвало да остави настрана интересните изрази, от които да си правиш изводи и бая директно да каже какво мисли и да покаже отношение към насилието. Каквото всички би трябвало да имаме.
Абсолютно недопустимо. То не е някой дали те прави щастлив или не. То е насилие от голям, силен мъж срещу младо момиче 40кг.
Днес съм изумена как не я е било страх така да ме изпрати. Но тогава си казах - щом тая умна, възрастна жена, в топ незнам си кой на психолозите в България, та щом тя не каза нищо, значи нищо особено не е чула чак толкова, значи наистина може би това си е нормално и така се случва във всички връзки.

Общи условия

Активация на акаунт