Тежко ми е , в депресия съм ,смазана,смачкана, тъжна , в панически кризи,в тревожни кризи. Хващам телефона и шише вода и цял ден само вървя, вървя,вървя ,така всеки ден. Обвинявам се ,че всичко стана заради мен,че ако не бях реагирала така щеше да е друго, извинявах се , молих се , той е категоричен. Стигам до момент, в който знам ,че съм смешна, без достойнство,унижена от себе си дори , но не мога да се изправя, не мога да спра да му пиша и да се моля въпреки,че няма вече дори никакви отговори от негова страна. Изяжда ме чувство за вина,че аз направих всичко,че ако не бях реагирал така,че ако не си бях тръгнала...
Много ме боли всичко, измъчват ме прекрасните ни спомени ,мисълта за него. Измъчва ме тази зависимост ,която съм развила към него. Той беше центъра на света ми и сега не знам какво да правя със себе си и със живота си, спрях да живея ,просто вървя по цял ден и дишам.
Има ли някой преживял подобна тежка раздяла ,как я е преживял,колко време я е преживяеал,въобще преживява ли се такова нещо и среща ли се човек,който да топли пак така сърцето...
Благодаря!