Тежка раздяла !

  • 3 691
  • 60
  •   1
Отговори
  • Мнения: 317
Здравейте ,преживявам тежка раздяла в момента, минаха 13 дни ,броя минутите , защото нали казват,че времето лекува. Причината за раздялата е тежък спор , и двамата бяхме виновна, да кажем,че аз реагирах по емоционално ,той се дистанцира много сериозно и от там се стигна до въпросната раздяла.
Тежко ми е , в депресия съм ,смазана,смачкана, тъжна , в панически кризи,в тревожни кризи. Хващам телефона и шише вода и цял ден само вървя, вървя,вървя ,така всеки ден.  Обвинявам се ,че всичко стана заради мен,че ако не бях реагирала така щеше да е друго, извинявах се , молих се , той е категоричен. Стигам до момент, в който знам ,че съм смешна, без достойнство,унижена от себе си дори , но не мога да се изправя, не мога да спра да му пиша и да се моля въпреки,че няма вече дори никакви отговори от негова страна. Изяжда ме чувство за вина,че аз направих всичко,че ако не бях реагирал така,че ако не си бях тръгнала...
Много ме боли всичко, измъчват ме прекрасните ни спомени ,мисълта за него. Измъчва ме тази зависимост ,която съм развила към него. Той беше центъра на света ми и сега не знам какво да правя със себе си и със живота си, спрях да живея ,просто вървя по цял ден и дишам.
Има ли някой преживял подобна тежка раздяла ,как я е преживял,колко време я е преживяеал,въобще преживява ли се такова нещо и среща ли се човек,който да топли пак така сърцето...
Благодаря!

# 1
  • София
  • Мнения: 4 985
Аз мисля, че всеки го е преживявал. Аз пък бях с бебе на ръце, за пръв път майка и не знаеща накъде да тръгна, какво да правя и как да живея. И да се грижа за още едно безпомощно същество. Е, научих се, изправих се и съм горда и щастлива!
Намери си хоби. Имаш тоооооолкова неща, които можеш да направиш и не си затворена вкъщи с бебе или 3 годишна хала. Тъй, че... всичко зависи от теб. Ще мине  и скоро дори ще се радваш, че са се стекли така нещата!

# 2
  • Мнения: 24 159
За какво е бил тежкият спор?

# 3
  • Мнения: 51 188
Не съм преживявала. Не съм от този тип - нито съм емоционална до такава степен, нито толкова импулсивна да скъсам заради преиграване. Според мен и мъжете рядко са такива и раздялата ви не е негова спонтанна реакция заради твоето избухване, а то само е било последната капка. На приятеля ти май му е дошло твърде много емоционалност и след дадения му повод се е решил. Няма връщане назад, спри да пишеш, да се молиш, да броиш дни и гледай напред. И си направи изводи за следващата връзка.

# 4
  • Мнения: 2 892
Ще мине, момиче. Разбираш ли, проблема не е в раздялата, а в твоята реакция, в "спрях да живея".
Преди много години се случи и на мене, само че аз и се разболях от разбито сърце, минаха месеци докато се вдигна отново и да почувствам желание за живот.
Смених града и работата и нещата се наредиха.

# 5
  • Мнения: 317
Аз мисля, че всеки го е преживявал. Аз пък бях с бебе на ръце, за пръв път майка и не знаеща накъде да тръгна, какво да правя и как да живея. И да се грижа за още едно безпомощно същество. Е, научих се, изправих се и съм горда и щастлива!
Намери си хоби. Имаш тоооооолкова неща, които можеш да направиш и не си затворена вкъщи с бебе или 3 годишна хала. Тъй, че... всичко зависи от теб. Ще мине  и скоро дори ще се радваш, че са се стекли така нещата!


Колко време ви отне тежкия период и намира ли се пак човек, с който да си щастлив ?

# 6
  • Мнения: 1 827
Сигурна съм, че ако ни разкажеш малко повече за връзката ви, бившият ти ще се окаже токсичен човек. Със сигурност е направил нещо, което ти не си приела, и затова сте се скарали.
А трябва да му мълчиш постоянно ли, за да има мир?
Щом не те отразява, значи само е чакал удобен момент и скандалът ви му е дошъл дюшеш.
Повечето сме били с разбити сърца. Преживява се, минава време, ще срещнеш друг един ден и ще има да се чудиш защо си се тръшкала по този човек и колко ценно време си загубила в безмислено страдание.

П.С: Казват, че човек се възстановява за толкова месеци колкото години е траела въпросната връзка, т.е. ако сте били заедно 2 години - отнемало 2 месеца да го преодолееш.
Не знам дали е така, но със сигурност ще трябва да минат няколко месеца и един ден ще установиш, че просто не ти пука вече.

# 7
  • Мнения: 929
В един момент все се преживява. Колкото по-бързо толкова по-добре. Имаш ли подкрепа от разни хора, някакъв приятелски кръг в който да разпускаш от време на време, да не си през цялото време сама със себе си!? Естествено че се среща друг, особено ако си по-млада. С напредване на годините обаче тези неща стават все по-трудни. Аз съм от хората, които тежко понасят раздели и подобни неща. Но винаги съм имала някой покрай мен, който да ме окуражава и успокоява.

# 8
  • Мнения: X
Достатъчно с опитите да се сдобрите. Направили сте каквото трябва, за да не съжалявате след това, че не сте опитали.
Минали са вече две седмици. Както се казва, сте облизали раните. Време е да надигнете глава и да видите, че животът продължава, че навън има слънце и може да се диша свободно. Излезте от вас, срещайте се приятелки, познати. Дори сама може да си правите разходки. Сега е лято. Използвайте това преимущество. Зимата е много по-трудно и самотно.
Ето, сега пуснахте темата, изляхте си мъката и е време да излезнете от вас. Може и да си купите нещо, което отдавна отлагате. Ще сте доволна.
Успех ви желая и малко повече твърдост няма да навреди. Сълзите никога не са решавали проблеми. Действията за самосъхранение помагат.

# 9
  • София
  • Мнения: 15 913
Звучи като да е била доста токсична връзка, и не знам кой от двамата е бил по-токсичен. И на мен ми е интересно за какво е бил спорът?

# 10
  • София
  • Мнения: 4 985
Скрит текст:
Аз мисля, че всеки го е преживявал. Аз пък бях с бебе на ръце, за пръв път майка и не знаеща накъде да тръгна, какво да правя и как да живея. И да се грижа за още едно безпомощно същество. Е, научих се, изправих се и съм горда и щастлива!
Намери си хоби. Имаш тоооооолкова неща, които можеш да направиш и не си затворена вкъщи с бебе или 3 годишна хала. Тъй, че... всичко зависи от теб. Ще мине  и скоро дори ще се радваш, че са се стекли така нещата!

Колко време ви отне тежкия период и намира ли се пак човек, с който да си щастлив ?
[/quote]


Смятам, че при всеки е различно. Пък и зависи от много неща. Наличие на дете, работа, места, ситуации...
Ние 10 месеца се опитвахме да оправим нещата, защото и той искаше новородената му дъщеричка да има стабилно семейство. Е, не се получи и се разделихме. Без лоша дума да сме си казали или нагрубили. Така че, няколко дни след фактическата раздяла въобще не се занимавах с него.
За друг човек - около мен е пълно с хора, които намират своята половинка и обикновено 2рите бракове/връзки са по-стабилни. Но аз съм си темерут и съм щастлива сама, не просто не търсех, ами целенасочено избягвах мъже.
Ама пак казвам, аз съм друг тип човек.

# 11
  • Мнения: 929
Аз не смятам, че има значение за какво е бил спорът, не е длъжна и да казва, ако не иска. Това няма да помогне и да промени нищо. Големи хора са, взели са си решението. Хората се карат за какви ли не неща, и се разделят по какви ли не причини. Това е без значение, важното е че е факт.

# 12
  • Мнения: 1 504
И аз съм на мнението на последния потребител. Просто е чакал повод. Намери сили и достойнство и продължи напред. Да, хората сме различни и различно преживяваме събитията в живота си. Работиш ли, имаш ли други хора около себе си, които да те извадят от това състояние. Само не се затваряй сама с мислите си и не търси вина. Така е трябвало да стане. Не бива да чакаш следваща връзка да ти спасителното въже. Казваш, че се разхождаш с телефона в ръка по цял ден, нямаш ли работа, нещо което да правиш? Това означава ли, че целия ти живот е бил той и нищо друго?

# 13
  • Мнения: 8 182
Ще се оправиш, а не се знае и дали няма да се сдобрите щом е било емоционална реакция изведнъж. Спри да го търсиш, успокой се и времето ще покаже.

# 14
  • Мнения: 317
С раздялата дойде и проблема с работата,  работихме заедно и разбира се се наложи да напусна , та ангажимента с работата като отвличане на вниманието съвсем отпада

Общи условия

Активация на акаунт