Тежка раздяла !

Егото и е много голямо. Логично да не търпи елементарни постове.
То ще и мине, но с това его ще си продължи да лети в облаците и да прави глупости.

Всъщност и двата въпроса са централни и изключително важни за контекста на темата.
Няма какво да те обиждат питащите.

Другото е стандартното. Събери се и гледай напред. На повечето хора се е случвало да се разделят с любим човек и да лекуват разбито сърце. Гадно е. Обуй си гащите на голямо момиче и го преодолей.
Но причините и поуките по-добре ги намери, за да не се повтарят.

Олеле, едва на третата страница стигнахме до обичайното сопване на авторка, която не чува това, което и харесва. Ако знаеше колко е традиционно това... Но и показва защо са я зарязали, както намекнах в първия си пост. От тук нататък ако авторката иска да помоли за ключ.

Чак сега прочетох изблика на авторката, пропуснала съм трета страница.
Не разбрах какво толкова те подразни, авторке, хората коментират това, което им прави впечатление. Не знам какво очакваш да ти напишем - че сме се самобичували с години, спрели сме да се виждаме с хора, храним и работим? Не всички сме толкова емоционални. А дори и да сме - тези моменти се преживяват и забравят. Хората имаме уникалната защитна функция да забравяме лошото. Гарантирам ти, че след време няма да помниш чувството на страдание и яд. Може дори да забравиш името и физиономията на този мъж. Аз съм забравила и причините за раздяла, и самото чувство.

Защото знае, че сме прави относно напускането.
Това я е подразнило. Бърка и в здравето.
Яд е, че е напуснала, че е слабохарактерна, но е с голямо его и защо да не се разфучи.

Дори и при нормална "приятелска" раздяла, осъзната, няма никаква причина да се търсите след окончателно приключване на връзката.

Вече, ако е имало недоизказани неща, може би, но другият да не иска и да чуе изобщо.

Изключително нездравословно е запазване на контакт с бивши, бивш на бивш и т.н.

Затваря се страницата и само напред, нов живот с нови хора.
Всъщност, същият живот, но с нови хора.

Не видях нито грубост, нито обиди към авторката, които да са повод за нейната истеричност.
Който иска да се справи, търси начин. Предложиха се доста варианти - хоби, екскурзия, спорт.
Аз ще добавя домашен любимец, но само, ако обича животни. Иначе има риск да го изхвърли.
Ако няма желание да преодолее раздялата - и Господ не може да ѝ помогне, няма смисъл да пишем кой как се е справил, при всеки е различно.
Ако търси помощ с хапчета или алкохол, на грешен път е.

На мен също ми се вижда прекалено да напусне работа, но и това се прави. Не е нещо изключително.
Да приеме, че не са един за друг и точка. Не е свършил света с един мъж, нито ще свърши с една жена.
И най-важното - да си научи урока от тази раздяла.

Точно така, Дева.

А иначе пътят по оста - психолог - > хапчета - > в комбинация с алкохол, е най - грешното и деструктивно нещо, което човек може да направи.

Лично съм против всякакви терапии, психолози и тем подобни производни за промиване на мозъци.

Всичко е до воля, характер, устойчивост и желание за живот.

Виж искам първо да уточним - това не е тежка раздяла. Взели сте решение - скъсали сте. Нищо тежко няма в раздялата ви.

Обаче сега, като в едно огледало се погледни сама себе си. Харесвам емоционалните хора, те са цветни, интересни, многопластови. Но ти така преекспонираш емоционалността, че я превръщаш в /с извинение/ бълвоч! По детски!

Нищо кой знае какво не е станало, ти го знаеш, осъзнаваш, НО осъзнато преиграваш. Драма да има. живеем за емоциите. Това е грешно и самонараняващо!

Искам да си кажеш - пред огледало, без огледало, повтаряй си
- Голям праз, че сме се разделили! Нормално е - случват се такива неща.  Друг човек ще срещна, по - красива и истинска любов ще изживея. /затвори очи и си я представи - как си обичана, закриляна, ценена, как си щастлива/ 
Всеки път щом започнеш да се тръшкаш си представи как вземаш емоциите като цветни конци и ги даваш на бившия. Слагаш ги в ръцете му и го пращаш да си ги вземе и отнесе.

Хайде пробвай тези упражнения и кажи как се чувстваш.

Всеки ден осъзнато ще правиш по 1 хубаво нещо - за тялото си, за дущата си, за ума си. Например - масаж, разговор с добра приятелка, малко четене на книга. Или Спорт, медитация, урок по език. Всеки ден без пропуск! Правиш и планираш. Така се преодолява раздяла - като правиш хубави неща, такива каквито обичаш за себе си. Малко по-малко!

Веднага след като си попостъпиш на краката и се посъвземеш /просто сте се разделили - никой не е умрял, никой не те е измамил, използвал предал - важно е да се отбележи/ започваш да четеш литература, да ходиш на курсове, да търсиш терапия за емоционална интелигентност. Емоционалността е красива и силна, но трябва да я контролираш, защото иначе става мацаница!

Толкова много глупости, а само три абзаца! Всеки ден нови върхове!

Кое е глупости?
За психолозите ли? На същото мнение съм.
Ако сам не можеш да си осъзнаеш грешките, никой психолог не може да направи това вместо теб.
Под последното изречение се подписвам с две ръце.
Изобщо не намирам драмата на авторката за тежка. Тежка е в нейната глава. Такива неща са ежедневие. Нито деца имат, нито са в общо/съсобствено жилище. Всеки си тръгва по пътя и си търси нов човек.

Да метна една съчка в огъня и аз с въпроса: „Възлюбеният женен ли беше?“.

Е, тя щеше да вметне.

Принципно алкохолът не е решение и понякога води до зависимост. Аз обаче като си знам как съм се правил на салата почти всяка вечер първите дни и седмици след тежка раздяла и колко съм изпил покрай всичките ми любовни истории, някак си не мога да кажа, че не е решение. Бе да се напие качествено, да излезе с приятелки на бар и да се направи мармалад. Да повтори при нужда, пък квото дойде по нататък. Няма да се алкохолизира за толкова. Определено притъпява гадното усещане в такива моменти

Знаеш ли как ще се справиш? Като спреш да го идеализираш и да се изживяваш като жертва. Ако този те ценеше, щеше да се бори за теб. Щеше да тича след теб, той да те моли. Вместо това ти дава противоречиви сигнали, за да те закачи пак на въдичката и да си играе с теб. Нарочно го прави, за да те кара да се чувстваш виновна.
Много добре, че си напуснала работа. Ако трябва напусни и града!
Сигурно си била в токсична връзка и в момента си в абстиненция. Като наркоманите. Играел си е на топло, студено, манипулирал те е, кой знае как те е въртял на пръста си, без изобщо да се усетиш.
Забрави за този, блокирай го, приеми, че не съществува за теб и продължи напред. Приеми, че е нормално да страдаш, но, че ще ти мине. Мисля че е добре да започнеш психотерапия.

П.П. Само психопатите остават приятели с бившите си. Подчертавам приятели, не просто човешки, но дистанцирани взаимоотношения заради деца например.