Тежка раздяла !

А те на работното място ли са се запознали, защото може единия да е започнал работа впоследствие там. Има немалко такива случаи. Ето, една позната двойка - познават се още от преди това, жената вече е работила там, почнали са връзка, след време и мъжа започва да работи при нея, на същата длъжност.
С бившия ми пък се бяхме запознали точно на работното място. Дали някой е говорил нещо, че сме еди какви си, въобще не ми дреме.

Ще помоля дамите с упреците и излишните за мен въпроси да спрат. Въпроси от рода на за какво беше спора или защо съм напуснала работа са напълно не нужни в отворената от мен тема. На тези,който са емоционални и са преживели раздяла,която в момент на уязвимост ги е направила плахи и несигурни, ще се радвам да споделят как са се справили и намери ли ли са щастие след изгубеното такова. Но ,не не желая и нямам сили да се справям с коментари,който целят да упрекват или да дълбаят повече в неприятната ситуация за мен. Благодаря!

Намери си работа.
Аз така преодолявам всякакви несгоди. Като съм заета.
Страдаш и задълбаваш в глупости само с това, ходене, вървене и дишане и вода.
Като тръгнеш по интервюта и от адреналина ще се стегнеш. После нова работа, ще има колеги, ще има да учиш нови неща, това ще държи зает мозъка. След работа на спорт, ама недей да вървиш, според мен избери нещо тип зумба, фитнес някой с треньор обаче, Мозъка да е зает, да поприказваш с хора, да мислиш за следващото упражение.
Виж някоя приятелка ако нужда от помощ с децата, иди гледай два тодлъра за 2 часа само, да и удариш едно рамо.
Уикенда върви доброволец някъде, в приют за кучета, при изоствени деца, виж Подари време или подобни инициативи, бчк, нещо да садиш дървета. После пак спорт и си лягаш уморена и заспиваш.
Другото, което ми помага на мен е други мъже:) Не сериозна връзка разбира се, ами срещи, малко флирт, може и повече. Веднага ми светва пред очите и виждам, че не, не е сал той единствен и най-страхотен на тоя свят. Пълно е с готини мъже:)
Очевидно нямаш финансови затруднения, така че давай смело, купи си готини свежи дрехи, клинчета за спорт и рокли за разходки и стига вървя и плака. 13 са таман, изстрадала си го. Айде света има нужда от тебе! Млада си, здрава, хубава, свободна, сега си в най-подходящото време да помагаш на другите, да се развиваш.

Това ми помага на мене, аз така минах през трудна раздяла, успех и на теб, дано си вземеш нещичко полезно:)

1. Намери си работа веднага.
2. Намери си нови хобита веднага.
3. Намери си другарче за секс.
4. Отдай се на нещата, за които все не намираше време преди - за езиков курс, спорт, рисуване, четене, плетене на една кука - няма значение какво е, щом ти носи удоволствие.
5. Спри да търсиш бившия. Ако ще давиш мъката в алкохол, някой трябва да те пази далеч от телефона и компютъра. Няма нищо по-жалко от това да му се обадиш пияна в три през нощта и да цивриш колко го обичаш.
6. Яж слона на порции, отчитай си малките постижения и се гордей с тях. Записвай си ги на листчета на хладилника или огледалото "свалих два килограма", "нахраних гладно животно", "прочетох "Вълшебната планина", "справих се днес в работата", "получих два пъти оргазъм", "направих вкусен омлет", напомняй си малките победи, защото всяка една от тях е крачка към това да заобичаш отново себе си.
7. Ами да, шопинг терапията действа. В твоя случай като безработна ако не можеш да си позволиш много неща, то превръщай ежедневното пазаруване в събитие - отиди да си купиш вкусен хляб от пекарната на другия край на града и ще имаш и удовлетворение от разходката. Ако можеш да си го позволиш, направи си нова прическа при най-скъпия фризьор.
8. Хленч само и единствено пред най-близката приятелка. И то с мярка, с много мярка. Пред другите - добре съм, всичко е наред.
9. Ако можеш да отидеш на екскурзия точно сега, може да ти помогне.
10. Не спирай да си повтаряш, че това състояние е временно и скоро ще ти мине.

Авторке, ти искаш някой да реве с теб, а не да те върне на земята!
Затвори тази страница и не влизай в нова връзка преди да си работила върху емоционалната си интелигентност и самочувствието си.
При живи и здрави хора, всеки тръгнал по пътя си, явно без общи деца и ангажименти да се докараш до напускане на работа и да ходиш като зомби...
Ясно е, че хората сме с различна емоционалност и всеки реагира според собствените си разбирания и навици, но тревожни и панически мисли и другите ти състояния са прекалени драматизации след едно скъсване, дори и на теб да ти прилича на раздяла.
Изчисти си къщата и главата, купи си рокля и гледай напред!

Ами, ако бяхте съседи, жилището ли щяхте да смените.
Пиша го, защото може пак да се случи, на друго място.
Навремето майка ми била влюбена в един неин съученик, но той си имал сериозна приятелка. Казвала ми е, че е обмисляла да смени училището. Много се изненадах да го чуя, а бях тинейджър. Аз съм по премислените решения, точно защото съм импулсивна и броя не до 10, а до 1000.

Наистина, не е ок да напускаш работа, понеже бившият работи там. Разбира се, ако работиш желана работа, а не просо си магазинерка в някоя верига и можеш да отидеш в друга (нищо лично към хората, работещи това).
Аз съм учител и много си обичам работата и си представям да се яви някой Мунчо, да имаме романс, да се разсъхнем и да напусна. Изключено!
Ами, ако бяхте съседи, какво, при тия цени на имотите ново жилище ли ще купуваш? Разбира се, блазе на тия, дето могат да извадят 350 000 джобни за ново жилще, ама са радкост.
Станалото - станало. Намери си нова работа, вглъби се, открий предизвикателства и забавления и много скоро може да се окаже, че не само няма да страдаш за него, ами ще ти е по-леко и свободно и ще се радваш!

Етооо, след 2 страници коментари, дето не я кефят, авторката се напрегна и ядоса. И после се чуди, че не трябвало да реагира емоционално при спора. Ами не, явно не е трябвало да реагираш така. И да, 100% на приятеля ти му е писнало от драмите ти. Отделно не знам какво състрадание очакваш от непознати хора. Дадоха ти се съвети, гледни точки, вземи си поуките. Но ти не искаш... Ако мислиш, че някой ще ти даде мантра или хапче, че да ти мине - няма. Порастни просто.

Никой не може да търпи някой да реагира така както авторката нон стоп.  Хората ти пишат спортувай, намери си нова работа. Тоест смени фокуса. Какво не разбра?

Никъде не видях упрек към вас, напротив всеки написал нещо, с което да ви повдигне духа и да ви даде съвет. Това, че нещо проработило при някого не означава, че при вас ще сработи. Подробностите, които някой от потребителите търсят, са по-скоро, за да ви определят като личност. Сама казвате, че сте се отдали изяло на тази връзка и той е бил център на вселената Ви. Това говори много за Вас самата. Ядосвате се на зависимостта, която сте развила към него, веднага след това питате една потребителка след колко време се съвзела и намерила ли е нов човек, с когото да е щастлива, т.е. Вие се страхувате да останете сама. Повечето хора, които са зарязани от някого се чувстват зле от наранено его, отколкото от това, че са оставени. Докато вие търсите вина в себе си за провалената ви връзка няма да намерите покой! Станете егоист и мислете за себе си.  Раната ви е прясна, на проявете характер! Форумът често пъти е доста суров с потребителите, но точно с вашия случай не е така! И честно, за първи път се ядосвам на потребител, на който всеки от нас му показа съчувствие, а той се държи изключително незряло и отправя някакви обвинения за нападки. Никой не ви кара да се местите, точно обратното. Сега светът ви е крив и си го изкарвате на хора, които ви дадоха съвет и споделиха опит. Окуражаваме всички и никой не срещу вас. Тази болка всеки я минавал, но по-различен начин.

Като за начало се научи да понасяш неприятни за теб неща и мнения, които не са ти по вкуса, защото всеки нормален мъж би избягал от теб ако дерайлираш от някакви дребни спорове или мнения, които са различни от твоето.
Другото ще се нареди, всеки е минал през кофти раздели, оцелели сме някак си, и ти ще се справиш

Преживяват се и по-тежки удържи на съдбата. Е, не винаги. Зависи от преживяващия. Един преживява, друг преживя цял живот.

Добре е да станеш център на собствения си свят и мъжете в него да добавят кеф и стойност. Не може друг човек да се превръща в център на твоя свят. Другият човек е център на собствения си свят. Намираш си цели в живота, грижиш се за себе си, за външността ти, глезиш се сама и като харесаш някой, трябва да помниш, че той не ти принадлежи. Една връзка трябва да се развива с грижа.

Имаш доста тежък характер и си много импулсивна, неуважителна и ранима. Можеш да поработиш над себе си за да изглеждаш по-улегнала и спокойна.

Сега си потичай, пий вода, разходи се на воля и си дай още 5 или 10 дни  да мине гнева. После нова работа, още тичане, скачане и разходки и зимата ще се кротнеш.

Успех и щастие ти желая.

Според мен защото й е тегаво и смачкано в момента покрай тази раздяла, и за това е по-раздразнителна. Не е изключение.

По принцип работата на авторката може да не е била кой знае колко незаменима и добре платена и нищо да не губи, като я напусне. Ако толкова зле й действа да го вижда, може би е по-добре да се погрижи за психическото си състояние.

Аз съм страдала след раздяла, но винаги съм била горделива и не съм звъняла или писала. Помагало е да пиша на лист, каквото искам да кажа и после го хвърлям. Излизала съм много с приятели, които са ме разсейвали, не да им рева и на тях. Ходила съм сама на басейн, на кино. За две-три седмици вече ми е минало. Работа не бих напуснала, но за мен работата е важна. Някъде чух наскоро "не обичате да ходите на работа, която ви плаща сметките, а лижете краката на мъже, които си делят с вас парите за пица."

По принцип не е въпросът е в конкретната работа, а в това, че не бива да напуска и да жертва нещо свое, заради някой друг, който не заслужава (защото в повечето случаи е така).
Но както казах - станалото-станало. Може това, че е напуснала работа, да я поведе към нови хоризонти и да изживее нови приключения. Само трябва да се отвори към тях. А не да се рови в миналото и да се самосъжалява!