Развод или не - има ли шанс за "прераждане" на отношенията?

  • 12 718
  • 503
  •   1
Отговори
  • Мнения: 261
Здравейте! На крачка съм от решението за развод, но нещо ми липсва смелост..
С детенце сме на 1 година, заедно сме вече от 10 години. Отношенията ни започнаха да се сриват още преди раждането. Мъжът ми като разбра, че много искам да я кръстя на баща ми поради редица причини тежко се разсърди, че няма да спазя традицията от едно време да е на свекъра. Не ми говори 2 месеца, започна да ме заплашва, че щял да се разведе и изнесе само да родя. Колко съм била нагла и неблагодарна го чух милион пъти. После започна, че все му било тази вече дали ще раждам или не, а се борихме за детенце над 2 години, купища лекари, аборти. Направо ме беше сринал, всеки ден плачех, дори на раждането не можах да се зарадвам на 100% бях емоционално изтощена от обиди.. Не се е изнесал, нито се е развел, но от тогава насам аз не съм същата. Безразлично ми е, не мога да му кажа, че го обичам сякаш вече не го чувствам. Не спим на едно легло от повече от година. До ден днешен не нарича детенцето ни по име. Нон-стоп се караме в нас за битовизми. Той си гледа спокойствието, излиза си когато реши, все кафенца, услуги, приятели. С родителите ми се държи страшно неуважително, даже "Здравей" не им казва, а нищо не са му казали...Да, старае се, не мога да кажа, че грам не помага, но приятелите са на първо място. Тези от вас, които са се развели как събрахте смелост? Трудно ли ви беше? Мисля си, че никой после няма да ме иска с дете. Как и ще го приеме детето след време? Апартаментът е на мое име, имам постоянна работа, кола. Има и кой да помага ако окъсам финансово, но по скоро се чудя дали няма да съжалявам? То като гледам днешните мъже - Хвани единия, блъсни другия..
Изобщо има ли шанс отношенията някак да бъдат "преродени"? Знам, че при много семейства след раждането на детето става страшно, но някак имам усещане, че сме ударили дъното.

# 1
  • Melmak
  • Мнения: 9 317
За да опитате да спасите връзката си, трябва да има диалог? Опитахте ли да говорите с него? Да мълчи 2 месеца откакто се е родило бебето просто е неприемливо. Разбирам, че е бил разстроен от избора на име, но това не го ли коментирахте като бебето не беше родено? Все пак темата за името е доста вълнуваща за всички бъдещи родители?

Мисля, че ако не сте на първо място за него, тогава няма какво да спасявате. От описаното ми се струва, че вече сте разделени, просто не е официално.
Може би е имало сигнали още преди да забременеете, сама казвате, че отношенията ви не са били добри.

Ако няма диалог, няма и какво да се направи. Шанс има за подобрение, само ако и двамата желаят това да се случи.

# 2
  • Варна
  • Мнения: 139
Ако и двамата го искате и положите усилия всичко е възможно.

# 3
  • Paris, France
  • Мнения: 17 655
Със собствен апартамент, работа и ужасно скофтени отношения бих се развела без да се замисля. 10 годишната връзка е изтрита. Не виждам мегдан за промяна.

Детето ще преживее раздялата ви по-лесно на 1 или 2 години, отколкото на 3, 4 или 7. Сега е момента. Не съм травмирана от раздялата на родителите ми, защото не ги помня да са живяли трайно заедно. Каквото сме нямали, не ни липсва.

Дали някой ше те вземе с дете - да, защо не, но искаш ли да си го причиниш отново?

Седнете, кажи какво те мъчи и си кажи, че обмисляш развод. Само да знаеш, че може да влоши поведението още повече като разбере, че трябва да се изнася.

# 4
  • Мнения: 261
Опитвала съм многобройни пъти да разговарям с него, но комуникацията е ужасно трудна, да не кажа липсваща. Държи се и се цупи като малко дете и отказва просто да водим нормален, спокоен диалог без крещене и обиди. От както се е родила е блъскал варени яйца в плота, чупил е чаши, хвърлял е дистанционни и то от агресия като му кажа, че все ходи да пие кафенца.
И аз си искам старата свобода, но бях наясно, че с дете вече няма да е същото, но е доста нагло единия да си прави каквото иска, а другия да поема цялата отговорност + пране, готвене, чистене. Не ми ли бил помагал, ами да, включваш се, но за мен не би трябвало да е просто да се включва, а да е 50/50 отговорност ...

И ме боли и от начина по който се държи с родителите ми. Подминава ги, не ги поздравява, на 1ви януари ни поканиха на гости нито Честит имен ден, нито Честита нова година. Не очаквам да са най-добри приятели, но поне елементарни обноски..

# 5
  • Мнения: 18 346
Нали се сещаш, че така, както представяш нещата, ще валят съвети да се разведеш. Мъже - бол, дет се вика, обаче - ти не знаеш къде се намираш, детето ти е малко, финансово може да си добре, но психологически - не. Мисли добре, да не се натресеш на глог, че по-висок. Борбите за дете изтощават, стига се до ей такива работи, да.

# 6
  • Мнения: 3 048
Винаги ли е бил истеричен? Звучи ми като да си има любовница.

# 7
  • Melmak
  • Мнения: 9 317
Виж сега, много зависи кое и как го казваш. И на мен да ми кажат, че само си ходя на кафенца, вместо да пека мусака, ще се ядосам.

50/50 може да е като и двамата работите, а детето е в яслата. Не разбрах дали си още по майчинство, ама тогава е по-трудно да е 50/50. Колкото и да е хубаво/лошо по-голямата тежест пада на жената, но поне година време не ходи на работа. Бащата не бива да е без задължения, но ако застанеш на буквата Ф като се прибере отвън.. и той реагира. Възможно е да сте “търкулнало се гърнето, намерило си похлупака”. Вариант е да му даваш от неговото лекарство, излизай и ти. Оставяй му детето и си ходи на кафенце.

Ако крайно не можеш да го търпиш и не го обичаш, развеждай се.

# 8
  • Мнения: 6 461
И как ще расте това дете в ситуацията, в която баща му отказва да го нарича със собственото му име, заради това, че егото му е наранено, понеже се опитал да тропа с крак, но не са го чули?
Според мен сте "счупили стомната" още при избора на име. В тази ситуация аз бих избрала неутрално име за детето ни. Все пак и той е имал право на глас в избора. Което от своя страна не оправдава ситуацията да наказва детето си с игнориране.
Разбира се  че бих се развела, сега.

# 9
  • Paris, France
  • Мнения: 17 655
Дренка пак се изказа. И как ще и помогне психологически да продължава да живее с невротичен, който чупи чаши, крещи и я обижда и даже не поздравява родителите и?

Според мене ще и олекне. Родителите и може да и помагат ако са наблизо, а със следващ мъж не е задължително да съжителства и даже е нежелателно. Няма да чисти и пере 2 деца, а само едно.

За имената е трябвало да се разберете още преди да тръгвате да имате дете заедно, но каквото било, било. Жалко е да не се нарича детето по име заради семейни дрязги. Ние се разбрахме и всеки даде по едно име на всяко дете. Все още може да добавите име, но не мисля, че проблемите ще секнат.

Рядко съветвам жена с малко дете да се развежда, но в случая нервността и обидите може да ескалират в насилие и за детето ще е още по-сложно да загуби баща у дома.

Goddess, говори с родителите ти! Ако те подкрепят безрезервно, подавай молбата още същия ден! Ако не, поговорете и я подай на следващия! При тебе нищо няма да се промени към по-лошо.

# 10
  • Мнения: 399
Не заставам на страната на никой, но нещо не мога да разбера. Ок, ти си имала свои причини за името, той неговите, е как не можахте да стигнете до компромис? Нали затова понякога се взима само първата буква или се прави смесено име или нещо такова? Как пък не се роди детето на деня на някой светия, че да нямате избор за името.
Вече как комуницирате и кой как говори на другия, знаем само от написаното, но един мъж не чупи чинии или дистанционни просто така освен ако цял живот не е бил такъв.

# 11
  • София
  • Мнения: 18 575
Предполагам, че искаш детето ти да расте в спокойна обстановка и сред хора, които го обичат. Този човек не виждам да дава това на детето.
И първо помисли за сегашната връзка, а не прави планове за следваща.

# 12
  • София
  • Мнения: 35 274
Опитвала съм многобройни пъти да разговарям с него, но комуникацията е ужасно трудна, да не кажа липсваща. Държи се и се цупи като малко дете и отказва просто да водим нормален, спокоен диалог без крещене и обиди. От както се е родила е блъскал варени яйца в плота, чупил е чаши, хвърлял е дистанционни и то от агресия като му кажа, че все ходи да пие кафенца.
И аз си искам старата свобода, но бях наясно, че с дете вече няма да е същото, но е доста нагло единия да си прави каквото иска, а другия да поема цялата отговорност + пране, готвене, чистене. Не ми ли бил помагал, ами да, включваш се, но за мен не би трябвало да е просто да се включва, а да е 50/50 отговорност ...

И ме боли и от начина по който се държи с родителите ми. Подминава ги, не ги поздравява, на 1ви януари ни поканиха на гости нито Честит имен ден, нито Честита нова година. Не очаквам да са най-добри приятели, но поне елементарни обноски..
Защо искаш да бъдеш с такъв човек?

# 13
  • Пловдив
  • Мнения: 600
Цитат
И първо помисли за сегашната връзка, а не прави планове за следваща.

Според мен ето тук и е проблема. Проблемите ги е имало много преди правенето на детето , но нея е страх да бъде сама и съотвено си е взела грешните решения , които неизбежно са довели до ситуацията, в която е днес. И първият и въпрос е ........ще ме вземе ли някой? Хайде ,че мъжът не е стока , най вероятно е така , ама и мацката май не е лошо да се замисли и за някаквки други неща освен , кой ще е следващият мъж.

# 14
  • Мнения: 261
Защото все се надявам, че нещата ще се променят и ми е трудно да захвърля 10 години отношения..
А за името нямаше компромисен вариант - на баща му и това е. След всичко, което жертвах от себе си, не само физическата болка, а и психическия срив от абортите нямах право и името да избера, явно

Общи условия

Активация на акаунт