Развод или не - има ли шанс за "прераждане" на отношенията?

  • 12 722
  • 503
  •   1
Отговори
# 30
  • Melmak
  • Мнения: 9 320
Скрит текст:
Защото все се надявам, че нещата ще се променят и ми е трудно да захвърля 10 години отношения..
А за името нямаше компромисен вариант - на баща му и това е. След всичко, което жертвах от себе си, не само физическата болка, а и психическия срив от абортите нямах право и името да избера, явно

Вие сте от много години заедно без да сте имали деца. Никакви сигнали ли нямаше по-рано?

Недей да влизаш в ролята на жертва, имала си трудности, всеки човек минава през нещо. Лесен живот няма, дори така да ти изглежда отстрани. Ако си решила да си мериш ината с мъжа си, какво очакваш? Ти даваш име, което той не иска. И той има право на мнение по въпроса. Можеше да изберете неутрално име. Ама ти зор.. не на твоя, на моя баща. Така като продължаваш, в следващата връзка няма да е по-различно.
Сигнали не мога да кажа, че е нямало по-рано. Сама съм си виновна, че съм си намирала оправдания.. че хората не са перфектни, че няма пълно щастие. Обаче не мога да живея така. Не е първия път в който е чупил неща и неведнъж се е изнасял преди 2 пъти и после звъни на пожар да се връща. Неведнъж не ми е говорил по седмици и месеци по други поводи. И тук не е до инат,а до принципи. Ако ще кръщавам на някой име е ако го усетя и ако човекът заслужава, а не щото така било прието. В случая за 10 години от баща му никаква помощ, подкрепа или разговор не съм видяла.
Аз пак да питам, вие преди да се скарате и преди бебето да се роди, коментирахте ли име? Защото не мога да повярвам, че не сте. Това е вълнуваща тема за всеки бъдещ родител. Като говорихте по тая тема някакъв консенсус нямаше ли?
Все пак можеше да се избере неутрално име, буква, комбинация от имена. Има винаги как да се излезе от ситуация, ако желаеш това да се случи.
Ти си решила, че баща ти е дал повече, обаче за мъжа ти нещата не са така. Според мен проблемът е, че си действала еднолично. Сега си представи той да беше направил същото и детето ти да се казваше иначе. Ти как щеше да се чувстваш?
И аз съм на мнението на Дренка, че сте “един дол дренки”.
В цитата казваш “не издържам повече”. Ами развеждай се щом е така.

# 31
  • Мнения: 230
Жертвала? Ами, да не си се жертвала, ето затова и неговото отношение е такова - като към жена, която се оплаква от положението си. Жертвала си се, следователно можеш да вземаш еднолични решения, на което той се противопоставя, естествено. Подходът ти определя и резултатите. Наистина - един дол дренки сте и двамата.
Т.е. е трябвало да приеме неговото еднолично решение и тогава всичко щеше да е наред?

И на свекъра да го бяха кръстили, фактът, че за бащата няма друг приемлив вариант, освен сам да даде и трите имена на детето им + аресивните изблици, са достатъчна причина да помисли за сигурността на детето - и физическа, и психическа.

# 32
  • София
  • Мнения: 35 277
Да, бащата не е искал компромис. На свекъра и това е. Аз се съобразих с мъжа ми при избор на името на детето ни, но той не се беше заинатил така. Ако го беше направил, и аз нямаше да се съобразя.

# 33
  • Melmak
  • Мнения: 9 320
Два пъти питам авторката едно и също- преди да се роди бебето не коментираха ли темата и тя мълчи. Все си мисля, че са я коментирали.

# 34
  • София
  • Мнения: 44 832
Името е повод. Ако не беше поводът с името, щеше да е нещо друго и тогава пак щеше да се държи по абсолютно същия начин. Каквото и да направиш, все си виновна. Нямаш полезен ход. Шах и мат. Играта е приключила.

# 35
  • София
  • Мнения: 35 277
Два пъти питам авторката едно и също- преди да се роди бебето не коментираха ли темата и тя мълчи. Все си мисля, че са я коментирали.
Още в първия пост пише, че скандалите са били преди раждането.

# 36
  • Мнения: 8 256
През всички тези 10 години ли той се е държал така с родителите ти? Изтъква ли някаква причина за това, с какво го дразнят, явно затова и не приема името.
Според моите приятелки с деца, твърдо и категорично жената избира името. Според мен детето е на двамата, изборите и отговорността също. Все съм чувала тръшнати свекърви заради името, но бащата да не говори 2 месеца и да не използва името на детето, явно нещо е станало между тях с родителите на жената. Звучи ми глупаво да се развеждаш заради име, и най-вече има друго и това е повод просто, да ескалират нещата зверски.

# 37
  • Мнения: 312
Още в първия пост пише, че скандалите са били преди раждането.
Всичко е започнало от името и несъобразяването с неговото желание, поне аз така разбирам .

А за името нямаше компромисен вариант - на баща му и това е. След всичко, което жертвах от себе си, не само физическата болка, а и психическия срив от абортите нямах право и името да избера, явно

Има хора от консервативния спектър, за които такива драми с имената са като държавна измяна. Трябвало да е познаваш човека, трябвало е да предвидиш реакцията, сама си си подписала присъдата с този човек. На пръв поглед изглежда, че един от вас ще напусне кораба много скоро. Той с тези кафенца и неуважение към близките ти прави демонстративен чек-аут от това семейство, които само е въпрос на време да формализира.

# 38
  • Melmak
  • Мнения: 9 320
За толкова време още от преди раждането, можеха да намерят консенсус. На мен ми се вижда, че всеки тропа с краче да изтъкне своята рода колко е по-важна. Тия битки са толкова ненужни. Имат си здраво дете, той седи и мълчи като пън, тя прави на пук.

# 39
  • Мнения: 197
Не е проблема в името на детето. Вместо да спасяваш фантазия, спаси детето и себе си, съжителстваш с насилник. Да не се окажеш, срещу летяща посуда.

# 40
  • Мнения: 1 813
Аз си мисля, че името е само повод да се отприщи това държание.
Разбирам, че искаш да спасиш брака си, но начинът по който описваш нещата между вас - казваш, че се държи като малко дете, не може да водите разговор, троши, хвърля и т.н. - ми звучат много неприемливи.
А защо е започнал да се държи лошо и с родителите ти, след случката с името на детето ли започна това държание или има някаква друга причина?

# 41
  • София
  • Мнения: 35 277
Още в първия пост пише, че скандалите са били преди раждането.
Всичко е започнало от името и несъобразяването с неговото желание, поне аз така разбирам .
...
Не, пропуснал си. Всичко е започнало липсата му на желание да направи компромис и от ината му:

Скрит текст:
Защото все се надявам, че нещата ще се променят и ми е трудно да захвърля 10 години отношения..
А за името нямаше компромисен вариант - на баща му и това е.
Скрит текст:
След всичко, което жертвах от себе си, не само физическата болка, а и психическия срив от абортите нямах право и името да избера, явно

Аз, която съм на мнение (и съм го писала н-пъти), че детето е и на двамата родители, при такова нежелание за компромис и такъв инат, нямаше да се съобразя с мъжа ми.

Последна редакция: чт, 11 сеп 2025, 18:31 от milenaka

# 42
  • Paris, France
  • Мнения: 17 659
Авторката, аз смятам, че и ти си допуснала много грешки и продължаваш да допускаш. Как ще наречеш бебето на баща си, ако мъжът ти не е съгласен? Това е едно глупаво мерене на инати, което не води до добро. И защо искаш грижите да бъдат 50/50? Та ти си вкъщи, а той работи. И тия забележчици, че ходел на кафе... Ами разделяй се и за следващия мъж го измисли по- добре.
Бях се засилила да пиша същото, но понеже вече даже не могат да си поговорят без да се изпокарат, смятам, че конят е у реката отдавна.

Права си много, но те тези неща даже не могат да ги изговарят. Аз си бях изискала време за себе си и през седмицата мъжът ми го нямаше и гледах сама бебето, но в събота или неделя го гледаше той поне 8ч, а аз излизах някъде и сама, и с приятели. Тя е родила късно и е свикнала да има лично време и пространство, което сега няма.

И да работи, може да я отмени някакви часове и да помогне с нещо. Гледането на бебе и 1г дете е мноооооооого по-тежко и скучно от работа. Никога не ми е тежало готвене, домакинстване, пазаруване, но от децата трябваше да си почина.

Няма проблем да не и помага ако тя е доволна от начина на живот.

Като се разделят, ще се успокои обстановката, ще намалее домакинстването, ще има лично време когато детето е при бащата и ще и олекне.

# 43
  • Мнения: 312
Не е проблема в името на детето. Вместо да спасяваш фантазия, спаси детето и себе си, съжителстваш с насилник. Да не се окажеш, срещу летяща посуда.

За да си отглежда този злодей (както е представен, без нито едно позитивно качество), очевидно няма желаещи, ако съдя по долния цитат. Може да се окаже, че злодеят е единственият, който може да се задържи там. Знаем по принцип как се оглежда пренебрегната жена в такава ситуация.

То като гледам днешните мъже - Хвани единия, блъсни другия..

# 44
  • Мнения: 7 807
И всичко това заради едното име ли е наистина? Преди това как ви бяха отношенията?
След като е било толкова важно за него, защо не се съгласи да бъде това, което иска. Просто име е, важното е детето. Струва ми се всеки си е угодил на ината и това е крайният резултат. В едно семейство е важен диалогът и понякога компромисите, не се случват нещата като всеки си налага неговото. Така или иначе ми се струва всичко приключило, разводът е само техническа подробност, дали сега или след няколко месеца/ година все тая, няма да си оправите отношенията при така изложената информация

Общи условия

Активация на акаунт