А за името нямаше компромисен вариант - на баща му и това е. След всичко, което жертвах от себе си, не само физическата болка, а и психическия срив от абортите нямах право и името да избера, явно
Вие сте от много години заедно без да сте имали деца. Никакви сигнали ли нямаше по-рано?
Недей да влизаш в ролята на жертва, имала си трудности, всеки човек минава през нещо. Лесен живот няма, дори така да ти изглежда отстрани. Ако си решила да си мериш ината с мъжа си, какво очакваш? Ти даваш име, което той не иска. И той има право на мнение по въпроса. Можеше да изберете неутрално име. Ама ти зор.. не на твоя, на моя баща. Така като продължаваш, в следващата връзка няма да е по-различно.
Все пак можеше да се избере неутрално име, буква, комбинация от имена. Има винаги как да се излезе от ситуация, ако желаеш това да се случи.
Ти си решила, че баща ти е дал повече, обаче за мъжа ти нещата не са така. Според мен проблемът е, че си действала еднолично. Сега си представи той да беше направил същото и детето ти да се казваше иначе. Ти как щеше да се чувстваш?
И аз съм на мнението на Дренка, че сте “един дол дренки”.
В цитата казваш “не издържам повече”. Ами развеждай се щом е така.