Развод или не - има ли шанс за "прераждане" на отношенията?

Мъжът не е чужд човек, че да "помага", камо ли да го моли жената за тая помощ.
При нас единият поемаше първата част от нощта, другият втората, че поне и двамата да имаме някакъв сън.

Трудно ми беше да изчета всички отговори, особено на един господин Pragmatic - е, там просто се отказах.
Бебето е изключително тегаво за сам човек - не спи в количка и никога не е и спала (просто не се получаваше, не че аз не искам или не съм опитвала), дълго време дори не стоеше в количката, само докато изляза от блока и вече пищеше. Сега чат-пат се застоява, но с помощта на солети, зрънчо и носене. В кола не стои повече от 5 минути, тоест въпреки, че шофирам трябва да има някой с мен активно да я занимава отзад, за да спре да врещи. На кафе с нея съм се отказала да сядам, просто не може да стои на едно място. Приспиваме се ужасно трудно и то само в нас в повечето случаи на ръце. Забравила съм какво е да има една вечер в която да не реве. Дори в нас не може да си играе повече от 5 мин сама, иска внимание. Та, да, като цяло дори ходенето до тоалетна ми е трудно, а какво остава за готвене и чистене.
Майка ми си има фирма, не работи редовни смени и най-редовно тя идва да ми помага.
А мъжът ми работи 2/2, тоест 2 дена работи, 2 почива. И това най ме ядосва, че не е като да е всеки ден на работа и тотално да няма време да остане да я гледа за 2 часа поне, за да си свърша нещо в нас спокойно или просто да се почувствам нормален човек и да изляза малко да се разтоваря.
Апартаментът е на мое име, да, от родителите ми е. То и там имаше панаири преди да се нанесем, че не искал да бъде заврян зет, а реално живеем само ние, а не при майка ми?! Майка му му е обещала да му оставят на него един наследствен и искаше да теглим кредит да правим ремонт в апартамент в който ако утре майка му реши може и да ни изгони. Като не е на негово име жената има пълното право да прави каквото реши. 10 години по-късно още не го е прехвърлила. После искаше въпреки че са ми купили апартамента да теглим кредит да си купим отделно. Боже, колко хора дават мило и драго да има някой ей така да им даде и да им се улесни живота. Колко приятелки имам в трудно положение финансово заради ипотеките..
А под "Хвани единия блъсни другия" имах предвид просто обстоятелствата около мен. Буквално нито една моя приятелка не може да каже "Мъжът ми е супер, подкрепя ме и ме уважава". Даже моят е най-малкото зло. На какви неща съм се нагледала и наслушала... Мисля си че явно всички, които са около моите години явно са такива.
И при развод - не, не искам веднага да се хващам да си търся. Но все пак никой не иска да е сам до старини, нали така?

Вашите също сигурно са се надявали на име на внучето и им се е получило. Другите родители се чувстват "измамени", ама нали не са дали апартамент Не са заслужили  Много сте свързани още с родителите си. Не сте самостоятелни, постоянно се намесват техните мнения. Това виждам аз.

Мъжът ти е искал да имате нещо общо, кредит в случая е оправдан. Може да давате апартамента на кредит под наем и да си помагате с вноските. Но родителите какво ще кажат, предполагам, и затова няма как да стане.

А към момента какво предпочиташ - да мислим заедно как да пробвате да си оправите отношенията или да те насочим как да се подготвиш за развод?

Гледай си живота авторке, свесни мъже има, разбира се. И от последно споделеното става ясно, че проблемите са започнали отдавна. Не са били непреодолими, но вероятно към настоящия момент вече са.
Аз не виждам проблем да си купите и друг имот, стига доходите да го позволяват. Имотът е инвестиция, освен място за живеене. Но може би вече си на друга вълна.  А детето ще порастне и това ще мине.

Добре, че не си теглила кредити и нямаш общо имущество с този неуравновесен и конфликтен човек. Дано развода ти мине лесно, че и там ще има панаири и проблеми.
Сама няма да останеш, ама си отваряй очите на четири следващия път.
Успех ти желая!

Ипотека се тегли с човек, с когото се разбираш.
И детето няма как да бъде спокойно в обстановка на агресия.
Гледай напред, мисли за себе си и за детето. Има свестни мъже, разбира се, има успешни втори бракове и връзки.
А щом приятелките са както описваш в още по-счупени връзки, не очаквай всички да те подкрепят, ако тръгнеш към развод. Има хора, които смятат, че щом те са зле, и на другите не трябва да им бъде позволено да си подредят живота.

Аз получих най-голяма подкрепа от бабите от входа ни. "Ееее браво, най-после се отърва. Честито. Празнувай" и съвети ми дадоха, че най-яко било да си живееш без мъж.  Гаджета да имаш, ама в къщата си да не ги прибираш опасни бабки са.

Заключвам по молба на автора.