Развод или не - има ли шанс за "прераждане" на отношенията?

  • 12 721
  • 503
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 2 991
И на мен ми е любопитна темата защо е кръстено точно пък така детето, но нито е важно, нито има смисъл да се човърка. Каручката е обърната и въпросът е “На къде?” Според мен е хубаво да се изкажат повече жени, които са се развели, защото ние - неразведените, едно може да си мислим, че бихме направили, а съвсем друго да направим.
Описваш едни съвсем разбити отношения. Мъжът ти определено следва поведение на наказание чрез мълчание, което говори, за човек, който очаква подчинение и човек, който не може да решава проблеми. Съпругът ти бяга от проблема като ти мълчи, като се изнася … за това дали може да поправи личните ви взаимоотношения е сииииилно съмнително.
От друга страна оставам с впечатлението за една жена, която се е водела и е слушкала и в един момент е спряла да слушка. Заинатила се е малко, започнала е да не си мълчи, но все пак се тревожи кой “ще я вземе”.
Мисля, че нашите съвети са малко “на чужд гръб 100 тояги”.
Аз не се наемам да давам никакви съвети. Единственото, което предлагам е първо да прецениш дали изобщо ако изискаш промяна от мъжа ти той е способен на такава в името на брака ви. И наистина да напишеш всички плюсове и минуси на това да останеш в този брак и всички плюсове и минуси ако се разведеш. Загубените 10 години не са съвсем загубени - имаш си детенце.
Годините, които идват са много по-важни и аз ти пожелавам на теб и детето да ги изживеете по възможно най-добрият начин. Успех и дано вземеш най-доброто решение.

# 46
  • Мнения: 1 813
Явно е, че и двамата са инати и всеки е искал на своето, но нормалното нещо за мен е - ако има любов да намерите компромисен вариант и двамата да се съгласни. Например името да беше нещо неутрално, което харесва и на двамата.
Но пак казвам, това ми звучи само като повод, надали преди това не е имало и други червени сигнали.

# 47
  • Далечният изток
  • Мнения: 19 861
Какво точно искаш да спасяваш не разбрах? Това подобие на брак ли?
Ако съм на твое място, сядам още тази вечер и му заявявам съвсем сериозно, че ако смята да продължавате с отношенията помежду ви по същия начин и занапред, то тогава е най-добре да се разделите. Да си тръгва, да поживее малко отделно от теб и детето и да помисли как ще я кара от тук нататък, защото ти това положение няма да го търпиш. Трябва обаче да си готова за вариант развод.

# 48
  • На изток от Ада
  • Мнения: 10 596
Кофти история.
Някак имаме общо . Аз съм също с няколко аборта,  11г връзка.  Но без дете.
Съжалявам но няма как да се променят нещата . Той е едно недорасло дете . Остави го да си ходи по кафенца.

Последна редакция: чт, 11 сеп 2025, 19:09 от nasito8988

# 49
  • Мнения: 230
След като е било толкова важно за него, защо не се съгласи да бъде това, което иска.
Защото:
...за 10 години от баща му никаква помощ, подкрепа или разговор не съм видяла.

Просто име е, важното е детето...
Жалко, че бащата не го е разбрал, доста време е минало...

# 50
  • Мнения: 197
Мексиканеца, не знаем как се оглежда пренебрегната жена, отглеждаща почти сама едногодишно¿


Относно разговорите за име, което не е маловажно, но не би трябвало да води до такова отношение към майката, ако "бащата" е такъв.
Скрит текст:
Цитат на: Goddess11 в чт, 11 сеп 2025, 16:20
Скрит текст:Покажи
А за името нямаше компромисен вариант - на баща му и това е.

# 51
  • Мнения: 3 178
Ще блъска и чупи чаши, няма да ми говори, щял да си хойка където иска, приятелите му били на първо място,скандали.... Ииии аз ще се опитвам да си прераждам отношенията с него... Сериозно, много добре си помисли това какъв живот ще е с такъв човек и детето ти дали заслужава  това.
Изхода за мен е развод. Живота е твърде кратък! И е един за всички!

# 52
  • Мнения: 1 688
Развод и смяна на ключалките, че току виж подвил куйрука. Особено щом има история да се изнася и връща.

# 53
  • Мнения: 2 196
Goddess11,
въобще не го бави. Тоя мъж нито е съпруг, нито е баща.
Той още си е син на майка си и баща си. Та отиди при адвокат, разберете се как ще процедирате, след това му гласиш куфарчето и го изпращаш обратно при техните. И задължително смени ключалките.
Значи прибрала си го ти у вас, дошъл е на готово, ще се прави на интересен, ще чупи, ще хвърля...Да ходи да чупи при баща си, щом толкова държи на него.
Той и баща не се чувства, така по думите ти. Така че направи го сега, или ще го направиш след още 5 години на мъки.

# 54
  • Berlin
  • Мнения: 539
Този човек е напълно нестабилен и неуравновесен.
Как изобщо е възможно да не говориш с партньора си с месеци? Това е абсолютно абсурдно поведение за зрял и нормален човек.

# 55
  • Варна
  • Мнения: 38 446
И защо го прибра предния път, а?! Да беше го оставила да си ходи, вече много неща щяха да са зад гърба ти.

За мен мачът е свирен.

# 56
  • Мнения: 13 390
Кръщавайки детето, както ТИ искаш, а не да вземете общо решение си показала, че детето е твое и само твое.
На практика искаш да делите отговорностите и задачите, но май както ТИ казваш да стават, а не да търсиш междинно решение.

Не познавам ситуацията напълно, чувам какво казваш, но някак ми светят червени лампи, че се налагаш и искаш всичко да е по твоята!

Замислих се какво би станало ако бях кръстила детето както аз си реша, без да зачета мнението на бащата - ами нищо хубаво нямаше да стане и нямам представа какво си очаквала с това решение!

В разказа ти все той е виновния - сърдещ се, мълчащ, не помагащ, но ти колко се сърдиш, мълчиш и какъв човек си не знаем!

# 57
  • Мнения: 11 964
Не мога да повярвам, че има хора, дето я обвиняват, че не е кръстила детето на свекъра. Защо жената винаги трябва да се съобразява и да кляка само мир да има. Тази тъпа традиция могат да я обичат така ревностно само някакви неуравновесени селяндури!!! Той не е искал да направи компромис името, защо тя да прави?!?!?

Да се развеждаш е моя съвет.

# 58
  • Мнения: 11 964
Визирам всички, дето защитават тази "традиция" да се кръщават децата на свекъри и свекърви с цената на семейното щастие, на разбити животи и едно дете, което бащата не нарича по име, заради едно просто име. Ами не е нормално, обижайте се колкото искате.

# 59
  • Мнения: 261
Дорис, повярвай винаги съм търсела вариант и винаги съм била готова да говоря и с часове ако ще и 1 през нощта да е. Никога не съм можела да се сърдя с дни, седмици, месеци и да оставям така нещата без да говоря. Но просто двустранната комуникация за по-сериозни теми е много трудна. Той е с огромно его, трудно приема друга гледна точка освен неговото възприятие, на моменти е с доста консервативни разбирания. И, да, това не е като да не съм го виждала с годините просто нещата ужасно ескалират.
Майка му е същата, та поне знам от къде го е наследил. И с нея от месеци наред се опитвам да намеря баланса, защото всеки път в който е идвала в нас тя просто няма как да не се намеси - как ще си гледаме детето, колко градуса е в стаята, как да я къпем, в коя църква да я кръстим, дори ми се меси колко мазнина да си слагам в готвенето. Та, опитвах, опитвах и накрая и казах, че не може постоянно да се меси и че това минава границите и факт и свекито не ми говори вече втори месец и не ме поздравява.
А относно моите родители - въпреки гадното отношение те не спират да търсят път към него и майка не спира и да го заговаря за общи теми, но отсреща е тишина. Дори на Коледа дойдоха в нас, носиха подаръци за всички, той нито ги поздрави, нито поне едно  Мерси не каза.

Общи условия

Активация на акаунт